Блог на Мирослав Севлиевски

Бюджетът не бива да бъде подкрепян на основата на партийни пазарлъци, а на общо виждане за развитието ни за следващите години

Мирослав Севлиевски е роден на 18 ноември 1965 г. в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен консултант. Влиза в 39-ия парламент като депутат от листата на НДСВ в Бургас. Председател на парламентарната група на Новото време и зам.-председател на партията.

Г-н Севлиевски, как ще гласува Новото време при приемането на бюджет 2005 и имате ли официално решение на групата?

- Бюджетът ще бъде една от темите, при чиято дискусия ще се разбере кой каква партия е, кой за каква държава е, кой къде е по отношение на XXI век. При гласуването пък ще се разбере кой е опозиция на правителството, кой е опозиция на България и кой не е. Нещата стоят така - ние калпав бюджет няма да подкрепим. И няма да подкрепим бюджет, който не гарантира, че държавните средства се използват правилно. И няма да правим заклинания, преди да сме видели бюджета. Това обикновено го правят политици от типа на Румен Овчаров, Иван Костов и Христо Марков. Ние се причисляваме към категорията "не сме опозиция на България", а на лошите идеи.

Солунската митница е мечта на старите партии, „Новото време” играе по правилата и има респект пред гласа на всеки човек

- Г-н Севлиевски, през последната седмица в медийното пространство се експонира тезата, че зад вашия кандидат за кмет на Свиленград стоят силови групировки. Партия „Новото време” официално обяви, че продължава да подкрепя Георги Манолов. Това не ви ли притеснява?

- Нямам и не мога да имам никакви притеснения за това, че „Новото време” избра да подкрепи именно Георги Манолов, нито имам колебания в това, че той ще продължава да бъде нашият кандидат. Още със създаването на партия „Новото време” ние казахме, че това е не е партия, послушна на един лидер, а организация от лидери – всеки, който може да допринесе с професионализма и идеите си за модернизирането на България, е нововремец. Манолов е точно такъв човек – той няма нужда от пропагандна партийна подкрепа, а от възможност да работи по правилата и законите на демокрацията.

Солунската митница е мечта на старите партии, „Новото време” играе по правилата и има респект пред гласа на всеки човек

- Г-н Севлиевски, през последната седмица в медийното пространство се експонира тезата, че зад вашия кандидат за кмет на Свиленград стоят силови групировки. Партия „Новото време” официално обяви, че продължава да подкрепя Георги Манолов. Това не ви ли притеснява?

- Нямам и не мога да имам никакви притеснения за това, че „Новото време” избра да подкрепи именно Георги Манолов, нито имам колебания в това, че той ще продължава да бъде нашият кандидат. Още със създаването на партия „Новото време” ние казахме, че това е не е партия, послушна на един лидер, а организация от лидери – всеки, който може да допринесе с професионализма и идеите си за модернизирането на България, е нововремец. Манолов е точно такъв човек – той няма нужда от пропагандна партийна подкрепа, а от възможност да работи по правилата и законите на демокрацията.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ


Тези дни едни хора, битували по различно време по върховете на МВР с мандата на различни политически сили, коментираха напоително българската политика. Очевидно се чувстваха особено комфортно в ролята на политолози. Един от тях (вече бивш шеф на специална служба, призвана по закон да противодейства и неутрализира престъпната дейност на местни и транснационални престъпни структури) нарече депутатите “малки политически човечета”, които не знаят как се управлява държава.
Тази медийна политологична изява на бивши и настоящи полицаи, пратени в системата именно от малките тъпи политически човечета (избрани по конституция и закон), беше реално доказателство за това, че попадналите независимо как в МВР изведнъж решават, че те управляват държавата. Решават го още в момента, в който наследят порочната практика

владееш ли тайните, владееш и хората

и системата, ти си върхът на политическата пирамида.
Вече 14 години в България полицаи правят политика от държавните тайни и с тях воюват с политиците. Няма значение какви са партиите или как се казват техните представители в парламента. Фронтът между полицаи и политици е толкова широк и кървав, че не само накара хората да повярват, че политиката е античовешки цинизъм, не само дискредитира демокрацията като начин на управление, не само разруши репутацията и спокойствието на много хора, но и отне човешки животи. Резултатът е тоталната омраза на хората към носителите на властта.
Независимо как се казва министърът - Георги Танев, Атанас Семерджиев, Пенчо Пенев, Христо Данов, Йордан Соколов, Виктор Михайлов, Чавдар Червенков, Любомир Начев, Николай Добрев, Богомил Бонев, Емануил Йорданов или Георги Петканов - неговото ведомство неизменно произвежда собствена политика. Бори се за властта и излъчва сигнали като на политическа централа, като претендира да определя кой и колко дълго да остане на върха. Вместо единствено да произвежда сигурност или поне това, което пише в чл. 1 от Закона за МВР “да защитава националната сигурност и да опазва обществения ред”.   
Неизменно висши (по закон “професионални”) представители на МВР влизат или излизат от политиката, но не спират да се занимават с нея. И не се отказват от ролята на политически критици, въоръжени с информация, с която дискредитира една или друга политическа фигура, партия или държавна система.
Вече14 години има и втори фронт - този с магистратурата. На него не се стига до победа, единствените резултати са взаимната дискредитация. Енергията отива за взаимното клепане и прехвърляне на отговорността на основните служби, задължени да осигуряват ред и законност в България.
Гражданите се чувстват беззащитни, не защото няма закони в държавата, а защото нямат вяра, че хората, които държат временно лостовете на информацията, на парите и на властта, го правят в името на държавата, а не за да се докопат до някой тайна, която да осребрят при нужда.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Качеството на образованието ни все още е добро и българите могат да бъдат конкурентни на
общоевропейския пазар на труда, което се вижда и сега. За съжаление нещата в образованието от години не вървят добре и слабата връзка между университетите и пазара на труда е само един от проблемите. Причината образованието да е още на високо ниво е, че то е инертна система, в която промените дават резултат след по-дълъг период.
Промените в последните 15 г. бяха противоречиви и лошият резултат от тях тепърва ще се
види. Това означава, че ако искаме подобрение след 10 г., трябва да започнем с
положителните промени сега. Основният недостатък на реформата в образованието е, че няма реформа. Вместо обмислена промяна имаше поредица от малки "реформи", някои - безсмислени, други – противоречащи една на друга.
И преди 10 ноември 1989 г. се правеше същото - през 2 г. нещо се променя, но не се казва
защо, не е ясно накъде се стремим, няма обсъждане с участниците в образователния процес.
Резултатът от липсата на визия, а оттук и на стратегия за образование доведе до следното
положение.

ПОЛИТИЦИТЕ ДЪЛЖАТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА ДОСТЪП ДО ЗНАНИЯ
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ "Новото време",
39-о Народно събрание, 15 септември 2004 г.

Уважаеми г-н председател,
Уважаеми колеги,
Днес е празник! Хиляди български деца ще прекрачат за пръв път училищния праг. На празник хората си пожелават здраве, любов и успех.
А политиците най-често използват празниците, за да се харесат на обществото.
Но любовта към децата и загрижеността за тяхното бъдеще не могат да бъдат кампания за един ден. И само в този ден, заедно със запалените фарове, да ни светва и лампичката на тревогата – тревога от това, че вече 15 години правим ялови реформи и объркваме не само системата на знанието, но и мотивацията на децата. И само в този ден да обясняваме колко нови концепции сме съчинили за образованието и колко добре ще започнем да го реформираме от утре.
Новото време няма да участва днес в тази кампания. Новото време работи – проучва състоянието на българските училища, съветва се с хора, които разбират от тази област, пише и внася закони, които ще направят реформата не по-красиво изказана, а осъществима и работеща. Казвал съм много пъти и пак ще повторя – децата на България са ни дали тази държава назаем, а не сме я получили в наследство от бащите си. И всеки ден от нашата работа трябва да е посветен на нейното настояще и на нейното бъдеще. А не само 15 септември.

Г-н Севлиевски как се чувствате лице в лице с зрителите, които очакват разговора с вас?

- Като на изпит.

Вчера едно предаване, бих казал институция в българското телевизионно пространство,  предаването "Всяка неделя" имаше юбилей, неговият автор и водещ навърши 60 години г-н Кеворкян и вие бяхте ангажиран с неговият празник.

- Да наистина г-н Кеворкян вчера имаше рожден ден. Твоето предаване много прилича на неговото. И в момента се конкурираме за ефир. Понеже по националната телевизия продължава да тече предаването "Всяка неделя", но така или иначе за онези които не са в момента със "Всяка неделя" мога да кажа че няма българин, който не познава Кеворк Кеворкян и няма българин, който не иска да се запознае с него. Не мога да скрия че съм изключително щастлив и благодарен на съдбата, че преди 15 години ме срещна с него. И както си позволих да кажа преди няколко дни, мисля че спокойно можем да сравним предаването "Всяка неделя"  с едно от седемте чудеса на света - храма на любовта "Тачмахал" , и да кажем че ако "Тачмахал" е храма на любовт, то "Всяка неделя" е храма на истината.  И аз ти пожелавам след 25 години и за твоето предаване "Лице в лице" да кажат че  Весо Пренеров може да прави компромиси с всичко, но  с истината никога. И че е готов за България и за принципите да наприви всички свои врагове  или пък всички свои приятели.

“Новото време” предложи данъчни облекчения за фирми, които даряват техника за учениците, а в държавния бюджет поне 5% от БВП да се отделят за образование

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Новото време направи проучване за това как Бургаска област, като част от модерна България, е подготвена да стане равноправен член на Европа и на свободния пазар на идеи и възможности в глобалния свят. В областта, по данни от края на 2003 г., има 56 223-ма ученици, училищата са 178. До всички “Новото време” изпрати анкети – с въпроси за броя на компютрите (и техните технически параметри), за компютърните кабинети, за броя на децата и вида на достъпа им до РС-тата и до глобалната мрежа.
Отговор получихме от 81 училища. За останалите 117 училища, които не отговориха, приемаме, че нямат компютри. Категорични доказателства за такава липса има в 45 от върнатите анкети. Сред тях има училища със 100, 200 и 350 деца. В едно училище, където се обучават 600 деца - в Карнобат, има само един компютър и е за администрацията. В друго училище - в с. Планиница, където учат деца от 10 близки села, няма нито един компютър. В ерата на високоскоростните комуникации, които не познават граници, за много от училищата в Бургаско и “Правец-8” е непостижима мечта. Голяма част от наличните компютри пък са втора употреба.
Проучването показва, че в училищата на цялата Бургаска област има 523 компютъра. Това число изглежда голямо, спрямо общата картина на българското образование, но разделени на 56 223 деца тези компютри са пренебрежимо малко. Освен това голяма част от тях са 8, 16 или 32-битови, с безнадеждно остарели процесори и никакви възможности да понесат тежестта на съвременен софтуер, камо ли да осигурят на децата достъп до Глобалната мрежа. На пръстите на едната ръка се броят училищата, снабдени с качествени компютри.
Само в 15 от училищата има кабелен Интернет, в още 12 има достъп чрез dial-up. В две училища, за да ползват компютър, децата си плащат – по колко и по какъв график решава частната фирма, предоставила компютрите.

Националната идея е по-важна от името на една партия

Мирослав Севлиевски

Новото време не е име на партия. Новото време е духът, развитието, отношенията, свободният пазар и отворените граници, политиката, икономиката и знанието на модерния свят. Още преди 15 години България направи своя избор - да стане част от този свят. За това време всички ние – като държава и общество, трябваше да започнем да мислим, да се образоваме и да работим по нов начин, да се включим в световната мрежа от нови правила и да станем конкурентен участник.
Европейското ново време срина не само берлинската стена, но и крепостта, в която България се бе укрепила срещу останалия свят. От камъните на разрушените стени ние трябваше да изградим новия български град – с модерна инфраструктура, с мъдра управа, с развити съобщения, с нови закони, правила, пазар.
Най-усърдни обаче бяхме в разрушенията и най-дълго време ни отнеха ликвидацията и основният ремонт на старото. Минаха 15 години, а продължаваме да възстановяваме сцени от миналото и да отлагаме строителството на бъдещето. И сега остатъците от прехода са не подводни камъни, а цял бариерен риф, преграждащ новото време на България.
Най-опасната бариера е политическият модел, изграден от днешните стари партии. Всяка от тях, веднага щом спечели властта, си присвоява държавата и инфилтрира кадрите си по всички нива на управлението. И става държавна партия. Тя няма нужда от обществена сила за политиката си, защото й стига политиката на силата. Започва да разпределя доходи и забравя, че е избрана, за да напише правила за създаване на доходи.

Старите партии развиха системата на клептокрацията

Обществото се отчужди от политиката, не защото загуби вяра в демократичните принципи, а защото елитът му насади усещането, че политиката е бизнес, а свободата и свободният пазар принадлежат на една малка прослойка. Защото да си политик днес означава, че можеш да отваряш и затваряш врати. Така престъпниците откриха, че се нуждаят от политиците, политиците пък разбраха, че имат нужда от пари, за да останат на власт. Реална пазарна конкуренция не се роди и държавата започна да се конкурира с нелегалната икономика. Бе създадена престъпна група от хора, които получават ресурс под масата или по силата на властта, не плащат данъци, не са отговорни за обществения живот на хората или за ефективността на институциите. Странно защо сега същите хора, които градиха този модел, се питат откъде ни се взе на главата организираната престъпност. 

Цяла България знае “Всяка неделя” и Кеворк Кеворкян и всички искат да го познават. Възвеличаван, гонен, отричан, хвален, но винаги респектиращ. Това е Кеворк – също толкова искрен приятел, колкото и до инат неотстъпчив, когато става дума за България, за принципи и професионализъм.
Никак не завиждам на враговете му. Кеворкян е школа – по журналистика, по политика, по гражданска позиция и обществена непримиримост. Всички опити школата “Кеворк” да бъде дискредитирана или отстранена се увенчаха с гръмовен провал.
Ако някой някога публикува ситно изписаните тефтерчета на Кеворк Кеворкян, това ще е като кардиограма на България през последните 25 години и, дай боже, през следващите 25.
Логично е да се предполага, че и той като всеки човек се ласкае от мисълта, че остана сам на върха на българската телевизионна журналистика, изобщо на върха на българската телевизионна журналистика, изобщо на върха на анализа, на горещите теми, на авторитетния коментар и на истинските проблеми на България.
Кеворкян не приема липсата на конкуренция да го определя като единствен и незаменим. Напротив, знам, че не се примирява с профанизирането на темите, професията, професионализма, нито с отсъствието на истинска конкуренция.
Кеворк наистина е искрен приятел. Много се ядосва, когато губи на карти, например. Забавно е, но е по-здравословно в такъв момент ти да не си този, който е победил в играта.

ПАРТИИТЕ СЕ ИЗТЪРКАХА
Искаме и избирателите да работят за страната, казва председателят на ПГ “Новото време” Мирослав Севлиевски

Мирослав Севлиевски е роден през 1965 г.в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен консултант. В 39-ото НС влезе като депутат на НДСВ от Бургас. Избран бе за член на парламентарните комисии по вътрешна сигурност и енергетика. Беше член на Политическия съвет на жълтата партия и зам.-председател на ПГ на НДСВ. Заедно с Емил Кошлуков е учредител на дискусионен клуб "Новото време", превърнат тази година в партия. Сега е председател на ПГ на "Новото време". Политическата му кариера започва преди 13 години от синята Федерация на независимите студентски дружества и минава през БСЧИ - Българското сдружение за честни избори. Силата на Новото време е, че е неизбежно, убеден е Севлиевски.

Г-н Севлиевски, доколко политически потентни са старите - според терминологията на "Новото време", партии? Ако поставим диагнозата въз основа на това, което изрекоха техните лидери в НС в първия ден на новия политически сезон.

- Има няколко неоспорими факта за политиката в България в момента. Първо - онези, които търсят гласоподаватели, са повече от желаещите да гласуват. Второ - прекалено малко са онези, които оценяват фактите от социологическите проучвания и местните избори, които показват: че всички сегашни парламентарни сили, взети заедно, не успяват да съберат доверието и на половината избиратели. И трето, което е най-важното - ако оприличим българското развитие като експедиция към Еверест, вече сме преминали нископланинските треви и пасища и сме стигнали до ледения пояс И тук вече трябват нова екипировка, нова техника, нови знания, нови хора. Мина времето на пенкилерите и дойде времето на тези, които могат да се катерят по ледове. Тоест - могат да направят следващата стъпка нагоре. Това избирателите го разбраха отдавна. Те наистина гледат на българското развитие като на една експедиция и тяхното поведение и на последните избори показа ясно, че те не разпознават днешните партии като политически сили, като водачи, които са в състояние да ги преведат през ледения пояс до върха.

ПОЛИТИЦИТЕ ТРЯБВА ДА РАБОТЯТ, А НЕ ДА ИЗМИСЛЯТ НОВИ НАДЕЖДИ ЗА ХОРАТА

Изказване на председателя на ПГ “Новото време”
Мирослав Севлиевски при
откриване на политическия сезон
в 39-ото НС, 1 септември 2004 г.


Уважаеми
г-н председател,
г-н премиер,
госпожи и господа министри,

Уважаеми колеги,

Това, което и този път виждаме, е, че в тази зала има повече политическа амбиция, отколкото политическо съзнание и реализъм.
Виждаме, че парламентът има малка чувствителност към проблемите на заобикалящия ни свят, но и огромното убеждение, че само и единствено той е в състояние да ги реши. Говори се така, сякаш присъстващите тук са по-добри от всички останали. Такава амбиция може и да проправя пътя към личния или партиен успех, но не го прави част от един общ национален напредък.
Тази безгранична самоувереност, тази непоклатимата вяра в собствените си идеи, съчинени зад стените на някоя партийна централа и нямащи нищо общо с действителността, ще донесат неприятни изненади на всички стари партии. Но най-лошото е, че ще навредят и на България.
За кой ли път става ясно, че в демократична България политиците са по-склонни да реагират на събитията, вместо да ги обмислят. Да говорят за проблемите, вместо да ги предвиждат. Да измислят нови надежди за хората, вместо да работят.

Г-н Севлиевски, как ще коментирате факта, че Македония е възложила на свои военни инженерни части да възстановят пътя до сръбския военен мемориал в Каймакчалан, а само преди месец при посещението си в България министърът на отбраната Владо Бучковски беше казал, че това не е задължение на неговото министерство, а на Министерството на труда и социалните грижи? Това не говори ли за двойнствени стандарти?

- Когато говорим за Македония, няма българин, който да не е чувствителен на тази тема. Македония е била част от България в края на по-миналия и началото на миналия век, наследници сме на обща история, език и традиции. Затова двойните стандарти в третирането на населението в Македония, а и сега в отношението към военните гробища, разбира се, винаги будят най-малкото притеснение във всеки българин. Аз се надявам, че българската дипломация, българското правителство ще направят така, че такива двойни стандарти да няма. Нито към онези в Македония, които са с българско самосъзнание, нито към военните гробища, нито към паметниците от българското културно-историческо наследство.

Г-н Севлиевски, в събота и неделя произведохте новини, около партийното строителство на “Новото време”. Общо взето, когато се създавахте, повечето наблюдатели бяха с впечатление, че ще правите по-скоро електорална партия. Сега новините са около това, че всъщност разгръщате партийни структури в цялата страна. Толкова сила ли чувствате в партията?

- Ние ще правим наистина електорална партия. А електорална партия в България, някои хора разбират, като медийна партия. Ние няма да правим медийна партия, а електорална. Електорална партия ще правим, заради това, защото “Новото време” винаги ще има предизборен конгрес. В нашия устав е записано, че задължително, минимум 60 дни преди изборите, трябва да организираме конгрес, който да одобри две неща. Първо, предизборната програма на партията и второ, всички кандидати за депутати или пък кандидати за кметове и общински съветници.

Най-сетне наркотиците станаха политически и държавен проблем

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ


Виждаме ли спринцовките по градинки, задни дворове и спирки. Знаем ли обществените сборища и частните адреси, където всеки може да купи всякаква дрога, стига да има пари. Знаем ли кои са заведенията “пушални”. Знаем ли, че наркотици се предлагат на деца дори в предучилищна възраст. Знаем ли, че всеки може да забърка някакви отровни прахове и да ги пласира като наркотик. Чували ли сме за наркомани, които умират от такива прахове и хапове. Чели ли сме статистиките, според които възрастта на употребяващите и зависимите е далеч под пълнолетието. Знаем ли, че броят на наркотично зависимите сочи разрастваща се масова епидемия. Изтръпваме ли от ужас при новината, че

за година 300 деца са умрели от свръхдоза.

Е, питам тогава, щом знаем всичко това, кое е оправданието да стоим безучастно и да не се опитаме поне да започнем отнякъде борбата с тази епидемия. С нейния вирус са заразени не само стотици хиляди български деца, боледуват родителите, болно е и цялото общество, и всички държавни институции, отговорни за живота и здравето на невръстните българи. Болни сме от незаинтересованост и тежко боледуваме, докато смъртта не почука на собствената ни врата.
Писна ми да гледам как убиваме децата си с безразличие. Това написа една българска майка до българските медии. Свободният, необезпокояван и желязно организиран пазар на наркотиците в България е плод на политическо, обществено и държавническо безразличие. И да прикриваш това безразличие с псевдомодерна и морално освободена реторика, е политически цинизъм. Цинизъм е странната форма на демокрация, която ни предлагат противниците на решението, с което бе премахнато узаконеното право на така наречената еднократна доза. 

Тезата за дясноцентристка коалиция на всяка цена срещу БСП ми се струва безсъдържателна, казва зам.-председателят на партия "Новото време"

В края на седмицата се учреди партия "Новото време". Тя се обяви за либерална формация, каквито са ДПС и НДСВ. Можем да станем най-голямата дясна партия и да имаме мнозинство в следващия парламент, заяви лидерът й Емил Кошлуков. Неговият заместник и председател на парламентарната група на "Новото време" Мирослав Севлиевски допуска участието на "Новото време" в либерална и в дясно центристка коалиция, но не изключва и сътрудничество с БСП.

Какво отличава Новото време от всички досегашни партии?

- На учредителния си конгрес нито една от старите партии не е имала 77% делегати между 18 и 40 години. Това, което правеха старите партии, е да получат доверие и да станат държавна партия, която има властта, ресурсите и внедрява свои хора по всички нива на управление. Те възприемаха  политиката не като привличане на обществен ресурс, а като демонстрация на сила. Те управляваха на принципа “командвай и разпределяй”. Ние ще правим политика, която не командва, а свързва. Не искаме да сме държавна партия, а партия на активното поколение, на хора, които правят осъзнат избор и участват във вземането на решения и в създаването на нов политически модел, в създаването на доходи. Това са хора, които искат да инвестират, а не да пестят.
Новото време няма тепърва да се доказва в тези идеи. Доказателство е работата ни в парламента. Пределно ясно е какво предлагаме - това са законът за партиите, който прави политиката прозрачна дейност, законът за референдумите, който дава повече власт в ръцете на гражданите, избирателният кодекс, който премахва партийната принуда в изборите.
Отличаваме се от досегашните партии и по това, че когато кажем нещо, го доказваме със законодателна инициатива, а след това винаги гласуваме за това, което сме внесли в парламента. Защото профилът на един народен представител трябва да се прави не по думите, а по делата му.

Това, което отчужди обществото от политиката, не е загубената вяра в демокрацията, а в усещането, насадено от елита, че политиката е бизнес

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян.. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск Новото време , а по-късно на дискусионния клуб на Новото време.  Депутат в 39-то НС, избран от ІІ – ри многомандатен Бургаски район. Председател на парламентарната група на Новото време и Зам. председател на партията, учредена на 11 юли  

Г-н Севлиевски, партия Новото време вече е факт.  С какво ще се отличава тя на фона на многобройните политически формации  у нас?  

- Партията на Новото време ще функционира така, както искаме да функционира държавата ни. Всички партии, които сега си разделят властта, не успяват дори заедно да съберат и половината от общественото доверие. И това e така, не само защото между тях няма идейни различия, но няма и политика, която да ги създава. Всяка поредна партия, която спечели властта, си присвоява държавата и набутва целия си кадрови потенциал по всички нива на управлението. И така става държавна партия. Такава партия няма нужда да налага идеи и програми, да привлича съмишленици, да се доказва като партия на голяма част от обществото, да разчита на колективното усилие.
Старите партии не търсят обществена сила за политиката си, защото им стига политиката на силата. Те пропагандират стабилност на статуквото,  което им осигурява лостовете към ресурсите, а ресурсите – власт. Ние сме за промяна на статуквото. И знаем какво трябва да се промени.

НОВОТО ВРЕМЕ Е НОВ НАЦИОНАЛЕН СВЕТОГЛЕД

Учредителен конгрес на партия Новото време
изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
10 юли 2004 г.


Скъпи приятели,
Всички ние тук осъзнаваме, че най-пълната, пряка и изчистена форма на политическата организация е политическата партия. Партията има функционална, ролева и йерархична структура и чрез спазване на определени общоприети правила изпълнява политическа дейност.
Партията на Новото време ще функционира така, както искаме да функционира държавата ни.

Партия Новото време е добрата идея. Добра, защото всички партии, които сега си разделят властта, не успяват дори заедно да съберат и половината от общественото доверие. И това e така, не само защото между тях няма идейни различия, но няма и политика, която да ги създава.
Всяка поредна партия, която спечели властта, си присвоява държавата и набутва целия си кадрови потенциал по всички нива на управлението. И така става държавна партия. Такава партия няма нужда да налага идеи и програми, да привлича съмишленици, да се доказва като партия на голяма част от обществото, да разчита на колективното усилие.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Има теми за възстановяването на държавността и за модернизация на политическия модел, за които политическите сили в България декларират готовност да се обединят. Такава тема е законът за референдумите. Всички партии, лидери, институции, президентът винаги са казвали и обещавали на обществото, че този закон е техен приоритет. Въпреки това проектът отлежава вече втора година в парламента и не успява да влезе в пленарна зала за гласуване.
Ние, в “Новото време”, внесохме този проект и продължаваме да търсим съмишленици в парламента той да бъде приет. Законът за референдумите не бива да се разглежда като подарък от властта за обществото. Той е норма за здравата връзка на гражданите с управлението, той утвърждава върховното право на суверена да контролира важните национални решения. Ако призоваваме гражданите на България да станат господари на съдбата си, трябва да утвърдим конституционното им право да са господари и на държавата си. Правото на гражданите на референдуми произтича от българската конституция, а не от желанието или съпротивата на политическите сили.

Мирослав Севлиевски е роден през 1965 г. в град Троян. Завършил е география. Владее английски език.Член е на парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Севлиевски влезе в 39-ото народно събрание като депутат от НДСВ. През март тази година обаче се отдели от жълтите редици заедно с още 10 депутати и оглави нова парламентарна група "Новото време".

Г-н Севлиевски, защо възникна конфликт между "Новото време" и НДСВ за референдумите? Кой е против този закон, уж всички на първото му четене бяха за?

- За поправките в закона за референдумите "Новото време" водеше разговори с тези от НДСВ, които би трябвало да определят парламентарната политика. Това е председателят на групата им Станимир Илчев. Аз съм водил разговори с лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски. Впечатленията ми са, че и двамата подкрепят закона. Но в мнозинството има група, която не чу посланията на своя лидер, че мостовете с "Новото време" не бива да се рушат заради многото общи приоритети. И тези хора разрушават мостовете.