Блог на Мирослав Севлиевски

НОВОТО ВРЕМЕ ЩЕ ПОДКРЕПЯ ДЕЙСТВИЯ, А НЕ ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ

Изказване на Мирослав Севлиевски
председател на ПГ “Новото време”
39-о НС, 21 януари 2005 г.

Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,

Ще ви отнема съвсем малко време, за да напомня и на вас, и на правителството, че остават 158 дни до края на мандата на 39-ото народно събрание.
“Новото време” ще ви показва този своеобразен календар всяка седмица и ще ви припомня защо сме тук, каква политика защитаваме и какво работим.
В края на миналата година “Новото време” даде подкрепата си за бюджета срещу писмения ангажимент на правителството да напише и представи пред парламента стратегии за възраждането и модернизацията на българското образование.
“Новото време” даде не своите гласове, а заложи политическия си авторитет, за да бъде приет най-важния политически закон на правителственото малцинство – този .

Левицата плаши, десницата страда по миналото, а обществото иска модерна политика

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ


Като се втурнахме всички да откриваме новия политически сезон, сякаш пропуснахме да направим оценка на отминалата година от мандата на 39-ия български парламент. Има достатъчно факти, които доказват, че политическата 2004-та беше годината на новото време. Не само на групата и партията с това име, а на идеята, че България няма време за губене, и че партиите нямат никакво право да пилеят националното историческо време в глупости.

Още когато се отделихме в групата “Новото време”, казахме, че нашата визитка са нашите закони и цялостната ни публична дейност в парламента и в политиката. Досега Новото време има внесени 70 законопроекта, от които 17 са чисто нови закони и всичките са свързани с насърчителното законодателство за институциите, за бизнеса и обществото и с реформирането на политическия модел. В декларацията, с която оповестихме създаването на нашата група, ние казахме, че се отделяме, защото е политическо лицемерие да се примиряваме с нежеланието за ефективна работа и със съпротивата на старите партии срещу промяната на статуквото. Нашата идея е да обединим хора около идеи, по-големи от идеите за собствена парламентарната група или политическа партия. Сложихме край на политиката на мрънкането – старите политици много обичат да се държат като оплаквачки, а още повече да си играят на тайни и на ченгета. Новото време се роди с идеята, че парламентарната демокрация може да се упражнява публично, прагматично и ефективно. И доказахме с действията си в парламента, че това е осъществимо. Тази политика е краят на двуполюсния модел и паниката в старите партии показва, че те не успяват да намерят своето място в новия политически свят. В него те съзират заплаха за статуквото, което ги държи във властта. През миналата година стана практика, винаги когато поставим някакъв важен за обществото проблем и предложим вариант за разрешаването му, старите партии вместо да вадят аргументи и да защитават или оспорват политика, всички започват кампания срещу Новото време. Така беше с наркотиците – спомнете си каква кампания се надигна срещу нас, вместо да се обединят усилията да променим законодателството така, че да спасим децата на България от наркотиците. Обвиняваха ни в какво ли не, включително и в това, че наркобосовете и дребните трафиканти са на свобода и въртят бизнес под носа на МВР. Такива бяха реакциите и срещу етичния кодекс, който слага край на братовчедската политика и ако беше приет на време, в доклада за присъединяването ни към ЕС нямаше да има толкова критики, че си затваряме очите за корупцията по високите етажи на властта. Така беше и със закона за партиите. Сигурен съм, че избирателите с гласовете си догодина на изборите ще дадат ясен сигнал на онези, които не искат партиите да имат публични финанси, на онези, които не искат да правят политика, а да развиват ресторантьорство и манекенски агенции в партийните си централи. По същия начин се държаха старите партии и когато Новото време им направи показно за това кой е модерният начин да си опозиция и да направиш така, че политиката, която защитаваш да донесе конкретна обществена полза. Ние приемаме като голям успех предвидените допълнителни 170 млн. лв. от държавния бюджет за образование и наука. Но по-големият ни политически успех е това, че Новото време направи така, че за първи път проектобюджетът се дискутира преди да бъде внесен в Народното събрание и в резултат на тази модерна парламентарна практика постигнахме промени, полезни за обществото.

Старите партии бранят със зъби нокти двуполюсния модел, без който те не могат да съществуват
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Всички прогнози, които се правят за изхода от предстоящите избори, са нереални. Всички анализирани конфигурации са продиктувани по-скоро от желанията на партийните централи за оцеляване, отколкото от сигналите, които излъчва обществото. Изборите за 40-ия български парламент ще са най-интересните и най-непредвидимите за последните 15 години на преход и демокрация в България. Доказват го не само паниката, обхванала партиите, и странните им коалиционни оферти, но и незапомнената предпазливост на социолозите, които в обикновена предизборна ситуация така щедро раздават прогнози и излъчват победители.
Макар че вече имаме втори парламент, който ще изкара пълен мандат, времето и свободата от революции не стигна на основните партии да преформулират политиката си, да я модернизират и да произведат политически продукт, адекватен на търсенето на електоралния пазар. За съжаление, те потвърдиха моята теза за старите партии, които са способни да виреят единствено във вражеска среда. Като казвам “стари”, нямам предвид възрастта на формацията или на лидерите. Стари означава ретро поведение, партиен архаизъм в посланията и действия, адекватни единствено на миналото време. Стари означава липса на ефективност днес,  липса на ясна стратегия за бъдещето – дори за собственото си партийно бъдеще, липса на мащабност и конкурентност в политиката, липса на хоризонт в мисленето. Тези стари партии в крайна сметка са неадекватни на избирателите си. Именно в това, а не в стойността, в амбициите и в склонността за коалиране на всяка отделна формация, се корени невъзможността изборите да бъдат прогнозирани. При тях коалирането се решава от ръководителите им, а в Новото време изборът става на основата на политиката, записана в нашия устав и се решава единствено от конгреса на партията. Те се коалират, за да оцелеят в политиката, а ние правим политика, за да се коалираме с избирателите. И то с тези избиратели, които искат да останат в България. Защото оставането не е само печат в паспорта, то е състояние на духа, то е волята да гласуваш и с гласа си да участваш във възраждането на страната и в създаването. Новото време не пресмята в каква конфигурация да отиде на изборите, а предлага политика, която да заслужи доверието на хората и да ги мотивира да участват в политическия живот. Новото време е коалиция на българите, които остават в България и не напускат своето бъдеще. Тези българи ще решат какъв ще е крайния резултат от изборите това лято.

БЪДЕЩЕТО Е НА ПАРТИИТЕ НА СВОБОДНОТО ПРИДВИЖВАНЕ
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ "Новото време"
за откриване на политическия сезон  
39-о Народно събрание, 12 януари 2005 г.

Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,

Открихме есенната сесия на парламента с възстановки на миналото. Сега откриваме новия политически сезон с възкресяване на страха. БСП покани международния тероризъм да участва в българските избори. Точно такава покана са заканите на Сергей Станишев да изтегли българския контингент от Ирак.
На 3 септември призовах управляващите да спрат да възстановяват миналото и да се заемат да възстановят днешните пътища на България. Сега моля БСП да се откаже от искането си за контингента и най-накрая да спре да управлява страховете на хората, да спре да си прави кампании чрез кризите и страха от терор.

Колеги,

През септември миналата година казах, че ни остават 10 месеца, за които този парламент може да се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили, а няма да остане само число в статистиката. Тогава призовах и всички българи да гласуват, но преди да гласуват, внимателно да гледат с какво всяка партия е заслужила доверието им.
Сега на 39-ото народно събрание, на всички нас, ни остават само 164 дни и всеки българин трябва да си отговори на няколко въпроса и да вземе няколко решения. Едно от тези решения е съдбовно. Всеки трябва да реши остава ли в България или иска да избяга. Защото ако си решил да останеш, това означава да гласуваш. Гласуването е за това да има държава, да има бъдеще. Отказът от гласуване е бягство. Както е бягство и политическият отказ от ефективна работа. Бягство е поредната партийна подялба на миналото. Бягство е възкресяването на страха, на вражеския език, на заплахите, на компроматите, на досиетата.
Новото време няма да участва в ретроградния дебат, който се води от старите партии, устремени към нов мандат на разпределението. Новото време призовава към 164 дни на създаването.

Г-н Севлиевски, как ще посрещне "Новото време" новия политически сезон?

- Отговорно и с работа, както винаги. "Новото време", за разлика от всички останали политически сили, вярва, че България няма повече време за губене. Няма да повтаряме модела, който е правен и граден през последните 15 години - да се губи българското време и политиците да се моткат. И затова ще имаме прагматичен подход. Прагматичният подход е свързан с реализация на идеята на "Новото време" да възродим най-накрая българското образование и българската наука.

Вие вече не предприехте ли необходимите мерки за реализирането на тази идея?

- Предприехме доста мерки, записали са го в държавния бюджет, но сега стратегиите трябва да бъдат внесени от Министерския съвет и българското Народно събрание, всички политически сили в него и извън него трябва открито и отговорно да дискутират тези стратегии, така че на финала те да бъдат най-добрите, за да
могат и парите, 130 милиона лева, да бъдат правилно инвестирани.

Новият шеф на парламента не трябва да е от жълтата група
ГЕРДЖИКОВ СТАНА МАРИОНЕТКА НА НДСВ
Няма шанс за предсрочни избори, казва Мирослав Севлиевски

Вот на недоверие на правителството и смяна на парламентарния шеф Огнян Герджиков - тези заплахи отправиха депутати от всички опозиционни групи в петък. Поводът бе масовото бягство от насроченото пленарно заседание на избраниците от НДСВ. Простите сметки обаче показват, че за да се случат каквито и да е размествания, те трябва да бъдат подкрепени от избраниците от "Новото време". Предстоят ли наистина промени, или заканите ще си останат плод на бурни емоции? "Стандарт" попита лидера на ПГ на "Новото време" Мирослав Севлиевски.

Нововремецът е изкачил няколко седемхилядника, чупил е таз в Рила
Мирослав Севлиевски е роден на 15 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Депутат, председател на ПГ "Новото време"

1. По бермуди в парламента на бой за честни избори

Първото ми влизане в парламента беше в един ден след изборите през юни 1990 г. Сутринта към 10 часа се намирах в офиса на БСЧИ, където бях нещо като изпълнителен секретар. Тъкмо съм заспал след нощното изборно бдение и някой ме изрита по главата. Поглеждам - Емил Кошлуков. "Ставай, че ни изтрепаха като качулатки, да отиваме в парламента", каза ми той. Беше обул дънките на приятелката си, тогава още можеше да ги обуе. Стояха му обаче като три четвърти. Аз бях с къси гащи, тип бермуди. Тръгнах да се преобличам, но той вика, че няма време. Обух едни маратонки на бос крак и тръгнахме. Тогава бяхме членове на Националния обществен съвет - нещо като продължение на Кръглата маса. В него имаше 20 човека. Тръгнахме за заседание на съвета в парламента, където щеше да се обсъжда дали изборите са легитимни.
Пристигаме ние и влизаме в клуба на народния представител. Вътре бяха насядали Живко Сталев, Велко Вълканов, Борис Кюркчиев, Филип Боков, Георги Пирински. Боков, като ни видя как сме се пременили, му паднаха очилата.
По време на дискусиите стана скандал. Бай Борис Кюркчиев, който беше доайенът на демократите, и Велко Вълканов скочиха да се бият. Тогавашните заседания не свършваха с резолюция и решение.

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян. Завършил е география в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време и на дискусионния клуб със същото име, в който членуваха над 20 депутати от НДСВ. Сега е председател на ПГ “Новото време”, в която има 13 депутати. Учредител и заместник-председател на политическа партия “Новото време”. Преди да оглави самостоятелна група, Севлиевски беше член на Политическия съвет на партия НДСВ и зам.-председател на жълтата парламентарна група в 39-ото Народно събрание. След напускането на мнозинството и на партията, продължава да е член  на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Депутат е от Бургаския многомандатен район. Женен, има една дъщеря.

Създадохте доста притеснения на финансист №1 Милен Велчев, тъй като заради допълнителните 135 млн.лв. за образование ще се иска благословията на МВФ. Смятате ли, че Велчев ще успее да убеди фонда, че по-големите харчове са наложителни.

- Струма ми се, че Велчев няма друга алтернатива. Той трябва или да убеди фонда, или да каже на колегите си министри, че има проблеми в приемането на бюджета на второ четене и да ги запознае с евентуалната необходимост от техни оставки. Но ако е върнем на МВФ, освен тези 135 милиона лева, които на практика идват от корекция на приходите в бюджета, са и пряко свързани с разходния таван, договорен вече с фонда, и пряката му връзка с харченето на сумите от преизпълнението на бюджета за 2004 година. Големият проблем на финансовият министър не са 135-те милиона за образование и наука, а са 200-те милиона, които правителството иска да изхарчи за табели и чешмички.

Възстановяването на двуполюсния модел – защита на статуквото

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Напоследък някои социолози и политолози упорито налагат тезата за възстановяване на двуполюсния модел. Все по-често обясняват прогнозите си с простичкото, че “на едната везна е десницата, на другата стои левицата”, а според нуждите на съответния анализ царят бива местен ту в едната половина, ту в другата. Старите играчи също се надпреварват да възстановят двуполюсния модел, заради неговите две най-характерни проявления: “прогнозируемост” – има две партии и като се провали единият, идва другият; и възможността да вземаш властта без избори (по примера на кабинета “Беров”).  
В тази ситуация интересно е поведението на НДСВ  (докъде може да стигне неговата поливалентност) и отношението на двата досегашни полюса БСП и СДС към царя. Защото нито БСП, нито СДС, нито пък либералите могат да съставят самостоятелно управление. Със сегашните си 20% либералите могат да формират както лявоцентриска, така и дясноцентристка управленска коалиция.
Това поставя НДСВ в положението на ухажвана мома, която знае, че ще бъде омъжена, но още не е ясно за кого. Парадоксалното в случая е, че ухажването е тайно - предизборно всички ще се дистанцират от НДСВ, но всеки ще си остави по една тайна пътечка към него. Защото, ако след изборите царската партия стане втора политическа сила, същите тези, които са я нападали, ще се юрнат да се сгодяват с нея. И затова, докато я плюят, гледат да не я удавят.
Това фактически цели да елиминира конкуренцията между партиит и обезсмисля самия акт на гласуване - излиза, че каквото и да правят избирателите, царят и НДСВ отново ще ги управляват, дали с БСП или с някой друг, няма значение.
Това проваля с гръм и трясък теорията, която доведе НДСВ на власт - че “царят матира партиите”. Напротив, все по ясно става, че при двуполюсния модел, който му готвят, царят е матиран от партиите, включително и от неговата. Защото за тях е жизнено важно царят от символ на промяната да го превърнат в символ на статуквото.

Нашата политика е като в Биг Брадър – всяко действие е пред очите на избирателите

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Допълнителни 135 милиона лева ще има догодина за българското образование и наука. Няма никакво значение какви квалификации бяха измислени за Новото време във връзка с преговорите, в резултат на които тези пари ще бъдат осигурени. За нас е важно, че парите ще ги има и че правителството се задължава да напише стратегии за инвестирането им. Макар да смятам тези преговори за бюджета за един от най-успешните и общополезни ходове на “Новото време”, признавам, че всъщност медиите направиха така, че не допуснаха НДСВ и ДПС да водят задкулисни пазарлъци. Медиите вдигнаха шум, когато Никола Николов напусна парламента и  де факто подари един глас на НДСВ. И така оставиха само един възможен ход на правителството на малцинството - да проведе публични консултации с всички групи. Това искахме и ние от “Новото време” – да се водят публични преговори, които да донесат не гласове на НДСВ, а пари за образование и наука - една от най-важните обществени сфери, от които зависи бъдещето на нацията и държавата. В последния кръг на тези преговори успяхме да осигурим допълнително 135 милиона лева директно за образование и наука и 35 млн. индиректно чрез промени в данъчните закони.
Надявам се и представителят на МВФ в България, който призова “Новото време” да защити нуждата от тези допълнителни пари за образованието, да проче споразумението ни с управляващото мнозинство. Там и той, както всички критици, могат да видят, че сме затворили всички пробойни в закона, които могат да позволят на някого да прахоса тези пари. Редно е правителството да поеме този ангажимент – за прозрачното и ефективно инвестиране на тези средства, но ние сме дали дума, че искаме да бъдат инвестирани по конкретно гласувана от парламента стратегия и ще следим как министърът изпълнява задълженията си. Друг е въпросът, ако на някого в МВФ не му се иска българите да бъдат образовани. Това си е негов проблем. Ние, от “Новото време”, искаме българите да са образовани, искаме българите, които искат да работят и да се образоват, да останат тук – в България. И не само искаме, а работим за това да спре изтичането на мозъци от държавата ни.

Ако МВФ не иска българите да са образовани, това си е негов проблем, казва шефът на “Новото време”
Мирослав Севлиевски е председател на ПГ "Новото време" в 39-ото народно събрание и зам.-шеф на нововремската партия, която в момента гради структурите си в страната. Напоследък Севлиевски отчита, че най-голямата победа на "Новото време" през изминалата година е прокарването в държавния бюджет на допълнителни средства за образование и наука -170 млн. лв. Представителят на МВФ обаче поиска нововремците да обосноват необходимостта от тези пари и най-вече квалификацията на кадрите в образованието.

Г-н Севлиевски, заявихте, че благодарение на медиите "Новото време" е успяло да осигури допълнителни пари в бюджета за образование. Защо?

- Медиите не допуснаха НДСВ и ДПС да водят задкулисни пазарлъци. Вдигнаха шум, когато Никола Николов напусна парламента и де факто подари един глас на НДСВ. Оставиха един ход за правителството на малцинството - да проведе публични консултации с всички групи. Това беше и желанието на "Новото време". В последния кръг на тези преговори успяхме да осигурим допълнително 135 млн. лева директно за образование и наука и 35 млн. индиректно чрез промени в данъчните закони.

НА ПЪРВО МЯСТО В НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ ВЕЧЕ НЕ СА ОРЪЖИЯТА, А ОБРАЗОВАНИТЕ ХОРА

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ "Новото време",
при обсъждането на първо четене на проектозакона
за държавен бюджет за 2005 г.
39-о Народно събрание, 25 ноември 2004 г. (стенограма)

МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Мислех си, че тези два дни ще бъдат дни за обсъждане на бюджета на България за 2005 г. Тези два дни обаче по-скоро се превърнаха в два дни парламентарно обсъждане на Новото време. Не мога да скрия задоволството си от този факт. Имаше хора, които злобно правеха забележки към Новото време, имаше хора, в чийто глас имаше завист.
В нашия глас днес, дами и господа, има гордост! (Оживление в залата.) Има гордост заради това, че за пръв път в България, когато едно правителство на малцинството трябваше да внесе държавен бюджет, в него надделяха добрите, надделяха онези, които предпочетоха пред търгашеството, пред купуването на гласове, пред размяната на постове (оживление в залата) да водят публичен диалог. Искам още сега на първо място да благодаря на Станимир Илчев, искам да благодаря на министъра на финансите Милен Велчев. (Ръкопляскания от Новото време)
Те бяха хората, които предпочетоха вместо други да разменят постове в Сметната палата, или пък за НОИ, да водят дебат.
МИХАИЛ МИКОВ (Коалиция за България, от място): Да ги разпределят сами.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Те признаха, че проектът за държавен бюджет за 2005 г. наистина е проектът на статуквото и в голяма степен запазва инерцията. Но аз разбирам министър Велчев, защото с част от колегите си в Министерския съвет той не е в състояние да внесе друг бюджет. Онези министри, които цял ден нито вчера, нито днес не намериха време да бъдат в пленарната зала и поне да се изправят пред колегите народни представители и да кажат коя е политиката, която защитават, как ще направят така, че техните министерства да бъдат ефективни, да не се разхищават средства, как ще направят така, че да увлекат администрацията след себе си. Тези министри ги няма.

Това, че бизнесът иска да си прави партия, означава, че парламентът не изпълнява бизнеспоръчки

Господин Севлиевски, изтъргува ли Новото време подкрепа за бюджета срещу данъчните си закони?

- Едни търгуват партийна подкрепа, други търгуват гласове, трети – закони. Ние преговаряме за политика. Нашите данъчни закони, законите за промяна на политическата система и законите за въвеждане на публичност в България са политиката на Новото време. Всички тези закони са свързани с осмисляне на живота на средната класа. Данъчните ни закони поставят близо един милиард лева в джобовете на всички българи, които работят и които се образоват. Политическите ни закони осмислят политическото участие на българската средна класа, а законите ни за публичността правят от всеки гражданин участник в държавното управление. Ние не търгуваме тези закони, преговаряме за тях.

Политиката, която е заложена в проектобюджета на МС до известна степен се опитва да допринесе за българите нещо, но бюджетът е такъв, че по никакъв начин не поощрява онези, които работят. По-скоро е бюджет, който удовлетворява онези, които не работят по една или друга причина, които не искат работят или да се квалифицират. Проектът не поставя бариера и за тези, които продължават да искат българите да са по-малко образовани, да получават по-ниски заплати, да им се събират по-високи данъци, за да може партийните командири или началниците по министерствата да ги командват.

ЗАКОНОДАТЕЛЯТ НАЙ-ПОСЛЕ НАПРАВИ МАЛКИ, НО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ СТЪПКИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
39-о Народно събрание, 19 ноември 2004 г.


Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,


Имам позитивна новина. Оказа се, че най-после в този парламент, когато става дума за професионално написани и добре обосновани закони с национално значение, дори винаги спорещи групи могат да стигнат до общо решение.
Веднъж вече ви казах, че тук стана чудо. Сега сме свидетели на нови чудеса. Парламентът прие законопроектите на Новото време, с които законодателят най-после направи малки, но изключително важни стъпки за българското образование и наука. Гласувахме данъчни облекчения за всеки, който дари компютри на училища и университети, стимулирахме тези, които инвестират в научноизследователска дейност. До този момент законът ги наказваше, вместо да им помага.
Най-сетне показахме, че не само можем да говорим колко ни е мил малкият и среден бизнес, но и че можем да му помогнем в битката за оцеляване. Промените в данък добавена стойност дадоха възможност на фирмите да съдят държавната администрация за невърнат в срок ДДС кредит. Така премахнахме незаконното бреме, което тегнеше над малките фирми да финансират държавата.

НОВОТО ВРЕМЕ ИСКА ВСИЧКИ ХОРА, КОИТО РАБОТЯТ, ДА БЪДАТ ПООЩРЯВАНИ, А НЕ НА НАКАЗВАНИ

Изказване на Мирослав Севлиевски,
при обсъждането на измененията в Закона
за облагане доходите на физическите лица.
39-о НС, 11 ноември 2004 г. (стенограма)

Уважаеми колеги! Това, което каза колежката Радева, е много важно и е много вярно. За голямо съжаление обаче законопроектът, внесен от правителството, не изпълнява на 100% думите и заклинанията, които направи тук колежката Радева.
Истината е, че законопроектът на Новото време за облагане доходите на физическите лица изпълнява идеите на новото време.
Новото време иска всички хора, които работят днес, всички хора, които се образоват и искат да се дообразоват, да бъдат поощрявани, а не да бъдат наказвани. Ние искаме всички доходи до 250 лв. да бъдат облагани веднъж с 10% и най-много с 20%. Всички хора, които получават заплати над 250 лв., това означава, че те работят от сутрин до мрак, че те са образовани, че полагат усилия да добият нови знания и нов опит. И по тази причина ние трябва да ги поощрим. Защото те са хората, които са средната класа на България. Днес въпросът е да поощрим българската средна класа. И когато днес гласуваме, нека всеки да си даде тази ясна сметка - кой най-накрая е готов не да прави популизъм, а да поощри и България наистина да има средна класа и кои са онези, които са срещу средната класа в България. (Реплики от Коалиция за България)

НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА НА 10 НОЕМВРИ Е ПОБЕДАТА НАД СТРАХА

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
39-о НС, 10 ноември 2004 г.


Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,

 Оказа се, че 15 години не стигат, за да се научим, че не ни е дадено да пишем историята.
Днес е 10 ноември и точно хората, които сега се опитват да осиновят идеята на този български ден, нито са били участници, нито даже им е минавало през ум да си нарушат спокойствието тогава.
Затова нито БСП има право днес да си приписва заслуги за Десети, нито днешното СДС има право да присвоява датата. Не бива никой да се опитва да подменя фактите, да дописва събитията, да зачерква имена от историята.
Вътрешнопартийният преврат беше опит за оцеляване и стана искрата, която щеше да загасне, ако не беше цялото общество, ако не бяха всички онези хора, които рискуваха настоящето си тогава, за да дадат бъдеще на демокрацията.

Бургаски депутат благодари на в. “Черноморски фар”, че му отвори очите за политиката

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Искам да благодаря на в. “Черноморски фар”, че приема Новото време за толкова важна за Бургас политическа тема, че отделя по цели страници, за да убеждава читателите си как някой си Никой не ни искал. Дълбоко съм ви признателен, че ми отворихте очите за най-сериозните пропуски в идеите и поведението на Новото време, на мен самия, на колегата Кошлуков и на всички нововремци по градове и села. Без такава остра диагноза на нашето “желание за политическо бъдеще”, едва ли щяхме толкова бързо и навреме да проведем животоспасяваща политическа операция – да основем поредния си клуб в страната, а парламентът да приеме поредния важен за държавата закон на Новото време. Благодаря и на автора, който макар от висотата на опита си да ни смята за политически обречени, все пак ни признава, че имаме “някакви шансове” и дори ни подсказва как да оцелеем.  
Ако бях на негово място обаче леко бих се обидил на редакцията на в. “Черноморски фар”, защото макар да са открили историческия му текст в дебрите на Интернет и предвид изключително важното му за Бургас значение да са го публикували, са си позволили да му сменят заглавието – вероятно с цел още по-силно да привлекат вниманието на аудиторията си върху прогнозата за скоропостижната ни обреченост. Вестникът вероятно е решил, че оригиналното авторско заглавие и подзаглавие: “Обречеността на „Новото Време”/ Ако може да се говори за някакви шансове пред тази партия, то те са свързани с дълбоко преосмисляне на политиката й”, не звучат достатъчно ясно за читателите и е прекръстил анализа на г-н автора с далеч по-завладяващото: “Кошлуков, Севлиевски и сие никой не ги ще/ Новото време е ясно раздвоено между желанието за продължително политическо развитие и желанието за максимално използване на настоящата власт”.   
От задълбочения прочит на текста става видно, че г-н анализаторът е изключително запознат с дейността на Новото време и прави прогнози с лекотата на човек, който е в политиката на място, където всичко се знае и откъдето всичко се вижда 100 години напред и със сигурност поне няколко века назад. Направих си труда да проверя откъде “Черноморски фар” се е сдобил с такъв надарен анализатор. Глобалната мрежа не отговаря на въпроса кой точно е г-н авторът, но за сметка на той я е обогатил с обемното си творчество. Респектиран съм от текстовете на този анализатор, който очевидно е компетентен по всички теми и де що има историческо и днешно събитие, той им е бил свидетел.

ЗАКЛИНАНИЯТА НЕ ВЪРШАТ РАБОТА В ПАРЛАМЕНТА
Изказване на Мирослав Севлиевски,
Председател на ПГ “Новото време”
39-о Народно събрание, 22 октомври 2004 г.

Уважаеми господин председател,
Уважаеми колеги,
Вчера стана чудо – два проекта на Новото време за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане бяха подкрепени от Комисията по бюджет и финанси. С първия ние предлагаме парламентът да покаже на дело, че наистина мисли за модерното българско образование. И да го направи, като гласува данъчни облекчения за всеки, който дари компютри на училища и университети. А вторият ни проект ще създаде липсващата връзка между науката и бизнеса, като приеме преференции за фирмите, които инвестират в научноизследователска и развойна дейност.
Преди седмица се видя, че думите, заклинанията и партийните обещания често нямат нищо общо с това, което се случва тук, в залата. А данните доказаха, че не само българското училище, но и българската наука не са любимци на държавата. На 135-годишнината от основаването си Българската академия на науките се "поздрави" с унизителните числа за финансовата държавна подкрепа. Оказа се, че българските учени не само са най-бедни в Европа, но и нашата страна дава 33 пъти по-малко средства за наука от останалите европейски държави. Този отчет опроверга всичките добри намерения на политиците.

Деловата жена и деловият мъж – каква е принципната разлика помежду им?

- Освен природната разлика, в модерния свят друго различие не би трябвало да има. По принцип мъжете са склонни да рискуват по-лесно, а жените мислят в перспектива и залагат на сигурно. Затова мъжете по-често грешат и по-трудно приемат провала. Майчинският инстинкт кара жените да са изключително внимателни, заради което понякога изпускат шансовете си.

Как изглежда идеалната делова жена?

- В деловия свят единственият идеал е успехът и той не може да бъде нито мъжка, нито женска принадлежност. Иначе сериозният, интелигентен, но и дружелюбен маниер, изрядната външност и общителност са добри качества и за жените, и за мъжете.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Все по-често в управляващото мнозинство използват термини от шахмата. Само за два дни те си казаха, че царят бил в цуг-цванг, а парламентарното му мнозинство – в цайтнот. Много преди поредното теоретично пренареждане на фигурите обаче беше ясно, че най-голямата парламентарна група умишлено поставя парламента в ситуация, в която няма полезен ход и отдавна е просрочено времето. Ясно е, че няма сценарий за предсрочни парламентарни избори. Но пък е ясно, че има една голяма група в парламента, която крепи статуквото и препятства промените в политиката и модела.
Как стигнахме дотам 13-те гласа на Новото време да станат основна политическа тема и на нас да приписват и славата, и отговорността от това ще изкара ли мандата си 39-ото Народно събрание, или ще се провали заедно с похарчените за пропаганда бюджетни излишъци. Кой се опитва да ни прехвърли отговорността за качеството на новия бюджет и с него – за стабилността на парламента и комфорта на управляващите.    
Дадох отговора на тези въпроси, още когато Новото време напусна ПГ на НДСВ. Политическите игри, интересчийството, службогонството, личното над националното – тези занимания заместват истинската политика в тази партия и група. Оказа се обаче, че дори заплахата да останат малцинство и да провалят управлението си не успя да промени маниера им.  
В НДСВ е като на ГКПП Калотина - докладчиците убеждават премиера, че всичко е подредено и почистено, а при изненадваща проверка се оказва, че клозетът има по-голяма табела от тази на държавата. Че никой не знае чия е собствеността, нито кой я стопанисва. Обещаната европейска границата е също като обещания консенсус за избора на омбудсман. Провалът също е аналогичен.
Проблемът на НДСВ е, че всички пешки искат да са царе. Веднага след като повярваха, че шахматната дъска е тяхна, премахнаха правилата на политическата игра. И ако това поведение беше вредно само за НДСВ, никой не би се тревожил. Лошото е, че този властови маниер е вреден за България.
Тоталният разпад и липсата на политическа отговорност в жълтото мнозинство бяха легитимирани при избора на омбудсман. Легитимирани бяха воюващите за власт и пост представители на мнозинството. Дискредитирана беше коалиционната политика на управляващите. Нищо не успя да примири враждуващите за влияние групи вътре в оредяващото и раздирано от противоречия НДСВ. Няколко пъти съвсем откровено приближените на Панайотов и Вълчев бламираха собствения си лидер, непрекъснато поставят на колене и председателя на парламентарната си група. Мнозинството е просто заложник на личните амбиции на малка групичка самоизбрани за лидери. Същите хора правят заложник и целия парламент.

Бюджетът не бива да бъде подкрепян на основата на партийни пазарлъци, а на общо виждане за развитието ни за следващите години

Мирослав Севлиевски е роден на 18 ноември 1965 г. в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен консултант. Влиза в 39-ия парламент като депутат от листата на НДСВ в Бургас. Председател на парламентарната група на Новото време и зам.-председател на партията.

Г-н Севлиевски, как ще гласува Новото време при приемането на бюджет 2005 и имате ли официално решение на групата?

- Бюджетът ще бъде една от темите, при чиято дискусия ще се разбере кой каква партия е, кой за каква държава е, кой къде е по отношение на XXI век. При гласуването пък ще се разбере кой е опозиция на правителството, кой е опозиция на България и кой не е. Нещата стоят така - ние калпав бюджет няма да подкрепим. И няма да подкрепим бюджет, който не гарантира, че държавните средства се използват правилно. И няма да правим заклинания, преди да сме видели бюджета. Това обикновено го правят политици от типа на Румен Овчаров, Иван Костов и Христо Марков. Ние се причисляваме към категорията "не сме опозиция на България", а на лошите идеи.

Солунската митница е мечта на старите партии, „Новото време” играе по правилата и има респект пред гласа на всеки човек

- Г-н Севлиевски, през последната седмица в медийното пространство се експонира тезата, че зад вашия кандидат за кмет на Свиленград стоят силови групировки. Партия „Новото време” официално обяви, че продължава да подкрепя Георги Манолов. Това не ви ли притеснява?

- Нямам и не мога да имам никакви притеснения за това, че „Новото време” избра да подкрепи именно Георги Манолов, нито имам колебания в това, че той ще продължава да бъде нашият кандидат. Още със създаването на партия „Новото време” ние казахме, че това е не е партия, послушна на един лидер, а организация от лидери – всеки, който може да допринесе с професионализма и идеите си за модернизирането на България, е нововремец. Манолов е точно такъв човек – той няма нужда от пропагандна партийна подкрепа, а от възможност да работи по правилата и законите на демокрацията.

Солунската митница е мечта на старите партии, „Новото време” играе по правилата и има респект пред гласа на всеки човек

- Г-н Севлиевски, през последната седмица в медийното пространство се експонира тезата, че зад вашия кандидат за кмет на Свиленград стоят силови групировки. Партия „Новото време” официално обяви, че продължава да подкрепя Георги Манолов. Това не ви ли притеснява?

- Нямам и не мога да имам никакви притеснения за това, че „Новото време” избра да подкрепи именно Георги Манолов, нито имам колебания в това, че той ще продължава да бъде нашият кандидат. Още със създаването на партия „Новото време” ние казахме, че това е не е партия, послушна на един лидер, а организация от лидери – всеки, който може да допринесе с професионализма и идеите си за модернизирането на България, е нововремец. Манолов е точно такъв човек – той няма нужда от пропагандна партийна подкрепа, а от възможност да работи по правилата и законите на демокрацията.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ


Тези дни едни хора, битували по различно време по върховете на МВР с мандата на различни политически сили, коментираха напоително българската политика. Очевидно се чувстваха особено комфортно в ролята на политолози. Един от тях (вече бивш шеф на специална служба, призвана по закон да противодейства и неутрализира престъпната дейност на местни и транснационални престъпни структури) нарече депутатите “малки политически човечета”, които не знаят как се управлява държава.
Тази медийна политологична изява на бивши и настоящи полицаи, пратени в системата именно от малките тъпи политически човечета (избрани по конституция и закон), беше реално доказателство за това, че попадналите независимо как в МВР изведнъж решават, че те управляват държавата. Решават го още в момента, в който наследят порочната практика

владееш ли тайните, владееш и хората

и системата, ти си върхът на политическата пирамида.
Вече 14 години в България полицаи правят политика от държавните тайни и с тях воюват с политиците. Няма значение какви са партиите или как се казват техните представители в парламента. Фронтът между полицаи и политици е толкова широк и кървав, че не само накара хората да повярват, че политиката е античовешки цинизъм, не само дискредитира демокрацията като начин на управление, не само разруши репутацията и спокойствието на много хора, но и отне човешки животи. Резултатът е тоталната омраза на хората към носителите на властта.
Независимо как се казва министърът - Георги Танев, Атанас Семерджиев, Пенчо Пенев, Христо Данов, Йордан Соколов, Виктор Михайлов, Чавдар Червенков, Любомир Начев, Николай Добрев, Богомил Бонев, Емануил Йорданов или Георги Петканов - неговото ведомство неизменно произвежда собствена политика. Бори се за властта и излъчва сигнали като на политическа централа, като претендира да определя кой и колко дълго да остане на върха. Вместо единствено да произвежда сигурност или поне това, което пише в чл. 1 от Закона за МВР “да защитава националната сигурност и да опазва обществения ред”.   
Неизменно висши (по закон “професионални”) представители на МВР влизат или излизат от политиката, но не спират да се занимават с нея. И не се отказват от ролята на политически критици, въоръжени с информация, с която дискредитира една или друга политическа фигура, партия или държавна система.
Вече14 години има и втори фронт - този с магистратурата. На него не се стига до победа, единствените резултати са взаимната дискредитация. Енергията отива за взаимното клепане и прехвърляне на отговорността на основните служби, задължени да осигуряват ред и законност в България.
Гражданите се чувстват беззащитни, не защото няма закони в държавата, а защото нямат вяра, че хората, които държат временно лостовете на информацията, на парите и на властта, го правят в името на държавата, а не за да се докопат до някой тайна, която да осребрят при нужда.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Качеството на образованието ни все още е добро и българите могат да бъдат конкурентни на
общоевропейския пазар на труда, което се вижда и сега. За съжаление нещата в образованието от години не вървят добре и слабата връзка между университетите и пазара на труда е само един от проблемите. Причината образованието да е още на високо ниво е, че то е инертна система, в която промените дават резултат след по-дълъг период.
Промените в последните 15 г. бяха противоречиви и лошият резултат от тях тепърва ще се
види. Това означава, че ако искаме подобрение след 10 г., трябва да започнем с
положителните промени сега. Основният недостатък на реформата в образованието е, че няма реформа. Вместо обмислена промяна имаше поредица от малки "реформи", някои - безсмислени, други – противоречащи една на друга.
И преди 10 ноември 1989 г. се правеше същото - през 2 г. нещо се променя, но не се казва
защо, не е ясно накъде се стремим, няма обсъждане с участниците в образователния процес.
Резултатът от липсата на визия, а оттук и на стратегия за образование доведе до следното
положение.

ПОЛИТИЦИТЕ ДЪЛЖАТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА ДОСТЪП ДО ЗНАНИЯ
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ "Новото време",
39-о Народно събрание, 15 септември 2004 г.

Уважаеми г-н председател,
Уважаеми колеги,
Днес е празник! Хиляди български деца ще прекрачат за пръв път училищния праг. На празник хората си пожелават здраве, любов и успех.
А политиците най-често използват празниците, за да се харесат на обществото.
Но любовта към децата и загрижеността за тяхното бъдеще не могат да бъдат кампания за един ден. И само в този ден, заедно със запалените фарове, да ни светва и лампичката на тревогата – тревога от това, че вече 15 години правим ялови реформи и объркваме не само системата на знанието, но и мотивацията на децата. И само в този ден да обясняваме колко нови концепции сме съчинили за образованието и колко добре ще започнем да го реформираме от утре.
Новото време няма да участва днес в тази кампания. Новото време работи – проучва състоянието на българските училища, съветва се с хора, които разбират от тази област, пише и внася закони, които ще направят реформата не по-красиво изказана, а осъществима и работеща. Казвал съм много пъти и пак ще повторя – децата на България са ни дали тази държава назаем, а не сме я получили в наследство от бащите си. И всеки ден от нашата работа трябва да е посветен на нейното настояще и на нейното бъдеще. А не само 15 септември.

Г-н Севлиевски как се чувствате лице в лице с зрителите, които очакват разговора с вас?

- Като на изпит.

Вчера едно предаване, бих казал институция в българското телевизионно пространство,  предаването "Всяка неделя" имаше юбилей, неговият автор и водещ навърши 60 години г-н Кеворкян и вие бяхте ангажиран с неговият празник.

- Да наистина г-н Кеворкян вчера имаше рожден ден. Твоето предаване много прилича на неговото. И в момента се конкурираме за ефир. Понеже по националната телевизия продължава да тече предаването "Всяка неделя", но така или иначе за онези които не са в момента със "Всяка неделя" мога да кажа че няма българин, който не познава Кеворк Кеворкян и няма българин, който не иска да се запознае с него. Не мога да скрия че съм изключително щастлив и благодарен на съдбата, че преди 15 години ме срещна с него. И както си позволих да кажа преди няколко дни, мисля че спокойно можем да сравним предаването "Всяка неделя"  с едно от седемте чудеса на света - храма на любовта "Тачмахал" , и да кажем че ако "Тачмахал" е храма на любовт, то "Всяка неделя" е храма на истината.  И аз ти пожелавам след 25 години и за твоето предаване "Лице в лице" да кажат че  Весо Пренеров може да прави компромиси с всичко, но  с истината никога. И че е готов за България и за принципите да наприви всички свои врагове  или пък всички свои приятели.

“Новото време” предложи данъчни облекчения за фирми, които даряват техника за учениците, а в държавния бюджет поне 5% от БВП да се отделят за образование

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Новото време направи проучване за това как Бургаска област, като част от модерна България, е подготвена да стане равноправен член на Европа и на свободния пазар на идеи и възможности в глобалния свят. В областта, по данни от края на 2003 г., има 56 223-ма ученици, училищата са 178. До всички “Новото време” изпрати анкети – с въпроси за броя на компютрите (и техните технически параметри), за компютърните кабинети, за броя на децата и вида на достъпа им до РС-тата и до глобалната мрежа.
Отговор получихме от 81 училища. За останалите 117 училища, които не отговориха, приемаме, че нямат компютри. Категорични доказателства за такава липса има в 45 от върнатите анкети. Сред тях има училища със 100, 200 и 350 деца. В едно училище, където се обучават 600 деца - в Карнобат, има само един компютър и е за администрацията. В друго училище - в с. Планиница, където учат деца от 10 близки села, няма нито един компютър. В ерата на високоскоростните комуникации, които не познават граници, за много от училищата в Бургаско и “Правец-8” е непостижима мечта. Голяма част от наличните компютри пък са втора употреба.
Проучването показва, че в училищата на цялата Бургаска област има 523 компютъра. Това число изглежда голямо, спрямо общата картина на българското образование, но разделени на 56 223 деца тези компютри са пренебрежимо малко. Освен това голяма част от тях са 8, 16 или 32-битови, с безнадеждно остарели процесори и никакви възможности да понесат тежестта на съвременен софтуер, камо ли да осигурят на децата достъп до Глобалната мрежа. На пръстите на едната ръка се броят училищата, снабдени с качествени компютри.
Само в 15 от училищата има кабелен Интернет, в още 12 има достъп чрез dial-up. В две училища, за да ползват компютър, децата си плащат – по колко и по какъв график решава частната фирма, предоставила компютрите.

Националната идея е по-важна от името на една партия

Мирослав Севлиевски

Новото време не е име на партия. Новото време е духът, развитието, отношенията, свободният пазар и отворените граници, политиката, икономиката и знанието на модерния свят. Още преди 15 години България направи своя избор - да стане част от този свят. За това време всички ние – като държава и общество, трябваше да започнем да мислим, да се образоваме и да работим по нов начин, да се включим в световната мрежа от нови правила и да станем конкурентен участник.
Европейското ново време срина не само берлинската стена, но и крепостта, в която България се бе укрепила срещу останалия свят. От камъните на разрушените стени ние трябваше да изградим новия български град – с модерна инфраструктура, с мъдра управа, с развити съобщения, с нови закони, правила, пазар.
Най-усърдни обаче бяхме в разрушенията и най-дълго време ни отнеха ликвидацията и основният ремонт на старото. Минаха 15 години, а продължаваме да възстановяваме сцени от миналото и да отлагаме строителството на бъдещето. И сега остатъците от прехода са не подводни камъни, а цял бариерен риф, преграждащ новото време на България.
Най-опасната бариера е политическият модел, изграден от днешните стари партии. Всяка от тях, веднага щом спечели властта, си присвоява държавата и инфилтрира кадрите си по всички нива на управлението. И става държавна партия. Тя няма нужда от обществена сила за политиката си, защото й стига политиката на силата. Започва да разпределя доходи и забравя, че е избрана, за да напише правила за създаване на доходи.

Старите партии развиха системата на клептокрацията

Обществото се отчужди от политиката, не защото загуби вяра в демократичните принципи, а защото елитът му насади усещането, че политиката е бизнес, а свободата и свободният пазар принадлежат на една малка прослойка. Защото да си политик днес означава, че можеш да отваряш и затваряш врати. Така престъпниците откриха, че се нуждаят от политиците, политиците пък разбраха, че имат нужда от пари, за да останат на власт. Реална пазарна конкуренция не се роди и държавата започна да се конкурира с нелегалната икономика. Бе създадена престъпна група от хора, които получават ресурс под масата или по силата на властта, не плащат данъци, не са отговорни за обществения живот на хората или за ефективността на институциите. Странно защо сега същите хора, които градиха този модел, се питат откъде ни се взе на главата организираната престъпност. 

Цяла България знае “Всяка неделя” и Кеворк Кеворкян и всички искат да го познават. Възвеличаван, гонен, отричан, хвален, но винаги респектиращ. Това е Кеворк – също толкова искрен приятел, колкото и до инат неотстъпчив, когато става дума за България, за принципи и професионализъм.
Никак не завиждам на враговете му. Кеворкян е школа – по журналистика, по политика, по гражданска позиция и обществена непримиримост. Всички опити школата “Кеворк” да бъде дискредитирана или отстранена се увенчаха с гръмовен провал.
Ако някой някога публикува ситно изписаните тефтерчета на Кеворк Кеворкян, това ще е като кардиограма на България през последните 25 години и, дай боже, през следващите 25.
Логично е да се предполага, че и той като всеки човек се ласкае от мисълта, че остана сам на върха на българската телевизионна журналистика, изобщо на върха на българската телевизионна журналистика, изобщо на върха на анализа, на горещите теми, на авторитетния коментар и на истинските проблеми на България.
Кеворкян не приема липсата на конкуренция да го определя като единствен и незаменим. Напротив, знам, че не се примирява с профанизирането на темите, професията, професионализма, нито с отсъствието на истинска конкуренция.
Кеворк наистина е искрен приятел. Много се ядосва, когато губи на карти, например. Забавно е, но е по-здравословно в такъв момент ти да не си този, който е победил в играта.

ПАРТИИТЕ СЕ ИЗТЪРКАХА
Искаме и избирателите да работят за страната, казва председателят на ПГ “Новото време” Мирослав Севлиевски

Мирослав Севлиевски е роден през 1965 г.в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен консултант. В 39-ото НС влезе като депутат на НДСВ от Бургас. Избран бе за член на парламентарните комисии по вътрешна сигурност и енергетика. Беше член на Политическия съвет на жълтата партия и зам.-председател на ПГ на НДСВ. Заедно с Емил Кошлуков е учредител на дискусионен клуб "Новото време", превърнат тази година в партия. Сега е председател на ПГ на "Новото време". Политическата му кариера започва преди 13 години от синята Федерация на независимите студентски дружества и минава през БСЧИ - Българското сдружение за честни избори. Силата на Новото време е, че е неизбежно, убеден е Севлиевски.

Г-н Севлиевски, доколко политически потентни са старите - според терминологията на "Новото време", партии? Ако поставим диагнозата въз основа на това, което изрекоха техните лидери в НС в първия ден на новия политически сезон.

- Има няколко неоспорими факта за политиката в България в момента. Първо - онези, които търсят гласоподаватели, са повече от желаещите да гласуват. Второ - прекалено малко са онези, които оценяват фактите от социологическите проучвания и местните избори, които показват: че всички сегашни парламентарни сили, взети заедно, не успяват да съберат доверието и на половината избиратели. И трето, което е най-важното - ако оприличим българското развитие като експедиция към Еверест, вече сме преминали нископланинските треви и пасища и сме стигнали до ледения пояс И тук вече трябват нова екипировка, нова техника, нови знания, нови хора. Мина времето на пенкилерите и дойде времето на тези, които могат да се катерят по ледове. Тоест - могат да направят следващата стъпка нагоре. Това избирателите го разбраха отдавна. Те наистина гледат на българското развитие като на една експедиция и тяхното поведение и на последните избори показа ясно, че те не разпознават днешните партии като политически сили, като водачи, които са в състояние да ги преведат през ледения пояс до върха.

ПОЛИТИЦИТЕ ТРЯБВА ДА РАБОТЯТ, А НЕ ДА ИЗМИСЛЯТ НОВИ НАДЕЖДИ ЗА ХОРАТА

Изказване на председателя на ПГ “Новото време”
Мирослав Севлиевски при
откриване на политическия сезон
в 39-ото НС, 1 септември 2004 г.


Уважаеми
г-н председател,
г-н премиер,
госпожи и господа министри,

Уважаеми колеги,

Това, което и този път виждаме, е, че в тази зала има повече политическа амбиция, отколкото политическо съзнание и реализъм.
Виждаме, че парламентът има малка чувствителност към проблемите на заобикалящия ни свят, но и огромното убеждение, че само и единствено той е в състояние да ги реши. Говори се така, сякаш присъстващите тук са по-добри от всички останали. Такава амбиция може и да проправя пътя към личния или партиен успех, но не го прави част от един общ национален напредък.
Тази безгранична самоувереност, тази непоклатимата вяра в собствените си идеи, съчинени зад стените на някоя партийна централа и нямащи нищо общо с действителността, ще донесат неприятни изненади на всички стари партии. Но най-лошото е, че ще навредят и на България.
За кой ли път става ясно, че в демократична България политиците са по-склонни да реагират на събитията, вместо да ги обмислят. Да говорят за проблемите, вместо да ги предвиждат. Да измислят нови надежди за хората, вместо да работят.

Г-н Севлиевски, как ще коментирате факта, че Македония е възложила на свои военни инженерни части да възстановят пътя до сръбския военен мемориал в Каймакчалан, а само преди месец при посещението си в България министърът на отбраната Владо Бучковски беше казал, че това не е задължение на неговото министерство, а на Министерството на труда и социалните грижи? Това не говори ли за двойнствени стандарти?

- Когато говорим за Македония, няма българин, който да не е чувствителен на тази тема. Македония е била част от България в края на по-миналия и началото на миналия век, наследници сме на обща история, език и традиции. Затова двойните стандарти в третирането на населението в Македония, а и сега в отношението към военните гробища, разбира се, винаги будят най-малкото притеснение във всеки българин. Аз се надявам, че българската дипломация, българското правителство ще направят така, че такива двойни стандарти да няма. Нито към онези в Македония, които са с българско самосъзнание, нито към военните гробища, нито към паметниците от българското културно-историческо наследство.

Г-н Севлиевски, в събота и неделя произведохте новини, около партийното строителство на “Новото време”. Общо взето, когато се създавахте, повечето наблюдатели бяха с впечатление, че ще правите по-скоро електорална партия. Сега новините са около това, че всъщност разгръщате партийни структури в цялата страна. Толкова сила ли чувствате в партията?

- Ние ще правим наистина електорална партия. А електорална партия в България, някои хора разбират, като медийна партия. Ние няма да правим медийна партия, а електорална. Електорална партия ще правим, заради това, защото “Новото време” винаги ще има предизборен конгрес. В нашия устав е записано, че задължително, минимум 60 дни преди изборите, трябва да организираме конгрес, който да одобри две неща. Първо, предизборната програма на партията и второ, всички кандидати за депутати или пък кандидати за кметове и общински съветници.

Най-сетне наркотиците станаха политически и държавен проблем

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ


Виждаме ли спринцовките по градинки, задни дворове и спирки. Знаем ли обществените сборища и частните адреси, където всеки може да купи всякаква дрога, стига да има пари. Знаем ли кои са заведенията “пушални”. Знаем ли, че наркотици се предлагат на деца дори в предучилищна възраст. Знаем ли, че всеки може да забърка някакви отровни прахове и да ги пласира като наркотик. Чували ли сме за наркомани, които умират от такива прахове и хапове. Чели ли сме статистиките, според които възрастта на употребяващите и зависимите е далеч под пълнолетието. Знаем ли, че броят на наркотично зависимите сочи разрастваща се масова епидемия. Изтръпваме ли от ужас при новината, че

за година 300 деца са умрели от свръхдоза.

Е, питам тогава, щом знаем всичко това, кое е оправданието да стоим безучастно и да не се опитаме поне да започнем отнякъде борбата с тази епидемия. С нейния вирус са заразени не само стотици хиляди български деца, боледуват родителите, болно е и цялото общество, и всички държавни институции, отговорни за живота и здравето на невръстните българи. Болни сме от незаинтересованост и тежко боледуваме, докато смъртта не почука на собствената ни врата.
Писна ми да гледам как убиваме децата си с безразличие. Това написа една българска майка до българските медии. Свободният, необезпокояван и желязно организиран пазар на наркотиците в България е плод на политическо, обществено и държавническо безразличие. И да прикриваш това безразличие с псевдомодерна и морално освободена реторика, е политически цинизъм. Цинизъм е странната форма на демокрация, която ни предлагат противниците на решението, с което бе премахнато узаконеното право на така наречената еднократна доза. 

Тезата за дясноцентристка коалиция на всяка цена срещу БСП ми се струва безсъдържателна, казва зам.-председателят на партия "Новото време"

В края на седмицата се учреди партия "Новото време". Тя се обяви за либерална формация, каквито са ДПС и НДСВ. Можем да станем най-голямата дясна партия и да имаме мнозинство в следващия парламент, заяви лидерът й Емил Кошлуков. Неговият заместник и председател на парламентарната група на "Новото време" Мирослав Севлиевски допуска участието на "Новото време" в либерална и в дясно центристка коалиция, но не изключва и сътрудничество с БСП.

Какво отличава Новото време от всички досегашни партии?

- На учредителния си конгрес нито една от старите партии не е имала 77% делегати между 18 и 40 години. Това, което правеха старите партии, е да получат доверие и да станат държавна партия, която има властта, ресурсите и внедрява свои хора по всички нива на управление. Те възприемаха  политиката не като привличане на обществен ресурс, а като демонстрация на сила. Те управляваха на принципа “командвай и разпределяй”. Ние ще правим политика, която не командва, а свързва. Не искаме да сме държавна партия, а партия на активното поколение, на хора, които правят осъзнат избор и участват във вземането на решения и в създаването на нов политически модел, в създаването на доходи. Това са хора, които искат да инвестират, а не да пестят.
Новото време няма тепърва да се доказва в тези идеи. Доказателство е работата ни в парламента. Пределно ясно е какво предлагаме - това са законът за партиите, който прави политиката прозрачна дейност, законът за референдумите, който дава повече власт в ръцете на гражданите, избирателният кодекс, който премахва партийната принуда в изборите.
Отличаваме се от досегашните партии и по това, че когато кажем нещо, го доказваме със законодателна инициатива, а след това винаги гласуваме за това, което сме внесли в парламента. Защото профилът на един народен представител трябва да се прави не по думите, а по делата му.

Това, което отчужди обществото от политиката, не е загубената вяра в демокрацията, а в усещането, насадено от елита, че политиката е бизнес

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян.. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск Новото време , а по-късно на дискусионния клуб на Новото време.  Депутат в 39-то НС, избран от ІІ – ри многомандатен Бургаски район. Председател на парламентарната група на Новото време и Зам. председател на партията, учредена на 11 юли  

Г-н Севлиевски, партия Новото време вече е факт.  С какво ще се отличава тя на фона на многобройните политически формации  у нас?  

- Партията на Новото време ще функционира така, както искаме да функционира държавата ни. Всички партии, които сега си разделят властта, не успяват дори заедно да съберат и половината от общественото доверие. И това e така, не само защото между тях няма идейни различия, но няма и политика, която да ги създава. Всяка поредна партия, която спечели властта, си присвоява държавата и набутва целия си кадрови потенциал по всички нива на управлението. И така става държавна партия. Такава партия няма нужда да налага идеи и програми, да привлича съмишленици, да се доказва като партия на голяма част от обществото, да разчита на колективното усилие.
Старите партии не търсят обществена сила за политиката си, защото им стига политиката на силата. Те пропагандират стабилност на статуквото,  което им осигурява лостовете към ресурсите, а ресурсите – власт. Ние сме за промяна на статуквото. И знаем какво трябва да се промени.

НОВОТО ВРЕМЕ Е НОВ НАЦИОНАЛЕН СВЕТОГЛЕД

Учредителен конгрес на партия Новото време
изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
10 юли 2004 г.


Скъпи приятели,
Всички ние тук осъзнаваме, че най-пълната, пряка и изчистена форма на политическата организация е политическата партия. Партията има функционална, ролева и йерархична структура и чрез спазване на определени общоприети правила изпълнява политическа дейност.
Партията на Новото време ще функционира така, както искаме да функционира държавата ни.

Партия Новото време е добрата идея. Добра, защото всички партии, които сега си разделят властта, не успяват дори заедно да съберат и половината от общественото доверие. И това e така, не само защото между тях няма идейни различия, но няма и политика, която да ги създава.
Всяка поредна партия, която спечели властта, си присвоява държавата и набутва целия си кадрови потенциал по всички нива на управлението. И така става държавна партия. Такава партия няма нужда да налага идеи и програми, да привлича съмишленици, да се доказва като партия на голяма част от обществото, да разчита на колективното усилие.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Има теми за възстановяването на държавността и за модернизация на политическия модел, за които политическите сили в България декларират готовност да се обединят. Такава тема е законът за референдумите. Всички партии, лидери, институции, президентът винаги са казвали и обещавали на обществото, че този закон е техен приоритет. Въпреки това проектът отлежава вече втора година в парламента и не успява да влезе в пленарна зала за гласуване.
Ние, в “Новото време”, внесохме този проект и продължаваме да търсим съмишленици в парламента той да бъде приет. Законът за референдумите не бива да се разглежда като подарък от властта за обществото. Той е норма за здравата връзка на гражданите с управлението, той утвърждава върховното право на суверена да контролира важните национални решения. Ако призоваваме гражданите на България да станат господари на съдбата си, трябва да утвърдим конституционното им право да са господари и на държавата си. Правото на гражданите на референдуми произтича от българската конституция, а не от желанието или съпротивата на политическите сили.

Мирослав Севлиевски е роден през 1965 г. в град Троян. Завършил е география. Владее английски език.Член е на парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Севлиевски влезе в 39-ото народно събрание като депутат от НДСВ. През март тази година обаче се отдели от жълтите редици заедно с още 10 депутати и оглави нова парламентарна група "Новото време".

Г-н Севлиевски, защо възникна конфликт между "Новото време" и НДСВ за референдумите? Кой е против този закон, уж всички на първото му четене бяха за?

- За поправките в закона за референдумите "Новото време" водеше разговори с тези от НДСВ, които би трябвало да определят парламентарната политика. Това е председателят на групата им Станимир Илчев. Аз съм водил разговори с лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски. Впечатленията ми са, че и двамата подкрепят закона. Но в мнозинството има група, която не чу посланията на своя лидер, че мостовете с "Новото време" не бива да се рушат заради многото общи приоритети. И тези хора разрушават мостовете.

Времето на едноцветните кабинети свърши, ще има шарени мнозинства

Г-н Севлиевски, защо така неочаквано влезе в пленарната зала проектозаконът за референдумите, който, знаем, е приоритетен на "Новото време", но имаше съпротива срещу него?

- Законът за референдумите е наша инициатива и политически приоритет, защото смятаме, че това трябва да бъде приоритет на България. Хората трябва да имат по-големи възможности, когато решат да ревизират действията на своите политици, на избраните от тях депутати. Затова и законодателстовото следва да бъде модернизирано в тази посока.
Текстът на закона за референдумите е продукт от общата работа на голяма група народни представители от всички парламентарно представени политически сили. След над шестмесечни опити да вкараме закона в пленарна зала, това най-после се случи.
Според правилника на Народното събрание опозицията има право на всяко първо число от месеца да включи в дневния ред на парламента свои законопроекти, затова и законът най-после успя да стигне до обсъждане.

Котерийните игри на НДСВ ми омръзнаха

Какво ви дава основание, г-н Севлиевски, да твърдите публично, че Иван Костов и Пламен Панайотов прикриват в момента корупция?

- Фактите са прости. Иван Костов контролираше миналото мнозинство и неговото правителство. Пламен Панайотов контролира днешното мнозинство, което също има правителство. Тези две мнозинства постоянно гласуват срещу законопроекти, които вкарват повече прозрачност в България. А всеки, който е срещу прозрачността, поощрява корупцията. Който пък насърчава корупцията, очевидно е корумпиран. Това е най-простата логика. Другите приказки са излишни. Ние предлагаме закони, които да дават повече власт в ръцете на хората и по-малко в ръцете на партийните командири. Закони, чрез които хората да могат да правят ревизия на своите управници. Ако днес говорим, че преходът е свършил, то трябва да дадем истинска законова възможност на българите да направят ревизия на прехода.

НДСВ подготвя източването и разграбването на Бургартабак, , чрез предложение за изменение на Закона за счетоводството. За това алармира председателя на ПГ Новото време Мирослав Севлиевски.  
На 19 май заместник-председателят на НДСВ Мариана Костадинова е внесла предложението за поправката в НС.  Според Севлиевски  то е внесено с една единствена цел – да направи приватизацията на Булгартабак Холдинг непрозрачна и безконтролна. Предлага се да отпаднат онези текстове и разпоредби на Търговския закон и Закона за публично предлагане на ценни книжа, които гарантират прозрачността и отчетността в управлението и приватизацията на Булгартабак, т.е  за дружеството  да не важат чл. 114 и 116 от ЗППЦК и чл. 236 от ТЗ.
Тези разпоредби, бяха основна причина да  се приеме сегашната стратегия за приватизация на холдинга и неговите дъщерни дружества, припомниха нововремци.  Заради тези текстове,  Булгартабак беше изваден от Агенцията за приватизация и премахнат съдебния контрол върху този процес. Според мин. Шулева това трябваше да гарантира осигуряване на  честна и ефективна приватизация на компанията.
С поправките обаче се цели да няма контрол върху управляващите органи на Булгартабак в процеса на приватизация, заяви Севлиевски. Продавачите на компанията няма  да  носят никаква отговорност за своите действия, и няма да има  никаква отчетност при продажбата.
Това е грубо нарушение на чл. 71, ал. 2 от правилника на НС, според който на второ четене не се разглеждат и не се гласуват предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, каза още лидерът на Новото време.  Със същият успех тези предложения могат да бъдат внесени като поправки на Закона за пчеларството или Закона за лайкучката.
Новото време призовава всички народни представители да се обединят в защита на  интересите на България. Да се спрат  корупцията и кражбите, облечени в законови дрехи.

В. “Компас”, 18 юни 2004 г.

НАЙ-ВАЖНО Е ДА ПРОМЕНИМ ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
39-о НС, 17 юни 2004 г.


Уважаеми г-н председател,
Уважаеми колеги,

Остава само една година до края на този мандат. Има много неща, които трябва да направим, много закони които трябва да приемем и много да променим. Но най-важното, което трябва да направим, е да отговорим на избирателите си дали още един парламент ще приключи работа, без да е променил избирателната система.
Всички политически сили, винаги когато е ставало дума за общественото доверие, са убеждавали избирателите си, че имат воля да гласуват нова и адекватна на времето избирателна система.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
председател на ПГ Новото време

Партиите, представени в българския парламент, продължават да подменят истинския политически дебат за България. Занимават обществото с личните си партийни проблеми – с разделите си, с несбъднатите си коалиции, или с подаръците си за рождените дни. Държат се така, сякаш партиите и лидерите им са по-важни за бъдещето на държавата, отколкото самата държава.
Старите партии се съпротивляват срещу промените в политическия модел, защото имат страх да започнем най-после да правим големите закони, за които са ни пратили хората в парламента. Имат страх, защото тези промени може да им отнемат привилегиите, с които те се ползват вече 15 години, на гърба на обществото. Това са законите, които ще построят политическия Дунав мост 2, който ще изведе България към модерния свят, но и който ще свърже нас, депутатите, с обществото. Има страх от закона за референдумите – който осигурява конституционното право на българите да определят сами дневния си ред, а ние да го изпълняваме. Има страх, че ще трябва да гласуваме етичния кодекс, който ще направи публични парите и действията на политиците и партиите им. Страх, че ще трябва да гласуваме избирателния кодекс, без който обещанията ни, че ще осигурим на гражданите мажоритарни избори, в които те ще гласуват за личности, а не за анонимни партийни листи.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ Е СВОБОДАТА НА ХОРА И ИДЕИ

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”,
по повод техническото приключване
на преговорите с ЕС за присъединяване
39-о НС, 16 юни 2004 г.


Уважаеми г-н председател,
Уважаеми колеги,
Дами и господа,

Най-после страната ни е на малка стъпка от момента, когато ще може да покаже своята уникалност, да добави история и възможности на общото европейско семейство.
С приключването на преговорите с Европейския съюз, ние най-после съборихме стените на крепостта, в която България бе затворена след Втората световна война. От камъните на тези стени трябва да изградим Модерна България.
Членството в ЕС не е еднократен акт, нито пък рог на изобилието. Там трябва да си заслужиш мястото и да си изработиш парите. Там няма мандат и не можем да чакаме как едни ще се провалят, та да дойдат други. В ЕС не влиза правителството, нито пък парламентът. Влиза цялата нацията. Всички българи – като равностойни граждани на Европа. ЕС не е океан, в който големите риби изяждат малките, той е свободата – свободата на хора и идеи. Успяват подготвените, умните и конкурентноспособните.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

В Бургас най-добре хората знаят как БСП и нейните верни функционери могат да  прехвърлят отговорността и да се правят на реформатори. Също както Йоан Костадинов се прави на модерен десен политик, който ще заведе избирателите си директно в Брюксел, начело на нова европейска партия, първенците на неговата стара социалистическа партия се опитват да кажат на народа, че АЕЦ е морален национален символ. Ако една стара и неефективна ядрена централа е националният ни символ, тогава какво е Рилският манастир, какво са всички герои от историята ни, какво е културата на България и нейната държавност, една от първите в Европа? На тези въпроси БСП и функционерите предпочитат да не отговарят, те имат конкретна цел – да спечелят някой глас от една лъжа. А че тази лъжа може да остави България на прага на Европа,
Обществото няма нужда от поредната лъжа – че закриването на два ядрени блока, “постигнато” от политиците през последните 10 години, сега може да се пререшава от гражданите. Обществото няма нужда и от лъжата, че на тези два ядрени блока се крепи българската икономика и националното самочувствие. Но най-голямата лъжа на БСП е, че АЕЦ “Козлодуй”е политически въпрос. И докато тръбят навсякъде, че АЕЦ е политика, ползват централата за разменна монета между партиите и обществото, с която да си купуват доверие и да се освобождават от дълга по поемане на отговорност.
Най-големият грях на последните няколко правителства е, че превърнаха АЕЦ “Козлодуй” в политически въпрос. А той е политически само дотолкова, доколкото всяко поредно правителство ползва ядрената карта за политически (а и финансови) дивиденти. Стигат дотам, че създават от една ядрена централа национален и морален символ, който правел от България индустриална сила. Това е лъжа, която се експлоатира вече толкова години. БСП и нейните функционери правят това винаги, когато няма какво друго да предложат на аудиторията, или когато не знаят как да привлекат вниманието.   

Смятам, че няма добри и лоши, леки и тежки, опасни или безопасни наркотици. Всички са лоши и опасни. Настоявам да се ограничи разпространението и употребата им у нас, защото в противен случай след 3 или 5 години за обществото ще е почти невъзможно да се справи с проблема. Искаме държавата днес да харчи пари не само за борба с наркотиците, но и за лечение на зависимите и за обучението на подрастващите за вредата от дрогата.
Борбата с наркотиците трябва да се води не само чрез наказателната политика на държавата, а и чрез образование и лечение. И поради това вече 40 дни чакам отговор от здравния министър къде наркозависимите могат да получат качествено и леснодостъпно лечение. Ние твърдим, че всеки трябва да осъзнае риска от наркотиците.
Преди гласуването на поправката в Наказателния кодекс онази историческа вече трета алинея на чл. 354а правеше наказателно безотговорни онези, които имат у себе си наркотик, който може да мине за еднократна употреба. Този текст създаваше няколко неправди – привилегировано отношение пред закона на всички, които разпространяват хероин и кокаин. Създаваше и двойни стандарти – тези, които за пръв път опитваха наркотик, влизаха в затвора, а онези, които за стотен път опитваха дрога и ги хващаха – не.
През последните месеци бях обвиняван, че съм фашист и не търся диалог. Поправката е внесена на 22 май миналата година, гледана е няколко пъти в правната комисия на открити заседания. През тази година гласовете, които чух, бяха в подкрепа на нашето предложение. Одобриха я МВР, прокуратурата и следствието. Тази поправка е един от малкото случаи, в които следователи, прокурори и МВР се хванаха ръка за ръка, за да решат проблема.

В. “24 часа”, 30 май 2004 г. 

Какво решение взехте, г-н Севлиевски, ще искате ли оставката на здравния министър?

- Решението, което парламентарната група на "Новото време" вчера взе, беше първо да уважи искането на и молбата на Славчо Богоев за отлагане, за отсрочка за неговите отговори по отношение как наркозависимите могат да получат качествено и лесно достъпно лечение. Това е първото ни решение. А второто ни решение е, че през следващата седмица ние ще поканим министър Богоев в парламентарната група на "Новото време", за да обсъдим някои наболели актуални проблеми в областта на здравеопазването и също така лично да изразим нашето неудовлетворение от работата на министерството в няколко особено важни области.

Тази седмица от парламентарната група на "Новото време" вероятно ще поискат оставката на здравния министър Славчо Богоев. Преди няколко дни се говореше за оставката на земеделския министър Мехмед Дикме. Не е секвала модата от седмици насам да се иска оставката на министъра на благоустройството Валентин Церовски, както и на културния министър Божидар Абрашев. Разбира се, в това няма нищо изненадващо, особено ако исканията идват от страна на опозицията. Напоследък обаче подобни призиви за оставка ще чуват и сред управляващото мнозинство.
На заседание на парламентарната група на "Новото време" вчера трябваше да бъде взето решение за това ще иска ли парламентарната група оставката на здравния министър или не. Сега имаме връзка с председателя на парламентарната група

Господин Севлиевски, какво решение взехте вчера? Ще искате ли оставката на здравния министър?

- Решението, което парламентарната група "Новото време" вчера взе, беше, първо, да уважи искането и молбата на Славчо Богоев за отлагане, за отсрочка за неговите отговори по отношение как наркозависимите могат да получат качествено и леснодостъпно лечение. Това е първото ни решение. А второто ни решение е, че през следващата седмица ние ще поканим министър Богоев в ПГ на "Новото време", за да обсъдим някои наболели актуални проблеми в областта на здравеопазването и също така лично да изразим нашето неудовлетворение от работата на министерството в няколко особено важни области.

Тези, които знаят само да разпределят, дърпат България към миналото

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Когато в търсене на големи новини непрекъснато ни питат “за” или “против” правителството е “Новото време” и на кой министър ще поискаме оставката, никой не задава по-важният въпрос. А той е дали не трябва първо да се промени политиката като начин на действие и дали едно правителство дава сигнали, че върши работа и успява да направи това, което направиха българските алпинисти на Еверест – тоест да си набележат голяма цел, която да постигнат с максимално усилие и отговорност. Тези хора, за разлика от политиците, като обещаха, че ще се качат на Еверест, се качиха. Трябва да поздравим алпинистите и вероятно е добре да ги дадем за пример на министрите. Да направят и те като тях, а не да обясняват кое защо не може да се случи и че някой им пречи. Има министри, които са от три години в това правителство, а тяхната разпознаваемост в обществото е доста малка. Щом хората не знаят, че са министри, очевидно те не си вършат работата.
Аз разбирам, че трябва по-малко да се говори и по-малко да се показват по медиите, но някои от тях не правят нито едното, нито другото. Такъв пример е и здравният министър Славчо Богоев. Преди време казах, че ако до месец той не излезе като министър на здравеопазването да каже с точни и ясни думи къде и по какъв начин наркозависимите могат да получат достъпно лечение, ще му поискам оставката. Този срок изтече. И министърът трябва или да отговори веднага, или ще започнем действия по събиране на парламентарна и политическа подкрепа за неговата оставка. Защото проблемът не е само при наркоманите, а при диабетиците и при много други.
За съжаление, този министър съвсем не е единствен, който дължи обяснение на обществото. През тези 3 години сме критикували много от министрите. Разбира се, има четирима-петима министри, които фокусират нашето внимание с некадърност. И не само нашето, а и на голяма част от обществото и на останалите политически сили. Правителственото мнозинство трябва да си направи анализ. Да видят не подменят ли те вота на избирателите, след като има министри калпазани.

Няма и не е имало български закон, който да позволява употребата на наркотици

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Няма добри и лоши наркотици. Това го казваме ние от “Новото време”, казва го и Световната здравна организация. Ние винаги ще бъдем крайни противници на употребата и легализацията на наркотици в България.

Няма да се уморя да повтарям, че кампанията, която се води за така наречената “декриминализация на еднократната доза”, означава, че се иска легализиране на употребата на наркотици. А легализирането на употребата означава да се легализира производството им.
Поправката, която ние направихме в Наказателния кодекс, засяга пряко онези, които разпространяват кокаин и хероин.  Няма и не е имало такова нещо като “еднократна доза” въобще. Зад словосъчетанието “еднократна доза” се прикриват всички онези, които искат в България по един, или друг начин да бъдат легализирани наркотиците.

Това, което направихме ние, е едно единствено нещо - започнахме отнякъде и направихме така, че зад този текст, който имаше в Наказателния кодекс, да не могат да се прикриват онези, които изграждат разпространителски мрежи за кокаин и за хероин. Това е истината.
Една грамадна лъжа е твърдението, че с поправката на Наказателния кодекс “Новото време” и още 118 депутати, стотици експерти, лекари и родители искат да пратят в затвора под строй хиляди български деца, опитали наркотик.

Че някой е решил да напълни затворите с деца е лъжа, която обслужва наркопазара. Защо никой от авторите на тази лъжа не признава, че никога – нито със съществуването на ал. 3 на чл. 354а от НК, нито с премахването й, се е визирала марихуаната.
Няма да споря с тях. Само ще кажа какво пише в закона и че понятие като еднократна доза марихуана не е имало и няма да има.
Текстът на чл. 354а, ал. 3 е поощрителна разпоредба към основния състав на чл. 354а, който предвижда наказателна отговорност за престъпления, свързани с наркотични вещества и аналози. Въведен е в НК през март 2000 г. и предвижда, че не се наказва лице, което “придобива, съхранява, държи или пренася” наркотични вещества или техни аналози при наличието на две предпоставки, които трябва да съществуват едновременно: 1) лицето да е зависимо и 2) количеството вещество е в размери, сочещи, че е за еднократна употреба. От тази разпоредба могат да се възползват единствено и само лица, които имат физическа или психическа зависимост към наркотични вещества. Тя не може да се приложи към лица, които опитват за първи път наркотик или употребяват спорадично, без да са развили зависимост и пристрастеност.

Ако хората искат да има политици, които да правят техния живот успешен, то да си отварят широко очите, когато гласуват

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян, Ловешка област. Женен. Завършил е специалност "География" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Член на групата за натиск "Новото време" от нейното създаване през 2000 г. Ръководител на екипа по политически маркетинг на Коалиция НДСВ за парламентарните избори през 2001 г. Член-учредител на партията НДСВ от 6 април 2002 г. Депутат от Бургас в 39-ото НС.

Г-н Севлиевски, какво трябва да се промени в настоящия кабинет и защо?

- Първо е необходимо да се промени политиката и този кабинет да дава сигнали, че върши работа и успява да направи това, което направиха българските алпинисти на Еверест. Като обещаха, че ще се качат на Еверест, се качиха. Трябва да поздравим алпинистите и да ги дадем за пример на министрите. Да направят и те като тях, а не да обясняват кое защо не може да се случи и че някой им пречи. Има министри, които са от три години в правителството, а тяхната разпознаваемост в обществото е доста малка. Аз разбирам, че трябва по-малко да се говори и по-малко да се показват по медиите, но някои от тях не правят нито едното, нито другото. Такъв пример е и министър Богоев. Преди време казах, че ако до месец той не излезе като министър на здравеопазването да каже с точни и ясни думи къде и по какъв начин наркозависимите могат да получат достъпно лечение, ще му поискам оставката. Този срок изтече във вторник. На следващото заседание на нашата парламентарна група ще поставя въпроса да изградим цялостна стратегия. Този министър трябва или да отговори веднага, или ще започнем действия по събиране на парламентарна и политическа подкрепа за неговата оставка. Защото проблемът не е само при наркоманите, а при диабетиците и при много други. Крайно време е всеки българин да си получи здравната книжка.

НЕ СМЕ КАЗВАЛИ: СОФИЯНСКИ - ПРЕМИЕР

Дясната коалиция ще бъде нововремска, твърди Мирослав Севлиевски

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география. Преди влизането си в 39-ото НС от бургаската листа на НДСВ е работил като инвестиционен консултант. Бивш зам.-председател на царските депутати. От 10 март т. г. е лидер на парламентарната група на "Новото време". Член е на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Г-н Севлиевски, кога ще се учредява поредната нова партия, какво реши последният форум на "Новото време"?
- През юни ще се проведе учредителният ни конгрес. Мястото все още се уточнява, но то ще бъде избрано така, че да отговаря на националната ни кампания "Бъди BG". През последния месец започнахме от първата българска столица Плиска, минахме през златната църква на цар Симеон, през Клокотница, през Казънлъшката гробница, ще бъдем и на други места, където са устоите на нашата държава. Правим го, за да покажем, че България я е имало не само през последните 15 г., а от 1300 г. насам. Що се отнася до партията, която се опитваме да направим, тя ще бъде поредната само по регистрация. Иначе ще има партийна конструкция, адекватна на XXI век и различна от тази на старите партии. Ще бъде сложна конфедерация от клубове, изградени на електорален принцип, на тематична основа и присъдружни организации. Необходимо е по-широко гражданско участие в модернизирането на страната, не партии, които се борят със сенки от миналото, а които успяват да открият бъдещите предизвикателства.

Гласуването за обществен защитник показа, че депутатите започнаха да мислят самостоятелно, а не под партиен диктат

Здравейте. Вие отново гледате предаването "На четири очи". Нашят гост, освен че е лидер на парламентарната група на "Новото време", а вероятно и един от лидерите на бъдещата партия, предполагам, че ще ви бъде интересен и с другите си занимания. Има странни приятели, особени приятели, различни интереси. Здравейте, г-н Севлиевски.

- Здравейте. Здравейте и добър ден и на вашите зрители.

Добре дошли. Сега аз обаче веднага ще започна със съвсем актуалните теми от седмицата и с нещата, които се случиха вчера. Толкова години аз слушам, че в България трябва да бъде избран обществен защитник, че ние закъсняваме, че това е важна функция, човекът е с важна мисия, че той трябва обществено приемлив и прочие, и прочие, и се оказа, че българският парламент не е в състояние да го избере. Защо, какви интереси се крият зад този пост с иначе сложното име омбудсман?

"Не сме съгласни да се диференцират наркотиците, защото няма добра и лоша дрога. Всичката е лоша."

Преди дни в интервю за "Новинар" политологът проф. Евгений Дайнов упрекна лидера на ПГ "Новото време" Мирослав Севлиевски, че използва фашистки тип съждения, все едно е чел младия Мусолини. Критиките на Дайнов бяха свързани с криминализирането на личната доза наркотик. "Новинар" потърси за отговор нововремеца.

Г-н Севлиевски, какво бихте отговорили на Евгений Дайнов, фашист ли сте?

- Вие за политолога на Костов ли говорите? За този, който е бил преподавател в АОНСУ? За този, който е изучавал британската комунистическа партия? Ако е за същия човек, струва ми се, че той комунизма и фашизма ги познава доста по-добре.

Чел ли сте младия Мусолини или "Моята борба" на Хитлер?

- Ако някой е чел такива неща, това е Дайнов. Нямам претенции да познавам нищо от фашистката и комунистическата практика. За сметка на това съм чел "Фашизмът" на д-р Желю Желев.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Винаги съм казвал, че когато става въпрос за успешна България, партизанщината е излишна. А когато тази национална кауза е свързана с човешки живот и с достойнството на нацията, никой политик и никоя партия нямат право да се надпреварват в печеленето на дивиденти или с премерване на рейтинги. Казвам това, защото още когато се разбра, че българският президент е в Ирак, се чуха гласове: “Това е личен PR на гърба на държавата, Първанов даде старт на предизборната агитация” и други подобни.
Държавният глава направи единствено верния и избор: да окуражи рейнджърите лично. Да разсее неясните и объркани сигнали, които летят към тях от разтревожени роднини, от спорещи политици, от обърканата комуникация между държавните ведомства.
Затова отново ще поздравя българския президент Георги Първанов, че събра кураж и замина в Кербала, за да чуят от него бойците ни там, че родината и политиците са единни и отговорни, когато вземат решения за мисията им в Ирак и за живота на всеки от тях.
Някой от името на всички ни трябваше да изрази общата национална гордост от факта, че бойците ни единствени не отстъпиха от позициите си, за разлика от мнозина други, по време на трагичните великденски събития. Гордост от традицията, че български войник не е имал и няма загубена битка.
Българските рейнджъри в Кербала не са обикновени военни, които изпълняват международна мисия за определен срок и под чуждо командване. Те са най-публичните български посланици, по чиито дела светът съди за България. Тяхната мисия не е кротката дипломация, свряна в сигурен кабинет. Българските воини имат тежката задача да докажат, че освен с оръжие, могат да пазят мира и с мисъл за бъдещето. Да убедят местните хора – там, под куршумите и гранатите, че страната им ще бъде опазена и възстановена.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Винаги съм казвал, че когато става въпрос за успешна България, партизанщината е излишна. А когато тази национална кауза е свързана с човешки живот и с достойнството на цялата нация, никой политик и никоя партия нямат право да се надпреварват в печеленето на дивиденти – с думи, с действия, с популистко ораторство или премерване на рейтинги. Казвам това, защото още когато се разбра, че българският президентът е в Ирак, се чуха гласове: “това е личен PR на гърба на държавата, Първанов даде старт на предизборната агитация” и други подобни.
Държавният глава направи единствено верния избор – да окуражи рейнджърите лично, а не по телефона. Да разсее неясните и объркани сигнали, които отиват към тях от разтревожени роднини, от спорещи политици, от обърканата комуникация между държавните ведомства. Затова отново ще поздравя българския президент Георги Първанов, че събра кураж и замина в Кербала, за да чуят от него бойците ни там, че държавата и политиците са единни и отговорни, когато вземат решения за мисията им в Ирак и за живота на всеки един от тях.
Някой от името на всички трябваше да изрази общата ни национална гордост от това, че бойците ни единствено не отстъпиха от своите позиции, за разлика от много други по време на Великденските събития. Гордост от това, че български войник не е имал и няма загубена битка. Предложението на “Новото време” от миналата седмица беше подчинено точно на тази идея – да замине парламентарна делегация при рейнджърите ни в Кербала. И да спрем да ползваме само опосредствана информация, а да видим на място обстановката, опасностите, бойния дух на българите там и тяхното отношение към дълга, който са поели. Тяхното, а не на родителите, които разбира се, че се тревожат – кой родител не страда, когато детето му е в опасност. Това са мъже и жени, които сами са избрали този дълг – да защитават мира в Ирак, но и авторитета на България. Никой не може да им изземе това право, дори ако това са трима-четирима политици, чието поведение играе по-скоро по струните на обществените емоциите, отколкото се опира на общия политически разум.

ДА СТАНЕМ СЪОБЩНОСТ, КОЯТО ПОМНИ МИНАЛОТО СИ, НО ИМА МИСЪЛ И ОТГОВОРНОСТ ЗА БЪДЕЩЕТО

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”.
Тържествена сесия по случай 125 години
от създаването на Търновската конституция.
39-о Народно събрание, 16 април 2004 г.
    
Уважаеми
Г-н председател на Народното събрание,
Ваши светейшества,
Г-н президент,
Г-н премиер,
Дами и господа министри,
Ваши превъзходителства,
Скъпи гости,
Уважаеми колеги,

Добре е, че има дати като днешната в историческия календар на България, защото тогава сме заедно. Задно сме в преклонението пред демократичната екзалтация на възрожденци. Заедно сме в гордостта от тяхната смелост да мислят политически, отвъд партийните дрязги и с поглед далеч в българското бъдеще. Заедно сме като ученици, изправени пред най-добрите си учители по политика и демокрация. А иначе, когато не четем тържествени речи за славната ни история, нашата заедност, за съжаление, е в отрицанието, в партийния страх, в лицемерието и злорадството. Когато не е ден като този, дори 125 години след създаването на първата българска конституция, има хора, които продължават да твърдят, че нямаме демократични традиции, нито политическа школа, от която да се учим.
А за онова време един от строителите – Марко Балабанов, е казал: “Всички почти представители, довчерашни турски роби, изникнаха като сами по себе си съвършени конституционалисти, всички почти се явиха като представители, отдълго време свикнали с всички тънкости и с всичкия механизъм на конституционния режим”.
Тогава, преди 125 години, строителите на съвременна България, записаха в първата конституция текст, който кънти и днес със сила и емоция, текст, роден от инстинкта на българина за свобода: “Всякой роб от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.”
И нямаме право да не се учим от тези хора, които още тогава са знаели как се утвърждава нация, култура, религия, език и традиции.
Тогава големите поставиха на първо място свободата и равенството пред закона. И ние днес сме длъжни пред България да ги следваме, без притеснение, че няма да бъдем модерни европейци. И не да се учим от чужди модели, а от възрожденското завещание на авторите на онази конституция.
Тогава, в Търново, е имало патос, екзалтация, крамоли, обиди и дори разменени шамари, но възрожденци са били заедно за едно – за българската национална независимост.

НЯМАМЕ ПРАВО ДА ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО НА БЪЛГАРИЯ
Изказване на Мирослав Севлиевски
39-о Народно събрание, 15 април 2004 г.

Уважаеми господин председател,
Уважаеми колеги,
Пак и винаги ще започвам с изречението, което винаги трябва да е най-важно за всички нас в тази сграда: Нямаме време за губене!
Нямаме време дори за пламенни речи, как през тази сесия ще станем изведнъж различни, и то само като сменим обещанията и заклинанията.
България няма време за губене, нито ние имаме право да го харчим за празни приказки.
Парламентарната група Новото време потвърждава, че няма да измисля нови теми, само за да изглеждаме загрижени или много заети. Ние ще продължава да работим и да търсим сред всички вас съмишленици, за да осъществим заедно идеята за успешна България. България, в която властта е избрана да служи, а не да командва.

Г-н Севлиевски, слушахте разговора с Евгений Дайнов - съзирате ли такава опасност - фашистките тенденции, от една страна, да прелеят в по-умерените националистически идеи, да речем, които той съзира във вашия проект, в този на г-н Иван Костов?

- Преди това искам само да кажа, че г-н Евгений Дайнов лъже по отношение на еднократната доза. Той откровено лъже, и не само днес, а и от време, от доста време. Ако някой е направил закон, който да вкарва за едно листо коноп или... както той се изрази, в затвора за 15 години, това го направи СДС през 2000 година. Това, което направихме ние - ние отменихме онази поправка, направена пак от СДС през 2000 година, която даваше шанс на всичките, които разпространяват твърди наркотици – онези наркотици, които водят до трайна зависимост, като кокаин и хероин - да не могат да го правят повече. Това направихме ние. Марихуаната или конопът или меките наркотици, за които очевидно г-н Евгений Дайнов е радетел да бъдат легализирани, аз съм на обратното мнение и не смятам, че ако съм "антидрога", съм фашист или националист, но това е отделна тема. Никога ние не сме занимавали като "Новото време" с този проблем. Този проблем го има от много отдавна - българският Наказателен кодекс винаги е преследвал производството, разпространението и употребата на марихуана. През 2000 година СДС са увеличили наказанието - те са го направили от 3 до 15 години, не ние. Ние нищо не сме променили в тази посока и не бива повече да се правят спекулации. Това, което направи "Новото време", аз пак казвам, това е първата стъпка в истинската или в реалната борба с наркоманиите - просто ударихме наркопласьорите на хероин и на кокаин - това направихме ние, защото текстът казваше "ако си наркозависим и те хванат с доза, близка до... за еднократна употреба, или нещо от този род, не носите наказателна отговорност". Всички, даже защитниците на марихуаната казват, че тя не води до тази зависимост, така че този текст не е бил възможен да бъде използван за онези, които пушат, пренасят или използват марихуана.

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен просредник. Член на парламентарните комисии по вътрешна сигурност и по енергетика. Един от основателите на групата за натиск "Новото време", а по-късно и на дискусионния клуб със същото име към НДСВ. Беше член на Политическия съвет на жълтата партия. Неотдавна излезе от НДСВ и създаде отделна парламентарна група, чийто председател е.

Г-н Севлиевски, защо създавате нова партия?

- Дойде времето на нашето поколение да участва в българската политика и да поеме отговорност за своето участие. Да поеме отговорност с биографиите, думите и делата си. На 30-40 години човек е в най-активната си възраст и цялото поколение днес работи за промяната на България. Ние също искаме да дадем своя дан.

Марихуаната - и преди, и сега се преследва от Наказателния кодекс. Разликата, която искаме да постигнем, е този, който снабдява с нея сина ви, да не може да му продаде хероин или кокаин. По-добре аз да получавам ритници, отколкото деца да ползват наркотици, казва шефът на депутатите от "Новото време" в разговор с Интернет-форума на "Сега"

КЪСАТА ПАМЕТ НА СТАРИТЕ ПАРТИИ НАСАЖДА ОМРАЗА

Декларация на ПГ “Новото време” и на председателя на групата Мирослав Севлиевски, 39-о Народно събрание, 26 март 2004 г.

Депутатите от Новото време изразяват възмущението си от декларацията, с която ПГ на ОДС клевети един доказал се български политик. Хората на Иван Костов нарекоха предстоящото удостояване на Ахмед Доган с орден “Стара планина” акт, който принизява ролята на цялото българско общество и неговите традиции за етническа толерантност, като ги приписва на един-единствен човек. Новото време няма да адвокатства на Ахмед Доган, нито ще търси нови мотиви за заслугите на този български политик не само за етническия мир в България, но и за демократизирането на българския политически модел.

ЗАКОНИ СРЕЩУ АНОНИМНОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”,
в 39-ото Народно събрание,
26 март 2004 г.


Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,


Преди три дни “Новото време” внесе законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който приравнява наказанието за побой на данъчни и митнически служители, с това на полицаи и магистрати. На тези, които ще кажат, че с този си ход “Новото време” се упражнява в популизъм, ще им кажа, че не е популизъм, а задължителна наша работа и също така е задължително да стане наша обща политика. Работа и политика, които градят авторитета на държавните институции и респекта към тях.
На тези, които ще кажат, че това е нечия политическа поръчка, ще отговоря, че това просто не може да бъде. И ако е поръчка, то може да е поръчката, с която са ни пратили тук избирателите да ги направим равни пред закона и защитени от него. На тези, които ще кажат, че всеки живот е еднакво ценен и не бива да делим чиновниците на категории, ще отговоря: колкото респектът към полицаите и съдиите е важен за държавата и за обществото, толкова важен е и респектът към законите и хората, които осигуряват приходите в хазната.

Хората са ни изпратили в парламента не да се делим заради партийни пристрастия, а да вършим работа, казва нововремецът

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в гр. Троян. Завършил е география в СУ. Член на парламентарните комисии по вътрешна сигурност и по енергетика. Един от основателите на групата за натиск "Новото време", а по-късно и на дискусионния клуб със същото име в НДСВ. Беше член на Политическия съвет на жълтата партия. Неотдавна излезе от НДСВ и създаде отделна парламентарна група като стана неин председател.

Г-н Севлиевски, парламентарната група "Новото време" се различава от останалите - дори само по вашата младост. Всички сте почти на една възраст. Това дава ли повече основания да се смята, че българите могат да посочат вас като хора, които да им помогнат да излязат от кризата?

- Днес българинът няма нужда да му бъдат посочвани водачи. Това беше един от пороците на прехода. Всичките партийни лидери казваха - трябва да затягате коланите, безпрекословно да ни вярвате и да ни следвате - ние сме тези, които ще решим всичките ви проблеми. Ние казваме друго - днес промените в България са възможни само ако всички участваме. Ние искаме хората да работят, а нашата работа е да създаваме правила за всички. И онези, които са предприемчиви, които се трудят от сутрин до мрак, да получават заслуженото, а не да просперират само тези, които разчитат на връзки и привилегии. Най-после дойде времето да говорим за истински равен старт. Трябва да престанем да говорим за равните резултати, защото те са невъзможни. Въпросът е не как ще разпределяме бащиното имане или националното богатство, а как да го съхраним и увеличим. Ние искаме да сменим цялата политическа дискусия и смятам, че България най-после трябва да излезе от прехода и да започне да мисли по различен начин.

Еднократната доза легализираше дрогата. Наркопласьорите водят на почти военен отчет всяко дете от по-богато семейство и ние не можем да позволим епидемията да се разраства, казва нововремецът

Г-н Севлиевски, с какви мотиви поискахте да има наказание и за наркомани, заловени с една доза дрога?

- Въпросът за наркотиците през последните 2 г. се превърна във въпрос за дозата за лична употреба. А основният въпрос е друг - ще бъдат ли легализирани наркотиците в България или няма? Във всички закони у нас е записано, че са забранени вносът и производството на наркотици. За това се носи наказателна отговорност. В същото време преди година беше направен опит в закона за лекарствените средства да се промъкне един текст, в който пише, че има дози за лична употреба. В Наказателния кодекс до вчера също имаше текст, който казваше, че не носят наказателна отговорност зависими лица, заловени с доза за еднократна употреба. Това по един или друг начин легализираше наркотиците.
Да, има представители на гражданското общество, които казват: "Дайте да станем като Холандия или Белгия." Но България е различна страна. Наркотиците са нова болест за нея и няма причина да допуснем тя да се разширява. Ако днес наркоманите са между 100 000 и 200 000, няма причина да чакаме да станат 500 000 и тогава да се чудим какво да направим.

Вотът бе загуба на време, враждебни са само неудачниците в политиката
БЯХМЕ БУНТАРИ, СТАВАМЕ РЕАЛИСТИ
Искам нашите пенсионери да почиват на Албена, казва Мирослав Севлиевски

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен консултант. Бил е сътрудник на Желю Желев и секретар на сдружението за честни избори и граждански права. Влезе в парламента като народен представител от листата на НДСВ в Бургас. Доскоро беше зам.-председател на ПГ на НДСВ и член на Политическия съвет на жълтата партия. Една от основните фигури в дискусионния клуб "Новото време". Председател на новосформираната едноименна парламентарна група.

Пътят на България към модерния свят изисква не наливане на бетон, а демократични правила

Мирослав Севлиевски

Вотът на недоверие към правителството не беше нищо друго, освен подмяна на истинския политически дебат за България. Този вот на недоверие беше доказателство, че тези, които го внасят и тези, които го защитават, не знаят кой дебат е важен за обществото и за държавата. Този вот беше внесен, заради големия страх на старите партии да започнат най-после да правят големите закони, за които са ни пратили българите в парламента. Това са законите, които ще построят политическия Дунав мост 2, който ще изведе България към модерния свят, но и който ще свърже нас, депутатите, с обществото, чието доверие харчим.
Тези, които защитават такъв вот, се страхуват, че няма как да не гласуваме закона за референдумите – който осигурява конституционното право на българите да определят сами дневния си ред, а ние само да го изпълняваме. Страх, че ще трябва да гласуваме етичния кодекс, който ще направи публични парите и действията на политиците. Страх, че ще трябва да гласуваме избирателния кодекс, без който обещанията ни, че ще осигурим на хората мажоритарни избори, в които те ще гласуват за личности, а не за анонимни партийни листи.
Това е страхът от основите на новия български политически мост на партийните централи към обществото. Защото това са единствено верните правила за функциониране на демократичния политически модел и наше основание да продължаваме да работим в сградата на парламента.
Същият е страхът и на тези, които твърдят, че прегрупирането в Народното събрание е подмяна на вота на българите. Подмяната на електоралния вот е най-удобното политическо клише, с което се подменят не гласовете на избирателите, а темите, по които ние тук сме длъжни да работим. Подмяна на вота е поредният лозунг, зад който партиите се опитват да оправдаят бездействието си.

ТОЗИ ПАРЛАМЕНТ ИМА ШАНС ДА ПРИЕМЕ НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ ПРАВИЛА

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
при обсъждането на вота на
недоверие на правителството,
11 март 2004 г.


Уважаеми дами и господа, много от лидерите на големите парламентарни групи сигурно са си мислили, че има какво да кажат като последна дума. Но нека да се опитаме да направим едно кратко резюме на това, което се случи днес. Днес за сетен път в този парламент старите партии доказаха, че няма да ги има в следващия парламент и дадоха ясни доказателства за своите способности да губят времето на българския парламент, да харчат парите на българските данъкоплатци и цял ден да говорим за неща и да се опитваме лошо, повтарям, лошо да изреждаме проблемите на България.
Това, което днес беше казано, нима някой не го знае в тази зала? Нима някой в тази зала не знае, че заплатите в България са малки? Нима някой в тази зала не знае, че има семейства, които не могат да си изпратят децата на училище? Но има ли някой в тази зала, който да не знае, че с този тип дебат тези проблеми няма да бъдат решени? Дами и господа, този парламент много пъти е правил велики за България неща. Този парламент, за съжаление и много пъти си е губил времето. Ние в “Новото време” казахме вчера и днес повтаряме – “Нямаме време за губене”. България няма време за губене.
Всички Вие, които искате да губите българското ценно историческо време, ще знаете, че утре няма да имате шанс да го правите. Днешният дебат доказа, че ако днес България се управлява от старите партии, то утрешна България ще бъде управлявана от идеите на “Новото време”. Онези идеи, които поставят като национална кауза успешна България. България на успелите, а не България на бедните и България, в която партиите внушават страх.

Ще правим политика, от каквато има нужда българското общество

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск, а по-късно на дискусионния клуб Новото време. Депутат в 39-ото НС, избран от ІІ многомандатен Бургаски район. От 9 март 2004 г. е председател на парламентарната група Новото време. 

Г-н Севлиевски защо решихте да се отделите от НДСВ и да сформирате група на Новото време?

- Създадохме парламентарната група  Новото време, защото сме убедени, че е политическо лицемерие и безотговорност да се оправдаваме, или примирим с нежеланието и съпротивата на старите партии. Правим го, за да защитим гордостта и достойнството на българина и да заслужим доверието му. Ние участваме в политиката, не за да властваме, а за да защитаваме свободата и демокрацията. Политиката не е упражнение на власт спрямо гражданите. Законите, които приемаме, определят дали напред ще излязат предприемчивите, или ленивите, дали можещите, или връзкарите.  Искаме най-сетне българската политика да бъде политика на  прагматизма, а не на емоцията, политика на действието и бързият отговор на реалните проблеми.  Като политици, ние нямаме право да бездействаме, защото членството в ЕС и НАТО не е самоцел, а задължение да създадем нова политическа и икономическа инфраструктура, която да изведе България извън кошмарите на бедността, престъпността и корупцията. Искаме да обединим хората около идеи, по-големи от идеята за собствена парламентарна група и политическа партия. Правим го, защото модерна България е нашата кауза, и защото България няма време за губене.

„Нямаме време за губене", така започнахте вчера декларацията си, с която обявихте, че напускате НДСВ и създавате нова група. Кога разбрахте, че времето ви в НДСВ изтича, г-н Севлиевски?

- Още в момента, когато започна да се говори за партия НДСВ и усетих огромното вътрешно напрежение около нейното създаване. Когато разбрах, че в голяма степен тази партия (не заради документите й, а заради основните й играчи) няма да бъде моята партия. За известен период очаквах, че е по-до-бре нещо да се случи, като се надявах, че в бъдеще тази партия ще може да бъде модернизирана.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Създаването на парламентарна група "Новото време" няма нищо общо с традиционните за българската политика пазарлъци и вражди.
Отделихме се от НДСВ, защото няма смисъл да се опитваш да мотивираш хора, които не искат да бъдат мотивирани, на които статуквото им е удобно, които не могат да мислят отвъд края на мандата.
Отделихме се, за да не предадем идеите, с които влязохме в политиката и парламента и които смятаме, че е важно да бъдат реализирани. Отделихме се не за да бъдем различни, а за да накараме другите да станат такива. Защото не искаме повече да бъдем бунтари, критици или критикари.
Искаме да работим.
Учредихме група, защото не искаме да губим енергия в безсмислени кавги и спорове. Намерението ни е да работим с всички, които предлагат добри идеи и намират нашите за полезни.
Питат ни с кого ще си партнираме в парламента - БСП, Костов, Мозер или Надежда. Наши партньори са и винаги ще бъдат тези, които помагат за осъществяването на важните проекти за България.
Ако утре БСП се застъпи за някой от 44-те законопроекта, които сме депозирали, ще партнираме с нея. Ако обаче социалистите ни пречат да реализираме каузата си, ще бъдат наши противници. Защото политиката не е брак по сметка и не се нуждае от разводи по италиански. Тя е състезание на идеи.
По тази причина с отделянето си "Новото време" дава алтернатива
на онези, които искат да продължат с романтизма на СДС от 1990 г. и с прагматизма на царя от 2001 г. И когато ни питат по какво се различаваме от НДСВ, отговаряме - те управляват днес, а идеите на "Новото време" ще управляват утре.
Искаме политиката в България да не бъде лоша дума, а политиците повече да не са синоним на кариеризъм и корупция. Всеки българин да бъде специален, а не политиците да са уникални.

МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ Е КАУЗАТА НА НОВОТО

Декларация на ПГ “Новото време”,
произнесена в 39-ото Народно събрание
от председателя на новоучредената
парламентарна група
Мирослав Севлиевски
10 март 2004 г.


Уважаеми господин председател,
Уважаеми колеги,

Нямаме време за губене.
И затова ще ви отнема съвсем малко, за да ви направя съпричастни към важното за нас, а мисля и за бъдещето на парламента, решение да учредим парламентарна група “Новото време”

Вчера всички казаха, че никой не е изненадан. И точно тази ще бъде нашата изненада – няма да има изненади. Ще правим ясна, конкретна и публична политика, от каквато има нужда българското общество. Ще създадем политическа организация от хора, които не се боричкат за партиен пост или привилегии, а за лидерство в областта, в която работят; парламентарна организация от хора, които вярват, че на българите им трябват равни възможности, а не еднакви заплати и пенсии.
В нашата група всеки отговаря за мястото си с това, което е направил. Всички ние ще защитаваме правото си да работим в тази сграда за единствената кауза – успешна България.  България, в която властта е избрана да служи, а не да командва.

НЯМА ЛИДЕРСКА КРИЗА, НО ЛИДЕРИТЕ СА В КРИЗА

Мирослав Севлиевски


Това, че лидерските партии изчерпиха ролята и значението си в годините на българския преход, е политически факт, а не теза. Изчерпани са и всички механизми за съживяването на модела, който осигуряваше на лидерите големите партии (които аз наричам стари) периодична размяна на властта.
Един от изходите от тази фактическа политическа криза е старите партии на лидера да бъдат изместени от партии от лидери. В такава формация членовете не са в подчиненост на един човек или партийна централа, те са групи от хора, способни в своята област да създават и осъществяват идеи.
Върховенството на партийната централа всъщност спря процеса на политическо производство, в което се раждат не само идеи, но и техни носители и професионални реализатори. Партийните централи отдавна не са, а и май никога

не са мозъчни тръстове

които да дават възможност на повече хора да участват в лансирането и осъществяването на стратегически планове за модернизация на държавната машина. И на всичкото отгоре лидерите им се съсредоточиха в централизирането на власт и основно в нейната окупационна защита. Или с други думи – в пазене на лидерството си.
Ако в България избирателният кодекс беше приет и имаше 120 мажоритарно избрани депутати, то първите два най-лесни извода са: лидерски партии нямаше да има и Костов като явление щеше да е невъзможен. Защото не лидерът ще определя кандидатите за депутати, а кандидатите ще избират лидера. Защото провала на лидера няма да бъде провал за партията и държавата.
Краят на лидерските партии по никакъв начин не означава край на партийната политическа система. Не е болка за умиране, ако един лидер загуби подкрепа или сам се откаже. И Шрьодер, и Симитис ни показаха, че такива стъпки са възможни. Трансформацията е неизбежна, лидерските партии в България ще се превърнат в партии на многото политически лидери.

Следващият вот ще бъде спечелен от онази партия, която не робува на желязната си вътрешна дисциплина, а успее да построи мост към обществото
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Темата за лидерството в големите партии, която напоследък се разиграва с незапомнен политически драматизъм, е измислена. В действителност имаме налице един завършен цикъл и вече изчерпан модел на политическо изграждане. Има не криза в лидерството, а криза в същността на партиите, родени от прехода и остарели заедно с похабените от употреба идеологеми. Факт е, че нито една партия сега не е в състояние сама да формулира бъдещия политически модел, но отпорът срещу промяната е всеобщ.
Ретро е да се мисли, че политическите обединения са константни и се градят единствено на желязна идеология и преданост към партийната централа. Също толкова глупаво е всяко прегрупиране на силите да се приема като рушително за устоите на политиката. Демоде е и страхът на партиите, които в настъпващата въпреки тях промяна разпознават единствено предвестник на своята смърт. Партиите в нормалната парламентарна република, каквато е България, са носител на общественото доверие, гарант, посредник и изпълнител на правилата за съществуване на демократичната държава. Така че фанатичният страх на партиите очевидно е израз единствено на желанието на всяка цена да оцелеят като част от властта, и то при сегашния модел на разпределението й.
Дори

отношението към "Новото време" доказва неспособност

политическата ситуация да бъде формулирана по друг начин освен с познатите от последните 14 години клишета. Първото определение за нас, естествено задействано от старата схема на партийно общуване, беше ренегати. Ренегат според речниците е "човек, изменил на убежденията си, отрекъл се от политическите си възгледи и преминал на страната на противника". Дори от гледна точка на партийната дисциплина или под натиска на страх от разпадане на едно механично цяло няма как за "Новото време" това определение да е вярно. От раждането на групата за натиск през създаването и партизирането на НДСВ до дискусионния клуб и тематичните коалиции "Новото време" е носител на едни и същи политически убеждения и възгледи.
Преди време казах, че едно от достиженията на българската политика след изборите през 2001 г. е, че партиите спряха да се мразят. Но за съжаление престанаха и да се конкурират. Просто

омразата се премести вътре в партиите,

които по стар навик започнаха да търсят врага, без който не виждат начин да съществуват. Не се сбъдна и предположението, че партиите ще реализират декларираната готовност да се коалират в едно модернизиращо политическо мнозинство. Мнозинство, което знае какво да прави с държавата, след като свършат задължителните поправки в законите, свързани с ЕС и НАТО. Под такова мнозинство аз разбирам всички депутати, които се обединяват за модернизацията на България независимо от своето партийно членство и идеологически различия. Ако се налага - даже въпреки партийната дисциплина. Мнозинство от такива, които знаят и казват: "Няма повече време за губене."

Не е достатъчно да спечелиш изборите за кмет, ако не знаеш как да развиваш града си и накъде го водиш

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Всички – политолози, социолози и политически наблюдатели от различни цветове, бяха категорични, че единственият град в България, в който всичко за местните избори е ясно и не се очакват никакви изненади, е Бургас. Всички те се надпреварваха да прогнозират: “В този град старият кмет ще спечели от първия тур и то с огромна преднина, балотажът е невъзможен”. Да, но още със старта на предизборната кампания същите тези хора признаха, че прибързано са направили своята категорична прогноза. В Бургас едно явление промени не само предварителните очаквания, но преобърна и избирателните нагласи. Това явление беше кампанията на кандидат-кмета Иван Витанов. Ефектът, който тя постигна, не е случаен, а е резултат от един рисков предизборен експеримент,
един нов и очевидно успешен начин на водене на диалог с избирателите, който даде своите убедителни резултати.
Целта на участието в изборите е не само да спечелиш, но и да знаеш как ефективно да приложиш спечеления мандат. Днешното

хаотично поведение на кмета

 който се прави на сърдит партиец и обиден победител, е доказателство, че не е достатъчно да спечелиш. По-важното е да знаеш как да развиваш града си и да си наясно накъде го водиш. Точно на тази база бе изградена кампанията на Иван Витанов – на конкретни програми и отговорности, а не на партийни повели или апаратни игри.  
Избрахме кампания, която залага не на партиен, а на прагматичен модел, който не може да бъде оспорен от нито една политическа сила. Защото представя конкретни идеи за управление и лансира конкретни лица, които доказват, че са в състояние да осъществят всяко едно действие, което обещават – подготвени са професионално и знаят как може да се развива градът във всеки един ден на мандата. Очевидната безалтернативност на този стил на водене на политическа кампания обезсилиха опонентите, на които остана за ползване единствено инструментариумът на остарялата политическа борба – с компромати и партийни обещания за благополучие.

ОТКАЗЪТ ОТ ГЛАСУВАНЕ Е БЯГСТВО


Изказване на Мирослав Севлиевски,
по повод откриването на новия политически
сезон на 39-о НС, 14 януари 2004 г.



Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,


Открихме есенната сесия на парламента с възстановки на миналото. Сега откриваме новия политически сезон с възкресяване на страха. БСП покани международния тероризъм да участва в българските избори. Точно такава покана са заканите на Сергей Станишев да изтегли българския контингент от Ирак.
На 3 септември призовах управляващите да спрат да възстановяват миналото и да се заемат да възстановят днешните пътища на България. Сега моля БСП да се откаже от искането си за контингента и най-накрая да спре да управлява страховете на хората, да спре да си прави кампании чрез кризите и страха от терор.

Колеги,
През септември миналата година казах, че ни остават 10 месеца, за които този парламент може да се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили, а няма да остане само число в статистиката. Тогава призовах и всички българи да гласуват, но преди да гласуват, внимателно да гледат с какво всяка партия е заслужила доверието им.

Политическата класа в България днес има само един избор – не да реформира умиращите стари партии, а да се обедини около идеята, че само с ефективна работа можем да настигнем бързо развиващия се свят

Г-н Севлиевски, Новото време ще напуска ли  Парламентарната група на НДСВ?

- Новото време не е само дискусионен клуб или просто групичка от хора. То е идеята, за която гласуваха толкова много българи. Ние сме в парламента, за да работим за тези идеи и за доверието, което ни дадоха избирателите. Това, което ще направи Новото време, е да докаже на всички, поели отговорността да управляват, че повече нямаме право да губим времето на България.

Ще направим властта публична, за да спрем източването на обществено доверие

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Изследователи твърдят, че днес светът се развива и модернизира със скорост 354 км в час. И няма как всички да се страхуваме от промени, под сурдинка да си обясняваме, че най-добре е да си останем на същото място и със същите хора, а от друга страна да убеждаваме обществото, че едва ли не до седмица и България ще стане неразделна част от този свят, който се движи с 354 км в час. Че няма време е ясно на всички. Но не на всички е ясно, че за да наваксаме, трябва да увеличим скоростта.
Затова Новото време предлага да започнем да набираме скорост и да вършим неща, с които да докажем, че производството на политически решения и по нашите географски ширини може да бъде бърза, но и ефективна дейност.
Не става дума за това да измисляме нови политическа концепция за глобалната национална визия. Достатъчно е да кажем колко от нас в парламента и във властта сме съгласни, че

България няма повече
време за губене

Става дума за това да напишем обикновените, но изключително важни закони, които да допълнят правилата, по които играе властта. Първото правило, без което тя не би трябвало да съществува, е прозрачността. А прозрачността не може да бъде просто декларирана, защото до днес това се оказа неефективно.
Затова Новото време внесе и ще внася пакет от закони, които ще задължат политическите играчи, облечени с мандатна власт, да се подчиняват на правила, задължителни за всички граждани.
Отдавна депозирахме етичен кодекс за депутатите, избирателен кодекс, закони за референдумите, за лобизма, за Българската православна църква. Част от тях бяха приети, други още чакат реда си.
Знам, че е скучно да се говори за закони и за работата на депутатите. Но няма да търся атрактивни имена, а ще се опитам да кажа как с колко малко усилия парламентът може да върне доверието на хората и да ги убеди, че тук не губим историческото време на България.
Приемем ли тези закони, ще можем много лесно да се преброим в парламента колко от нас са научили, че всяка йерархия, която отказва информация на своите граждани, е обречена на неуспех. Ще разберем също колко от нас, политиците, са в групата на отговорните за загубата на българско време.    

Политиката не е работно място, а идея, ная която посвещаваш живота си, за да се изплатиш на хората за доверието

Миро, Деси и Мария живеят в центъра на София – на десетина крачки от площад “Славейков”, в стар класически софийски апартамент. Ако искаш да паркираш наоколо, ти трябват железни нерви и няколко часа обикаляне.

Асансьорите са от онези с дървените решетки и тръгват, ако пуснеш монета от 5 стотинки. По тях можеш да се ориентираш за възрастта на кооперацията – почти връстница на столицата.

Живеят тук под наем. Севлиевски още не може да обясни на майка си защо като един отговорен мъж на 39 години не вземе да купи собствено жилище и да “осигури” децата и внуците си.

МВР трябва да се коалира с всички в държавата, а не да се държи като таен революционен комитет

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Какво направихме в парламента в петък? Казахме си неща, говорени стотици пъти преди нас, в същата сграда, по същия повод. Слава Богу, този път поне изрекохме думичката стратегия. Но в голямото говорене не казахме очевидните истини.
Първо, държавните институции, политическата класа, МВР, съдебната система, управлението въобще се държат с обществото като тайни революционни комитети, които произвеждат врагове, внушават страхове и фабрикуват тайни в някакви папки, снимки, статистики, записи. Всички се надцакват с компромати, единствено заради това кой да държи потока и кранчето на тайните. Същите тайни, които правят държавата заложник на страха – от репресии, от престъпници, от партийни врагове, от ченгета, а вече и от международен тероризъм.
Второ, мисленето се подменя вече 14 години с конфронтация, а оплакването остана единствена форма за носене на отговорност. Има ги и вечните внушения, че тези са по-добри от предишните, но също като тях са единствените, които стоят в тежката преса между недоволството на хората и натиска на “организирана опасност”.
Трето, пропуснахме да признаем, че въпреки престъпността, безработицата, несигурността, обществото вече има не страх за живота си, а страх дали не вървим в грешна посока. Дали не се опитваме по нов начин да възпроизвеждаме модела на тоталитарната държава. И най-вече дали политическото общуване не иззе маниера на мафията. Маниер, при който формата на общуване е на шпионаж и изнудване, човек е срещу човека, групата е срещу групата. Хората се чудят дали това не е политик срещу политика, партия срещу партията, министерство срещу министерството, целият елит – срещу обществото и държавата. С единствената цел, каквато има и мафията, -  да легитимира употребата на тайни, страх, сила и репресия.
Забравихме да кажем, че в България няма победа на престъпниците, а има липса на доверие към носителите на властта. Забравихме да кажем, че общественото доверие в последните години се използва като инструмент за преодоляване на престъпността, а не като индикатор за функциониране на държавата. Управлението днес продължава да бъде резултат от подхода “власт, произтичаща от тайните и страха”.

Чрез парите, държавата дава най-ясния знак, че тя приема да възстанови правдата

Г-н Севлиевски, преди дни НС прие на първо четене поправките в Закона за репресираните, внесен от Вас и подписан от още няколко Ваши колеги. Какви са мотивите Ви  за изменението на действащия закон?

- Основната задача и основната философия на този законопроект е да даде още един път доказателство, че държавата, от една страна, и гражданите, от друга страна, са приятели. Няма държава в света, която да функционира, когато хората смятат, че държавата е техен враг. А пък държавата и всички, които сме избрани от тези хора, трябва да даваме ежедневни доказателства, че ние сме готови да градим това приятелство. Когато се касае за правда, няма голяма и малка правда. Според мен, преди години законодателят е допуснал недоглеждане,  като е изключил едни лица от възможност за овъзмездяване или реабилитация. Аз не виждам причина това недоглеждане да бъде мултиплицирано и от този парламент.

Който укрива приходи или конфликт на интереси, си отива от политиката. Никой няма да гласува за него втори път. До 24 000 лева годишно може да получава парламентарист от страничен бизнес. Комисия ще разследва всичко ли декларират народните представители

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск Новото време и на дискусионния клуб със същото име, в който членуват над 20 депутати от НДСВ. Член е на Политическия съвет на партия НДСВ, на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, заместник-председател на Парламентарната група на НДСВ в 39-ото народно събрание. Депутат от Бургаския многомандатен район. Женен с едно дете.

Г-н Севлиевски, най-после вашият проект за етичен кодекс на депутатите, след година и половина престой, ще влезе за обсъждане и гласуване. Антикорупционен закон ли е това?

Г-н Севлиевски, необходими ли са промени в кабинета? Ахмед Доган вече поиска “освежаване” на правителството.

- Ако разбираме освежаването като прагматизиране на българската политика – да. Първото нещо, което ми се струва, че НДСВ трябва да направи, е да промени името на партията. От Национално движение “Симеон Втори” в Национално движение за свобода и възход.

Невинаги е драма, ако парламентарна група се разцепи, твърди депутатът

Мирослав Севлиевски е депутат от НДСВ, заместник-председател на жълтата група и лидер на дискусионния клуб “Новото време”.
Севлиевски активно се включи в кампанията на независимия кандидат-кмет на Бургас Иван Витанов. Той бе подкрепен от различни партии, сред които и НДСВ, но на балотажа загуби срещу Йоан Костадинов.
След вота депутатът Севлиевски се извини на избирателите в града, а юристът Витанов отново се върна на поста областен управител на Бургас.

Г-н Севлиевски, защо след балотажа се извинихте на избирателите в Бургас?

- Поради една проста причина - преобърнахме представите на хората за политиката. В София тя изглежда образно казано като скъп бутик, в който никой не влиза. Всичко останало минава за провинция и политиката там е като стара прашасала бакалия. Нито стоката е стока, нито продавачите могат да продават. На всичкото отгоре преддверията са пълни с местни деребеи, квазибизнесмени, политически подлизурковци и в най-добрия случай наивници на демокрацията.

Мирослав Севлиевски е роден през 1965 г.в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен консултант. Депутат е в 39-ото НС с квотата на НДСВ, ІІ избирателен район – Бургас. В момента е председател на ПГ “Новото време”. Член е комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Автор и съавтор на над 45 законопроекта. Женен е, има една дъщеря.

Какво е правилото на Севлиевски в живота или сентенцията, която спазва?

- Първо “Залудо работи, залудо не стой” и второ “Не изпадай в еуфория”.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

В нощта, когато се разбра, че българите вече не искат да гласуват, най-често се споменаваха “шамар за политическия елит” и “отдръпване от политиката”. Вероятно от кумова срама повечето политици заобещаваха да се впуснат в мъдри анализи, за да разберат какво и как се е случило.
Ако съдим обаче от опита си на граждани на тази страна, живели в нея през последните 13 години, отсега можем да кажем, че анализът ще ни се размине. И че никой партия няма да тръгне да се променя в името на целта да се върне доверието на хората в политическата класа и след две години да ги предизвика да гласуват. (Не просто за себе си, а да гласуват.) Защото партиите у нас мислят само кой колко бройки верни свои хора да вкарат във властта. Независимо дали тези верни хора са се оказали толкова безлични, че не са успели да накарат огромен процент от българите да се разходят до урните. Тук мерим партийните успехи

по количество, а не по качество

Тези, които успяха да влязат в местната власт, ще си траят, защото са постигнали своето. Онези, които не са, ще си траят, за да не понесат политическа отговорност за провала си.
Още не беше изсъхнало мастилото на вестниците, които цитираха политиците за “шамара” и “тревогата от ниската избирателна активност”, когато стана ясно, че никакъв откровен разговор и самокритични изводи няма да се случат. СДС тръгна на обединения, за които най-обичайното определение е “безпринципни”. БСП започна толкова високо и фалшиво да пее мантрата си за “лявата вълна”, че ако някой е изрекъл на глас някаква реална тревога, този глас със сигурност не се е чул. НДСВ пък дотам се стараеше да замаже чрез схоластика очевидността на провала си, че изобщо не се сети за гръмкия провал на политическата класа въобще.

Законът за трансплантациите дава право на всеки човек сам да се реши на тази жертва

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време. Той е депутат от НДСВ в 39-ото народно събрание, от Бургаския многомандатен район. За парламентарните избори беше специалист по политически маркетинг на коалицията НДСВ. През последните 10 години е бил и секретар на Българското сдружение за честни избори и граждански права. Женен с едно дете. Зам.-председател на ПГ на НДСВ. Член на дискусионния клуб “Новото време”.

Г-н Севлиевски, мнозинството отхвърли ветото на президента върху Закона за трансплантациите, не го ли направихте единствено от политически инат?

­Да дискутираш не е инат. Не възразявам, напротив правилно е президентът да използва всяка своя възможност разумно да налага вето. Но пък всеки трябва да знае, че правото на политическа и морална позиция не може да бъде монопол на никого. И също така никой не бива да забравя, че в България отдавна не преследваме никого заради думите. И както е казано в библията: по делата ще ги познаете.

Радостен съм от развитието на нещата и от факта, че министър Велчев намери сили да оттегли своята оставка. Оттук нататък му предстои още много работа, както и трудната задача да изпълнява онази политика, с която НДСВ спечели изборите и започна да управлява преди две години. Мисля, че най-вече личната подкрепа на премиера и на Ахмед Доган за политиката, която той предлага и която следва, е оказала влияние за взетото решение. В политиката е важен крайният резултат. По-добрият образ на НДСВ преди местните избори е най-малкият проблем. По-големият проблем е по-добрият образ на България и точно заради това беше и оставката на министър Велчев. Политиката е изкуство да се правят компромиси и не виждам нищо лошо в това. Не виждам никакъв компромис по отношение на това, че трябва да оставим по-малко дългове на децата си, което е едно от основните неща, които иска министър Велчев. Действията му катализираха една изключително важна за България дискусия и това е дискусията за бъдещето на страната. Не само НДСВ, но и останалите политически сили трябва да бъдат доста консолидирани и доста професионално да водят тази дискусия. Най-голямата победа беше за онези политици, които искат прагматизъм, искат България да има ясно бъдеще. Беше огромна загуба за онези, които са свикнали с политиканстване да крепят присъствието си в българския политически живот.
Цялата история с яхтения компромат е като една стисната паста за зъби, от която пастата е излязла и не може да се върне обратно. Контрабандата да си върви, имат интерес онези, които правят контрабанда

В. “Пари”, 22 август 2003 г.

Яхтеният сценарий беше направен така, че на сцената да се появяват все нови и нови пушки. У нас има хорица, които вярват, че държат монопол върху България, но този път номерът им не минава, казва зам.-шефът на жълтата група

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен консултант. В парламента е член на комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред и по енергетика. Член на дискусионен клуб "Новото време" в НДСВ и зам.-председател на жълтата група

Г-н Севлиевски, според вас ще бъде ли приета оставката на финансовия министър Милен Велчев?

- Десет пъти вече казах, че тя не бива да бъде приета. Нямам какво да добавя.

Мирослав Севлиевски е роден през 1965 г. в Троян. Завършил е география. Зам.-председател на парламентарната група на НДСВ. Член на политическия съвет на НДСВ. Един от учредителите на дискусионния клуб "Новото време".

Господин Севлиевски, доволен ли сте от работата на правителството в тези 2 години?

- Няма държава в света, където хората да са доволни от правителството. Важното е обаче правителството да полага повечко усилия, така че ако не изпреварва очакванията на хората, то поне да ги достига в много голяма степен. Ще бъде изключително глупаво, ако кажа, че съм доволен от работата на правителството. По-вероятно истинският отговор е, че има какво да се желае и всеки един министър трябва да вкара нова динамика в своята работа.

Избирателният кодекс оставя мижитурките в миналото

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
зам.-председател на ПГ на НДСВ
и депутат от Бургас


Преди броени дни на първо четене в парламента беше гласуван един оспорван и дълго дискутиран проект – за избирателния кодекс. Този закон ще се превърне в може би най-големия успех на българското Народно събрание в последните 13 години. Защото той е най-вече успех за избирателя.
Основната му философия е да извади окончателно политиката  от ограденото пространство на жълтите павета и партийните централи и да даде властта на избирателите.Да сложи край на обидата, унижението и отдръпването на гласоподавателите от собствените им избраници, като им даде възможност да гласуват за личности, а не за партийни мижитурки.
Проектът за избирателен кодекс беше разработван дълго и задълбочено и беше дискутиран разпалено месеци наред. Но в основата на този проект стоят много ясни и прости принципи. Той означава контрол.Означава възможност за избор. Означава безкомпромисност към стремежа да се влиза в сградата с надпис “Съединението прави силата” с нечисти намерения.

КРАЙ НА ЛИЧНИТЕ ОБЛАГИ ВЪВ ВЛАСТТА

Скоро всички депутати ще имат различно поведение, казва зам.-председателят на ПГ на НДСВ Мирослав Севлиевски

НА "ВИЕ"

Победа за Новото време ли е влизането на двама от движението в ръководството на парламентарната група на НДСВ?
- Новото време не си поставя за цел да превземе една или друга крепост, а да смени времето. Не времето за мен или за теб, а времето за всички. Това е нашата кауза.

Оказва се, че моделът "фракция" в парламентарната група работи.
- Това, че някой политолог ни нарича "фракция", не означава, че сме такава. Ако бяхме фракция, щяхме да се саморазпуснем веднага след като заехме управленски постове. Новото време винаги си е поставяло цел в рамките на дискусията да катализира проблеми и теми, за които да търси парламентарна и обществена подкрепа. Ние се събираме, за да споделяме идеи и знания и да станем по-ефективни народни представители и по-добри политици. Винаги сме твърдели, че сме малка работилница във фабриката НДСВ. Целта е новото време да дойде за хората.

Опитоми ли Ви включването в ръководството на групата?

- Литературните образи в политиката обикновено са интересни и в повечето случаи помагат за онагледяване на политическите процеси. Този литературен образ, който се опитвате да прокарате, вероятно не е близко до истината. Първо нито аз, нито "Новото време" е било в ролята на опърничавата. Така че нямам нужда от опитомяване. Ако някога сме говорили за такъв процес, то "Новото време" е говорило за опитомяване на българската политика.

Все пак включването в ръководството на НДСВ на двама от членовете на "Новото време" ще намали ли опозиционните течения в групата?

- Ако Вие наричате "Новото време" опозиционно течение, аз нямам никаква причина да се съглася с Вас.

Дебатите са за хората навън, казва Мирослав Севлиевски, депутат от НДСВ

Депутатите от клуб "Новото време" бяха като че ли надеждата на вносителите вотът да успее. Имат ли основания?

- Спекулациите, че членовете на "Новото време" са против управлението, са много пресилени. И се използват от всички опоненти на НДСВ. Ние сме дискусионен клуб и смятаме, че светът не е статичен. Каквито и промени да има обаче, днес те са и трябва да бъдат в рамките на НДСВ. "Новото време" подкрепя еднозначно премиера.
Някои от изказванията в пленарна зала не ви ли убедиха, че вотът е добре мотивиран?

- Дебатът не ми донесе кой знае какво. И не вярвам, че е донесъл кой знае какво на българските избиратели. Той имаше за цел да внуши, че българската политическа класа не е в състояние да управлява България. И затова е необходима промъкващата се като партизанин към мандра идея за твърдата ръка. Това е нещо, което се пробутва у нас от големи групи хора. Но, надявам се, те разбират, че номерът няма да мине. Това е истината.

Или седем прости начина да превърнеш енергията и достойнството в умора и отчаяние
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време. Член на Политическия съвет на НДСВ и на парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Депутат от Бургаския многомандатен район. Координатор на дискусионен клуб "Новото време", иницииран 22-ма депутати от НДСВ. Един от героите на яхтения компромат от МВР-доноса.

Вече почти месец името ми е замесено в унизителен скандал и се подмята поне по пет пъти дневно във всички вестници, радиа и телевизии. Защото, твърди се в сценария, съм бил на безплатен обяд на яхта и докато съм гледал "Формула 1" заедно с двама министри, някой човек със съмнителен бизнес нещо очаквал от нас. Но да не припомням сюжета, едва ли е останал някой в страната, който да не е разбрал и да не се е почувствал обиден от факта, че "и тия са като ония - пак същата история…"
Като човек, който се занимава с политика от години, не бих могъл да подмина анализа на случай от такъв калибър, дори името ми да не беше замесено в него.
Защото в яхтения компромат изкристализират всички характеристики на политическата уродливост, която се опитва да се случи през последните 13 години.
Демокрацията в България има своите успехи и своите трудно извоювани победи. Но има и своите уязвими места - и може би днес те са повече, отколкото в еуфоричните дни на 1989 - 90 г. Каква е разликата? Тогава се говореше за идване на танкове. Днес, пак под сурдинка, се говори за идване на "твърдата ръка". Тогава имаше добри и лоши и си въобразявахме, че се разпознаваме лесно, та даже по това кой носи брада и скача на площада. Днес пак много се говори за добри и лоши, но най-вече се говори за сценаристи. И тогава, и сега има същите твърди глави, които органично не приемат думата демокрация, но умеят да жонглират с компромати.

Не е случайно, че докато течеше яхтеният сценарий, като партизанин към мандра в обществото плъзна дебат за необходимостта от "твърдата ръка". Някои се вживяват в мечтания за хунти и режими на генерали и полковници, предупреждава депутатът от НДСВ.

Депутатът от НДСВ Мирослав Севлиевски не изключи мобилния си телефон в деня когато скандалът с яхтата тръгна в публичното пространство. Звънят му приятели, политици от различни цветове и репортери от всички медии. Разговорите са идентични. “Бях на въпросната яхта в Монако. Нае я  Спас Русев, с когото сме приятели още от 1990 година, от СДС. Всички се радвахме много, че успяхме да гледаме “Гран при”. Непрекъснато имаше коктейли, а хората се местеха от яхта на яхта. Не е имало никакво плаване в открито море – всички съдове бяха на брега, а по палубите им почитателите на Формула 1 се веселяха. И там българите се откривахме, запознавахме се и разговаряхме. Спомням си, че Иван Тодоров ни обясни, че живее в Монако и че съпругата му има магазин за бижута. Нищо друго не сме говорили.”

Г-н Севлиевски, скандалът променя ли нещо в живота ви?

- Ням политик, който може да излезе сух от подобен скандал, независимо от неговата невинност и искреност. Това е ясно на всички, защото не се случва за първи път в страната ни. Разбира се, аз съм хем концентриран, хем в напрежение, семейството и близките ми са разстроени, но аз ги успокоявам с факта, че зная, че ще има още компромати. Няма да се учудя и от наличието на нови атаки.
Давам си ясна сметка с какво се занимавам, познавам и балканската практика, която допуска подобни нрави и явления. Винаги съм знаел, че ще има сериозни конфликти между старото и новото време.

Защо МВР не арестува Доктора, след като е мафиот, пита депутатът

Г-н Севлиевски, кажете за снимките....

- Тази папка се нарича не «Мафия», а «Компромат» или «МВР», или «Смях». Бъдещето ще покаже кое от трите неща е вярно. В компроматна война съм и ще я спечеля.

Кой води компроматната война?

- Много са. Засегнати са тези, които наричам "политически интриганти". Онези, защото съм защитавал "Краун ейджънтс". И другите, които ги е страх, че ще има данъчна полиция.