Блог на Мирослав Севлиевски

Г-н Севлиевски, вярно ли е, че за зам.-министър в Министерството на енергетика ще бъде назначена Ралица Агайн?

- Не е вярно. Следващият.

Ако не е Ралица Агайн, кой е?

- Ако има кой, ще ви кажа. Вие? (сочи друг журналист)

Ще бъде ли разгледано утре на Министерски съвет решението за АЕЦ "Белене"?

- Аз винаги съм готов. Въпрос е българският народ на какво е готов.

Готов ли сте утре да защитите проекта пред министрите?

- Проектът АЕЦ "Белене" няма нужда да го защитавам утре пред министрите. Проектът "АЕЦ Белене" като вероятно най-големият инфраструктурен проект в региона трябва да бъде защитен пред българското население.

Не нося оставка в джоба, защото ще бъда и в следващото управление

Г-н Севлиевски, с какво ще започнете в енергетиката?
- Приоритетът в енергетиката винаги е бил да има повече светло и повече топло за българските граждани. И по-евтина ел.енергия за родния бизнес, за да бъде той конкурентоспособен и да изнася повече, защото така всички ще сме по-добре. Ще продължа това, което е правено досега, и ще се опитам да дам нова енергия.

Как приемате упреците, че не сте специалист в тази област?
- Много спекулации имаше по темата кой е специалист и кой не. В България, доколкото знам, енергетика и енергийни ресурси се учи само в Софийския университет, и то в геолого-географския факултет. И най-много знаят само професорите там. Нека да не смятаме, че министърът е електротехник. Той е политическото лице, което трябва да изпълнява политиката на правителството. А сега "Новото време" чрез мен пое отговорността да изпълнява политиката на Либералния алианс и на този кабинет. И да се реализират идеите на "Новото време" в това правителство, за да може следващото да бъде пак на Либералния алианс.

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
избран за министър на енергетиката
и енергийните ресурси
39-о НС, 22 февруари 2005 г.


Уважаеми г-н председател,
Уважаеми г-н министър-председател,
дами и господа депутати и министри,

Благодаря на всички, които гласуваха промените в правителството, с които Новото време става реална част от политическата отговорност на управлението. Осъзнавам риска от краткия период, който ми предстои да бъда министър – три месеца, които в нормални политически обстоятелства са гратисен период, време на обществена и политическа търпимост и толерантност. Осъзнавам този риск, но и имам достатъчно знание, сили и самочувствие да нося отговорността – Новото време да покаже и на ниво изпълнителна власт онези политики, които превръща в законопроекти вече 4 години в това Народно събрание.
В понеделник свърши голямото и напрегнато чакане на БСП, СДС  и Костов. Те чакаха Новото време да се провали, а с него да си отидат и стабилността на парламента и правителството. Днес започва новото предизборно чакане на същия този отбор, който най-после намери общия си враг в лицето на Новото време. Виждам как се подгряват взаимно в опитите си да прогнозират нов провал, който този път ще им донесе изборна победа. Съжалявам, че трябва да ви го съобщя, но тази ваша победа я има само в партийните ви фантазии.

Не сме искали нито бройки в правителството, нито места в депутатските листи, казва председателят на нововремци

Г-н Севлиевски, каква е цената, която “Новото време” плати за подкрепата си  към правителството на НДСВ? Как определяте  избора си – като печеливша позиция, или като компромис ?

- Да направиш разумния избор, да подкрепиш стабилността и да ликвидираш кризата – това е политически успех. Новото време подкрепи тази идея – да даде възможност на парламента през оставащите три месеца да приеме промените в конституцията и законите, без които членството на България в ЕС би било невъзможно. Няма компромиси, няма търговия – отговорните политически партии трябва да мислят първо за страната си и после за себе си. Така пише и в конституцията на България – гражданите имат неотменимо право да се сдружават в партии, които да отстояват интересите на обществото.

Старите партии отстояват мястото си с лъжи и компромати, Новото време предлага политика и правила, казва нововремецът

Вотът на недоверие към правителството не мина. Как виждате политическата ситуация от тук нататък и мястото на Новото време, като политически субект? 

- Остават три месеца работа на това Народно събрание. Новото време не подкрепи вота на недоверие, защото бе подписано споразумение, с което заедно с НДСВ и ДПС се ангажираме да осигурим не само политическа стабилност на парламента, но и той да работи ефективно през тези три месеца. Има много закони, които ако не бъдат приети сега, България рискува приемането си в ЕС. Това е аргументът, с който ние подписахме споразумението. И за пореден път ще кажа, че приемам позицията на Новото време за голям политически успех. Не само осигурихме тази наистина необходима на страната политическа стабилност, но и ще направим всичко възможно промените в конституцията и законодателството да станат факт до края на мандата. Новото време е фактор, който не може да бъде пренебрегван. Това е моят извод, а и този на останалите политически сили. 

Новото време избра отговорната позиция за осигури стабилността на парламента и на България

Г-н Севлиевски, какви са Вашите лични прогнози за развитието оттук нататък на взаимоотношенията ви с НДСВ по споразумението, подписано в понеделник?

- Споразумението осигурява стабилна работа на парламента до края на мандата, за да може да бъдат направени важните за членството ни в ЕС промени в конституцията и законите. Сигурен съм, че НДСВ са си взели поука през последните две седмици, че парламентарните процедури не могат да бъдат нарушавани безогледно, нито да бъде игнориран основният закон. Взаимоотношенията ни с НДСВ и ДПС ще се развият точно в тази посока, в която Новото време винаги е настоявало – парламентът да работи ефективно и публично, да се спазват законите и правилата. Новото време доказа, че може да работи така, надяваме се, че и нашите партньори в мнозинството осъзнават каква тежка отговорност има парламентът за следващите няколко месеца.

Господин Севлиевски, остро атакувахте Лидия Шулева, която е считана за един от успешните министри в правителството на Сакскобургготски. От какво недоволства "Новото време"? Шулева се нарежда сред отличниците на кабинета.

- Напоследък стана практика да се съди, че един министър или държавен чиновник е успешен по броя на неговите снимки във вестниците или по броя на участията в сутрешните предавания на националните телевизии. Ако това е критерий, то категорично има отличници. И веднага след ген. Бойко Борисов се нарежда Лидия Шулева. Но ако се сложи кантар на работата, която тя е свършила, може да се види, че има много захванати неща, а нищо не е довършено. Е, може и да има довършени неща, където не работа за пет стотинки не е свършила за държавата, а някой е взел петте стотинки. Но както се знае, винаги идва време, когато този, който се занимава с политика, трябва да отговаря. И Иван Костов смяташе, че няма да отговаря, а ето, че вече четвърта година му се задават въпроси и той продължава да не намира най-добрите отговори.

Станишев и Костов въвеждат азисщина в политиката

Г-н Севлиевски, вчера в парламента тръгна мълвата, че поредният скандал за приватизацията на „Булгартабак" може да взриви кабинета. Заговори се за оставки на министри. Възможно ли е това в навечерието на изборите?
- „Булгартабак" отдавна е взривил кабинета. Правителството направи един неуспешен опит за приватизацията на холдинга преди две години, след което имаше размествания в кабинета (оставката на зам.-министър Любка Качакова - б.а.). Сега, за съжаление, премиерът сигурно няма да има време за това. Но пък Лидия Шулева, ако си зададе въпроса свършила ли е нещо през тези почти 4 години, откакто е министър, да си помисли - дали не е хубаво да си подаде оставката. И то веднага!

Наистина ли е изненада за Н ДСВ позицията на ДПС по отношение продажбата на „Булгартабак", както съобщи г-жа Шулева?
- Изобщо не е изненада! Всички знаят позицията на ДПС. И по време на преговорите за приемането на бюджета темата за „Булгартабак" беше обстойно обсъждана. Лидия Шулева лъже! Знаела е отдавна и то много добре какво е мнението на ДПС. Знаела е какво би се случило, ако един монопол се замени с друг. Знаела е, че ако се продаде само фабриката в София, тази в Благоевград ще фалира. Знаела е като преговаря с „Бритиш-американ табако" (БАТ), че третата фабрика (8 Пловдив -57а.) ще бъде затворена. Нелепо е да се прави на изненадана. Изненадани сме ние, че Шулева влезе въобще в българската политика.

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
39-о НС, 26 януари 2005 г.

Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,

Ще ви отнема съвсем малко време, за да напомня и на вас, и на правителството, че остават 146 дни до края на мандата на 39-ото народно събрание.
В края на миналата година “Новото време” даде подкрепата си за бюджета срещу писмения ангажимент на правителството да напише и представи пред парламента стратегии за възраждането и модернизацията на българското образование.
“Новото време” даде не своите гласове, а заложи политическия си авторитет, за да бъде приет най-важния политически закон на правителството.
Сега напомняме, че ако някой си е правил дребни аритметики, то сметките са му грешни. “Новото време” не подкрепя добри намерения, а конкретни политики и действия. И ще търси отговорност за всеки неспазен ангажимент, поет към българския парламент и пред обществото.
В споразумението за бюджета, правителството се ангажира в началото на 2005 година да предостави на парламента за обсъждане готовите стратегии. Годината започна преди 26 дни.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Политиката на “Новото време” за възраждането на българското образование не е партиен призив, а е реалност. Стратегията ни за развитието на образованието и науката, за превръщането им в национален приоритет и в елемент от националната сигурност, която “Новото време” защитава, има своя реален израз в Закона за държавния бюджет за 2005 година.
Не са нужни коментари на това, което е записано в чл. 1 (2) за разходите: “Резерв за непредвидени и неотложни разходи 274 милиона лева, от тях за структурни реформи 218 500 000, в това число за развитие на образованието и науката – 130 милиона лева.
Наличието на тези 130 милиона в държавния бюджет са политиката на “Новото време”. Те са доказателство не само за промяната, която наложихме при обсъждането на закона – промени да се обсъждат преди внасянето на проекта и в открит политически диалог да се налагат приоритети. Тези 130 милиона са и реалното начало на целенасочена политическа и държавна грижа за образованието. Те са и израз на конституционното задължение на българския парламент да контролира изпълнението на бюджета и ангажиментите, поети от правителството по него. “Новото време” постигна успех не само с отпускането на тези допълнителни средства за модернизация на образованието, но и като подписа споразумение с правителството и управляващото мнозинство за стратегии за инвестиране в този сектор и за прозрачност на финансите.
“Новото време” прави реална политика, това беше основанието ни и за отделянето в самостоятелна парламентарна група, и за създаването на партията. Ще направим така, че правителството да представи още в този парламент стратегиите, за които се задължи пред българския парламент, и с които ще започне модернизирането на българското образование и наука.

В. “Черноморски фар” – Бургас, 25 януари 2005 г.

НОВОТО ВРЕМЕ ЩЕ ПОДКРЕПЯ ДЕЙСТВИЯ, А НЕ ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ

Изказване на Мирослав Севлиевски
председател на ПГ “Новото време”
39-о НС, 21 януари 2005 г.

Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,

Ще ви отнема съвсем малко време, за да напомня и на вас, и на правителството, че остават 158 дни до края на мандата на 39-ото народно събрание.
“Новото време” ще ви показва този своеобразен календар всяка седмица и ще ви припомня защо сме тук, каква политика защитаваме и какво работим.
В края на миналата година “Новото време” даде подкрепата си за бюджета срещу писмения ангажимент на правителството да напише и представи пред парламента стратегии за възраждането и модернизацията на българското образование.
“Новото време” даде не своите гласове, а заложи политическия си авторитет, за да бъде приет най-важния политически закон на правителственото малцинство – този .

Левицата плаши, десницата страда по миналото, а обществото иска модерна политика

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ


Като се втурнахме всички да откриваме новия политически сезон, сякаш пропуснахме да направим оценка на отминалата година от мандата на 39-ия български парламент. Има достатъчно факти, които доказват, че политическата 2004-та беше годината на новото време. Не само на групата и партията с това име, а на идеята, че България няма време за губене, и че партиите нямат никакво право да пилеят националното историческо време в глупости.

Още когато се отделихме в групата “Новото време”, казахме, че нашата визитка са нашите закони и цялостната ни публична дейност в парламента и в политиката. Досега Новото време има внесени 70 законопроекта, от които 17 са чисто нови закони и всичките са свързани с насърчителното законодателство за институциите, за бизнеса и обществото и с реформирането на политическия модел. В декларацията, с която оповестихме създаването на нашата група, ние казахме, че се отделяме, защото е политическо лицемерие да се примиряваме с нежеланието за ефективна работа и със съпротивата на старите партии срещу промяната на статуквото. Нашата идея е да обединим хора около идеи, по-големи от идеите за собствена парламентарната група или политическа партия. Сложихме край на политиката на мрънкането – старите политици много обичат да се държат като оплаквачки, а още повече да си играят на тайни и на ченгета. Новото време се роди с идеята, че парламентарната демокрация може да се упражнява публично, прагматично и ефективно. И доказахме с действията си в парламента, че това е осъществимо. Тази политика е краят на двуполюсния модел и паниката в старите партии показва, че те не успяват да намерят своето място в новия политически свят. В него те съзират заплаха за статуквото, което ги държи във властта. През миналата година стана практика, винаги когато поставим някакъв важен за обществото проблем и предложим вариант за разрешаването му, старите партии вместо да вадят аргументи и да защитават или оспорват политика, всички започват кампания срещу Новото време. Така беше с наркотиците – спомнете си каква кампания се надигна срещу нас, вместо да се обединят усилията да променим законодателството така, че да спасим децата на България от наркотиците. Обвиняваха ни в какво ли не, включително и в това, че наркобосовете и дребните трафиканти са на свобода и въртят бизнес под носа на МВР. Такива бяха реакциите и срещу етичния кодекс, който слага край на братовчедската политика и ако беше приет на време, в доклада за присъединяването ни към ЕС нямаше да има толкова критики, че си затваряме очите за корупцията по високите етажи на властта. Така беше и със закона за партиите. Сигурен съм, че избирателите с гласовете си догодина на изборите ще дадат ясен сигнал на онези, които не искат партиите да имат публични финанси, на онези, които не искат да правят политика, а да развиват ресторантьорство и манекенски агенции в партийните си централи. По същия начин се държаха старите партии и когато Новото време им направи показно за това кой е модерният начин да си опозиция и да направиш така, че политиката, която защитаваш да донесе конкретна обществена полза. Ние приемаме като голям успех предвидените допълнителни 170 млн. лв. от държавния бюджет за образование и наука. Но по-големият ни политически успех е това, че Новото време направи така, че за първи път проектобюджетът се дискутира преди да бъде внесен в Народното събрание и в резултат на тази модерна парламентарна практика постигнахме промени, полезни за обществото.

Старите партии бранят със зъби нокти двуполюсния модел, без който те не могат да съществуват
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Всички прогнози, които се правят за изхода от предстоящите избори, са нереални. Всички анализирани конфигурации са продиктувани по-скоро от желанията на партийните централи за оцеляване, отколкото от сигналите, които излъчва обществото. Изборите за 40-ия български парламент ще са най-интересните и най-непредвидимите за последните 15 години на преход и демокрация в България. Доказват го не само паниката, обхванала партиите, и странните им коалиционни оферти, но и незапомнената предпазливост на социолозите, които в обикновена предизборна ситуация така щедро раздават прогнози и излъчват победители.
Макар че вече имаме втори парламент, който ще изкара пълен мандат, времето и свободата от революции не стигна на основните партии да преформулират политиката си, да я модернизират и да произведат политически продукт, адекватен на търсенето на електоралния пазар. За съжаление, те потвърдиха моята теза за старите партии, които са способни да виреят единствено във вражеска среда. Като казвам “стари”, нямам предвид възрастта на формацията или на лидерите. Стари означава ретро поведение, партиен архаизъм в посланията и действия, адекватни единствено на миналото време. Стари означава липса на ефективност днес,  липса на ясна стратегия за бъдещето – дори за собственото си партийно бъдеще, липса на мащабност и конкурентност в политиката, липса на хоризонт в мисленето. Тези стари партии в крайна сметка са неадекватни на избирателите си. Именно в това, а не в стойността, в амбициите и в склонността за коалиране на всяка отделна формация, се корени невъзможността изборите да бъдат прогнозирани. При тях коалирането се решава от ръководителите им, а в Новото време изборът става на основата на политиката, записана в нашия устав и се решава единствено от конгреса на партията. Те се коалират, за да оцелеят в политиката, а ние правим политика, за да се коалираме с избирателите. И то с тези избиратели, които искат да останат в България. Защото оставането не е само печат в паспорта, то е състояние на духа, то е волята да гласуваш и с гласа си да участваш във възраждането на страната и в създаването. Новото време не пресмята в каква конфигурация да отиде на изборите, а предлага политика, която да заслужи доверието на хората и да ги мотивира да участват в политическия живот. Новото време е коалиция на българите, които остават в България и не напускат своето бъдеще. Тези българи ще решат какъв ще е крайния резултат от изборите това лято.

БЪДЕЩЕТО Е НА ПАРТИИТЕ НА СВОБОДНОТО ПРИДВИЖВАНЕ
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ "Новото време"
за откриване на политическия сезон  
39-о Народно събрание, 12 януари 2005 г.

Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,

Открихме есенната сесия на парламента с възстановки на миналото. Сега откриваме новия политически сезон с възкресяване на страха. БСП покани международния тероризъм да участва в българските избори. Точно такава покана са заканите на Сергей Станишев да изтегли българския контингент от Ирак.
На 3 септември призовах управляващите да спрат да възстановяват миналото и да се заемат да възстановят днешните пътища на България. Сега моля БСП да се откаже от искането си за контингента и най-накрая да спре да управлява страховете на хората, да спре да си прави кампании чрез кризите и страха от терор.

Колеги,

През септември миналата година казах, че ни остават 10 месеца, за които този парламент може да се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили, а няма да остане само число в статистиката. Тогава призовах и всички българи да гласуват, но преди да гласуват, внимателно да гледат с какво всяка партия е заслужила доверието им.
Сега на 39-ото народно събрание, на всички нас, ни остават само 164 дни и всеки българин трябва да си отговори на няколко въпроса и да вземе няколко решения. Едно от тези решения е съдбовно. Всеки трябва да реши остава ли в България или иска да избяга. Защото ако си решил да останеш, това означава да гласуваш. Гласуването е за това да има държава, да има бъдеще. Отказът от гласуване е бягство. Както е бягство и политическият отказ от ефективна работа. Бягство е поредната партийна подялба на миналото. Бягство е възкресяването на страха, на вражеския език, на заплахите, на компроматите, на досиетата.
Новото време няма да участва в ретроградния дебат, който се води от старите партии, устремени към нов мандат на разпределението. Новото време призовава към 164 дни на създаването.

Г-н Севлиевски, как ще посрещне "Новото време" новия политически сезон?

- Отговорно и с работа, както винаги. "Новото време", за разлика от всички останали политически сили, вярва, че България няма повече време за губене. Няма да повтаряме модела, който е правен и граден през последните 15 години - да се губи българското време и политиците да се моткат. И затова ще имаме прагматичен подход. Прагматичният подход е свързан с реализация на идеята на "Новото време" да възродим най-накрая българското образование и българската наука.

Вие вече не предприехте ли необходимите мерки за реализирането на тази идея?

- Предприехме доста мерки, записали са го в държавния бюджет, но сега стратегиите трябва да бъдат внесени от Министерския съвет и българското Народно събрание, всички политически сили в него и извън него трябва открито и отговорно да дискутират тези стратегии, така че на финала те да бъдат най-добрите, за да
могат и парите, 130 милиона лева, да бъдат правилно инвестирани.

Новият шеф на парламента не трябва да е от жълтата група
ГЕРДЖИКОВ СТАНА МАРИОНЕТКА НА НДСВ
Няма шанс за предсрочни избори, казва Мирослав Севлиевски

Вот на недоверие на правителството и смяна на парламентарния шеф Огнян Герджиков - тези заплахи отправиха депутати от всички опозиционни групи в петък. Поводът бе масовото бягство от насроченото пленарно заседание на избраниците от НДСВ. Простите сметки обаче показват, че за да се случат каквито и да е размествания, те трябва да бъдат подкрепени от избраниците от "Новото време". Предстоят ли наистина промени, или заканите ще си останат плод на бурни емоции? "Стандарт" попита лидера на ПГ на "Новото време" Мирослав Севлиевски.

Нововремецът е изкачил няколко седемхилядника, чупил е таз в Рила
Мирослав Севлиевски е роден на 15 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Депутат, председател на ПГ "Новото време"

1. По бермуди в парламента на бой за честни избори

Първото ми влизане в парламента беше в един ден след изборите през юни 1990 г. Сутринта към 10 часа се намирах в офиса на БСЧИ, където бях нещо като изпълнителен секретар. Тъкмо съм заспал след нощното изборно бдение и някой ме изрита по главата. Поглеждам - Емил Кошлуков. "Ставай, че ни изтрепаха като качулатки, да отиваме в парламента", каза ми той. Беше обул дънките на приятелката си, тогава още можеше да ги обуе. Стояха му обаче като три четвърти. Аз бях с къси гащи, тип бермуди. Тръгнах да се преобличам, но той вика, че няма време. Обух едни маратонки на бос крак и тръгнахме. Тогава бяхме членове на Националния обществен съвет - нещо като продължение на Кръглата маса. В него имаше 20 човека. Тръгнахме за заседание на съвета в парламента, където щеше да се обсъжда дали изборите са легитимни.
Пристигаме ние и влизаме в клуба на народния представител. Вътре бяха насядали Живко Сталев, Велко Вълканов, Борис Кюркчиев, Филип Боков, Георги Пирински. Боков, като ни видя как сме се пременили, му паднаха очилата.
По време на дискусиите стана скандал. Бай Борис Кюркчиев, който беше доайенът на демократите, и Велко Вълканов скочиха да се бият. Тогавашните заседания не свършваха с резолюция и решение.

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян. Завършил е география в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време и на дискусионния клуб със същото име, в който членуваха над 20 депутати от НДСВ. Сега е председател на ПГ “Новото време”, в която има 13 депутати. Учредител и заместник-председател на политическа партия “Новото време”. Преди да оглави самостоятелна група, Севлиевски беше член на Политическия съвет на партия НДСВ и зам.-председател на жълтата парламентарна група в 39-ото Народно събрание. След напускането на мнозинството и на партията, продължава да е член  на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Депутат е от Бургаския многомандатен район. Женен, има една дъщеря.

Създадохте доста притеснения на финансист №1 Милен Велчев, тъй като заради допълнителните 135 млн.лв. за образование ще се иска благословията на МВФ. Смятате ли, че Велчев ще успее да убеди фонда, че по-големите харчове са наложителни.

- Струма ми се, че Велчев няма друга алтернатива. Той трябва или да убеди фонда, или да каже на колегите си министри, че има проблеми в приемането на бюджета на второ четене и да ги запознае с евентуалната необходимост от техни оставки. Но ако е върнем на МВФ, освен тези 135 милиона лева, които на практика идват от корекция на приходите в бюджета, са и пряко свързани с разходния таван, договорен вече с фонда, и пряката му връзка с харченето на сумите от преизпълнението на бюджета за 2004 година. Големият проблем на финансовият министър не са 135-те милиона за образование и наука, а са 200-те милиона, които правителството иска да изхарчи за табели и чешмички.

Възстановяването на двуполюсния модел – защита на статуквото

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Напоследък някои социолози и политолози упорито налагат тезата за възстановяване на двуполюсния модел. Все по-често обясняват прогнозите си с простичкото, че “на едната везна е десницата, на другата стои левицата”, а според нуждите на съответния анализ царят бива местен ту в едната половина, ту в другата. Старите играчи също се надпреварват да възстановят двуполюсния модел, заради неговите две най-характерни проявления: “прогнозируемост” – има две партии и като се провали единият, идва другият; и възможността да вземаш властта без избори (по примера на кабинета “Беров”).  
В тази ситуация интересно е поведението на НДСВ  (докъде може да стигне неговата поливалентност) и отношението на двата досегашни полюса БСП и СДС към царя. Защото нито БСП, нито СДС, нито пък либералите могат да съставят самостоятелно управление. Със сегашните си 20% либералите могат да формират както лявоцентриска, така и дясноцентристка управленска коалиция.
Това поставя НДСВ в положението на ухажвана мома, която знае, че ще бъде омъжена, но още не е ясно за кого. Парадоксалното в случая е, че ухажването е тайно - предизборно всички ще се дистанцират от НДСВ, но всеки ще си остави по една тайна пътечка към него. Защото, ако след изборите царската партия стане втора политическа сила, същите тези, които са я нападали, ще се юрнат да се сгодяват с нея. И затова, докато я плюят, гледат да не я удавят.
Това фактически цели да елиминира конкуренцията между партиит и обезсмисля самия акт на гласуване - излиза, че каквото и да правят избирателите, царят и НДСВ отново ще ги управляват, дали с БСП или с някой друг, няма значение.
Това проваля с гръм и трясък теорията, която доведе НДСВ на власт - че “царят матира партиите”. Напротив, все по ясно става, че при двуполюсния модел, който му готвят, царят е матиран от партиите, включително и от неговата. Защото за тях е жизнено важно царят от символ на промяната да го превърнат в символ на статуквото.

Нашата политика е като в Биг Брадър – всяко действие е пред очите на избирателите

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Допълнителни 135 милиона лева ще има догодина за българското образование и наука. Няма никакво значение какви квалификации бяха измислени за Новото време във връзка с преговорите, в резултат на които тези пари ще бъдат осигурени. За нас е важно, че парите ще ги има и че правителството се задължава да напише стратегии за инвестирането им. Макар да смятам тези преговори за бюджета за един от най-успешните и общополезни ходове на “Новото време”, признавам, че всъщност медиите направиха така, че не допуснаха НДСВ и ДПС да водят задкулисни пазарлъци. Медиите вдигнаха шум, когато Никола Николов напусна парламента и  де факто подари един глас на НДСВ. И така оставиха само един възможен ход на правителството на малцинството - да проведе публични консултации с всички групи. Това искахме и ние от “Новото време” – да се водят публични преговори, които да донесат не гласове на НДСВ, а пари за образование и наука - една от най-важните обществени сфери, от които зависи бъдещето на нацията и държавата. В последния кръг на тези преговори успяхме да осигурим допълнително 135 милиона лева директно за образование и наука и 35 млн. индиректно чрез промени в данъчните закони.
Надявам се и представителят на МВФ в България, който призова “Новото време” да защити нуждата от тези допълнителни пари за образованието, да проче споразумението ни с управляващото мнозинство. Там и той, както всички критици, могат да видят, че сме затворили всички пробойни в закона, които могат да позволят на някого да прахоса тези пари. Редно е правителството да поеме този ангажимент – за прозрачното и ефективно инвестиране на тези средства, но ние сме дали дума, че искаме да бъдат инвестирани по конкретно гласувана от парламента стратегия и ще следим как министърът изпълнява задълженията си. Друг е въпросът, ако на някого в МВФ не му се иска българите да бъдат образовани. Това си е негов проблем. Ние, от “Новото време”, искаме българите да са образовани, искаме българите, които искат да работят и да се образоват, да останат тук – в България. И не само искаме, а работим за това да спре изтичането на мозъци от държавата ни.

Ако МВФ не иска българите да са образовани, това си е негов проблем, казва шефът на “Новото време”
Мирослав Севлиевски е председател на ПГ "Новото време" в 39-ото народно събрание и зам.-шеф на нововремската партия, която в момента гради структурите си в страната. Напоследък Севлиевски отчита, че най-голямата победа на "Новото време" през изминалата година е прокарването в държавния бюджет на допълнителни средства за образование и наука -170 млн. лв. Представителят на МВФ обаче поиска нововремците да обосноват необходимостта от тези пари и най-вече квалификацията на кадрите в образованието.

Г-н Севлиевски, заявихте, че благодарение на медиите "Новото време" е успяло да осигури допълнителни пари в бюджета за образование. Защо?

- Медиите не допуснаха НДСВ и ДПС да водят задкулисни пазарлъци. Вдигнаха шум, когато Никола Николов напусна парламента и де факто подари един глас на НДСВ. Оставиха един ход за правителството на малцинството - да проведе публични консултации с всички групи. Това беше и желанието на "Новото време". В последния кръг на тези преговори успяхме да осигурим допълнително 135 млн. лева директно за образование и наука и 35 млн. индиректно чрез промени в данъчните закони.

НА ПЪРВО МЯСТО В НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ ВЕЧЕ НЕ СА ОРЪЖИЯТА, А ОБРАЗОВАНИТЕ ХОРА

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ "Новото време",
при обсъждането на първо четене на проектозакона
за държавен бюджет за 2005 г.
39-о Народно събрание, 25 ноември 2004 г. (стенограма)

МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Мислех си, че тези два дни ще бъдат дни за обсъждане на бюджета на България за 2005 г. Тези два дни обаче по-скоро се превърнаха в два дни парламентарно обсъждане на Новото време. Не мога да скрия задоволството си от този факт. Имаше хора, които злобно правеха забележки към Новото време, имаше хора, в чийто глас имаше завист.
В нашия глас днес, дами и господа, има гордост! (Оживление в залата.) Има гордост заради това, че за пръв път в България, когато едно правителство на малцинството трябваше да внесе държавен бюджет, в него надделяха добрите, надделяха онези, които предпочетоха пред търгашеството, пред купуването на гласове, пред размяната на постове (оживление в залата) да водят публичен диалог. Искам още сега на първо място да благодаря на Станимир Илчев, искам да благодаря на министъра на финансите Милен Велчев. (Ръкопляскания от Новото време)
Те бяха хората, които предпочетоха вместо други да разменят постове в Сметната палата, или пък за НОИ, да водят дебат.
МИХАИЛ МИКОВ (Коалиция за България, от място): Да ги разпределят сами.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Те признаха, че проектът за държавен бюджет за 2005 г. наистина е проектът на статуквото и в голяма степен запазва инерцията. Но аз разбирам министър Велчев, защото с част от колегите си в Министерския съвет той не е в състояние да внесе друг бюджет. Онези министри, които цял ден нито вчера, нито днес не намериха време да бъдат в пленарната зала и поне да се изправят пред колегите народни представители и да кажат коя е политиката, която защитават, как ще направят така, че техните министерства да бъдат ефективни, да не се разхищават средства, как ще направят така, че да увлекат администрацията след себе си. Тези министри ги няма.

Това, че бизнесът иска да си прави партия, означава, че парламентът не изпълнява бизнеспоръчки

Господин Севлиевски, изтъргува ли Новото време подкрепа за бюджета срещу данъчните си закони?

- Едни търгуват партийна подкрепа, други търгуват гласове, трети – закони. Ние преговаряме за политика. Нашите данъчни закони, законите за промяна на политическата система и законите за въвеждане на публичност в България са политиката на Новото време. Всички тези закони са свързани с осмисляне на живота на средната класа. Данъчните ни закони поставят близо един милиард лева в джобовете на всички българи, които работят и които се образоват. Политическите ни закони осмислят политическото участие на българската средна класа, а законите ни за публичността правят от всеки гражданин участник в държавното управление. Ние не търгуваме тези закони, преговаряме за тях.

Политиката, която е заложена в проектобюджета на МС до известна степен се опитва да допринесе за българите нещо, но бюджетът е такъв, че по никакъв начин не поощрява онези, които работят. По-скоро е бюджет, който удовлетворява онези, които не работят по една или друга причина, които не искат работят или да се квалифицират. Проектът не поставя бариера и за тези, които продължават да искат българите да са по-малко образовани, да получават по-ниски заплати, да им се събират по-високи данъци, за да може партийните командири или началниците по министерствата да ги командват.

ЗАКОНОДАТЕЛЯТ НАЙ-ПОСЛЕ НАПРАВИ МАЛКИ, НО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ СТЪПКИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
39-о Народно събрание, 19 ноември 2004 г.


Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,


Имам позитивна новина. Оказа се, че най-после в този парламент, когато става дума за професионално написани и добре обосновани закони с национално значение, дори винаги спорещи групи могат да стигнат до общо решение.
Веднъж вече ви казах, че тук стана чудо. Сега сме свидетели на нови чудеса. Парламентът прие законопроектите на Новото време, с които законодателят най-после направи малки, но изключително важни стъпки за българското образование и наука. Гласувахме данъчни облекчения за всеки, който дари компютри на училища и университети, стимулирахме тези, които инвестират в научноизследователска дейност. До този момент законът ги наказваше, вместо да им помага.
Най-сетне показахме, че не само можем да говорим колко ни е мил малкият и среден бизнес, но и че можем да му помогнем в битката за оцеляване. Промените в данък добавена стойност дадоха възможност на фирмите да съдят държавната администрация за невърнат в срок ДДС кредит. Така премахнахме незаконното бреме, което тегнеше над малките фирми да финансират държавата.

НОВОТО ВРЕМЕ ИСКА ВСИЧКИ ХОРА, КОИТО РАБОТЯТ, ДА БЪДАТ ПООЩРЯВАНИ, А НЕ НА НАКАЗВАНИ

Изказване на Мирослав Севлиевски,
при обсъждането на измененията в Закона
за облагане доходите на физическите лица.
39-о НС, 11 ноември 2004 г. (стенограма)

Уважаеми колеги! Това, което каза колежката Радева, е много важно и е много вярно. За голямо съжаление обаче законопроектът, внесен от правителството, не изпълнява на 100% думите и заклинанията, които направи тук колежката Радева.
Истината е, че законопроектът на Новото време за облагане доходите на физическите лица изпълнява идеите на новото време.
Новото време иска всички хора, които работят днес, всички хора, които се образоват и искат да се дообразоват, да бъдат поощрявани, а не да бъдат наказвани. Ние искаме всички доходи до 250 лв. да бъдат облагани веднъж с 10% и най-много с 20%. Всички хора, които получават заплати над 250 лв., това означава, че те работят от сутрин до мрак, че те са образовани, че полагат усилия да добият нови знания и нов опит. И по тази причина ние трябва да ги поощрим. Защото те са хората, които са средната класа на България. Днес въпросът е да поощрим българската средна класа. И когато днес гласуваме, нека всеки да си даде тази ясна сметка - кой най-накрая е готов не да прави популизъм, а да поощри и България наистина да има средна класа и кои са онези, които са срещу средната класа в България. (Реплики от Коалиция за България)

НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА НА 10 НОЕМВРИ Е ПОБЕДАТА НАД СТРАХА

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
39-о НС, 10 ноември 2004 г.


Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,

 Оказа се, че 15 години не стигат, за да се научим, че не ни е дадено да пишем историята.
Днес е 10 ноември и точно хората, които сега се опитват да осиновят идеята на този български ден, нито са били участници, нито даже им е минавало през ум да си нарушат спокойствието тогава.
Затова нито БСП има право днес да си приписва заслуги за Десети, нито днешното СДС има право да присвоява датата. Не бива никой да се опитва да подменя фактите, да дописва събитията, да зачерква имена от историята.
Вътрешнопартийният преврат беше опит за оцеляване и стана искрата, която щеше да загасне, ако не беше цялото общество, ако не бяха всички онези хора, които рискуваха настоящето си тогава, за да дадат бъдеще на демокрацията.

Бургаски депутат благодари на в. “Черноморски фар”, че му отвори очите за политиката

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Искам да благодаря на в. “Черноморски фар”, че приема Новото време за толкова важна за Бургас политическа тема, че отделя по цели страници, за да убеждава читателите си как някой си Никой не ни искал. Дълбоко съм ви признателен, че ми отворихте очите за най-сериозните пропуски в идеите и поведението на Новото време, на мен самия, на колегата Кошлуков и на всички нововремци по градове и села. Без такава остра диагноза на нашето “желание за политическо бъдеще”, едва ли щяхме толкова бързо и навреме да проведем животоспасяваща политическа операция – да основем поредния си клуб в страната, а парламентът да приеме поредния важен за държавата закон на Новото време. Благодаря и на автора, който макар от висотата на опита си да ни смята за политически обречени, все пак ни признава, че имаме “някакви шансове” и дори ни подсказва как да оцелеем.  
Ако бях на негово място обаче леко бих се обидил на редакцията на в. “Черноморски фар”, защото макар да са открили историческия му текст в дебрите на Интернет и предвид изключително важното му за Бургас значение да са го публикували, са си позволили да му сменят заглавието – вероятно с цел още по-силно да привлекат вниманието на аудиторията си върху прогнозата за скоропостижната ни обреченост. Вестникът вероятно е решил, че оригиналното авторско заглавие и подзаглавие: “Обречеността на „Новото Време”/ Ако може да се говори за някакви шансове пред тази партия, то те са свързани с дълбоко преосмисляне на политиката й”, не звучат достатъчно ясно за читателите и е прекръстил анализа на г-н автора с далеч по-завладяващото: “Кошлуков, Севлиевски и сие никой не ги ще/ Новото време е ясно раздвоено между желанието за продължително политическо развитие и желанието за максимално използване на настоящата власт”.   
От задълбочения прочит на текста става видно, че г-н анализаторът е изключително запознат с дейността на Новото време и прави прогнози с лекотата на човек, който е в политиката на място, където всичко се знае и откъдето всичко се вижда 100 години напред и със сигурност поне няколко века назад. Направих си труда да проверя откъде “Черноморски фар” се е сдобил с такъв надарен анализатор. Глобалната мрежа не отговаря на въпроса кой точно е г-н авторът, но за сметка на той я е обогатил с обемното си творчество. Респектиран съм от текстовете на този анализатор, който очевидно е компетентен по всички теми и де що има историческо и днешно събитие, той им е бил свидетел.

ЗАКЛИНАНИЯТА НЕ ВЪРШАТ РАБОТА В ПАРЛАМЕНТА
Изказване на Мирослав Севлиевски,
Председател на ПГ “Новото време”
39-о Народно събрание, 22 октомври 2004 г.

Уважаеми господин председател,
Уважаеми колеги,
Вчера стана чудо – два проекта на Новото време за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане бяха подкрепени от Комисията по бюджет и финанси. С първия ние предлагаме парламентът да покаже на дело, че наистина мисли за модерното българско образование. И да го направи, като гласува данъчни облекчения за всеки, който дари компютри на училища и университети. А вторият ни проект ще създаде липсващата връзка между науката и бизнеса, като приеме преференции за фирмите, които инвестират в научноизследователска и развойна дейност.
Преди седмица се видя, че думите, заклинанията и партийните обещания често нямат нищо общо с това, което се случва тук, в залата. А данните доказаха, че не само българското училище, но и българската наука не са любимци на държавата. На 135-годишнината от основаването си Българската академия на науките се "поздрави" с унизителните числа за финансовата държавна подкрепа. Оказа се, че българските учени не само са най-бедни в Европа, но и нашата страна дава 33 пъти по-малко средства за наука от останалите европейски държави. Този отчет опроверга всичките добри намерения на политиците.

Деловата жена и деловият мъж – каква е принципната разлика помежду им?

- Освен природната разлика, в модерния свят друго различие не би трябвало да има. По принцип мъжете са склонни да рискуват по-лесно, а жените мислят в перспектива и залагат на сигурно. Затова мъжете по-често грешат и по-трудно приемат провала. Майчинският инстинкт кара жените да са изключително внимателни, заради което понякога изпускат шансовете си.

Как изглежда идеалната делова жена?

- В деловия свят единственият идеал е успехът и той не може да бъде нито мъжка, нито женска принадлежност. Иначе сериозният, интелигентен, но и дружелюбен маниер, изрядната външност и общителност са добри качества и за жените, и за мъжете.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Все по-често в управляващото мнозинство използват термини от шахмата. Само за два дни те си казаха, че царят бил в цуг-цванг, а парламентарното му мнозинство – в цайтнот. Много преди поредното теоретично пренареждане на фигурите обаче беше ясно, че най-голямата парламентарна група умишлено поставя парламента в ситуация, в която няма полезен ход и отдавна е просрочено времето. Ясно е, че няма сценарий за предсрочни парламентарни избори. Но пък е ясно, че има една голяма група в парламента, която крепи статуквото и препятства промените в политиката и модела.
Как стигнахме дотам 13-те гласа на Новото време да станат основна политическа тема и на нас да приписват и славата, и отговорността от това ще изкара ли мандата си 39-ото Народно събрание, или ще се провали заедно с похарчените за пропаганда бюджетни излишъци. Кой се опитва да ни прехвърли отговорността за качеството на новия бюджет и с него – за стабилността на парламента и комфорта на управляващите.    
Дадох отговора на тези въпроси, още когато Новото време напусна ПГ на НДСВ. Политическите игри, интересчийството, службогонството, личното над националното – тези занимания заместват истинската политика в тази партия и група. Оказа се обаче, че дори заплахата да останат малцинство и да провалят управлението си не успя да промени маниера им.  
В НДСВ е като на ГКПП Калотина - докладчиците убеждават премиера, че всичко е подредено и почистено, а при изненадваща проверка се оказва, че клозетът има по-голяма табела от тази на държавата. Че никой не знае чия е собствеността, нито кой я стопанисва. Обещаната европейска границата е също като обещания консенсус за избора на омбудсман. Провалът също е аналогичен.
Проблемът на НДСВ е, че всички пешки искат да са царе. Веднага след като повярваха, че шахматната дъска е тяхна, премахнаха правилата на политическата игра. И ако това поведение беше вредно само за НДСВ, никой не би се тревожил. Лошото е, че този властови маниер е вреден за България.
Тоталният разпад и липсата на политическа отговорност в жълтото мнозинство бяха легитимирани при избора на омбудсман. Легитимирани бяха воюващите за власт и пост представители на мнозинството. Дискредитирана беше коалиционната политика на управляващите. Нищо не успя да примири враждуващите за влияние групи вътре в оредяващото и раздирано от противоречия НДСВ. Няколко пъти съвсем откровено приближените на Панайотов и Вълчев бламираха собствения си лидер, непрекъснато поставят на колене и председателя на парламентарната си група. Мнозинството е просто заложник на личните амбиции на малка групичка самоизбрани за лидери. Същите хора правят заложник и целия парламент.

Бюджетът не бива да бъде подкрепян на основата на партийни пазарлъци, а на общо виждане за развитието ни за следващите години

Мирослав Севлиевски е роден на 18 ноември 1965 г. в Троян. Завършил е география, по професия е инвестиционен консултант. Влиза в 39-ия парламент като депутат от листата на НДСВ в Бургас. Председател на парламентарната група на Новото време и зам.-председател на партията.

Г-н Севлиевски, как ще гласува Новото време при приемането на бюджет 2005 и имате ли официално решение на групата?

- Бюджетът ще бъде една от темите, при чиято дискусия ще се разбере кой каква партия е, кой за каква държава е, кой къде е по отношение на XXI век. При гласуването пък ще се разбере кой е опозиция на правителството, кой е опозиция на България и кой не е. Нещата стоят така - ние калпав бюджет няма да подкрепим. И няма да подкрепим бюджет, който не гарантира, че държавните средства се използват правилно. И няма да правим заклинания, преди да сме видели бюджета. Това обикновено го правят политици от типа на Румен Овчаров, Иван Костов и Христо Марков. Ние се причисляваме към категорията "не сме опозиция на България", а на лошите идеи.

Солунската митница е мечта на старите партии, „Новото време” играе по правилата и има респект пред гласа на всеки човек

- Г-н Севлиевски, през последната седмица в медийното пространство се експонира тезата, че зад вашия кандидат за кмет на Свиленград стоят силови групировки. Партия „Новото време” официално обяви, че продължава да подкрепя Георги Манолов. Това не ви ли притеснява?

- Нямам и не мога да имам никакви притеснения за това, че „Новото време” избра да подкрепи именно Георги Манолов, нито имам колебания в това, че той ще продължава да бъде нашият кандидат. Още със създаването на партия „Новото време” ние казахме, че това е не е партия, послушна на един лидер, а организация от лидери – всеки, който може да допринесе с професионализма и идеите си за модернизирането на България, е нововремец. Манолов е точно такъв човек – той няма нужда от пропагандна партийна подкрепа, а от възможност да работи по правилата и законите на демокрацията.

Солунската митница е мечта на старите партии, „Новото време” играе по правилата и има респект пред гласа на всеки човек

- Г-н Севлиевски, през последната седмица в медийното пространство се експонира тезата, че зад вашия кандидат за кмет на Свиленград стоят силови групировки. Партия „Новото време” официално обяви, че продължава да подкрепя Георги Манолов. Това не ви ли притеснява?

- Нямам и не мога да имам никакви притеснения за това, че „Новото време” избра да подкрепи именно Георги Манолов, нито имам колебания в това, че той ще продължава да бъде нашият кандидат. Още със създаването на партия „Новото време” ние казахме, че това е не е партия, послушна на един лидер, а организация от лидери – всеки, който може да допринесе с професионализма и идеите си за модернизирането на България, е нововремец. Манолов е точно такъв човек – той няма нужда от пропагандна партийна подкрепа, а от възможност да работи по правилата и законите на демокрацията.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ


Тези дни едни хора, битували по различно време по върховете на МВР с мандата на различни политически сили, коментираха напоително българската политика. Очевидно се чувстваха особено комфортно в ролята на политолози. Един от тях (вече бивш шеф на специална служба, призвана по закон да противодейства и неутрализира престъпната дейност на местни и транснационални престъпни структури) нарече депутатите “малки политически човечета”, които не знаят как се управлява държава.
Тази медийна политологична изява на бивши и настоящи полицаи, пратени в системата именно от малките тъпи политически човечета (избрани по конституция и закон), беше реално доказателство за това, че попадналите независимо как в МВР изведнъж решават, че те управляват държавата. Решават го още в момента, в който наследят порочната практика

владееш ли тайните, владееш и хората

и системата, ти си върхът на политическата пирамида.
Вече 14 години в България полицаи правят политика от държавните тайни и с тях воюват с политиците. Няма значение какви са партиите или как се казват техните представители в парламента. Фронтът между полицаи и политици е толкова широк и кървав, че не само накара хората да повярват, че политиката е античовешки цинизъм, не само дискредитира демокрацията като начин на управление, не само разруши репутацията и спокойствието на много хора, но и отне човешки животи. Резултатът е тоталната омраза на хората към носителите на властта.
Независимо как се казва министърът - Георги Танев, Атанас Семерджиев, Пенчо Пенев, Христо Данов, Йордан Соколов, Виктор Михайлов, Чавдар Червенков, Любомир Начев, Николай Добрев, Богомил Бонев, Емануил Йорданов или Георги Петканов - неговото ведомство неизменно произвежда собствена политика. Бори се за властта и излъчва сигнали като на политическа централа, като претендира да определя кой и колко дълго да остане на върха. Вместо единствено да произвежда сигурност или поне това, което пише в чл. 1 от Закона за МВР “да защитава националната сигурност и да опазва обществения ред”.   
Неизменно висши (по закон “професионални”) представители на МВР влизат или излизат от политиката, но не спират да се занимават с нея. И не се отказват от ролята на политически критици, въоръжени с информация, с която дискредитира една или друга политическа фигура, партия или държавна система.
Вече14 години има и втори фронт - този с магистратурата. На него не се стига до победа, единствените резултати са взаимната дискредитация. Енергията отива за взаимното клепане и прехвърляне на отговорността на основните служби, задължени да осигуряват ред и законност в България.
Гражданите се чувстват беззащитни, не защото няма закони в държавата, а защото нямат вяра, че хората, които държат временно лостовете на информацията, на парите и на властта, го правят в името на държавата, а не за да се докопат до някой тайна, която да осребрят при нужда.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Качеството на образованието ни все още е добро и българите могат да бъдат конкурентни на
общоевропейския пазар на труда, което се вижда и сега. За съжаление нещата в образованието от години не вървят добре и слабата връзка между университетите и пазара на труда е само един от проблемите. Причината образованието да е още на високо ниво е, че то е инертна система, в която промените дават резултат след по-дълъг период.
Промените в последните 15 г. бяха противоречиви и лошият резултат от тях тепърва ще се
види. Това означава, че ако искаме подобрение след 10 г., трябва да започнем с
положителните промени сега. Основният недостатък на реформата в образованието е, че няма реформа. Вместо обмислена промяна имаше поредица от малки "реформи", някои - безсмислени, други – противоречащи една на друга.
И преди 10 ноември 1989 г. се правеше същото - през 2 г. нещо се променя, но не се казва
защо, не е ясно накъде се стремим, няма обсъждане с участниците в образователния процес.
Резултатът от липсата на визия, а оттук и на стратегия за образование доведе до следното
положение.

ПОЛИТИЦИТЕ ДЪЛЖАТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА ДОСТЪП ДО ЗНАНИЯ
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ "Новото време",
39-о Народно събрание, 15 септември 2004 г.

Уважаеми г-н председател,
Уважаеми колеги,
Днес е празник! Хиляди български деца ще прекрачат за пръв път училищния праг. На празник хората си пожелават здраве, любов и успех.
А политиците най-често използват празниците, за да се харесат на обществото.
Но любовта към децата и загрижеността за тяхното бъдеще не могат да бъдат кампания за един ден. И само в този ден, заедно със запалените фарове, да ни светва и лампичката на тревогата – тревога от това, че вече 15 години правим ялови реформи и объркваме не само системата на знанието, но и мотивацията на децата. И само в този ден да обясняваме колко нови концепции сме съчинили за образованието и колко добре ще започнем да го реформираме от утре.
Новото време няма да участва днес в тази кампания. Новото време работи – проучва състоянието на българските училища, съветва се с хора, които разбират от тази област, пише и внася закони, които ще направят реформата не по-красиво изказана, а осъществима и работеща. Казвал съм много пъти и пак ще повторя – децата на България са ни дали тази държава назаем, а не сме я получили в наследство от бащите си. И всеки ден от нашата работа трябва да е посветен на нейното настояще и на нейното бъдеще. А не само 15 септември.

Г-н Севлиевски как се чувствате лице в лице с зрителите, които очакват разговора с вас?

- Като на изпит.

Вчера едно предаване, бих казал институция в българското телевизионно пространство,  предаването "Всяка неделя" имаше юбилей, неговият автор и водещ навърши 60 години г-н Кеворкян и вие бяхте ангажиран с неговият празник.

- Да наистина г-н Кеворкян вчера имаше рожден ден. Твоето предаване много прилича на неговото. И в момента се конкурираме за ефир. Понеже по националната телевизия продължава да тече предаването "Всяка неделя", но така или иначе за онези които не са в момента със "Всяка неделя" мога да кажа че няма българин, който не познава Кеворк Кеворкян и няма българин, който не иска да се запознае с него. Не мога да скрия че съм изключително щастлив и благодарен на съдбата, че преди 15 години ме срещна с него. И както си позволих да кажа преди няколко дни, мисля че спокойно можем да сравним предаването "Всяка неделя"  с едно от седемте чудеса на света - храма на любовта "Тачмахал" , и да кажем че ако "Тачмахал" е храма на любовт, то "Всяка неделя" е храма на истината.  И аз ти пожелавам след 25 години и за твоето предаване "Лице в лице" да кажат че  Весо Пренеров може да прави компромиси с всичко, но  с истината никога. И че е готов за България и за принципите да наприви всички свои врагове  или пък всички свои приятели.

“Новото време” предложи данъчни облекчения за фирми, които даряват техника за учениците, а в държавния бюджет поне 5% от БВП да се отделят за образование

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Новото време направи проучване за това как Бургаска област, като част от модерна България, е подготвена да стане равноправен член на Европа и на свободния пазар на идеи и възможности в глобалния свят. В областта, по данни от края на 2003 г., има 56 223-ма ученици, училищата са 178. До всички “Новото време” изпрати анкети – с въпроси за броя на компютрите (и техните технически параметри), за компютърните кабинети, за броя на децата и вида на достъпа им до РС-тата и до глобалната мрежа.
Отговор получихме от 81 училища. За останалите 117 училища, които не отговориха, приемаме, че нямат компютри. Категорични доказателства за такава липса има в 45 от върнатите анкети. Сред тях има училища със 100, 200 и 350 деца. В едно училище, където се обучават 600 деца - в Карнобат, има само един компютър и е за администрацията. В друго училище - в с. Планиница, където учат деца от 10 близки села, няма нито един компютър. В ерата на високоскоростните комуникации, които не познават граници, за много от училищата в Бургаско и “Правец-8” е непостижима мечта. Голяма част от наличните компютри пък са втора употреба.
Проучването показва, че в училищата на цялата Бургаска област има 523 компютъра. Това число изглежда голямо, спрямо общата картина на българското образование, но разделени на 56 223 деца тези компютри са пренебрежимо малко. Освен това голяма част от тях са 8, 16 или 32-битови, с безнадеждно остарели процесори и никакви възможности да понесат тежестта на съвременен софтуер, камо ли да осигурят на децата достъп до Глобалната мрежа. На пръстите на едната ръка се броят училищата, снабдени с качествени компютри.
Само в 15 от училищата има кабелен Интернет, в още 12 има достъп чрез dial-up. В две училища, за да ползват компютър, децата си плащат – по колко и по какъв график решава частната фирма, предоставила компютрите.

Националната идея е по-важна от името на една партия

Мирослав Севлиевски

Новото време не е име на партия. Новото време е духът, развитието, отношенията, свободният пазар и отворените граници, политиката, икономиката и знанието на модерния свят. Още преди 15 години България направи своя избор - да стане част от този свят. За това време всички ние – като държава и общество, трябваше да започнем да мислим, да се образоваме и да работим по нов начин, да се включим в световната мрежа от нови правила и да станем конкурентен участник.
Европейското ново време срина не само берлинската стена, но и крепостта, в която България се бе укрепила срещу останалия свят. От камъните на разрушените стени ние трябваше да изградим новия български град – с модерна инфраструктура, с мъдра управа, с развити съобщения, с нови закони, правила, пазар.
Най-усърдни обаче бяхме в разрушенията и най-дълго време ни отнеха ликвидацията и основният ремонт на старото. Минаха 15 години, а продължаваме да възстановяваме сцени от миналото и да отлагаме строителството на бъдещето. И сега остатъците от прехода са не подводни камъни, а цял бариерен риф, преграждащ новото време на България.
Най-опасната бариера е политическият модел, изграден от днешните стари партии. Всяка от тях, веднага щом спечели властта, си присвоява държавата и инфилтрира кадрите си по всички нива на управлението. И става държавна партия. Тя няма нужда от обществена сила за политиката си, защото й стига политиката на силата. Започва да разпределя доходи и забравя, че е избрана, за да напише правила за създаване на доходи.

Старите партии развиха системата на клептокрацията

Обществото се отчужди от политиката, не защото загуби вяра в демократичните принципи, а защото елитът му насади усещането, че политиката е бизнес, а свободата и свободният пазар принадлежат на една малка прослойка. Защото да си политик днес означава, че можеш да отваряш и затваряш врати. Така престъпниците откриха, че се нуждаят от политиците, политиците пък разбраха, че имат нужда от пари, за да останат на власт. Реална пазарна конкуренция не се роди и държавата започна да се конкурира с нелегалната икономика. Бе създадена престъпна група от хора, които получават ресурс под масата или по силата на властта, не плащат данъци, не са отговорни за обществения живот на хората или за ефективността на институциите. Странно защо сега същите хора, които градиха този модел, се питат откъде ни се взе на главата организираната престъпност. 

Цяла България знае “Всяка неделя” и Кеворк Кеворкян и всички искат да го познават. Възвеличаван, гонен, отричан, хвален, но винаги респектиращ. Това е Кеворк – също толкова искрен приятел, колкото и до инат неотстъпчив, когато става дума за България, за принципи и професионализъм.
Никак не завиждам на враговете му. Кеворкян е школа – по журналистика, по политика, по гражданска позиция и обществена непримиримост. Всички опити школата “Кеворк” да бъде дискредитирана или отстранена се увенчаха с гръмовен провал.
Ако някой някога публикува ситно изписаните тефтерчета на Кеворк Кеворкян, това ще е като кардиограма на България през последните 25 години и, дай боже, през следващите 25.
Логично е да се предполага, че и той като всеки човек се ласкае от мисълта, че остана сам на върха на българската телевизионна журналистика, изобщо на върха на българската телевизионна журналистика, изобщо на върха на анализа, на горещите теми, на авторитетния коментар и на истинските проблеми на България.
Кеворкян не приема липсата на конкуренция да го определя като единствен и незаменим. Напротив, знам, че не се примирява с профанизирането на темите, професията, професионализма, нито с отсъствието на истинска конкуренция.
Кеворк наистина е искрен приятел. Много се ядосва, когато губи на карти, например. Забавно е, но е по-здравословно в такъв момент ти да не си този, който е победил в играта.