Блог на Мирослав Севлиевски

Коментарът е публикуван във вестник „Труд” на 19 април 2008 г.

Президентът подхвърли идеята за разширяване на управляващата коалиция и групата на Българските нови демократи се напъна и снесе великденско яйце – обеща 25 точки за реформи и 17 гласа за правителството, срещу запазване на участието си в него.
С това яйце бившите представители на НДСВ се опитват по библейски да нахранят прегладнелите за парламентарна подкрепа Станишев и Доган. Те пък имат остра нужда да утолят собствения си идеологически вакуум, трябват им и свежи сили да изкарат мандата.

Сравнението на този ход на БНД - лансиран от бившия министър на отбраната в правителството на Сакскобургготски, зам.-председател на НДСВ и сегашен нов демократ Николай Свинаров, с действията на Новото време от февруари 2005 година, ми се струва малко прибързано и преувеличено. Няма и политическа логика в подкрепа на такива сравнения. Общото е само в участието на царя в коалиция и в опитите да бъде поставен в малцинство в групата на управляващите. Но дори и тази връзка е само в имената на хората, които са около него....

Анализът е публикуван във вестник 24 часа на 16 април 2008 г.

Имаме новина. След три години тройната коалиция, премиерът и президентът разбраха, че управлението не е игра на карти и то по правилата на блатото. Сега се отказват от раздаването и се оттеглят от играта. Въпросът пред всички българи обаче е, дали е възможно това, което трите партии не можаха да направят с най-силната си група за три години, ще успеят да го направят с Б-отбора си и то за три пъти по-кратко време.

Изобилие от прилагателни, символи, поговорки, метафори и научни термини. В тази гъста мъгла от иносказания се опитва БСП да укрие кризата във властта и криминализирането на политиката. А те са толкова очевидни, че няма как да бъдат скрити с намерения, облечени в сложни думи като конфигуриране, динамизиране и хомогенизиране. На тези изтезания ще бъде подложена тройната коалиция, според Михаил Миков, преди управляващите да разпънат на кръста новите си министри, както им обеща и г-н Цонев.

Анализът е публикуван във вестник „Класа” на 14 февруари 2008 г.

Правителството ще обявява конкурс за това кой да оглави държавния енергиен холдинг. Все едно да търсят приемни родители на Нероден Петко. Аз предлагам да обявят конкурси за министри, за коалиционни партньори, за депутати, а директорските бордове да ги дадат на концесия. А конкурсът да е онлайн, а МВР и Столичната община да организират и проследят записването и гласуването в интернет.
Вместо това да произвежда сензационни новини, правителството просто трябва да отговори на въпроса каква е крайната икономическа цел, която преследва с въпросния холдинг гигант. Защото до този момент говорят за средствата, но не и за целите. Трябва да кажат кой световен опит в енергетиката ще ползват за база. Защото нека да сме наясно – няма нужда да се преоткрива топлата вода. Трябва да докажат, че тази идея не е продължение на идеята за отдаване на лизинг на блокове III и IV на АЕЦ „Козлодуй”, като отдадат под наем цялата останала държавна енергетика.

Има ли нужда България от енергиен холдинг?

Нова телевизия, “Коритаров LIVE”, 12 февруари 2008 г.

Създаването на държавен енергиен холдинг е поредният фойерверк на правителството. От него нищо няма да излезе и всеки е наясно, че колкото по-голяма и шумна е идеята, измъдрена в Хисаря от тристранката, толкова по-куха е тя. Така се провали продажбата на Кремиковци, а уж щеше да стане „до няколко часа”. После се оказа, че никой не е проверил в какво състояние е комбинатът. Същото беше и с даването на лизинг на закритите блокове на АЕЦ и с последвалото идейно строителство на нов – седми, реактор на ядрената централа.

Всички тези „чудеса” са предназначени, за да не си спомни никой, че същата тази власт е предвидила 83 стотинки на ден за българско дете, настанено в някой от държавните социални домове.

Битките между посредници правят проблемите с Русия 

Интервю, публикувано във в. „Труд”, 24 януари 2008 г.

- Г-н Севлиевски, като бивш министър с какви чувства наблюдавахте как се справя енергетиката ни в бурите, снега, кризите за горива?

- Предвид обстановката, веднага се сещам за вица за онзи чукча, дето станал член на КПСС и го питали как се чувства. Та той казал: имах чувство на студ и глад, а сега към тях се добави и любов към СССР.
В нашия случай българските граждани бяха подложени на студ и глад от снежното бедствие, а към тях се добави ненавист към властта.
Енергетиката не е само доставка на топло и светло срещу съответната цена. Енергетиката е политика. Показва не само вижданията и способността на управляващите да осигурят стабилност и перспектива на държавата. Показва доколко властта е способна да намали изпитанията пред българските граждани, да ги спасява от беди, нещастия и кризи.

Ние в “Новото време” сме изключително притеснени от начина, по който приключват делата по жалбите за нарушенията на последните местни избори. Това, което аз виждам през последния един месец, са опити за бъде задраскано всичко, което българският народ 18 години прави. Виждам абсолютен отказ от европейските и международни норми за организиране и провеждане на честни избори в България. Виждам абсолютно грубо нарушаване на гражданските и човешките права.

Мирослав Севлиевски, “Новото време”, и Димитър Луджев, бивш вицепремиер, в интервю за „Тази сутрин” - БТВ, 11 декември 2007

Водещ: Добро на зрителите на БТВ. Вчерашното ни предаване ни даде, така да се каже, възможността да поставим на дневен ред една тема, която може да звучи малко странно в днешния ден, през 2007 година. А тя е, излязоха ли отново на сцената “червените” регенти и червените барони. Един от хората, които вчера въведе тази тема в дневния ред е Мирослав Севлиевски, поканили сме го заедно с Димитър Луджев. Имаме и още един твърде позитивен повод да поканим точно тези двама български политици, емблематични за много събития в българската история, най-новата българска история. А то е, че те двамата са сред основателите на СДС, което съвсем наскоро навърши 18 години. Добро утро казвам и на двама ви.

Интервю, публикувано във вестник „24 часа”, 10 декември 2007 година

- Г-н Севлиевски, "Новото време" получи ли възмездие с отлъчването на панайотките от НДСВ? В предишния мандат това бяха най-големите ви противници във властта?
- Основания за радост няма. Но има историческа справедливост. Радостнотото е, че тя се състоя в рамките нашия живот, което по принци рядко се случва в политиката. След всички събития в НДСВ от Третия им конгрес до сега поне няма да се налага да обяснявам на дъщеря си защо съм напуснал тази партия. Хората, които царят изгони и думите, които те изрекоха, дават ясен отговор на въпроса защо "Новото време" напусна НДСВ преди 3 години.
- Според вас как ще играе новата парламентарна група БНД? За или срещу правителството?
- Станишев ясно каза миналата седмица, че панайотките му били обещали подкрепа. В правителството му и без това от НДСВ има само панайотки.
- Под един знаменател ли поставяте панайотките? Има ли и добри сред лошите?
- Аз ги наричам червени регенти. Тези, на които царят поиска оставките, са с различен генезис. Хората, които ги последваха също са различни. Но всички са обединени от едно и също – слугинажа на властта и парите, от който се ползваха през последните 6 години благодарение на царя, а не на своите качества.

 

Публикувано във вестник „Труд”, 29 ноември 2007 година

В НДСВ се говори за липса на морал, справедливост, демократични процедури и устав. За тоталитарни методи, за лични амбиции, за политическа непоносимост. Не е ново. Новото е, че тези думи се изричат от хора, с чиито лица може да се илюстрира тоталитаризма на царската партия.

Днес за демокрация се молят хора, които написаха най-недемократичния устав на партия и правилник на парламентарна група в България. Които замениха политиката на идеи с политическо интригантство, а партийното строителство с мрежа от клиентелисти. Които попречиха на нов закон за референдумите, на нов избирателен и етичен кодекс.

Тези избори бяха бутафорни, защото не бяха нито честни, нито свободни, нито истински.

В международната пракита така наричат избори, които се правят, само за да угодят на международните организации. А тук - само защото се правим на демократична държава и ги има в държавния календар.

На всичи, които ще кажат, че това е емоционална реакция на неоправданите ми очаквания за по-добри резултати на Новото време, ще отговоря: Да влязат в интернет и да прочетат изданието от 1994 година на Центъра по правата на човека в Женева – Правата на човека и изборите. Ако не използват компютър, да отидат в някоя от градските библиотеки и да намерят книгата с това заглавие, издадена от Българското сдружение за честни избори и граждански права.
Всеки, прочел или просто преминал набързо страница по страница, сам ще се увери, че съм прав.

Г-н Севлиевски, кой според вас ще е новият кмет на Бургас?

- Ясно е, ще има втори тур, на който ще отидат Димитър Николов и Йоан Костадинов. И това не е изненада. На местни избори в Бургас обикновено гласуват 70 000 избиратели. Социолозите са единодушни, че за Николов ще гласуват 40%, което е около 28 000 гласа. А Йоан Костадинов вече три пъти има твърди 26 000 гласа, които идват от създаваната вече 12 години клиентела и обръчи от фирми.

Кой ще влезе в новия Общински съвет?

- Според проучванията в общинския съвет основно ще присъстват национално представените политически партии – ГЕРБ, БСП, Атака, Новото време, Гергьовден, ССД. Данните сочат, че бургаските фирмени партии и подставените листи на сегашния кмет нямат електорална подкрепа. Но пък те разчитат на търговията с гласове и може да поднесат неприятни изненади на бургазлии.
 
С други думи казвате, че ако не се гласува за национално представени партии, гласът ви ще бъде загубен?

- Да, това казвам.

Кое все пак е по-важно – кметът или Общинският съвет?\

- Досега бургаският общински съвет беше като мажоретен ансамбъл на кмета. Той ги разкатаваше купуваше и продаваше. А според българските закони общинският съвет е по-важен. Съветниците определят бюджета на общината и нейните приоритети. Те могат да контролират всички действия и решения на кмета. 

Пътувах в четвъртък из страната. Първо отидох в Чирпан, на път за Стара Загора. Предлагам на всички, които твърдят, че на младите хора не им пука в каква държава живеят и кой ги управлява, че са безхаберни и апатични, да тръгва веднага за Стара Загора. На едно място се бяха събрали точно от тези набедени млади хора. Всичките са на 18 и на местните избори след 10 дни ще гласуват за пръв път в живота си. Това е първият техен сериозен личен избор и те осъзнават отговорността на това решение.

Че младите хора харесват Новото време, това стана ясно и в този български град. 15 от новите избиратели в Стара Загора станаха нововремци. Те не искат партиен билет, те искат да работят и да бъдат полезни, искат да живеят нормално и от тях да зависи в какъв град, в каква държава живеят. Двама от тях дори са готови да станат министри.

После се залутах по пътя към Казанлък, където нито една табела няма, че да сочи посоката. Пътищата ни са като управлението, тройният съюз такъв хаос забърка, че вече на никого не е ясно накъде отива тази държава, накъде я водят БСП, ДПС и НДСВ. По Дунав мост 3 ли ще мине, през Босфора ли, или пък през мечтаната магистрала „Тракия”.

Концерт вместо политическа агитация, предлагат нововремци на бургазлии. Новото време ги кани на едно незабравимо преживяване в операта.

„Знаем, че ти е писнало от политици, които се сещат за теб само по избори. Обидно е и не е нормално! Но сега наистина е важно да гласуваш – защото ти можеш да определиш съдбата на града, в който живееш, и своята собствена съдба.
За да бъде Бургас нормален град и да живеем всички по-добре!
Знаем, че предпочиташ да се забавляваш, вместо да слушаш политически речи.
Затова те каним на концерт, където да обсъдим нещата като приятели и да проверим дали заедно можем да управляваме Бургас през следващите 4 години.
От нас си зависи!”.

„Имате ли секунда” – това разпитвах хората по пазара „Красно село”. Обикаляхме с кандидата на Съюз БГ за кмет на района Недялко Калъчев. Раздавахме листовки. Някои се спираха, разменяхме по няколко думи за това в каква столица искат да живеят. Защо биха гласували. Знаят ли цената на гласа си, с който назначават властта.

Повечето нямаха секунда. Дори една секунда за политика. В която да помислят дали не се случва нещо важно, докато кампанията изтича като бързо наводнение в центъра на София, в което са нагазили само учителите,

Колко е един миг, в който да ти просветне. В който да осъзнаеш, че правителството прави учителите на маймуни. Че днес те са на улицата. Но на улицата са и децата ни. Че на боклука е хвърлено бъдещето им, бъдещето на нацията.

БНР, “Неделя 150”, 14 октомври 2007 година


Водещ: Добър ден на Мирослав Севлиевски, зам.-председател на ““Новото време””, част от Съюз БГ.

Мирослав Севлиевски: Добър ден, добър ден и на вашите слушатели.

Водещ: Г-н Севлиевски, спомням си, даже гледах един документ, мисля, че беше от преди 3 години и той носеше вашия подпис за едни 130 или 140 милиона лева за учителите, допълнително осигурени, дадени, така ли беше?

Мирослав Севлиевски: Вероятно говорите за споразумението, което през 2004 година “Новото време” предизвика, организира и подписа с тогавашното мнозинство на ДПС, НДСВ, и бяха записано в бюджета  допълнителни пари за българското образование.

„Не знам как точно се държат редовите депутати във и извън парламента, но този човек ми изглежда твърде нормален за депутат. Пуши "Виктори", кара "Шкода Октавия". Кани екипа ни на разговор в своята лаборатория за медицински изследвания и говорим близо 3 часа на кафе в стаичката, където вземат кръв на хората. Говори надълго и нашироко за закони, законопроекти, обяснява, убеждава, изчислява”.

Така започваше един очерк, публикуван преди няколко години във вестник „Сега”. С това начало искам да започна и моето представяне на д-р Недялко Иванов Калъчев, кандидат за общински съветник в София от Съюз БГ, издигнат за кмет на столичния район „Красно село”.

Роден е на 8 април в желязната 1969 година, когато учителите не са стачкували, а седянки си правеха само министрите и бабите.

Сега е лекар, специализирал е лабораторна медицина. Създал лабораторията "Цибалаб". Името е странно и със сигурност зад гърба си има някаква много дълга история. Защото освен, че е лекар, че беше много активен депутат, Недялко чете като за световно. Няма дата в историята, име в изкуството и литературата, случки, събития и хора, за които той да не знае всичко. Подозирам го, че и Библията е изчел, ей така докато си е почивал между заучаването на прешлените и имената на мускулите.

Представям ви Росица Кабзева, кандидат за общински съветник в София с листата на Съюз БГ

В историята на Новото време има един емблематичен човек, който не е Емил Кошлуков. И аз не съм. Много малко хора знаят, че организаторът, движещата сила на партия Новото време е Росица Кабзева. Сега тя е изпълнителен секретар на пратията. Първият път, когато я видях беше на една от сбирките на групата за натиск Новото време. Все още студентка по политология, но вече готов изборджия. Изглежда кротък човек, но винаги успява да направи възможни и най-щурите идеи.

Тя беше с нас през 2000 година, когато запалихме вечния огън на протестите пред БНР. В Сърбия, когато заедно с Красен Кралев и Емил Кошлуков, се борихме за демокрацията и човешките права.

Роси е един от създателите на Новото време, който даде всичко от себе си - за групата за натиск, после в парламента - като експерт към комисията по въпросите на гражданското общество, и в партията - като основен двигател на създаването и утвърждаването на Новото време като най-модерната, креативна и новаторска партия. Журналист от национален вестник преди време я нарече „живата история, хроникьорът на Новото време”.

Мирослав Севлиевски, заместник-председател на “Новото време” – в предаването на БНР „Нещо повече”, 9 октомври 2007 г.

Водещ: Още за това как биха могли да се вземат решения. Не забравяме, че идват местни избори. И да искаме, не можем да забравим впрочем. Защо кандидат кметовете обещават по важни или както се казва по шекотливи въпроси на ежедневието в различните селища. Да се питат хората защо си представят, че би могло да има референдуми и те да са то значение. За това най-напред искам да говорим сега с Мирослав Севлиевски, заместник-председател на “Новото време”. Добър ден, г-н Севлиевски.

Мирослав Севлиевски: Добър ден. Добър ден и на вашите слушатели.

Водещ: Вие имахте голяма активност по този въпрос в миналото Народно събрание. То и в това, мисля, че нищо особено не се получи по темата. Но защо, според вас, хората, които искат да управляват общини сега обещават, че ще разчитат и на мнението на хората или поне ще го потърсят?

Мирослав Севлиевски: За голямо съжаление, повечето го правят от откровен цинизъм. Повечето от онези кметове, които днес кандидатстват да бъдат преизбрани, през последните четири години, правеха всичко възможно гласът на хората да не бъде чут и където имаше опити за местни референдуми, те да не случат. Вие добре си спомняте опита на бургаския общински съвет, организира референдум на тема “полезен или не за Бургас е нефтопровода…

Отдавна казах, че бизнеспартиите бяха създадени, за да си купят парчета от властта. Не случайно в Бургас се нароиха толкова много от никъде несъщестувващите по света формации. Знаехме, че единственият начин, който тези организации знаят за печелене на избори, е купуването на гласове.

Отдавна предупредихме, че в Несебър раздаването ще е мащабно. За да не участва в тази мръсна игра, Новото време изобщо не се регистрира за местните избори на 28 октомври. За тези партии не е нужен коментар, прокурорите трябва да се заинтригуват от тази тема, която е на път да дискредитира цялата демократична политическа система В България.

Вижте как го правят в Несебър

С какво ли уплашихме толкова „големите риби” в Бургас, че чак ги докарахме дотам да дърпат шалтера, за да ни затворят устата.

Предизборната игра много силно загрубя. Освен традиционните заплахи по телефона, на каквито ние сме навикнали, опонентите ни включиха в битката и енергийната система. Поне тази на Бургас – със сигурност.

В неделя вечерта, когато трябваше да участвам пряко в предаването „Лице в лице” по бургаската телевизия Канал 0, токът внезапно спря. И то само в тази сграда. От енергийното дружество така и не можаха да открият как така в цялата община има ток, а точно определен трафопост без всякаква причина е спрял да захранва телевизията.

Точно 4 минути след края на програмното време за предаването, трафопостът заработи „от само себе си”. Докато излъчвахме част от предаването на генератор, 90 процента от абонатите на телевизията не приемаха нито една от програмите й.

На 37 години, женен, с едно дете. От 12 години живее в бл. 413 на квартал „Меден рудник” в Бургас.

Един човек, който е доказателство за това, че морето не може да бъде провинция. Че хората тук знаят посоката напред и я следват. Че могат да правят правилния избор, защото знаят, че бъдещето зависи от това, какъв избор правиш в живота си. Какво избираш за себе си, за децата си, за града и държавата си.

Магистър по икономика и управление на строителството. Магистър по финанси.  Завършил е и Международни икономически отношения в института към БАН, със специалност международни финанси. Още преди да вземе третата си магистратура, има стаж във Виена по управление на оперативни програми за България.
От 2004 година е регионален мениджър на международната застрахователно-брокерска компания I&G-брокерс. Собственик и управител е на Кредитмаркет – един от първите банкови консултанти в Бургас.

Иван Сивов направи своя избор.

Кандидатира се за общински съветник, като част от градивната политическа енергия на Новото време.

„Спутник. Дума, която влезе във всички езици. Чета сега информациите в печата по повод 50-ата годишнина от изстрелването на съветския Спутник-1 в околоземна орбита и не за пръв път осъзнавам как във финалната права на живота някои от спомените ти не търпят да са само твои”...

Какво още разказва прочутият журналист Петко Бочаров за времената преди 50 години, можете да прочете, в страницата на Новото време.

Учителите са прави. Може малко да са закъснели.

Това, което се случва сега с протестите на учителите обаче, трябваше да се случи преди 3 години, когато Новото време внесе предложението за допълнителни средства за образование в бюджета за 2005 г.

Но това, което се случва сега, не е нито стачка, нито обикновен протест. Сега властта унижава и мачка учителите, тормози родителите. И най-лошото е, че почти всички търпят.

Тогава, преди 3 години трябваше учителите да дойдат пред парламента да защитят заедно с нас позицията, че за всяко българско правителство образованието трябва да е национален приоритет, трябва да е елемент от националната сигурност на страната.

Тогава трябваше и университетите и институтите да подкрепят искането, което ние внесохме като поправка в закона и защитавахме с всички сили, да се освободят от данъци парите за научни разработки и инвестициите в модернизацията на научната дейност.

Това ми се струва, че може да е най-краткия и точен начин да ви разкажа кой е Момчил Момчилов, председател на бургаските нововремците и кандидат за общински съветник.

За войводата е ясно, то му е по наследство - носи се в рода му от дядо на внук от поколения. А и е роден в Балкана – там, където всяка фамилия има поне по един прочут поборник в историята си. Момчил не е изключение и макар вече да се е вкоренил здраво край морето, така сякаш там е израсъл, носи непокорния дух на предците си.

За дисциплината и работоспособността му разбрах откъде идва, едва след като прочетох в биографията му, че е горд възпитаник на военната школа.

Срещнах го през пролетта на 2004 година, когато с него и още няколко млади и политически осъзнати адвокати направихме организацията на Новото време в Бургас. После дойдоха на учредителния конгрес и, разбира се, бяха най-мощната и пълна с идеи и предложения група. Нормални млади, амбициозни и политически мислещи и ангажирани хора. И до днес са така настървени да променят държавата, не търпят простотията и лицемерието в политиката. Все още носят революционния хъс, като нас в първите години на демокрацията. Поддържат огъня и подпалват чергата на всеки, който смята, че властта е хранилка за безхаберници. Те са опонентите на пасивните и хранениците.  

Думата ми е за Хо Ши Чонков, както аз го наричам от едно негово легендарно пътуване до Виетнам. Местните хора бяха разпознали в него легендарния си водач Хо Ши Мин, заради брадичката и мустаците. С шапка като на оризовите берачи тай наистина досущ прилича на Мин, а и е роден да бъде лидер.

Всъщност се казва Господин, както се казват повечето мъже в Хасковско, защото това не е просто име, то е почетна титла. Вкъщи обаче е дал трона на съпругата, сам я нарича Желязната лейди.

Господин Чонков е кандидатът за кмет на Новото време в Хасково.

И ако Красен е мащабен, Алеко – експанзивен, то балансът в тази група е на Чонков, той е омиротворителят. Търпелив и спокоен, дори според жена му. Но става ли дума за работа, само изглежда добричък. Науми ли нещо, няма отказване. Истински таралеж, на главата му никой не може да се качи. Винаги казва, че политикът трябва да има семейство, за да усеща земните грижи на хората и някой да го държи здраво стъпил на земята.

Това пита Бареков в „Тази сутрин” по бТВ, Севлиевски отговаря – има, и разяснява кой откъде е попаднал в политиката и как нормалните хора от Новото време ще се борят на изборите във всичките 127 български общини   

Водещ: Сега Мирослав Севлиевски, лидерът на “Новото време” влиза в нашето студио. Темата с него е тема, която тръгна именно от политиците в “Новото време”, темата за олигархията в местната власт. “Новото време” навлиза активно на тези избори, издигайки кандидати за кметове на много места, включително и в София. Добро утро.

Мирослав Севлиевски: Добро утро.

Водещ: Има ли олигархия в местната власт?

Мирослав Севлиевски: Олигархията, ако искаш да ти дам един билет, за да стигнеш до “Московска”33.

Ако трябва накратко, като в енциклопедия, ще кажа, че Алеко е съдов хирург и политик тежка категория. В най-яката мъжка възраст вече има впечатляваща професионална биография, но и политиката го държи активен от години. Преди 18 години стана активист на СДС, а преди 7 години става първи зам.-председател на партия Българска евродесница, избран е за народен представител в групата на НДСВ, в 39-ото народно събрание. Работи едновременно в две комисии – по здравеопазване и по външна политика, отбрана и сигурност. Едновременно с това е член на Управителния съвет на Съсловното сдружение на съдовите хирурзи. Смело се включи в групата на Новото време, името му е една от емблемите на миналия парламент – около него винаги се шумеше.

С атрактивни послания Новото време откри кампанията за местните избори във Варна и Бургас. Златната риба умря, време е да се погрижим сами за себе си! – съобщават лошата новина варненските нововремци. Стига политически шамандури!  - призовават колегите им в Бургас. Време е да изчистим старите лекета! е общото им намерение в двете големи черноморски общини.

Посланията са част от националната кампания на Новото време, която предлага на гласоподавателите да изберат за кметове и общински нормални хора.

Разказвам ви за Красен Кралев, водач на листата на Новото време във Варна, така както го познавам от годините.

От деня когато кацнах във Варна с Лари Гарбър, един от директорите на Националния демократически институт на САЩ, през април 90-а година, и го срещнах – беше на 23 години. От Албания – януари 91-ва, от Йемен и Южна Африка. От твърдостта му пред сръбската полиция на Милошевич, в Ниш – през 2000 година, От безкрайните сутрини и вечери, от споровете за политика, От кампаниите на Новото време.

Един от нормалните българи, които се учиха да живеят по правилата на демокрацията и се опитваха да учат и другите.

Красен е от хората, които знаят, че бъдещето ти зависи от това какъв избор правиш. От това дали избираш да се образоваш, да работиш, да постигаш, или да позволиш да те влачи инерцията, да повериш на друг да решава твоето бъдеще вместо теб или просто да стоиш и да чакаш чудеса. До осъзнатия политически избор, който прави всеки нормален човек, когато избира хората, които да се разпореждат с държавата, с общината, с града – с това, което е собственост на всички българи.