Блог на Мирослав Севлиевски

Има политици, които не се свенят да яхнат страха на хората, за да извлекат полза

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ, депутат от Бургаския многомандатен район

Фактът, че Бургас напоследък се превърна в един от центровете на националните новини и важна дестинация за политици от всички цветове, днес, уви, предизвиква не доброто самочувствие, а страха на бургазлии, свикнали да се гордеят със своя град.
Страховете ни са много. Поканен от кмета Йоан Костадинов, иракският посланик отправи заплахи към Бургас и макар че после си оттегли думите, напрежението, което те предизвикаха, остана да витае във въздуха. Страхуваме се за туристическия сезон. Страхуваме се заедно с цяла България заради опасността запалените от Саддам петролни кладенци да окажат въздействие върху климата и околната среда дори по нашите ширини. Кадрите на смърт и разруха, които ни гледат от медиите, също не могат да оставят никого безучастен. Както и новината, че съюзническите войски са открили вече един завод за производство на смъртоносния рицин. (Един от онези заводи, впрочем, за които иракският диктатор твърдеше, че ги няма.) И въпреки несъмнените симпатии, които изпитваме към момчетата и момичетата в американски военни униформи край Сарафово, не можем да не се запитаме дали тяхното присъствие няма да ни донесе повече проблеми и неудобства, отколкото сме склонни да понесем.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Фактът, че Бургас напоследък се превърна в един от центровете на националните новини и важна дестинация за политици от всички цветове, днес, уви, предизвиква не доброто самочувствие, а страха на бургазлии, свикнали да се гордеят със своя град.
Страховете ни са много. Поканен от кмета Йоан Костадинов, иракският посланик отправи заплахи към Бургас, и макар че после си оттегли думите, напрежението, което те предизвикаха, остана да витае във въздуха. Страхуваме се за туристическия сезон. Страхуваме се заедно с цяла България заради опасността запалените от Саддам петролни кладенци да окажат въздействие върху климата и околната среда дори по нашите ширини. Кадрите на смърт и разруха, които ни гледат от медиите също не могат да оставят никого безучастен. Както и новината, че съюзническите войски са открили вече един завод за производство на смъртоносния рицин. /Един от онези заводи, впрочем, за които иракският диктатор твърдеше, че ги няма./ И въпреки несъмнените симпатии, които изпитваме към момчетата и момичетата в американски военни униформи край Сарафово, не можем да не се запитаме дали тяхното присъствие няма да ни донесе повече проблеми и неудобства, отколкото сме склонни да понесем.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Надеждата, която всички нормални хора таяха до последния момент, че военното решение в Ирак ще бъде избегнато, рухна.
У нас, както навсякъде по света, почти всеобщото неодобрение към военното решение на международните проблеми е естествено и логично. То не може да бъде коментирано по друг на чин, освен с разбиране и уважение. Да се защити пред голяма част от българите официалната ни позиция на подкрепа към международната антитерористична коалиция е трудно, но е наложително да се опитаме всекидневно да я обясняваме. Искрено се стремя да подхождам непредубедено и към аргументите на на нашите политически противници в парламента.
Да се реагира бързо и разумно в ситуация като днешната, не е лесно. Имаме пред очите си една разединена Европа. Лидерите на държави, които за нас до вчера буквално са били символи на понятието евроатлантизъм и евроатлантически ценности, сега се разминават в Брюксел, без да се поздравяват. Водещи фигури в структурите на ЕС ту заявяват, че са разочаровани от нас, ту отричат тези си думи и признават ясно, че разбират позицията ни и че защитаваме интересите си. Имаме и едно ясно изразено антивоенно обществено настроение.
В този контекст да се говори за правилни решения е много трудно, защото в зависимост от гледните точки никое решение не може да бъде напълно правилно. Няма идеално решение. Няма чиста и безспорна кауза. Имаме мощна международна коалиция, която заявява решимост да свали един човеконенавистен режим, заплашващ света с оръжия за масово унищожение. Но тя действа без благословия от Съвета за сигурност.

Тъмни сили атакуват министъра на съобщенията, казва царският депутат

Депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски е на 38 години. Роден е в Троян. Завършил е география в СУ. Избран е от бургаската листа на движението.

Севлиевски е създател на Българското сдружение за честни избори, специалист е по политически маркетинг.

На последното заседание на мнозинството, кабинета и премиера в НДК той отказа да се кандидатира за член на ръководството на парламентарната група на НДСВ и декларира несъгласие с водената от Пламен Панайотов политика.
 
Г-н Севлиевски, накъде върви НДСВ?

- По-важното е накъде трябва да върви: към големи теми, реализация на предизборните обещания, консолидация на България. Да направи задълбочен анализ на изминалите 2 години. Никога няма да можем да определим откъде минава пътят към постигането на целите ни, ако не разберем къде сме в момента. Не бива да си крием главата в пясъка и да отричаме, че 48% българи са разочаровани от управлението и рейтингът на правителството не се покачва. Това означава, че НДСВ не е в състояние да изтъкне успехите си, а вади само грешките, които съпътстват всяко управление. В анализа трябва да се отчете, че днес мнозинството е с 11 души по-малко. Трябва да направим така, че депутатите, които отидоха в парламентарната група НИЕ, да останат неотменна част от модернизационното мнозинство. Истинският въпрос е накъде върви България. На него трябва да отговорим.

Леденият материк все повече заприличва на гигантска лаборатория, където властват учените, а не авантюристите
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Авторът Мирослав Севлиевски е депутат от НДСВ, завършил е география в СУ. През февруари - 2 седмици след като навърши 38 години - той изпълни старата си мечта и замина за Южния полюс на собствени разноски.

Когато тръгвах към най-южния свят, последното, което можеше да ми хрумне, бе да сложа в багажа си визитни картички. Голяма грешка! Протоколът на остров Ливингстън, оказва се, е претърпял стремглаво развитие от времето на пионерите. Представителите на различни нации, които се срещат и запознават сред пингвините, определено не се държат като корабокрушенци, подивели от радост, че виждат подобно на себе си двукрако.
Държа пред себе си визитките на някои от забележителните мъже и жени от различни държави, с които се запознах по време на краткото си гостуване в българската база на Ледения континент. Част от картичките са със снимки и от тези снимки ме гледат типичните физиономии на хора, които много по-лесно бих могъл да свържа с обичайната представа за отдаден на мисията си университетски преподавател, отколкото с детските си спомени от рисуваните портрети на Скот, Моусън или Шакълтън.
Да, Антарктида вече съвсем не е онази безумна екзотика, която допреди десетина години свързвахме основно с риска и любовта към авантюрата. Истина е, че се иска огромно мъжество и храброст, за да прекарваш година след година по няколко месеца в специфичните за района "работни условия", отдаден на къртовски научен труд. Но също така е истина, че Леденият материк все повече заприличва на гигантска лаборатория, където властват учените, а не авантюристите; където местните правила и закони се почитат до последната буква; където многонационалната общност е успяла да наложи и свято да спазва ред на доверие и равнопоставеност, за какъвто ние - обикновените хора от нормалните континенти, можем само да мечтаем.

Основната драма през последните 12 години у нас е състезанието между два типа политика – конспиративната и публичната, смята депутатът

Мирослав Севлиевски е член на Политическия съвет на НДСВ, депутат и член на комисията по вътрешен ред и сигурност. Роден е през 1965 г. в Троян (“Като Аня Пенчева, Сашо Диков, Милко Балев и Ангел Балевски”.) Завършил е география в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Дълги години се е занимавал с алпинизъм, минава за доста добър скиор. Бил е съветник на президента Желев, консултант на няколко чужди финансови компании. До момента, в който “съдбата щастливо го срещнала със Симеон”. Семеен, с дъщеря на 4 и половина.

Г-н Севлиевски, говори се, че имате амбициозния замисъл да вбиете клин в опозицията с идеите си за неформални сдружения и тематични коалиции. Тази инициатива опит за преструктуриране на политическото пространство ли е или просто тип оскаруайлдовско занимание, нещо като изкуство заради самото изкуство?

- Идеята за създаване на тематични коалиции, на интерпарламентарни комуникации и сдружения е възможна на фона на липсата на ярки идеи от лидерите на парламентарните партии. Един такъв вид неформални образувания при определени условия биха могли да се превърнат и във формални. Но засега те са замислени просто като инкубатори на свежи идеи. 

Заедно с Емил Кошлуков и Болислав Цеков минавате за двигател на вътрешната опозиция в НДСВ...

Българският политически дебат не е по същество, а само по процедура, твърди депутатът от НДСВ

Мирослав Севлиевски е депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. По професия е инвестиционен консултант, завършил е география в СУ “Климент Охридски”. 38-годишен, член е на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

Господин Севлиевски, какво всъщност разгорещи страстите около приемането на поправките в приватизационния закон, който не предвижда възможност за съдебно обжалване?

- За съжаление истински дебат през всичките години в България не е имало, никога досега не сме говорили по същество. На българския политически живот през 13-те години му липсва именно дебат по същество. През тези години ние си говорим главно по процедура. Това е нашата драма и тя има своите причини. Основната е, че българските политически партии имат една инерция от тоталитарно време да не се обсъждат приоритетите на обществото по същество. Тогава беше опасно и забранено да се говори по същество. Е, дошло е вече такова време и днес можем да го направим. А същественият въпрос за приватизацията е ще приватизираме ли, или ще шикалкавим. Добре ли ще приватизираме или не. Ще приватизираме ли структуроопределящите компании, в които са заети над 100 хиляди души, или няма да ги приватизираме.Следващият въпрос е добре ли ще ги приватизираме и процедурата дали ще бъде публична.

Депутат, който не подкрепя промените в закона за приватизацията, го е страх да носи отговорност за продажбата на тези 12 дружества, важни за националната сигурност, казва депутатът от НДСВ

Г-н Севлиевски, как мнозинството ще обори тезата на опозицията, че проектът на правителството за приватизацията на големите дружества е противоконституционен заради невъзможността сделките да се обжалват в съда?

- Това е обичайна практика на т. нар. стари партии в България, които да водят дискусии по процедура, но не и дискусии по същество. Очевидно е, че тях ги е страх да носят отговорност, защото сделките за тези 12 дружества и техните приватизационни договори ще бъдат гледани от Народното събрание и ще бъдат одобрявани с негово решение. Аз разбирам, че те се притесняват да понесат отговорност, притесняват се, че в една такава дискусия ще блеснат техните знания или незнания на тема "икономика, дружества, национална сигурност", но това е техен проблем. Всеки се бори с това, което има. Те се борят с това, което нямат.

Законодателната практика в други държави обаче показа, че никъде не се изключва възможността решенията на приватизиращия орган да се обжалват в съда...

Мирослав СЕВЛЕВСКИ,
депутат от НДСВ

Смисълът на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел е изключително прост. България има много активи, които са нисколиквидни, и това не е само българският случай, а го има навсякъде по света. Затова държави с развити пазарни икономики са измислили механизъм, който се нарича секюритизация на активи, т. е. даване на акции срещу активи, които са недвижима собственост или вземания например.
Целта е да направим недвижимостите у нас по-движими и да насърчим колективното инвестиране, което е изключително важно. Трето, вярваме, че няма държава, която си е оправила икономиката, без да има възможност обикновеният човек да участва в големия бизнес. И четвърто - целта ни е да насърчим търговията с публични акции, да насърчим капиталовия пазар у нас, където са ясни правилата.

Иван Костов и ген. Атанасов тепърва ще отговарят за управлението на ОДС

Г-н Севлиевски, допускате ли, че “Гномгейт” е провокация на среди от СДС с цел сваляне на кабинета, за което намекна и ген. Борисов?

- Това, което се случва в момента, е опит за свалянето на ген. Бойко Борисов – той да стане изкупителната жертва на битките в МВР и в съдебната система. Царят и ген. Борисов са най-ярките медийно признати образи на НДСВ. Царят постоянно го атакуват, но той продължава да стаи стабилно. А чрез ген. Борисов се пробва изпитаният сценарий от скандала “Бръмбаргейт”, когато изгоря един генерал – главен секретар на МВР, за да не изгори министърът или друго политическо лице. В този смисъл потвърждавам тезата на Богомил Бонев, че среди от СДС наистина пробват устойчивостта на правителството в момента.  

Но все пак подслушване “Гном” е имало. Възможно ли е акцията да е била замислена с цел да злепостави МВР и НСС? А ген. Атанасов, който е знаел, че ще бъде подслушван, нарочно да е водил разговори с широк кръг политици и журналисти, за да постигне по-голям политически ефект?