Това е блог за политика, случки, събития, хора, преживелици, пътешествия, емоции и факти - всякакви и най-вече политически.
Някои от тези събития и хора са част от историята на България, други със сигурност няма да попаднат там.
Някои са просто нещата, които са нашарили живота ми. Има ги в текстове. Има ги и в снимки, които и без думи разказват достатъчно.
НОВОТО ВРЕМЕ ЩЕ ПОДКРЕПЯ ДЕЙСТВИЯ, А НЕ ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ
21 Януари 2005 г., публикувано в Архив
Изказване на Мирослав Севлиевски
председател на ПГ “Новото време”
39-о НС, 21 януари 2005 г.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Ще ви отнема съвсем малко време, за да напомня и на вас, и на правителството, че остават 158 дни до края на мандата на 39-ото народно събрание.
“Новото време” ще ви показва този своеобразен календар всяка седмица и ще ви припомня защо сме тук, каква политика защитаваме и какво работим.
В края на миналата година “Новото време” даде подкрепата си за бюджета срещу писмения ангажимент на правителството да напише и представи пред парламента стратегии за възраждането и модернизацията на българското образование.
“Новото време” даде не своите гласове, а заложи политическия си авторитет, за да бъде приет най-важния политически закон на правителственото малцинство – този .
ХАПЧЕ СРЕЩУ ПАРТИЙНА АПАТИЯ
17 Януари 2005 г., публикувано в Архив
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Като се втурнахме всички да откриваме новия политически сезон, сякаш пропуснахме да направим оценка на отминалата година от мандата на 39-ия български парламент. Има достатъчно факти, които доказват, че политическата 2004-та беше годината на новото време. Не само на групата и партията с това име, а на идеята, че България няма време за губене, и че партиите нямат никакво право да пилеят националното историческо време в глупости.
Още когато се отделихме в групата “Новото време”, казахме, че нашата визитка са нашите закони и цялостната ни публична дейност в парламента и в политиката. Досега Новото време има внесени 70 законопроекта, от които 17 са чисто нови закони и всичките са свързани с насърчителното законодателство за институциите, за бизнеса и обществото и с реформирането на политическия модел. В декларацията, с която оповестихме създаването на нашата група, ние казахме, че се отделяме, защото е политическо лицемерие да се примиряваме с нежеланието за ефективна работа и със съпротивата на старите партии срещу промяната на статуквото. Нашата идея е да обединим хора около идеи, по-големи от идеите за собствена парламентарната група или политическа партия. Сложихме край на политиката на мрънкането – старите политици много обичат да се държат като оплаквачки, а още повече да си играят на тайни и на ченгета. Новото време се роди с идеята, че парламентарната демокрация може да се упражнява публично, прагматично и ефективно. И доказахме с действията си в парламента, че това е осъществимо. Тази политика е краят на двуполюсния модел и паниката в старите партии показва, че те не успяват да намерят своето място в новия политически свят. В него те съзират заплаха за статуквото, което ги държи във властта. През миналата година стана практика, винаги когато поставим някакъв важен за обществото проблем и предложим вариант за разрешаването му, старите партии вместо да вадят аргументи и да защитават или оспорват политика, всички започват кампания срещу Новото време. Така беше с наркотиците – спомнете си каква кампания се надигна срещу нас, вместо да се обединят усилията да променим законодателството така, че да спасим децата на България от наркотиците. Обвиняваха ни в какво ли не, включително и в това, че наркобосовете и дребните трафиканти са на свобода и въртят бизнес под носа на МВР. Такива бяха реакциите и срещу етичния кодекс, който слага край на братовчедската политика и ако беше приет на време, в доклада за присъединяването ни към ЕС нямаше да има толкова критики, че си затваряме очите за корупцията по високите етажи на властта. Така беше и със закона за партиите. Сигурен съм, че избирателите с гласовете си догодина на изборите ще дадат ясен сигнал на онези, които не искат партиите да имат публични финанси, на онези, които не искат да правят политика, а да развиват ресторантьорство и манекенски агенции в партийните си централи. По същия начин се държаха старите партии и когато Новото време им направи показно за това кой е модерният начин да си опозиция и да направиш така, че политиката, която защитаваш да донесе конкретна обществена полза. Ние приемаме като голям успех предвидените допълнителни 170 млн. лв. от държавния бюджет за образование и наука. Но по-големият ни политически успех е това, че Новото време направи така, че за първи път проектобюджетът се дискутира преди да бъде внесен в Народното събрание и в резултат на тази модерна парламентарна практика постигнахме промени, полезни за обществото.
ИЗБИРАТЕЛЯТ ВЕЧЕ НЕ Е ДОВЕРЧИВ, А ИНФОРМИРАН
13 Януари 2005 г., публикувано в Архив
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Всички прогнози, които се правят за изхода от предстоящите избори, са нереални. Всички анализирани конфигурации са продиктувани по-скоро от желанията на партийните централи за оцеляване, отколкото от сигналите, които излъчва обществото. Изборите за 40-ия български парламент ще са най-интересните и най-непредвидимите за последните 15 години на преход и демокрация в България. Доказват го не само паниката, обхванала партиите, и странните им коалиционни оферти, но и незапомнената предпазливост на социолозите, които в обикновена предизборна ситуация така щедро раздават прогнози и излъчват победители.
Макар че вече имаме втори парламент, който ще изкара пълен мандат, времето и свободата от революции не стигна на основните партии да преформулират политиката си, да я модернизират и да произведат политически продукт, адекватен на търсенето на електоралния пазар. За съжаление, те потвърдиха моята теза за старите партии, които са способни да виреят единствено във вражеска среда. Като казвам “стари”, нямам предвид възрастта на формацията или на лидерите. Стари означава ретро поведение, партиен архаизъм в посланията и действия, адекватни единствено на миналото време. Стари означава липса на ефективност днес, липса на ясна стратегия за бъдещето – дори за собственото си партийно бъдеще, липса на мащабност и конкурентност в политиката, липса на хоризонт в мисленето. Тези стари партии в крайна сметка са неадекватни на избирателите си. Именно в това, а не в стойността, в амбициите и в склонността за коалиране на всяка отделна формация, се корени невъзможността изборите да бъдат прогнозирани. При тях коалирането се решава от ръководителите им, а в Новото време изборът става на основата на политиката, записана в нашия устав и се решава единствено от конгреса на партията. Те се коалират, за да оцелеят в политиката, а ние правим политика, за да се коалираме с избирателите. И то с тези избиратели, които искат да останат в България. Защото оставането не е само печат в паспорта, то е състояние на духа, то е волята да гласуваш и с гласа си да участваш във възраждането на страната и в създаването. Новото време не пресмята в каква конфигурация да отиде на изборите, а предлага политика, която да заслужи доверието на хората и да ги мотивира да участват в политическия живот. Новото време е коалиция на българите, които остават в България и не напускат своето бъдеще. Тези българи ще решат какъв ще е крайния резултат от изборите това лято.
БЪДЕЩЕТО Е НА ПАРТИИТЕ НА СВОБОДНОТО ПРИДВИЖВАНЕ
12 Януари 2005 г., публикувано в Архив
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ "Новото време"
за откриване на политическия сезон
39-о Народно събрание, 12 януари 2005 г.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Открихме есенната сесия на парламента с възстановки на миналото. Сега откриваме новия политически сезон с възкресяване на страха. БСП покани международния тероризъм да участва в българските избори. Точно такава покана са заканите на Сергей Станишев да изтегли българския контингент от Ирак.
На 3 септември призовах управляващите да спрат да възстановяват миналото и да се заемат да възстановят днешните пътища на България. Сега моля БСП да се откаже от искането си за контингента и най-накрая да спре да управлява страховете на хората, да спре да си прави кампании чрез кризите и страха от терор.
Колеги,
През септември миналата година казах, че ни остават 10 месеца, за които този парламент може да се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили, а няма да остане само число в статистиката. Тогава призовах и всички българи да гласуват, но преди да гласуват, внимателно да гледат с какво всяка партия е заслужила доверието им.
Сега на 39-ото народно събрание, на всички нас, ни остават само 164 дни и всеки българин трябва да си отговори на няколко въпроса и да вземе няколко решения. Едно от тези решения е съдбовно. Всеки трябва да реши остава ли в България или иска да избяга. Защото ако си решил да останеш, това означава да гласуваш. Гласуването е за това да има държава, да има бъдеще. Отказът от гласуване е бягство. Както е бягство и политическият отказ от ефективна работа. Бягство е поредната партийна подялба на миналото. Бягство е възкресяването на страха, на вражеския език, на заплахите, на компроматите, на досиетата.
Новото време няма да участва в ретроградния дебат, който се води от старите партии, устремени към нов мандат на разпределението. Новото време призовава към 164 дни на създаването.
Председателят на ПГ “Новото време” Мирослав Севлиевски: ПОЛИТИЧЕСКИЯТ СЕЗОН ЩЕ ЗАПОЧНЕ С НОВОВРЕМСКАТА ИДЕЯ ЗА ВЪЗРАЖЗАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
11 Януари 2005 г., публикувано в Архив
Г-н Севлиевски, как ще посрещне "Новото време" новия политически сезон?
- Отговорно и с работа, както винаги. "Новото време", за разлика от всички останали политически сили, вярва, че България няма повече време за губене. Няма да повтаряме модела, който е правен и граден през последните 15 години - да се губи българското време и политиците да се моткат. И затова ще имаме прагматичен подход. Прагматичният подход е свързан с реализация на идеята на "Новото време" да възродим най-накрая българското образование и българската наука.
Вие вече не предприехте ли необходимите мерки за реализирането на тази идея?
- Предприехме доста мерки, записали са го в държавния бюджет, но сега стратегиите трябва да бъдат внесени от Министерския съвет и българското Народно събрание, всички политически сили в него и извън него трябва открито и отговорно да дискутират тези стратегии, така че на финала те да бъдат най-добрите, за да
могат и парите, 130 милиона лева, да бъдат правилно инвестирани.
Новият шеф на парламента не трябва да е от жълтата група
01 Януари 2005 г., публикувано в Архив
Новият шеф на парламента не трябва да е от жълтата група
ГЕРДЖИКОВ СТАНА МАРИОНЕТКА НА НДСВ
Няма шанс за предсрочни избори, казва Мирослав Севлиевски
Вот на недоверие на правителството и смяна на парламентарния шеф Огнян Герджиков - тези заплахи отправиха депутати от всички опозиционни групи в петък. Поводът бе масовото бягство от насроченото пленарно заседание на избраниците от НДСВ. Простите сметки обаче показват, че за да се случат каквито и да е размествания, те трябва да бъдат подкрепени от избраниците от "Новото време". Предстоят ли наистина промени, или заканите ще си останат плод на бурни емоции? "Стандарт" попита лидера на ПГ на "Новото време" Мирослав Севлиевски.
5 истории на Мирослав Севлиевски
30 Декември 2004 г., публикувано в Архив
Мирослав Севлиевски е роден на 15 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Депутат, председател на ПГ "Новото време"
1. По бермуди в парламента на бой за честни избори
Първото ми влизане в парламента беше в един ден след изборите през юни 1990 г. Сутринта към 10 часа се намирах в офиса на БСЧИ, където бях нещо като изпълнителен секретар. Тъкмо съм заспал след нощното изборно бдение и някой ме изрита по главата. Поглеждам - Емил Кошлуков. "Ставай, че ни изтрепаха като качулатки, да отиваме в парламента", каза ми той. Беше обул дънките на приятелката си, тогава още можеше да ги обуе. Стояха му обаче като три четвърти. Аз бях с къси гащи, тип бермуди. Тръгнах да се преобличам, но той вика, че няма време. Обух едни маратонки на бос крак и тръгнахме. Тогава бяхме членове на Националния обществен съвет - нещо като продължение на Кръглата маса. В него имаше 20 човека. Тръгнахме за заседание на съвета в парламента, където щеше да се обсъжда дали изборите са легитимни.
Пристигаме ние и влизаме в клуба на народния представител. Вътре бяха насядали Живко Сталев, Велко Вълканов, Борис Кюркчиев, Филип Боков, Георги Пирински. Боков, като ни видя как сме се пременили, му паднаха очилата.
По време на дискусиите стана скандал. Бай Борис Кюркчиев, който беше доайенът на демократите, и Велко Вълканов скочиха да се бият. Тогавашните заседания не свършваха с резолюция и решение.
Мирослав Севлиевски: В БЮДЖЕТА ВЕЧЕ ИМА ПОЛИТИКА
11 Декември 2004 г., публикувано в Архив
Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян. Завършил е география в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време и на дискусионния клуб със същото име, в който членуваха над 20 депутати от НДСВ. Сега е председател на ПГ “Новото време”, в която има 13 депутати. Учредител и заместник-председател на политическа партия “Новото време”. Преди да оглави самостоятелна група, Севлиевски беше член на Политическия съвет на партия НДСВ и зам.-председател на жълтата парламентарна група в 39-ото Народно събрание. След напускането на мнозинството и на партията, продължава да е член на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Депутат е от Бургаския многомандатен район. Женен, има една дъщеря.
Създадохте доста притеснения на финансист №1 Милен Велчев, тъй като заради допълнителните 135 млн.лв. за образование ще се иска благословията на МВФ. Смятате ли, че Велчев ще успее да убеди фонда, че по-големите харчове са наложителни.
- Струма ми се, че Велчев няма друга алтернатива. Той трябва или да убеди фонда, или да каже на колегите си министри, че има проблеми в приемането на бюджета на второ четене и да ги запознае с евентуалната необходимост от техни оставки. Но ако е върнем на МВФ, освен тези 135 милиона лева, които на практика идват от корекция на приходите в бюджета, са и пряко свързани с разходния таван, договорен вече с фонда, и пряката му връзка с харченето на сумите от преизпълнението на бюджета за 2004 година. Големият проблем на финансовият министър не са 135-те милиона за образование и наука, а са 200-те милиона, които правителството иска да изхарчи за табели и чешмички.
НДСВ – ОБРУГАНА, НО УХАЖВАНА МОМА
08 Декември 2004 г., публикувано в Архив
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Напоследък някои социолози и политолози упорито налагат тезата за възстановяване на двуполюсния модел. Все по-често обясняват прогнозите си с простичкото, че “на едната везна е десницата, на другата стои левицата”, а според нуждите на съответния анализ царят бива местен ту в едната половина, ту в другата. Старите играчи също се надпреварват да възстановят двуполюсния модел, заради неговите две най-характерни проявления: “прогнозируемост” – има две партии и като се провали единият, идва другият; и възможността да вземаш властта без избори (по примера на кабинета “Беров”).
В тази ситуация интересно е поведението на НДСВ (докъде може да стигне неговата поливалентност) и отношението на двата досегашни полюса БСП и СДС към царя. Защото нито БСП, нито СДС, нито пък либералите могат да съставят самостоятелно управление. Със сегашните си 20% либералите могат да формират както лявоцентриска, така и дясноцентристка управленска коалиция.
Това поставя НДСВ в положението на ухажвана мома, която знае, че ще бъде омъжена, но още не е ясно за кого. Парадоксалното в случая е, че ухажването е тайно - предизборно всички ще се дистанцират от НДСВ, но всеки ще си остави по една тайна пътечка към него. Защото, ако след изборите царската партия стане втора политическа сила, същите тези, които са я нападали, ще се юрнат да се сгодяват с нея. И затова, докато я плюят, гледат да не я удавят.
Това фактически цели да елиминира конкуренцията между партиит и обезсмисля самия акт на гласуване - излиза, че каквото и да правят избирателите, царят и НДСВ отново ще ги управляват, дали с БСП или с някой друг, няма значение.
Това проваля с гръм и трясък теорията, която доведе НДСВ на власт - че “царят матира партиите”. Напротив, все по ясно става, че при двуполюсния модел, който му готвят, царят е матиран от партиите, включително и от неговата. Защото за тях е жизнено важно царят от символ на промяната да го превърнат в символ на статуквото.
“НОВОТО ВРЕМЕ” ИСКА БЪЛГАРИТЕ ДА СА ОБРАЗОВАНИ
03 Декември 2004 г., публикувано в Архив
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Допълнителни 135 милиона лева ще има догодина за българското образование и наука. Няма никакво значение какви квалификации бяха измислени за Новото време във връзка с преговорите, в резултат на които тези пари ще бъдат осигурени. За нас е важно, че парите ще ги има и че правителството се задължава да напише стратегии за инвестирането им. Макар да смятам тези преговори за бюджета за един от най-успешните и общополезни ходове на “Новото време”, признавам, че всъщност медиите направиха така, че не допуснаха НДСВ и ДПС да водят задкулисни пазарлъци. Медиите вдигнаха шум, когато Никола Николов напусна парламента и де факто подари един глас на НДСВ. И така оставиха само един възможен ход на правителството на малцинството - да проведе публични консултации с всички групи. Това искахме и ние от “Новото време” – да се водят публични преговори, които да донесат не гласове на НДСВ, а пари за образование и наука - една от най-важните обществени сфери, от които зависи бъдещето на нацията и държавата. В последния кръг на тези преговори успяхме да осигурим допълнително 135 милиона лева директно за образование и наука и 35 млн. индиректно чрез промени в данъчните закони.
Надявам се и представителят на МВФ в България, който призова “Новото време” да защити нуждата от тези допълнителни пари за образованието, да проче споразумението ни с управляващото мнозинство. Там и той, както всички критици, могат да видят, че сме затворили всички пробойни в закона, които могат да позволят на някого да прахоса тези пари. Редно е правителството да поеме този ангажимент – за прозрачното и ефективно инвестиране на тези средства, но ние сме дали дума, че искаме да бъдат инвестирани по конкретно гласувана от парламента стратегия и ще следим как министърът изпълнява задълженията си. Друг е въпросът, ако на някого в МВФ не му се иска българите да бъдат образовани. Това си е негов проблем. Ние, от “Новото време”, искаме българите да са образовани, искаме българите, които искат да работят и да се образоват, да останат тук – в България. И не само искаме, а работим за това да спре изтичането на мозъци от държавата ни.
Мирослав Севлиевски: НИЕ СПИРАМЕ БСП И КОСТОВ ДА ВЗЕМАТ ВЛАСТТА БЕЗ ИЗБОРИ
03 Декември 2004 г., публикувано в Архив
Ако МВФ не иска българите да са образовани, това си е негов проблем, казва шефът на “Новото време”
Мирослав Севлиевски е председател на ПГ "Новото време" в 39-ото народно събрание и зам.-шеф на нововремската партия, която в момента гради структурите си в страната. Напоследък Севлиевски отчита, че най-голямата победа на "Новото време" през изминалата година е прокарването в държавния бюджет на допълнителни средства за образование и наука -170 млн. лв. Представителят на МВФ обаче поиска нововремците да обосноват необходимостта от тези пари и най-вече квалификацията на кадрите в образованието.
Г-н Севлиевски, заявихте, че благодарение на медиите "Новото време" е успяло да осигури допълнителни пари в бюджета за образование. Защо?
- Медиите не допуснаха НДСВ и ДПС да водят задкулисни пазарлъци. Вдигнаха шум, когато Никола Николов напусна парламента и де факто подари един глас на НДСВ. Оставиха един ход за правителството на малцинството - да проведе публични консултации с всички групи. Това беше и желанието на "Новото време". В последния кръг на тези преговори успяхме да осигурим допълнително 135 млн. лева директно за образование и наука и 35 млн. индиректно чрез промени в данъчните закони.
НА ПЪРВО МЯСТО В НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ ВЕЧЕ НЕ СА ОРЪЖИЯТА, А ОБРАЗОВАНИТЕ ХОРА
25 Ноември 2004 г., публикувано в Архив
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ "Новото време",
при обсъждането на първо четене на проектозакона
за държавен бюджет за 2005 г.
39-о Народно събрание, 25 ноември 2004 г. (стенограма)
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Мислех си, че тези два дни ще бъдат дни за обсъждане на бюджета на България за 2005 г. Тези два дни обаче по-скоро се превърнаха в два дни парламентарно обсъждане на Новото време. Не мога да скрия задоволството си от този факт. Имаше хора, които злобно правеха забележки към Новото време, имаше хора, в чийто глас имаше завист.
В нашия глас днес, дами и господа, има гордост! (Оживление в залата.) Има гордост заради това, че за пръв път в България, когато едно правителство на малцинството трябваше да внесе държавен бюджет, в него надделяха добрите, надделяха онези, които предпочетоха пред търгашеството, пред купуването на гласове, пред размяната на постове (оживление в залата) да водят публичен диалог. Искам още сега на първо място да благодаря на Станимир Илчев, искам да благодаря на министъра на финансите Милен Велчев. (Ръкопляскания от Новото време)
Те бяха хората, които предпочетоха вместо други да разменят постове в Сметната палата, или пък за НОИ, да водят дебат.
МИХАИЛ МИКОВ (Коалиция за България, от място): Да ги разпределят сами.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Те признаха, че проектът за държавен бюджет за 2005 г. наистина е проектът на статуквото и в голяма степен запазва инерцията. Но аз разбирам министър Велчев, защото с част от колегите си в Министерския съвет той не е в състояние да внесе друг бюджет. Онези министри, които цял ден нито вчера, нито днес не намериха време да бъдат в пленарната зала и поне да се изправят пред колегите народни представители и да кажат коя е политиката, която защитават, как ще направят така, че техните министерства да бъдат ефективни, да не се разхищават средства, как ще направят така, че да увлекат администрацията след себе си. Тези министри ги няма.
Мирослав Севлиевски: В БЮДЖЕТА ИМА МНОГО ПАРИ ЗА ПРАХОСВАНЕ
25 Ноември 2004 г., публикувано в Архив
Това, че бизнесът иска да си прави партия, означава, че парламентът не изпълнява бизнеспоръчки
Господин Севлиевски, изтъргува ли Новото време подкрепа за бюджета срещу данъчните си закони?
- Едни търгуват партийна подкрепа, други търгуват гласове, трети – закони. Ние преговаряме за политика. Нашите данъчни закони, законите за промяна на политическата система и законите за въвеждане на публичност в България са политиката на Новото време. Всички тези закони са свързани с осмисляне на живота на средната класа. Данъчните ни закони поставят близо един милиард лева в джобовете на всички българи, които работят и които се образоват. Политическите ни закони осмислят политическото участие на българската средна класа, а законите ни за публичността правят от всеки гражданин участник в държавното управление. Ние не търгуваме тези закони, преговаряме за тях.
Политиката, която е заложена в проектобюджета на МС до известна степен се опитва да допринесе за българите нещо, но бюджетът е такъв, че по никакъв начин не поощрява онези, които работят. По-скоро е бюджет, който удовлетворява онези, които не работят по една или друга причина, които не искат работят или да се квалифицират. Проектът не поставя бариера и за тези, които продължават да искат българите да са по-малко образовани, да получават по-ниски заплати, да им се събират по-високи данъци, за да може партийните командири или началниците по министерствата да ги командват.
ЗАКОНОДАТЕЛЯТ НАЙ-ПОСЛЕ НАПРАВИ МАЛКИ, НО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ СТЪПКИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
19 Ноември 2004 г., публикувано в Архив
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
39-о Народно събрание, 19 ноември 2004 г.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Имам позитивна новина. Оказа се, че най-после в този парламент, когато става дума за професионално написани и добре обосновани закони с национално значение, дори винаги спорещи групи могат да стигнат до общо решение.
Веднъж вече ви казах, че тук стана чудо. Сега сме свидетели на нови чудеса. Парламентът прие законопроектите на Новото време, с които законодателят най-после направи малки, но изключително важни стъпки за българското образование и наука. Гласувахме данъчни облекчения за всеки, който дари компютри на училища и университети, стимулирахме тези, които инвестират в научноизследователска дейност. До този момент законът ги наказваше, вместо да им помага.
Най-сетне показахме, че не само можем да говорим колко ни е мил малкият и среден бизнес, но и че можем да му помогнем в битката за оцеляване. Промените в данък добавена стойност дадоха възможност на фирмите да съдят държавната администрация за невърнат в срок ДДС кредит. Така премахнахме незаконното бреме, което тегнеше над малките фирми да финансират държавата.
НОВОТО ВРЕМЕ ИСКА ВСИЧКИ ХОРА, КОИТО РАБОТЯТ, ДА БЪДАТ ПООЩРЯВАНИ, А НЕ НА НАКАЗВАНИ
11 Ноември 2004 г., публикувано в Архив
Изказване на Мирослав Севлиевски,
при обсъждането на измененията в Закона
за облагане доходите на физическите лица.
39-о НС, 11 ноември 2004 г. (стенограма)
Уважаеми колеги! Това, което каза колежката Радева, е много важно и е много вярно. За голямо съжаление обаче законопроектът, внесен от правителството, не изпълнява на 100% думите и заклинанията, които направи тук колежката Радева.
Истината е, че законопроектът на Новото време за облагане доходите на физическите лица изпълнява идеите на новото време.
Новото време иска всички хора, които работят днес, всички хора, които се образоват и искат да се дообразоват, да бъдат поощрявани, а не да бъдат наказвани. Ние искаме всички доходи до 250 лв. да бъдат облагани веднъж с 10% и най-много с 20%. Всички хора, които получават заплати над 250 лв., това означава, че те работят от сутрин до мрак, че те са образовани, че полагат усилия да добият нови знания и нов опит. И по тази причина ние трябва да ги поощрим. Защото те са хората, които са средната класа на България. Днес въпросът е да поощрим българската средна класа. И когато днес гласуваме, нека всеки да си даде тази ясна сметка - кой най-накрая е готов не да прави популизъм, а да поощри и България наистина да има средна класа и кои са онези, които са срещу средната класа в България. (Реплики от Коалиция за България)
НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА НА 10 НОЕМВРИ Е ПОБЕДАТА НАД СТРАХА
10 Ноември 2004 г., публикувано в Архив
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
39-о НС, 10 ноември 2004 г.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Оказа се, че 15 години не стигат, за да се научим, че не ни е дадено да пишем историята.
Днес е 10 ноември и точно хората, които сега се опитват да осиновят идеята на този български ден, нито са били участници, нито даже им е минавало през ум да си нарушат спокойствието тогава.
Затова нито БСП има право днес да си приписва заслуги за Десети, нито днешното СДС има право да присвоява датата. Не бива никой да се опитва да подменя фактите, да дописва събитията, да зачерква имена от историята.
Вътрешнопартийният преврат беше опит за оцеляване и стана искрата, която щеше да загасне, ако не беше цялото общество, ако не бяха всички онези хора, които рискуваха настоящето си тогава, за да дадат бъдеще на демокрацията.
СПАСИТЕЛЯТ НА НОВОТО ВРЕМЕ
01 Ноември 2004 г., публикувано в Архив
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ
Искам да благодаря на в. “Черноморски фар”, че приема Новото време за толкова важна за Бургас политическа тема, че отделя по цели страници, за да убеждава читателите си как някой си Никой не ни искал. Дълбоко съм ви признателен, че ми отворихте очите за най-сериозните пропуски в идеите и поведението на Новото време, на мен самия, на колегата Кошлуков и на всички нововремци по градове и села. Без такава остра диагноза на нашето “желание за политическо бъдеще”, едва ли щяхме толкова бързо и навреме да проведем животоспасяваща политическа операция – да основем поредния си клуб в страната, а парламентът да приеме поредния важен за държавата закон на Новото време. Благодаря и на автора, който макар от висотата на опита си да ни смята за политически обречени, все пак ни признава, че имаме “някакви шансове” и дори ни подсказва как да оцелеем.
Ако бях на негово място обаче леко бих се обидил на редакцията на в. “Черноморски фар”, защото макар да са открили историческия му текст в дебрите на Интернет и предвид изключително важното му за Бургас значение да са го публикували, са си позволили да му сменят заглавието – вероятно с цел още по-силно да привлекат вниманието на аудиторията си върху прогнозата за скоропостижната ни обреченост. Вестникът вероятно е решил, че оригиналното авторско заглавие и подзаглавие: “Обречеността на „Новото Време”/ Ако може да се говори за някакви шансове пред тази партия, то те са свързани с дълбоко преосмисляне на политиката й”, не звучат достатъчно ясно за читателите и е прекръстил анализа на г-н автора с далеч по-завладяващото: “Кошлуков, Севлиевски и сие никой не ги ще/ Новото време е ясно раздвоено между желанието за продължително политическо развитие и желанието за максимално използване на настоящата власт”.
От задълбочения прочит на текста става видно, че г-н анализаторът е изключително запознат с дейността на Новото време и прави прогнози с лекотата на човек, който е в политиката на място, където всичко се знае и откъдето всичко се вижда 100 години напред и със сигурност поне няколко века назад. Направих си труда да проверя откъде “Черноморски фар” се е сдобил с такъв надарен анализатор. Глобалната мрежа не отговаря на въпроса кой точно е г-н авторът, но за сметка на той я е обогатил с обемното си творчество. Респектиран съм от текстовете на този анализатор, който очевидно е компетентен по всички теми и де що има историческо и днешно събитие, той им е бил свидетел.
ЗАКЛИНАНИЯТА НЕ ВЪРШАТ РАБОТА В ПАРЛАМЕНТА
22 Октомври 2004 г., публикувано в Архив
Изказване на Мирослав Севлиевски,
Председател на ПГ “Новото време”
39-о Народно събрание, 22 октомври 2004 г.
Уважаеми господин председател,
Уважаеми колеги,
Вчера стана чудо – два проекта на Новото време за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане бяха подкрепени от Комисията по бюджет и финанси. С първия ние предлагаме парламентът да покаже на дело, че наистина мисли за модерното българско образование. И да го направи, като гласува данъчни облекчения за всеки, който дари компютри на училища и университети. А вторият ни проект ще създаде липсващата връзка между науката и бизнеса, като приеме преференции за фирмите, които инвестират в научноизследователска и развойна дейност.
Преди седмица се видя, че думите, заклинанията и партийните обещания често нямат нищо общо с това, което се случва тук, в залата. А данните доказаха, че не само българското училище, но и българската наука не са любимци на държавата. На 135-годишнината от основаването си Българската академия на науките се "поздрави" с унизителните числа за финансовата държавна подкрепа. Оказа се, че българските учени не само са най-бедни в Европа, но и нашата страна дава 33 пъти по-малко средства за наука от останалите европейски държави. Този отчет опроверга всичките добри намерения на политиците.
Мирослав Севлиевски за идеалната жена: И В ПОЛИТИКАТА, И В БИЗНЕСА ЖЕНИТЕ ПОЛАГАТ ДВОЙНО ПОВЕЧЕ УСИЛИЯ ОТ МЪЖЕТЕ
20 Октомври 2004 г., публикувано в Архив
Деловата жена и деловият мъж – каква е принципната разлика помежду им?
- Освен природната разлика, в модерния свят друго различие не би трябвало да има. По принцип мъжете са склонни да рискуват по-лесно, а жените мислят в перспектива и залагат на сигурно. Затова мъжете по-често грешат и по-трудно приемат провала. Майчинският инстинкт кара жените да са изключително внимателни, заради което понякога изпускат шансовете си.
Как изглежда идеалната делова жена?
- В деловия свят единственият идеал е успехът и той не може да бъде нито мъжка, нито женска принадлежност. Иначе сериозният, интелигентен, но и дружелюбен маниер, изрядната външност и общителност са добри качества и за жените, и за мъжете.
Новото време ще гласува за промени в кабинета и няма да участва в ТЪРГОВИЯТА НА ГЛАСОВЕ
14 Октомври 2004 г., публикувано в Архив
Все по-често в управляващото мнозинство използват термини от шахмата. Само за два дни те си казаха, че царят бил в цуг-цванг, а парламентарното му мнозинство – в цайтнот. Много преди поредното теоретично пренареждане на фигурите обаче беше ясно, че най-голямата парламентарна група умишлено поставя парламента в ситуация, в която няма полезен ход и отдавна е просрочено времето. Ясно е, че няма сценарий за предсрочни парламентарни избори. Но пък е ясно, че има една голяма група в парламента, която крепи статуквото и препятства промените в политиката и модела.
Как стигнахме дотам 13-те гласа на Новото време да станат основна политическа тема и на нас да приписват и славата, и отговорността от това ще изкара ли мандата си 39-ото Народно събрание, или ще се провали заедно с похарчените за пропаганда бюджетни излишъци. Кой се опитва да ни прехвърли отговорността за качеството на новия бюджет и с него – за стабилността на парламента и комфорта на управляващите.
Дадох отговора на тези въпроси, още когато Новото време напусна ПГ на НДСВ. Политическите игри, интересчийството, службогонството, личното над националното – тези занимания заместват истинската политика в тази партия и група. Оказа се обаче, че дори заплахата да останат малцинство и да провалят управлението си не успя да промени маниера им.
В НДСВ е като на ГКПП Калотина - докладчиците убеждават премиера, че всичко е подредено и почистено, а при изненадваща проверка се оказва, че клозетът има по-голяма табела от тази на държавата. Че никой не знае чия е собствеността, нито кой я стопанисва. Обещаната европейска границата е също като обещания консенсус за избора на омбудсман. Провалът също е аналогичен.
Проблемът на НДСВ е, че всички пешки искат да са царе. Веднага след като повярваха, че шахматната дъска е тяхна, премахнаха правилата на политическата игра. И ако това поведение беше вредно само за НДСВ, никой не би се тревожил. Лошото е, че този властови маниер е вреден за България.
Тоталният разпад и липсата на политическа отговорност в жълтото мнозинство бяха легитимирани при избора на омбудсман. Легитимирани бяха воюващите за власт и пост представители на мнозинството. Дискредитирана беше коалиционната политика на управляващите. Нищо не успя да примири враждуващите за влияние групи вътре в оредяващото и раздирано от противоречия НДСВ. Няколко пъти съвсем откровено приближените на Панайотов и Вълчев бламираха собствения си лидер, непрекъснато поставят на колене и председателя на парламентарната си група. Мнозинството е просто заложник на личните амбиции на малка групичка самоизбрани за лидери. Същите хора правят заложник и целия парламент.