Блог на Мирослав Севлиевски

Бюджетът не бива да бъде подкрепян на основата на партийни пазарлъци, а на общо виждане за развитието ни за следващите години

Мирослав Севлиевски е роден на 18 ноември 1965 г. в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен консултант. Влиза в 39-ия парламент като депутат от листата на НДСВ в Бургас. Председател на парламентарната група на Новото време и зам.-председател на партията.

Г-н Севлиевски, как ще гласува Новото време при приемането на бюджет 2005 и имате ли официално решение на групата?

- Бюджетът ще бъде една от темите, при чиято дискусия ще се разбере кой каква партия е, кой за каква държава е, кой къде е по отношение на XXI век. При гласуването пък ще се разбере кой е опозиция на правителството, кой е опозиция на България и кой не е. Нещата стоят така - ние калпав бюджет няма да подкрепим. И няма да подкрепим бюджет, който не гарантира, че държавните средства се използват правилно. И няма да правим заклинания, преди да сме видели бюджета. Това обикновено го правят политици от типа на Румен Овчаров, Иван Костов и Христо Марков. Ние се причисляваме към категорията "не сме опозиция на България", а на лошите идеи.

Солунската митница е мечта на старите партии, „Новото време” играе по правилата и има респект пред гласа на всеки човек

- Г-н Севлиевски, през последната седмица в медийното пространство се експонира тезата, че зад вашия кандидат за кмет на Свиленград стоят силови групировки. Партия „Новото време” официално обяви, че продължава да подкрепя Георги Манолов. Това не ви ли притеснява?

- Нямам и не мога да имам никакви притеснения за това, че „Новото време” избра да подкрепи именно Георги Манолов, нито имам колебания в това, че той ще продължава да бъде нашият кандидат. Още със създаването на партия „Новото време” ние казахме, че това е не е партия, послушна на един лидер, а организация от лидери – всеки, който може да допринесе с професионализма и идеите си за модернизирането на България, е нововремец. Манолов е точно такъв човек – той няма нужда от пропагандна партийна подкрепа, а от възможност да работи по правилата и законите на демокрацията.

Солунската митница е мечта на старите партии, „Новото време” играе по правилата и има респект пред гласа на всеки човек

- Г-н Севлиевски, през последната седмица в медийното пространство се експонира тезата, че зад вашия кандидат за кмет на Свиленград стоят силови групировки. Партия „Новото време” официално обяви, че продължава да подкрепя Георги Манолов. Това не ви ли притеснява?

- Нямам и не мога да имам никакви притеснения за това, че „Новото време” избра да подкрепи именно Георги Манолов, нито имам колебания в това, че той ще продължава да бъде нашият кандидат. Още със създаването на партия „Новото време” ние казахме, че това е не е партия, послушна на един лидер, а организация от лидери – всеки, който може да допринесе с професионализма и идеите си за модернизирането на България, е нововремец. Манолов е точно такъв човек – той няма нужда от пропагандна партийна подкрепа, а от възможност да работи по правилата и законите на демокрацията.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ


Тези дни едни хора, битували по различно време по върховете на МВР с мандата на различни политически сили, коментираха напоително българската политика. Очевидно се чувстваха особено комфортно в ролята на политолози. Един от тях (вече бивш шеф на специална служба, призвана по закон да противодейства и неутрализира престъпната дейност на местни и транснационални престъпни структури) нарече депутатите “малки политически човечета”, които не знаят как се управлява държава.
Тази медийна политологична изява на бивши и настоящи полицаи, пратени в системата именно от малките тъпи политически човечета (избрани по конституция и закон), беше реално доказателство за това, че попадналите независимо как в МВР изведнъж решават, че те управляват държавата. Решават го още в момента, в който наследят порочната практика

владееш ли тайните, владееш и хората

и системата, ти си върхът на политическата пирамида.
Вече 14 години в България полицаи правят политика от държавните тайни и с тях воюват с политиците. Няма значение какви са партиите или как се казват техните представители в парламента. Фронтът между полицаи и политици е толкова широк и кървав, че не само накара хората да повярват, че политиката е античовешки цинизъм, не само дискредитира демокрацията като начин на управление, не само разруши репутацията и спокойствието на много хора, но и отне човешки животи. Резултатът е тоталната омраза на хората към носителите на властта.
Независимо как се казва министърът - Георги Танев, Атанас Семерджиев, Пенчо Пенев, Христо Данов, Йордан Соколов, Виктор Михайлов, Чавдар Червенков, Любомир Начев, Николай Добрев, Богомил Бонев, Емануил Йорданов или Георги Петканов - неговото ведомство неизменно произвежда собствена политика. Бори се за властта и излъчва сигнали като на политическа централа, като претендира да определя кой и колко дълго да остане на върха. Вместо единствено да произвежда сигурност или поне това, което пише в чл. 1 от Закона за МВР “да защитава националната сигурност и да опазва обществения ред”.   
Неизменно висши (по закон “професионални”) представители на МВР влизат или излизат от политиката, но не спират да се занимават с нея. И не се отказват от ролята на политически критици, въоръжени с информация, с която дискредитира една или друга политическа фигура, партия или държавна система.
Вече14 години има и втори фронт - този с магистратурата. На него не се стига до победа, единствените резултати са взаимната дискредитация. Енергията отива за взаимното клепане и прехвърляне на отговорността на основните служби, задължени да осигуряват ред и законност в България.
Гражданите се чувстват беззащитни, не защото няма закони в държавата, а защото нямат вяра, че хората, които държат временно лостовете на информацията, на парите и на властта, го правят в името на държавата, а не за да се докопат до някой тайна, която да осребрят при нужда.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Качеството на образованието ни все още е добро и българите могат да бъдат конкурентни на
общоевропейския пазар на труда, което се вижда и сега. За съжаление нещата в образованието от години не вървят добре и слабата връзка между университетите и пазара на труда е само един от проблемите. Причината образованието да е още на високо ниво е, че то е инертна система, в която промените дават резултат след по-дълъг период.
Промените в последните 15 г. бяха противоречиви и лошият резултат от тях тепърва ще се
види. Това означава, че ако искаме подобрение след 10 г., трябва да започнем с
положителните промени сега. Основният недостатък на реформата в образованието е, че няма реформа. Вместо обмислена промяна имаше поредица от малки "реформи", някои - безсмислени, други – противоречащи една на друга.
И преди 10 ноември 1989 г. се правеше същото - през 2 г. нещо се променя, но не се казва
защо, не е ясно накъде се стремим, няма обсъждане с участниците в образователния процес.
Резултатът от липсата на визия, а оттук и на стратегия за образование доведе до следното
положение.

ПОЛИТИЦИТЕ ДЪЛЖАТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА ДОСТЪП ДО ЗНАНИЯ
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ "Новото време",
39-о Народно събрание, 15 септември 2004 г.

Уважаеми г-н председател,
Уважаеми колеги,
Днес е празник! Хиляди български деца ще прекрачат за пръв път училищния праг. На празник хората си пожелават здраве, любов и успех.
А политиците най-често използват празниците, за да се харесат на обществото.
Но любовта към децата и загрижеността за тяхното бъдеще не могат да бъдат кампания за един ден. И само в този ден, заедно със запалените фарове, да ни светва и лампичката на тревогата – тревога от това, че вече 15 години правим ялови реформи и объркваме не само системата на знанието, но и мотивацията на децата. И само в този ден да обясняваме колко нови концепции сме съчинили за образованието и колко добре ще започнем да го реформираме от утре.
Новото време няма да участва днес в тази кампания. Новото време работи – проучва състоянието на българските училища, съветва се с хора, които разбират от тази област, пише и внася закони, които ще направят реформата не по-красиво изказана, а осъществима и работеща. Казвал съм много пъти и пак ще повторя – децата на България са ни дали тази държава назаем, а не сме я получили в наследство от бащите си. И всеки ден от нашата работа трябва да е посветен на нейното настояще и на нейното бъдеще. А не само 15 септември.

Г-н Севлиевски как се чувствате лице в лице с зрителите, които очакват разговора с вас?

- Като на изпит.

Вчера едно предаване, бих казал институция в българското телевизионно пространство,  предаването "Всяка неделя" имаше юбилей, неговият автор и водещ навърши 60 години г-н Кеворкян и вие бяхте ангажиран с неговият празник.

- Да наистина г-н Кеворкян вчера имаше рожден ден. Твоето предаване много прилича на неговото. И в момента се конкурираме за ефир. Понеже по националната телевизия продължава да тече предаването "Всяка неделя", но така или иначе за онези които не са в момента със "Всяка неделя" мога да кажа че няма българин, който не познава Кеворк Кеворкян и няма българин, който не иска да се запознае с него. Не мога да скрия че съм изключително щастлив и благодарен на съдбата, че преди 15 години ме срещна с него. И както си позволих да кажа преди няколко дни, мисля че спокойно можем да сравним предаването "Всяка неделя"  с едно от седемте чудеса на света - храма на любовта "Тачмахал" , и да кажем че ако "Тачмахал" е храма на любовт, то "Всяка неделя" е храма на истината.  И аз ти пожелавам след 25 години и за твоето предаване "Лице в лице" да кажат че  Весо Пренеров може да прави компромиси с всичко, но  с истината никога. И че е готов за България и за принципите да наприви всички свои врагове  или пък всички свои приятели.

“Новото време” предложи данъчни облекчения за фирми, които даряват техника за учениците, а в държавния бюджет поне 5% от БВП да се отделят за образование

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Новото време направи проучване за това как Бургаска област, като част от модерна България, е подготвена да стане равноправен член на Европа и на свободния пазар на идеи и възможности в глобалния свят. В областта, по данни от края на 2003 г., има 56 223-ма ученици, училищата са 178. До всички “Новото време” изпрати анкети – с въпроси за броя на компютрите (и техните технически параметри), за компютърните кабинети, за броя на децата и вида на достъпа им до РС-тата и до глобалната мрежа.
Отговор получихме от 81 училища. За останалите 117 училища, които не отговориха, приемаме, че нямат компютри. Категорични доказателства за такава липса има в 45 от върнатите анкети. Сред тях има училища със 100, 200 и 350 деца. В едно училище, където се обучават 600 деца - в Карнобат, има само един компютър и е за администрацията. В друго училище - в с. Планиница, където учат деца от 10 близки села, няма нито един компютър. В ерата на високоскоростните комуникации, които не познават граници, за много от училищата в Бургаско и “Правец-8” е непостижима мечта. Голяма част от наличните компютри пък са втора употреба.
Проучването показва, че в училищата на цялата Бургаска област има 523 компютъра. Това число изглежда голямо, спрямо общата картина на българското образование, но разделени на 56 223 деца тези компютри са пренебрежимо малко. Освен това голяма част от тях са 8, 16 или 32-битови, с безнадеждно остарели процесори и никакви възможности да понесат тежестта на съвременен софтуер, камо ли да осигурят на децата достъп до Глобалната мрежа. На пръстите на едната ръка се броят училищата, снабдени с качествени компютри.
Само в 15 от училищата има кабелен Интернет, в още 12 има достъп чрез dial-up. В две училища, за да ползват компютър, децата си плащат – по колко и по какъв график решава частната фирма, предоставила компютрите.

Националната идея е по-важна от името на една партия

Мирослав Севлиевски

Новото време не е име на партия. Новото време е духът, развитието, отношенията, свободният пазар и отворените граници, политиката, икономиката и знанието на модерния свят. Още преди 15 години България направи своя избор - да стане част от този свят. За това време всички ние – като държава и общество, трябваше да започнем да мислим, да се образоваме и да работим по нов начин, да се включим в световната мрежа от нови правила и да станем конкурентен участник.
Европейското ново време срина не само берлинската стена, но и крепостта, в която България се бе укрепила срещу останалия свят. От камъните на разрушените стени ние трябваше да изградим новия български град – с модерна инфраструктура, с мъдра управа, с развити съобщения, с нови закони, правила, пазар.
Най-усърдни обаче бяхме в разрушенията и най-дълго време ни отнеха ликвидацията и основният ремонт на старото. Минаха 15 години, а продължаваме да възстановяваме сцени от миналото и да отлагаме строителството на бъдещето. И сега остатъците от прехода са не подводни камъни, а цял бариерен риф, преграждащ новото време на България.
Най-опасната бариера е политическият модел, изграден от днешните стари партии. Всяка от тях, веднага щом спечели властта, си присвоява държавата и инфилтрира кадрите си по всички нива на управлението. И става държавна партия. Тя няма нужда от обществена сила за политиката си, защото й стига политиката на силата. Започва да разпределя доходи и забравя, че е избрана, за да напише правила за създаване на доходи.

Старите партии развиха системата на клептокрацията

Обществото се отчужди от политиката, не защото загуби вяра в демократичните принципи, а защото елитът му насади усещането, че политиката е бизнес, а свободата и свободният пазар принадлежат на една малка прослойка. Защото да си политик днес означава, че можеш да отваряш и затваряш врати. Така престъпниците откриха, че се нуждаят от политиците, политиците пък разбраха, че имат нужда от пари, за да останат на власт. Реална пазарна конкуренция не се роди и държавата започна да се конкурира с нелегалната икономика. Бе създадена престъпна група от хора, които получават ресурс под масата или по силата на властта, не плащат данъци, не са отговорни за обществения живот на хората или за ефективността на институциите. Странно защо сега същите хора, които градиха този модел, се питат откъде ни се взе на главата организираната престъпност. 

Цяла България знае “Всяка неделя” и Кеворк Кеворкян и всички искат да го познават. Възвеличаван, гонен, отричан, хвален, но винаги респектиращ. Това е Кеворк – също толкова искрен приятел, колкото и до инат неотстъпчив, когато става дума за България, за принципи и професионализъм.
Никак не завиждам на враговете му. Кеворкян е школа – по журналистика, по политика, по гражданска позиция и обществена непримиримост. Всички опити школата “Кеворк” да бъде дискредитирана или отстранена се увенчаха с гръмовен провал.
Ако някой някога публикува ситно изписаните тефтерчета на Кеворк Кеворкян, това ще е като кардиограма на България през последните 25 години и, дай боже, през следващите 25.
Логично е да се предполага, че и той като всеки човек се ласкае от мисълта, че остана сам на върха на българската телевизионна журналистика, изобщо на върха на българската телевизионна журналистика, изобщо на върха на анализа, на горещите теми, на авторитетния коментар и на истинските проблеми на България.
Кеворкян не приема липсата на конкуренция да го определя като единствен и незаменим. Напротив, знам, че не се примирява с профанизирането на темите, професията, професионализма, нито с отсъствието на истинска конкуренция.
Кеворк наистина е искрен приятел. Много се ядосва, когато губи на карти, например. Забавно е, но е по-здравословно в такъв момент ти да не си този, който е победил в играта.