Блог на Мирослав Севлиевски

Политиката не е работно място, а идея, ная която посвещаваш живота си, за да се изплатиш на хората за доверието

Миро, Деси и Мария живеят в центъра на София – на десетина крачки от площад “Славейков”, в стар класически софийски апартамент. Ако искаш да паркираш наоколо, ти трябват железни нерви и няколко часа обикаляне.

Асансьорите са от онези с дървените решетки и тръгват, ако пуснеш монета от 5 стотинки. По тях можеш да се ориентираш за възрастта на кооперацията – почти връстница на столицата.

Живеят тук под наем. Севлиевски още не може да обясни на майка си защо като един отговорен мъж на 39 години не вземе да купи собствено жилище и да “осигури” децата и внуците си.

МВР трябва да се коалира с всички в държавата, а не да се държи като таен революционен комитет

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Какво направихме в парламента в петък? Казахме си неща, говорени стотици пъти преди нас, в същата сграда, по същия повод. Слава Богу, този път поне изрекохме думичката стратегия. Но в голямото говорене не казахме очевидните истини.
Първо, държавните институции, политическата класа, МВР, съдебната система, управлението въобще се държат с обществото като тайни революционни комитети, които произвеждат врагове, внушават страхове и фабрикуват тайни в някакви папки, снимки, статистики, записи. Всички се надцакват с компромати, единствено заради това кой да държи потока и кранчето на тайните. Същите тайни, които правят държавата заложник на страха – от репресии, от престъпници, от партийни врагове, от ченгета, а вече и от международен тероризъм.
Второ, мисленето се подменя вече 14 години с конфронтация, а оплакването остана единствена форма за носене на отговорност. Има ги и вечните внушения, че тези са по-добри от предишните, но също като тях са единствените, които стоят в тежката преса между недоволството на хората и натиска на “организирана опасност”.
Трето, пропуснахме да признаем, че въпреки престъпността, безработицата, несигурността, обществото вече има не страх за живота си, а страх дали не вървим в грешна посока. Дали не се опитваме по нов начин да възпроизвеждаме модела на тоталитарната държава. И най-вече дали политическото общуване не иззе маниера на мафията. Маниер, при който формата на общуване е на шпионаж и изнудване, човек е срещу човека, групата е срещу групата. Хората се чудят дали това не е политик срещу политика, партия срещу партията, министерство срещу министерството, целият елит – срещу обществото и държавата. С единствената цел, каквато има и мафията, -  да легитимира употребата на тайни, страх, сила и репресия.
Забравихме да кажем, че в България няма победа на престъпниците, а има липса на доверие към носителите на властта. Забравихме да кажем, че общественото доверие в последните години се използва като инструмент за преодоляване на престъпността, а не като индикатор за функциониране на държавата. Управлението днес продължава да бъде резултат от подхода “власт, произтичаща от тайните и страха”.

Чрез парите, държавата дава най-ясния знак, че тя приема да възстанови правдата

Г-н Севлиевски, преди дни НС прие на първо четене поправките в Закона за репресираните, внесен от Вас и подписан от още няколко Ваши колеги. Какви са мотивите Ви  за изменението на действащия закон?

- Основната задача и основната философия на този законопроект е да даде още един път доказателство, че държавата, от една страна, и гражданите, от друга страна, са приятели. Няма държава в света, която да функционира, когато хората смятат, че държавата е техен враг. А пък държавата и всички, които сме избрани от тези хора, трябва да даваме ежедневни доказателства, че ние сме готови да градим това приятелство. Когато се касае за правда, няма голяма и малка правда. Според мен, преди години законодателят е допуснал недоглеждане,  като е изключил едни лица от възможност за овъзмездяване или реабилитация. Аз не виждам причина това недоглеждане да бъде мултиплицирано и от този парламент.

Който укрива приходи или конфликт на интереси, си отива от политиката. Никой няма да гласува за него втори път. До 24 000 лева годишно може да получава парламентарист от страничен бизнес. Комисия ще разследва всичко ли декларират народните представители

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск Новото време и на дискусионния клуб със същото име, в който членуват над 20 депутати от НДСВ. Член е на Политическия съвет на партия НДСВ, на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, заместник-председател на Парламентарната група на НДСВ в 39-ото народно събрание. Депутат от Бургаския многомандатен район. Женен с едно дете.

Г-н Севлиевски, най-после вашият проект за етичен кодекс на депутатите, след година и половина престой, ще влезе за обсъждане и гласуване. Антикорупционен закон ли е това?

Г-н Севлиевски, необходими ли са промени в кабинета? Ахмед Доган вече поиска “освежаване” на правителството.

- Ако разбираме освежаването като прагматизиране на българската политика – да. Първото нещо, което ми се струва, че НДСВ трябва да направи, е да промени името на партията. От Национално движение “Симеон Втори” в Национално движение за свобода и възход.

Невинаги е драма, ако парламентарна група се разцепи, твърди депутатът

Мирослав Севлиевски е депутат от НДСВ, заместник-председател на жълтата група и лидер на дискусионния клуб “Новото време”.
Севлиевски активно се включи в кампанията на независимия кандидат-кмет на Бургас Иван Витанов. Той бе подкрепен от различни партии, сред които и НДСВ, но на балотажа загуби срещу Йоан Костадинов.
След вота депутатът Севлиевски се извини на избирателите в града, а юристът Витанов отново се върна на поста областен управител на Бургас.

Г-н Севлиевски, защо след балотажа се извинихте на избирателите в Бургас?

- Поради една проста причина - преобърнахме представите на хората за политиката. В София тя изглежда образно казано като скъп бутик, в който никой не влиза. Всичко останало минава за провинция и политиката там е като стара прашасала бакалия. Нито стоката е стока, нито продавачите могат да продават. На всичкото отгоре преддверията са пълни с местни деребеи, квазибизнесмени, политически подлизурковци и в най-добрия случай наивници на демокрацията.

Мирослав Севлиевски е роден през 1965 г.в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен консултант. Депутат е в 39-ото НС с квотата на НДСВ, ІІ избирателен район – Бургас. В момента е председател на ПГ “Новото време”. Член е комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Автор и съавтор на над 45 законопроекта. Женен е, има една дъщеря.

Какво е правилото на Севлиевски в живота или сентенцията, която спазва?

- Първо “Залудо работи, залудо не стой” и второ “Не изпадай в еуфория”.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

В нощта, когато се разбра, че българите вече не искат да гласуват, най-често се споменаваха “шамар за политическия елит” и “отдръпване от политиката”. Вероятно от кумова срама повечето политици заобещаваха да се впуснат в мъдри анализи, за да разберат какво и как се е случило.
Ако съдим обаче от опита си на граждани на тази страна, живели в нея през последните 13 години, отсега можем да кажем, че анализът ще ни се размине. И че никой партия няма да тръгне да се променя в името на целта да се върне доверието на хората в политическата класа и след две години да ги предизвика да гласуват. (Не просто за себе си, а да гласуват.) Защото партиите у нас мислят само кой колко бройки верни свои хора да вкарат във властта. Независимо дали тези верни хора са се оказали толкова безлични, че не са успели да накарат огромен процент от българите да се разходят до урните. Тук мерим партийните успехи

по количество, а не по качество

Тези, които успяха да влязат в местната власт, ще си траят, защото са постигнали своето. Онези, които не са, ще си траят, за да не понесат политическа отговорност за провала си.
Още не беше изсъхнало мастилото на вестниците, които цитираха политиците за “шамара” и “тревогата от ниската избирателна активност”, когато стана ясно, че никакъв откровен разговор и самокритични изводи няма да се случат. СДС тръгна на обединения, за които най-обичайното определение е “безпринципни”. БСП започна толкова високо и фалшиво да пее мантрата си за “лявата вълна”, че ако някой е изрекъл на глас някаква реална тревога, този глас със сигурност не се е чул. НДСВ пък дотам се стараеше да замаже чрез схоластика очевидността на провала си, че изобщо не се сети за гръмкия провал на политическата класа въобще.

Законът за трансплантациите дава право на всеки човек сам да се реши на тази жертва

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време. Той е депутат от НДСВ в 39-ото народно събрание, от Бургаския многомандатен район. За парламентарните избори беше специалист по политически маркетинг на коалицията НДСВ. През последните 10 години е бил и секретар на Българското сдружение за честни избори и граждански права. Женен с едно дете. Зам.-председател на ПГ на НДСВ. Член на дискусионния клуб “Новото време”.

Г-н Севлиевски, мнозинството отхвърли ветото на президента върху Закона за трансплантациите, не го ли направихте единствено от политически инат?

­Да дискутираш не е инат. Не възразявам, напротив правилно е президентът да използва всяка своя възможност разумно да налага вето. Но пък всеки трябва да знае, че правото на политическа и морална позиция не може да бъде монопол на никого. И също така никой не бива да забравя, че в България отдавна не преследваме никого заради думите. И както е казано в библията: по делата ще ги познаете.

Радостен съм от развитието на нещата и от факта, че министър Велчев намери сили да оттегли своята оставка. Оттук нататък му предстои още много работа, както и трудната задача да изпълнява онази политика, с която НДСВ спечели изборите и започна да управлява преди две години. Мисля, че най-вече личната подкрепа на премиера и на Ахмед Доган за политиката, която той предлага и която следва, е оказала влияние за взетото решение. В политиката е важен крайният резултат. По-добрият образ на НДСВ преди местните избори е най-малкият проблем. По-големият проблем е по-добрият образ на България и точно заради това беше и оставката на министър Велчев. Политиката е изкуство да се правят компромиси и не виждам нищо лошо в това. Не виждам никакъв компромис по отношение на това, че трябва да оставим по-малко дългове на децата си, което е едно от основните неща, които иска министър Велчев. Действията му катализираха една изключително важна за България дискусия и това е дискусията за бъдещето на страната. Не само НДСВ, но и останалите политически сили трябва да бъдат доста консолидирани и доста професионално да водят тази дискусия. Най-голямата победа беше за онези политици, които искат прагматизъм, искат България да има ясно бъдеще. Беше огромна загуба за онези, които са свикнали с политиканстване да крепят присъствието си в българския политически живот.
Цялата история с яхтения компромат е като една стисната паста за зъби, от която пастата е излязла и не може да се върне обратно. Контрабандата да си върви, имат интерес онези, които правят контрабанда

В. “Пари”, 22 август 2003 г.