Архив за месец Февруари 2004
Това е блог за политика, случки, събития, хора, преживелици, пътешествия, емоции и факти - всякакви и най-вече политически.
Някои от тези събития и хора са част от историята на България, други със сигурност няма да попаднат там.
Някои са просто нещата, които са нашарили живота ми. Има ги в текстове. Има ги и в снимки, които и без думи разказват достатъчно.
Проблемите на партиите не са проблеми на гражданите
11 Февруари 2004 г., публикувано в Архив
НЯМА ЛИДЕРСКА КРИЗА, НО ЛИДЕРИТЕ СА В КРИЗА
Мирослав Севлиевски
Това, че лидерските партии изчерпиха ролята и значението си в годините на българския преход, е политически факт, а не теза. Изчерпани са и всички механизми за съживяването на модела, който осигуряваше на лидерите големите партии (които аз наричам стари) периодична размяна на властта.
Един от изходите от тази фактическа политическа криза е старите партии на лидера да бъдат изместени от партии от лидери. В такава формация членовете не са в подчиненост на един човек или партийна централа, те са групи от хора, способни в своята област да създават и осъществяват идеи.
Върховенството на партийната централа всъщност спря процеса на политическо производство, в което се раждат не само идеи, но и техни носители и професионални реализатори. Партийните централи отдавна не са, а и май никога
не са мозъчни тръстове
които да дават възможност на повече хора да участват в лансирането и осъществяването на стратегически планове за модернизация на държавната машина. И на всичкото отгоре лидерите им се съсредоточиха в централизирането на власт и основно в нейната окупационна защита. Или с други думи – в пазене на лидерството си.
Ако в България избирателният кодекс беше приет и имаше 120 мажоритарно избрани депутати, то първите два най-лесни извода са: лидерски партии нямаше да има и Костов като явление щеше да е невъзможен. Защото не лидерът ще определя кандидатите за депутати, а кандидатите ще избират лидера. Защото провала на лидера няма да бъде провал за партията и държавата.
Краят на лидерските партии по никакъв начин не означава край на партийната политическа система. Не е болка за умиране, ако един лидер загуби подкрепа или сам се откаже. И Шрьодер, и Симитис ни показаха, че такива стъпки са възможни. Трансформацията е неизбежна, лидерските партии в България ще се превърнат в партии на многото политически лидери.
Мирослав Севлиевски
Това, че лидерските партии изчерпиха ролята и значението си в годините на българския преход, е политически факт, а не теза. Изчерпани са и всички механизми за съживяването на модела, който осигуряваше на лидерите големите партии (които аз наричам стари) периодична размяна на властта.
Един от изходите от тази фактическа политическа криза е старите партии на лидера да бъдат изместени от партии от лидери. В такава формация членовете не са в подчиненост на един човек или партийна централа, те са групи от хора, способни в своята област да създават и осъществяват идеи.
Върховенството на партийната централа всъщност спря процеса на политическо производство, в което се раждат не само идеи, но и техни носители и професионални реализатори. Партийните централи отдавна не са, а и май никога
не са мозъчни тръстове
които да дават възможност на повече хора да участват в лансирането и осъществяването на стратегически планове за модернизация на държавната машина. И на всичкото отгоре лидерите им се съсредоточиха в централизирането на власт и основно в нейната окупационна защита. Или с други думи – в пазене на лидерството си.
Ако в България избирателният кодекс беше приет и имаше 120 мажоритарно избрани депутати, то първите два най-лесни извода са: лидерски партии нямаше да има и Костов като явление щеше да е невъзможен. Защото не лидерът ще определя кандидатите за депутати, а кандидатите ще избират лидера. Защото провала на лидера няма да бъде провал за партията и държавата.
Краят на лидерските партии по никакъв начин не означава край на партийната политическа система. Не е болка за умиране, ако един лидер загуби подкрепа или сам се откаже. И Шрьодер, и Симитис ни показаха, че такива стъпки са възможни. Трансформацията е неизбежна, лидерските партии в България ще се превърнат в партии на многото политически лидери.