Блог на Мирослав Севлиевски

Ще правим политика, от каквато има нужда българското общество

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск, а по-късно на дискусионния клуб Новото време. Депутат в 39-ото НС, избран от ІІ многомандатен Бургаски район. От 9 март 2004 г. е председател на парламентарната група Новото време. 

Г-н Севлиевски защо решихте да се отделите от НДСВ и да сформирате група на Новото време?

- Създадохме парламентарната група  Новото време, защото сме убедени, че е политическо лицемерие и безотговорност да се оправдаваме, или примирим с нежеланието и съпротивата на старите партии. Правим го, за да защитим гордостта и достойнството на българина и да заслужим доверието му. Ние участваме в политиката, не за да властваме, а за да защитаваме свободата и демокрацията. Политиката не е упражнение на власт спрямо гражданите. Законите, които приемаме, определят дали напред ще излязат предприемчивите, или ленивите, дали можещите, или връзкарите.  Искаме най-сетне българската политика да бъде политика на  прагматизма, а не на емоцията, политика на действието и бързият отговор на реалните проблеми.  Като политици, ние нямаме право да бездействаме, защото членството в ЕС и НАТО не е самоцел, а задължение да създадем нова политическа и икономическа инфраструктура, която да изведе България извън кошмарите на бедността, престъпността и корупцията. Искаме да обединим хората около идеи, по-големи от идеята за собствена парламентарна група и политическа партия. Правим го, защото модерна България е нашата кауза, и защото България няма време за губене.

„Нямаме време за губене", така започнахте вчера декларацията си, с която обявихте, че напускате НДСВ и създавате нова група. Кога разбрахте, че времето ви в НДСВ изтича, г-н Севлиевски?

- Още в момента, когато започна да се говори за партия НДСВ и усетих огромното вътрешно напрежение около нейното създаване. Когато разбрах, че в голяма степен тази партия (не заради документите й, а заради основните й играчи) няма да бъде моята партия. За известен период очаквах, че е по-до-бре нещо да се случи, като се надявах, че в бъдеще тази партия ще може да бъде модернизирана.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Създаването на парламентарна група "Новото време" няма нищо общо с традиционните за българската политика пазарлъци и вражди.
Отделихме се от НДСВ, защото няма смисъл да се опитваш да мотивираш хора, които не искат да бъдат мотивирани, на които статуквото им е удобно, които не могат да мислят отвъд края на мандата.
Отделихме се, за да не предадем идеите, с които влязохме в политиката и парламента и които смятаме, че е важно да бъдат реализирани. Отделихме се не за да бъдем различни, а за да накараме другите да станат такива. Защото не искаме повече да бъдем бунтари, критици или критикари.
Искаме да работим.
Учредихме група, защото не искаме да губим енергия в безсмислени кавги и спорове. Намерението ни е да работим с всички, които предлагат добри идеи и намират нашите за полезни.
Питат ни с кого ще си партнираме в парламента - БСП, Костов, Мозер или Надежда. Наши партньори са и винаги ще бъдат тези, които помагат за осъществяването на важните проекти за България.
Ако утре БСП се застъпи за някой от 44-те законопроекта, които сме депозирали, ще партнираме с нея. Ако обаче социалистите ни пречат да реализираме каузата си, ще бъдат наши противници. Защото политиката не е брак по сметка и не се нуждае от разводи по италиански. Тя е състезание на идеи.
По тази причина с отделянето си "Новото време" дава алтернатива
на онези, които искат да продължат с романтизма на СДС от 1990 г. и с прагматизма на царя от 2001 г. И когато ни питат по какво се различаваме от НДСВ, отговаряме - те управляват днес, а идеите на "Новото време" ще управляват утре.
Искаме политиката в България да не бъде лоша дума, а политиците повече да не са синоним на кариеризъм и корупция. Всеки българин да бъде специален, а не политиците да са уникални.

МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ Е КАУЗАТА НА НОВОТО

Декларация на ПГ “Новото време”,
произнесена в 39-ото Народно събрание
от председателя на новоучредената
парламентарна група
Мирослав Севлиевски
10 март 2004 г.


Уважаеми господин председател,
Уважаеми колеги,

Нямаме време за губене.
И затова ще ви отнема съвсем малко, за да ви направя съпричастни към важното за нас, а мисля и за бъдещето на парламента, решение да учредим парламентарна група “Новото време”

Вчера всички казаха, че никой не е изненадан. И точно тази ще бъде нашата изненада – няма да има изненади. Ще правим ясна, конкретна и публична политика, от каквато има нужда българското общество. Ще създадем политическа организация от хора, които не се боричкат за партиен пост или привилегии, а за лидерство в областта, в която работят; парламентарна организация от хора, които вярват, че на българите им трябват равни възможности, а не еднакви заплати и пенсии.
В нашата група всеки отговаря за мястото си с това, което е направил. Всички ние ще защитаваме правото си да работим в тази сграда за единствената кауза – успешна България.  България, в която властта е избрана да служи, а не да командва.

НЯМА ЛИДЕРСКА КРИЗА, НО ЛИДЕРИТЕ СА В КРИЗА

Мирослав Севлиевски


Това, че лидерските партии изчерпиха ролята и значението си в годините на българския преход, е политически факт, а не теза. Изчерпани са и всички механизми за съживяването на модела, който осигуряваше на лидерите големите партии (които аз наричам стари) периодична размяна на властта.
Един от изходите от тази фактическа политическа криза е старите партии на лидера да бъдат изместени от партии от лидери. В такава формация членовете не са в подчиненост на един човек или партийна централа, те са групи от хора, способни в своята област да създават и осъществяват идеи.
Върховенството на партийната централа всъщност спря процеса на политическо производство, в което се раждат не само идеи, но и техни носители и професионални реализатори. Партийните централи отдавна не са, а и май никога

не са мозъчни тръстове

които да дават възможност на повече хора да участват в лансирането и осъществяването на стратегически планове за модернизация на държавната машина. И на всичкото отгоре лидерите им се съсредоточиха в централизирането на власт и основно в нейната окупационна защита. Или с други думи – в пазене на лидерството си.
Ако в България избирателният кодекс беше приет и имаше 120 мажоритарно избрани депутати, то първите два най-лесни извода са: лидерски партии нямаше да има и Костов като явление щеше да е невъзможен. Защото не лидерът ще определя кандидатите за депутати, а кандидатите ще избират лидера. Защото провала на лидера няма да бъде провал за партията и държавата.
Краят на лидерските партии по никакъв начин не означава край на партийната политическа система. Не е болка за умиране, ако един лидер загуби подкрепа или сам се откаже. И Шрьодер, и Симитис ни показаха, че такива стъпки са възможни. Трансформацията е неизбежна, лидерските партии в България ще се превърнат в партии на многото политически лидери.

Следващият вот ще бъде спечелен от онази партия, която не робува на желязната си вътрешна дисциплина, а успее да построи мост към обществото
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Темата за лидерството в големите партии, която напоследък се разиграва с незапомнен политически драматизъм, е измислена. В действителност имаме налице един завършен цикъл и вече изчерпан модел на политическо изграждане. Има не криза в лидерството, а криза в същността на партиите, родени от прехода и остарели заедно с похабените от употреба идеологеми. Факт е, че нито една партия сега не е в състояние сама да формулира бъдещия политически модел, но отпорът срещу промяната е всеобщ.
Ретро е да се мисли, че политическите обединения са константни и се градят единствено на желязна идеология и преданост към партийната централа. Също толкова глупаво е всяко прегрупиране на силите да се приема като рушително за устоите на политиката. Демоде е и страхът на партиите, които в настъпващата въпреки тях промяна разпознават единствено предвестник на своята смърт. Партиите в нормалната парламентарна република, каквато е България, са носител на общественото доверие, гарант, посредник и изпълнител на правилата за съществуване на демократичната държава. Така че фанатичният страх на партиите очевидно е израз единствено на желанието на всяка цена да оцелеят като част от властта, и то при сегашния модел на разпределението й.
Дори

отношението към "Новото време" доказва неспособност

политическата ситуация да бъде формулирана по друг начин освен с познатите от последните 14 години клишета. Първото определение за нас, естествено задействано от старата схема на партийно общуване, беше ренегати. Ренегат според речниците е "човек, изменил на убежденията си, отрекъл се от политическите си възгледи и преминал на страната на противника". Дори от гледна точка на партийната дисциплина или под натиска на страх от разпадане на едно механично цяло няма как за "Новото време" това определение да е вярно. От раждането на групата за натиск през създаването и партизирането на НДСВ до дискусионния клуб и тематичните коалиции "Новото време" е носител на едни и същи политически убеждения и възгледи.
Преди време казах, че едно от достиженията на българската политика след изборите през 2001 г. е, че партиите спряха да се мразят. Но за съжаление престанаха и да се конкурират. Просто

омразата се премести вътре в партиите,

които по стар навик започнаха да търсят врага, без който не виждат начин да съществуват. Не се сбъдна и предположението, че партиите ще реализират декларираната готовност да се коалират в едно модернизиращо политическо мнозинство. Мнозинство, което знае какво да прави с държавата, след като свършат задължителните поправки в законите, свързани с ЕС и НАТО. Под такова мнозинство аз разбирам всички депутати, които се обединяват за модернизацията на България независимо от своето партийно членство и идеологически различия. Ако се налага - даже въпреки партийната дисциплина. Мнозинство от такива, които знаят и казват: "Няма повече време за губене."

Не е достатъчно да спечелиш изборите за кмет, ако не знаеш как да развиваш града си и накъде го водиш

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Всички – политолози, социолози и политически наблюдатели от различни цветове, бяха категорични, че единственият град в България, в който всичко за местните избори е ясно и не се очакват никакви изненади, е Бургас. Всички те се надпреварваха да прогнозират: “В този град старият кмет ще спечели от първия тур и то с огромна преднина, балотажът е невъзможен”. Да, но още със старта на предизборната кампания същите тези хора признаха, че прибързано са направили своята категорична прогноза. В Бургас едно явление промени не само предварителните очаквания, но преобърна и избирателните нагласи. Това явление беше кампанията на кандидат-кмета Иван Витанов. Ефектът, който тя постигна, не е случаен, а е резултат от един рисков предизборен експеримент,
един нов и очевидно успешен начин на водене на диалог с избирателите, който даде своите убедителни резултати.
Целта на участието в изборите е не само да спечелиш, но и да знаеш как ефективно да приложиш спечеления мандат. Днешното

хаотично поведение на кмета

 който се прави на сърдит партиец и обиден победител, е доказателство, че не е достатъчно да спечелиш. По-важното е да знаеш как да развиваш града си и да си наясно накъде го водиш. Точно на тази база бе изградена кампанията на Иван Витанов – на конкретни програми и отговорности, а не на партийни повели или апаратни игри.  
Избрахме кампания, която залага не на партиен, а на прагматичен модел, който не може да бъде оспорен от нито една политическа сила. Защото представя конкретни идеи за управление и лансира конкретни лица, които доказват, че са в състояние да осъществят всяко едно действие, което обещават – подготвени са професионално и знаят как може да се развива градът във всеки един ден на мандата. Очевидната безалтернативност на този стил на водене на политическа кампания обезсилиха опонентите, на които остана за ползване единствено инструментариумът на остарялата политическа борба – с компромати и партийни обещания за благополучие.

ОТКАЗЪТ ОТ ГЛАСУВАНЕ Е БЯГСТВО


Изказване на Мирослав Севлиевски,
по повод откриването на новия политически
сезон на 39-о НС, 14 януари 2004 г.



Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,


Открихме есенната сесия на парламента с възстановки на миналото. Сега откриваме новия политически сезон с възкресяване на страха. БСП покани международния тероризъм да участва в българските избори. Точно такава покана са заканите на Сергей Станишев да изтегли българския контингент от Ирак.
На 3 септември призовах управляващите да спрат да възстановяват миналото и да се заемат да възстановят днешните пътища на България. Сега моля БСП да се откаже от искането си за контингента и най-накрая да спре да управлява страховете на хората, да спре да си прави кампании чрез кризите и страха от терор.

Колеги,
През септември миналата година казах, че ни остават 10 месеца, за които този парламент може да се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили, а няма да остане само число в статистиката. Тогава призовах и всички българи да гласуват, но преди да гласуват, внимателно да гледат с какво всяка партия е заслужила доверието им.

Политическата класа в България днес има само един избор – не да реформира умиращите стари партии, а да се обедини около идеята, че само с ефективна работа можем да настигнем бързо развиващия се свят

Г-н Севлиевски, Новото време ще напуска ли  Парламентарната група на НДСВ?

- Новото време не е само дискусионен клуб или просто групичка от хора. То е идеята, за която гласуваха толкова много българи. Ние сме в парламента, за да работим за тези идеи и за доверието, което ни дадоха избирателите. Това, което ще направи Новото време, е да докаже на всички, поели отговорността да управляват, че повече нямаме право да губим времето на България.

Ще направим властта публична, за да спрем източването на обществено доверие

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Изследователи твърдят, че днес светът се развива и модернизира със скорост 354 км в час. И няма как всички да се страхуваме от промени, под сурдинка да си обясняваме, че най-добре е да си останем на същото място и със същите хора, а от друга страна да убеждаваме обществото, че едва ли не до седмица и България ще стане неразделна част от този свят, който се движи с 354 км в час. Че няма време е ясно на всички. Но не на всички е ясно, че за да наваксаме, трябва да увеличим скоростта.
Затова Новото време предлага да започнем да набираме скорост и да вършим неща, с които да докажем, че производството на политически решения и по нашите географски ширини може да бъде бърза, но и ефективна дейност.
Не става дума за това да измисляме нови политическа концепция за глобалната национална визия. Достатъчно е да кажем колко от нас в парламента и във властта сме съгласни, че

България няма повече
време за губене

Става дума за това да напишем обикновените, но изключително важни закони, които да допълнят правилата, по които играе властта. Първото правило, без което тя не би трябвало да съществува, е прозрачността. А прозрачността не може да бъде просто декларирана, защото до днес това се оказа неефективно.
Затова Новото време внесе и ще внася пакет от закони, които ще задължат политическите играчи, облечени с мандатна власт, да се подчиняват на правила, задължителни за всички граждани.
Отдавна депозирахме етичен кодекс за депутатите, избирателен кодекс, закони за референдумите, за лобизма, за Българската православна църква. Част от тях бяха приети, други още чакат реда си.
Знам, че е скучно да се говори за закони и за работата на депутатите. Но няма да търся атрактивни имена, а ще се опитам да кажа как с колко малко усилия парламентът може да върне доверието на хората и да ги убеди, че тук не губим историческото време на България.
Приемем ли тези закони, ще можем много лесно да се преброим в парламента колко от нас са научили, че всяка йерархия, която отказва информация на своите граждани, е обречена на неуспех. Ще разберем също колко от нас, политиците, са в групата на отговорните за загубата на българско време.