Блог на Мирослав Севлиевски

Тези, които знаят само да разпределят, дърпат България към миналото

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Когато в търсене на големи новини непрекъснато ни питат “за” или “против” правителството е “Новото време” и на кой министър ще поискаме оставката, никой не задава по-важният въпрос. А той е дали не трябва първо да се промени политиката като начин на действие и дали едно правителство дава сигнали, че върши работа и успява да направи това, което направиха българските алпинисти на Еверест – тоест да си набележат голяма цел, която да постигнат с максимално усилие и отговорност. Тези хора, за разлика от политиците, като обещаха, че ще се качат на Еверест, се качиха. Трябва да поздравим алпинистите и вероятно е добре да ги дадем за пример на министрите. Да направят и те като тях, а не да обясняват кое защо не може да се случи и че някой им пречи. Има министри, които са от три години в това правителство, а тяхната разпознаваемост в обществото е доста малка. Щом хората не знаят, че са министри, очевидно те не си вършат работата.
Аз разбирам, че трябва по-малко да се говори и по-малко да се показват по медиите, но някои от тях не правят нито едното, нито другото. Такъв пример е и здравният министър Славчо Богоев. Преди време казах, че ако до месец той не излезе като министър на здравеопазването да каже с точни и ясни думи къде и по какъв начин наркозависимите могат да получат достъпно лечение, ще му поискам оставката. Този срок изтече. И министърът трябва или да отговори веднага, или ще започнем действия по събиране на парламентарна и политическа подкрепа за неговата оставка. Защото проблемът не е само при наркоманите, а при диабетиците и при много други.
За съжаление, този министър съвсем не е единствен, който дължи обяснение на обществото. През тези 3 години сме критикували много от министрите. Разбира се, има четирима-петима министри, които фокусират нашето внимание с некадърност. И не само нашето, а и на голяма част от обществото и на останалите политически сили. Правителственото мнозинство трябва да си направи анализ. Да видят не подменят ли те вота на избирателите, след като има министри калпазани.

Няма и не е имало български закон, който да позволява употребата на наркотици

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Няма добри и лоши наркотици. Това го казваме ние от “Новото време”, казва го и Световната здравна организация. Ние винаги ще бъдем крайни противници на употребата и легализацията на наркотици в България.

Няма да се уморя да повтарям, че кампанията, която се води за така наречената “декриминализация на еднократната доза”, означава, че се иска легализиране на употребата на наркотици. А легализирането на употребата означава да се легализира производството им.
Поправката, която ние направихме в Наказателния кодекс, засяга пряко онези, които разпространяват кокаин и хероин.  Няма и не е имало такова нещо като “еднократна доза” въобще. Зад словосъчетанието “еднократна доза” се прикриват всички онези, които искат в България по един, или друг начин да бъдат легализирани наркотиците.

Това, което направихме ние, е едно единствено нещо - започнахме отнякъде и направихме така, че зад този текст, който имаше в Наказателния кодекс, да не могат да се прикриват онези, които изграждат разпространителски мрежи за кокаин и за хероин. Това е истината.
Една грамадна лъжа е твърдението, че с поправката на Наказателния кодекс “Новото време” и още 118 депутати, стотици експерти, лекари и родители искат да пратят в затвора под строй хиляди български деца, опитали наркотик.

Че някой е решил да напълни затворите с деца е лъжа, която обслужва наркопазара. Защо никой от авторите на тази лъжа не признава, че никога – нито със съществуването на ал. 3 на чл. 354а от НК, нито с премахването й, се е визирала марихуаната.
Няма да споря с тях. Само ще кажа какво пише в закона и че понятие като еднократна доза марихуана не е имало и няма да има.
Текстът на чл. 354а, ал. 3 е поощрителна разпоредба към основния състав на чл. 354а, който предвижда наказателна отговорност за престъпления, свързани с наркотични вещества и аналози. Въведен е в НК през март 2000 г. и предвижда, че не се наказва лице, което “придобива, съхранява, държи или пренася” наркотични вещества или техни аналози при наличието на две предпоставки, които трябва да съществуват едновременно: 1) лицето да е зависимо и 2) количеството вещество е в размери, сочещи, че е за еднократна употреба. От тази разпоредба могат да се възползват единствено и само лица, които имат физическа или психическа зависимост към наркотични вещества. Тя не може да се приложи към лица, които опитват за първи път наркотик или употребяват спорадично, без да са развили зависимост и пристрастеност.

Ако хората искат да има политици, които да правят техния живот успешен, то да си отварят широко очите, когато гласуват

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян, Ловешка област. Женен. Завършил е специалност "География" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Член на групата за натиск "Новото време" от нейното създаване през 2000 г. Ръководител на екипа по политически маркетинг на Коалиция НДСВ за парламентарните избори през 2001 г. Член-учредител на партията НДСВ от 6 април 2002 г. Депутат от Бургас в 39-ото НС.

Г-н Севлиевски, какво трябва да се промени в настоящия кабинет и защо?

- Първо е необходимо да се промени политиката и този кабинет да дава сигнали, че върши работа и успява да направи това, което направиха българските алпинисти на Еверест. Като обещаха, че ще се качат на Еверест, се качиха. Трябва да поздравим алпинистите и да ги дадем за пример на министрите. Да направят и те като тях, а не да обясняват кое защо не може да се случи и че някой им пречи. Има министри, които са от три години в правителството, а тяхната разпознаваемост в обществото е доста малка. Аз разбирам, че трябва по-малко да се говори и по-малко да се показват по медиите, но някои от тях не правят нито едното, нито другото. Такъв пример е и министър Богоев. Преди време казах, че ако до месец той не излезе като министър на здравеопазването да каже с точни и ясни думи къде и по какъв начин наркозависимите могат да получат достъпно лечение, ще му поискам оставката. Този срок изтече във вторник. На следващото заседание на нашата парламентарна група ще поставя въпроса да изградим цялостна стратегия. Този министър трябва или да отговори веднага, или ще започнем действия по събиране на парламентарна и политическа подкрепа за неговата оставка. Защото проблемът не е само при наркоманите, а при диабетиците и при много други. Крайно време е всеки българин да си получи здравната книжка.

НЕ СМЕ КАЗВАЛИ: СОФИЯНСКИ - ПРЕМИЕР

Дясната коалиция ще бъде нововремска, твърди Мирослав Севлиевски

Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география. Преди влизането си в 39-ото НС от бургаската листа на НДСВ е работил като инвестиционен консултант. Бивш зам.-председател на царските депутати. От 10 март т. г. е лидер на парламентарната група на "Новото време". Член е на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Г-н Севлиевски, кога ще се учредява поредната нова партия, какво реши последният форум на "Новото време"?
- През юни ще се проведе учредителният ни конгрес. Мястото все още се уточнява, но то ще бъде избрано така, че да отговаря на националната ни кампания "Бъди BG". През последния месец започнахме от първата българска столица Плиска, минахме през златната църква на цар Симеон, през Клокотница, през Казънлъшката гробница, ще бъдем и на други места, където са устоите на нашата държава. Правим го, за да покажем, че България я е имало не само през последните 15 г., а от 1300 г. насам. Що се отнася до партията, която се опитваме да направим, тя ще бъде поредната само по регистрация. Иначе ще има партийна конструкция, адекватна на XXI век и различна от тази на старите партии. Ще бъде сложна конфедерация от клубове, изградени на електорален принцип, на тематична основа и присъдружни организации. Необходимо е по-широко гражданско участие в модернизирането на страната, не партии, които се борят със сенки от миналото, а които успяват да открият бъдещите предизвикателства.

Гласуването за обществен защитник показа, че депутатите започнаха да мислят самостоятелно, а не под партиен диктат

Здравейте. Вие отново гледате предаването "На четири очи". Нашят гост, освен че е лидер на парламентарната група на "Новото време", а вероятно и един от лидерите на бъдещата партия, предполагам, че ще ви бъде интересен и с другите си занимания. Има странни приятели, особени приятели, различни интереси. Здравейте, г-н Севлиевски.

- Здравейте. Здравейте и добър ден и на вашите зрители.

Добре дошли. Сега аз обаче веднага ще започна със съвсем актуалните теми от седмицата и с нещата, които се случиха вчера. Толкова години аз слушам, че в България трябва да бъде избран обществен защитник, че ние закъсняваме, че това е важна функция, човекът е с важна мисия, че той трябва обществено приемлив и прочие, и прочие, и се оказа, че българският парламент не е в състояние да го избере. Защо, какви интереси се крият зад този пост с иначе сложното име омбудсман?

"Не сме съгласни да се диференцират наркотиците, защото няма добра и лоша дрога. Всичката е лоша."

Преди дни в интервю за "Новинар" политологът проф. Евгений Дайнов упрекна лидера на ПГ "Новото време" Мирослав Севлиевски, че използва фашистки тип съждения, все едно е чел младия Мусолини. Критиките на Дайнов бяха свързани с криминализирането на личната доза наркотик. "Новинар" потърси за отговор нововремеца.

Г-н Севлиевски, какво бихте отговорили на Евгений Дайнов, фашист ли сте?

- Вие за политолога на Костов ли говорите? За този, който е бил преподавател в АОНСУ? За този, който е изучавал британската комунистическа партия? Ако е за същия човек, струва ми се, че той комунизма и фашизма ги познава доста по-добре.

Чел ли сте младия Мусолини или "Моята борба" на Хитлер?

- Ако някой е чел такива неща, това е Дайнов. Нямам претенции да познавам нищо от фашистката и комунистическата практика. За сметка на това съм чел "Фашизмът" на д-р Желю Желев.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Винаги съм казвал, че когато става въпрос за успешна България, партизанщината е излишна. А когато тази национална кауза е свързана с човешки живот и с достойнството на нацията, никой политик и никоя партия нямат право да се надпреварват в печеленето на дивиденти или с премерване на рейтинги. Казвам това, защото още когато се разбра, че българският президент е в Ирак, се чуха гласове: “Това е личен PR на гърба на държавата, Първанов даде старт на предизборната агитация” и други подобни.
Държавният глава направи единствено верния и избор: да окуражи рейнджърите лично. Да разсее неясните и объркани сигнали, които летят към тях от разтревожени роднини, от спорещи политици, от обърканата комуникация между държавните ведомства.
Затова отново ще поздравя българския президент Георги Първанов, че събра кураж и замина в Кербала, за да чуят от него бойците ни там, че родината и политиците са единни и отговорни, когато вземат решения за мисията им в Ирак и за живота на всеки от тях.
Някой от името на всички ни трябваше да изрази общата национална гордост от факта, че бойците ни единствени не отстъпиха от позициите си, за разлика от мнозина други, по време на трагичните великденски събития. Гордост от традицията, че български войник не е имал и няма загубена битка.
Българските рейнджъри в Кербала не са обикновени военни, които изпълняват международна мисия за определен срок и под чуждо командване. Те са най-публичните български посланици, по чиито дела светът съди за България. Тяхната мисия не е кротката дипломация, свряна в сигурен кабинет. Българските воини имат тежката задача да докажат, че освен с оръжие, могат да пазят мира и с мисъл за бъдещето. Да убедят местните хора – там, под куршумите и гранатите, че страната им ще бъде опазена и възстановена.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Винаги съм казвал, че когато става въпрос за успешна България, партизанщината е излишна. А когато тази национална кауза е свързана с човешки живот и с достойнството на цялата нация, никой политик и никоя партия нямат право да се надпреварват в печеленето на дивиденти – с думи, с действия, с популистко ораторство или премерване на рейтинги. Казвам това, защото още когато се разбра, че българският президентът е в Ирак, се чуха гласове: “това е личен PR на гърба на държавата, Първанов даде старт на предизборната агитация” и други подобни.
Държавният глава направи единствено верния избор – да окуражи рейнджърите лично, а не по телефона. Да разсее неясните и объркани сигнали, които отиват към тях от разтревожени роднини, от спорещи политици, от обърканата комуникация между държавните ведомства. Затова отново ще поздравя българския президент Георги Първанов, че събра кураж и замина в Кербала, за да чуят от него бойците ни там, че държавата и политиците са единни и отговорни, когато вземат решения за мисията им в Ирак и за живота на всеки един от тях.
Някой от името на всички трябваше да изрази общата ни национална гордост от това, че бойците ни единствено не отстъпиха от своите позиции, за разлика от много други по време на Великденските събития. Гордост от това, че български войник не е имал и няма загубена битка. Предложението на “Новото време” от миналата седмица беше подчинено точно на тази идея – да замине парламентарна делегация при рейнджърите ни в Кербала. И да спрем да ползваме само опосредствана информация, а да видим на място обстановката, опасностите, бойния дух на българите там и тяхното отношение към дълга, който са поели. Тяхното, а не на родителите, които разбира се, че се тревожат – кой родител не страда, когато детето му е в опасност. Това са мъже и жени, които сами са избрали този дълг – да защитават мира в Ирак, но и авторитета на България. Никой не може да им изземе това право, дори ако това са трима-четирима политици, чието поведение играе по-скоро по струните на обществените емоциите, отколкото се опира на общия политически разум.

ДА СТАНЕМ СЪОБЩНОСТ, КОЯТО ПОМНИ МИНАЛОТО СИ, НО ИМА МИСЪЛ И ОТГОВОРНОСТ ЗА БЪДЕЩЕТО

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”.
Тържествена сесия по случай 125 години
от създаването на Търновската конституция.
39-о Народно събрание, 16 април 2004 г.
    
Уважаеми
Г-н председател на Народното събрание,
Ваши светейшества,
Г-н президент,
Г-н премиер,
Дами и господа министри,
Ваши превъзходителства,
Скъпи гости,
Уважаеми колеги,

Добре е, че има дати като днешната в историческия календар на България, защото тогава сме заедно. Задно сме в преклонението пред демократичната екзалтация на възрожденци. Заедно сме в гордостта от тяхната смелост да мислят политически, отвъд партийните дрязги и с поглед далеч в българското бъдеще. Заедно сме като ученици, изправени пред най-добрите си учители по политика и демокрация. А иначе, когато не четем тържествени речи за славната ни история, нашата заедност, за съжаление, е в отрицанието, в партийния страх, в лицемерието и злорадството. Когато не е ден като този, дори 125 години след създаването на първата българска конституция, има хора, които продължават да твърдят, че нямаме демократични традиции, нито политическа школа, от която да се учим.
А за онова време един от строителите – Марко Балабанов, е казал: “Всички почти представители, довчерашни турски роби, изникнаха като сами по себе си съвършени конституционалисти, всички почти се явиха като представители, отдълго време свикнали с всички тънкости и с всичкия механизъм на конституционния режим”.
Тогава, преди 125 години, строителите на съвременна България, записаха в първата конституция текст, който кънти и днес със сила и емоция, текст, роден от инстинкта на българина за свобода: “Всякой роб от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия.”
И нямаме право да не се учим от тези хора, които още тогава са знаели как се утвърждава нация, култура, религия, език и традиции.
Тогава големите поставиха на първо място свободата и равенството пред закона. И ние днес сме длъжни пред България да ги следваме, без притеснение, че няма да бъдем модерни европейци. И не да се учим от чужди модели, а от възрожденското завещание на авторите на онази конституция.
Тогава, в Търново, е имало патос, екзалтация, крамоли, обиди и дори разменени шамари, но възрожденци са били заедно за едно – за българската национална независимост.

НЯМАМЕ ПРАВО ДА ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО НА БЪЛГАРИЯ
Изказване на Мирослав Севлиевски
39-о Народно събрание, 15 април 2004 г.

Уважаеми господин председател,
Уважаеми колеги,
Пак и винаги ще започвам с изречението, което винаги трябва да е най-важно за всички нас в тази сграда: Нямаме време за губене!
Нямаме време дори за пламенни речи, как през тази сесия ще станем изведнъж различни, и то само като сменим обещанията и заклинанията.
България няма време за губене, нито ние имаме право да го харчим за празни приказки.
Парламентарната група Новото време потвърждава, че няма да измисля нови теми, само за да изглеждаме загрижени или много заети. Ние ще продължава да работим и да търсим сред всички вас съмишленици, за да осъществим заедно идеята за успешна България. България, в която властта е избрана да служи, а не да командва.