Блог на Мирослав Севлиевски

Изказване на Мирослав Севлиевски
на Националния предизборен конгрес
на политическа партия Новото време
7-8 май 2005 г.


Уважаеми дами и господа,

Това, което се случва днес не е приказка, нито е библейска притча. Това е истина. Само преди 9 месеца, когато бяхме 600 човека на първия учредителен конгрес на политическа партия "Новото време", само преди 9 месеца, когато казахме, че има хора в България, които знаят, и могат, и искат България да бъде успешна държава, днес ние сме повече от учредителите, ние сме повече от тези, които подкрепиха партията за участие в изборите. И съм сигурен, че на 25 юни, ако не този път да бъдем милиони, то ще бъдем много хиляди.
За да бъдем много хиляди, ние трябва да припомним кои сме през следващите 60 дни. Утре е Томнина неделя. Отец Мина излезе, но всички знаят историята за Тома Неверни и всички знаят, че тя е много важна и затова има цял ден, посветен на нея. Ние в следващите 60 дни трябва да направим така, че даже онези, които не са ни видели, които не са ни познали и които не ни знаят, да ни повярват. Ние трябва да намерим начина в следващите 60 дни - цялата партия, всичките ни симпатизанти и всичките ни кандидати за депутати, друго, ако не, то поне да докажем, че сме достойни да работим за блаженството на хората. Защото всички вие знаете - и това е нововремска идея - на изборите не бива да печелят партиите, а трябва да печелят хората! За това ние се събрахме в тази партия преди 9 месеца и го направихме не за да ставаме ние различни, а за да станат другите различни. Да накараме всички други да гледат на избирателите като на работодатели. Да накараме всички да разберат, че денят на изборите е ден, в който ние трябва да докажем на работодателя, че си струва да преназначи едни, да уволни други и да назначи трети. Изборите са като интервю за работа. Интервю за работа пред 6 милиона избиратели. Сигурен съм, че всички днес тук си даваме сметка за този изпит, на който нашата млада партия ще се яви на 25 юни. Аз съм сигурен, че всички ние сме заредени с кураж, с идеи и хъс за работа. Ако това го има, аз съм сигурен, че и резултатът на 25 юни ще го има. Защото нека да си кажем честно - преди 9 месеца малцина бяха онези, които вярваха, че ще бъдем в състояние да направим първия си предизборен конгрес. Преди 9 месеца малцина бяха онези, които вярваха, че в България е възможно да бъде създадена и изградена електорална партия. Преди 9 месеца много малко вярваха, че една малка парламентарна група от 13 човека, е в състояние да прави политика. За тези 9 месеца ние доказахме, че и с малка ПГ, ако имаш идеи, можеш да правиш политика. И с млада партия можеш да налагаш политическите си идеи.

Приветствие на министъра на енергетиката
и енергийните ресурсиМирослав Севлиевски
към Бизнесфорум “България-Русия”
София, 23 април 2005 г.


Уважаеми господин Президент на Република България,
Уважаеми господа съпредседатели на Бизнесфорум “България-Русия”,
Уважаеми дами и господа, участници и гости,
 

За мен като политик, като министър на енергетиката и енергийните ресурси на България, е чест да ви приветствам и да споделя с вас общата воля за диалог и партньорство.
Този форум, темите, които обсъждаме, и начинът, по който общуваме – тук, на масата на общите ни икономически интереси, е доказателство, че България и Русия намират и в политиката новия, модерен начин на сътрудничество.
Доказваме, че сме прибрали речника на зависимостта, подчинението и братската дружба. Доказваме, че сме научили модерния език на политическото общуване и знаем как да превърнем историческата връзка между двете нации в основа, върху която ще градим бъдещето си на успешни държави.
Доказваме, че можем да превръщаме историческата емоция в градивна енергия. И вече сме готови да си говорим не за защитни стени, а за мостове, които ни свързват. Говорим си за енергетика, търговия, туризъм, инфраструктура, строителство, транспорт, социална и пенсионна реформа, банково дело. Това е езикът на модерното политическо общуване. В него е коренът на общите ни бъдещи действия.

Вчера в нашето студио гръмна голямата новина, свързана с приемането на България в Европейския съюз, каза я заместник-председателят на БСП Румен Овчаров, който изрично каза, че говори и от името на Българската социалистическа партия. Та, БСП чрез Румен Овчаров призова парламента да не ратифицира договора на България с Европейския съюз, за да може, ако социалистите дойдат на власт, да отворят отново глава "Енергетика" и да предоговорят там условията по закриването на Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". По този повод днес в нашето студио е министърът на енергетиката Мирослав Севлиевски.

"Автогол на БСП заради Европейския съюз" - това е заглавието, което ни събра нас двамата с вас в това студио."Социалистите изненадаха партньори и опоненти с предложението да се отложи ратификацията на договора с Европейския съюз", това е заглавие от вестник "Сега". Вестникът обаче се е поровил малко и докъде е стигнал той. Висш представител на Европейската комисия, с когото сега се свърза, изрази надежда, че това е предизборен ход на БСП - думите на г-н Овчаров да не се ратифицира договорът с Европейския съюз, за да предоговори БСП затварянето на Трети и Четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". "По-важното е, че в България се забелязва риск от повторно отваряне на главите от преговорите, което е равносилно на катастрофа." Това е казал Европейския съюз чрез неназован представител. "Мнозинството планира ратификация на договора с Европейския съюз да бъде гласувано от парламента на 12 май", пише вестникът.

И така, с вас вече имаме отправна точка за този разговор. Г-н Севлиевски, кажете ми как като политик вие гледате на това, което каза г-н Овчаров в нашето студио? Не като министър на енергетиката, а като български политик.

- Като български политик искам да ви кажа, г-н Бареков, че това, най-силно казано, е една от най-големите глупости, която би могла да бъде направена в България. По някой път и умните хора казват нещо, което може да бъде определено като глупост.

Аз не казвам нищо за г-н Овчаров. Единственото нещо, което казвам, че всички подобни опити намаляват възможността са се осъществят петнадесетгодишните и още по-точно 126-годишните усилия на България да се разшири. Ние осем години преговаряме, за да станем част от Европа, да станем партньори на Европа, защото България винаги е била в Европа, и днес, когато сме на прага на тази възможност, каквото и да правим, за да отложим този процес, да попречим на този процес, ще бъде най-голямата глупост, ще бъде най-голямото престъпление. Ние в "Новото време", както винаги сме казвали, не е важно днес какво правим, важно е да мислим какви ще бъдат резултатите утре от това, което правим сега. И голямата отговорност на политиците е действията и думите им да не нанасят щети върху бъдещето. Ако днес България не подпише, след това Народното събрание в следващия един месец не ратифицира договора за присъединяване, то опасността нашите деца да имат по-лошо бъдеще е огромна.

Време е да кажем "баста" на евтината политика, казва министърът на енергетиката

Г-н Севлиевски, защо определяте за бутафорни акции като гражданския референдум за АЕЦ "Козлодуй"?

- Защото това, което тече в момента, наистина не е референдум, а бутафория и опит за политическа акция на група политически лидери, политически играчи и партии. Вижте как е зададен въпросът на допитването. Вижте кои са участниците, говорителите, защитниците. И кажете не е ли това предизборен политически популизъм. А защо референдумът е бутафорен? Много просто - няма какво да питаме нито един българин трябва ли цената на тока да се качва. Не, не трябва, и всички това искат. Ако питаме дали АЕЦ "Козлодуй" е безопасна - всички отговарят, че е.

Реалистично ли е да се създават очаквания, че е възможно предоговаряне на сроковете за закриване на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй"?

- Всички знаят, че не е реалистично. Всички знаят, че онези партии, политици и организации, които в последните няколко месеца се опитват по един или друг начин, всеки по различна причина, да вадят темата за III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" само по един-единствен начин, с цел или да бъде попречено на България да подпише договор за присъединяване в ЕС, или в Европа да бъде вкарано настроение и чувство, че българите са недостойни партньори, на които не може да се разчита, или такива, които чрез АЕЦ "Козлодуй" се опитват да докарат някой и друг процент за партията си на предстоящите избори. Имаме една изключително странна коалиция. Първо имаме някакъв комитет, който отпечатва 2 млн. бюлетини, а казва, че е най-бедният на света, като всички знаят, че в България зад този комитет има една немалка фирма, която стои и дава някой лев. Плюс това имаме един медиен партньор...

Изказване на министър Мирослав Севлиевски,
при представянето на
Договора за присъединяване към ЕС.
Министерство на енергетиката
и енергийните ресурси, 5 април 2005 г.
 
Сигурен съм, че всички ще се съгласите с мен, че от всички договори, които България е подписвала от 126 години насам, най-важният е Договорът за присъединяване към Европейския съюз.
На 16 април 1879 година България прие Търновската конституция и от територия стана държава. Сега България става суверенна, но и равноправна част от голямата европейска територия.
Ако досега договорите са определяли правилата, днес всички заедно сме автори на тези правила.
На 16 юни миналата година, след приключване на преговорите с Европейския съюз, казах, че най-после страната ни е на малка стъпка от момента, когато ще може да покаже своята уникалност, да добави история и възможности на общото европейско семейство. Казах, че с приключването на преговорите ние най-после съборихме стените на крепостта, в която България бе затворена след Втората световна война. И че от камъните на тези стени трябва да изградим Модерна България.

Г-н министър, първата Ви практическа публична стъпка беше да припомните на концесионерите за неизпълнените им ангажименти от 2004 г. Успяхте ли вече да дефинирате какви по-крупни задължения има Министерството на енергетиката към дружествата в тази област?
- Министърът на енергетиката има задължение да оказва всякаква институционална подкрепа на концесионерите, за да изпълняват те задълженията си по договорите. И разбира се, на първо място - да защитава интересите на държавата. Когато бях депутат, внесох закон, който прави концесионните договори публични. Това е единственият законен начин да има открити и ясни правила, които да защитават интересите на обществото и задълженията на всеки участник на пазара.  

Господин министър, по много причини политиците в България винаги са имали условно казано “особено отношение” към енергийния сектор. Вие самият доскоро бяхте “от другата страна”. Сега, като енергиен министър, можете ли да направите паралел, да отделите тезите на политиците от тезите на професионалистите?

- Не смятам, че съм бил “от другата страна”, нито, че ми се налага да преминавам от една позиция на друга. Не мисля, че трябва и тезите да бъдат противопоставяни или разделяни на политически и професионални. Особено за енергетиката и енергийните ресурси. Винаги съм казвал, че да си министър на енергетиката, не означава да си електротехник. Енергетиката е едно от основните политически уравнения, тя определя глобалната политика и без да имаш стратегическо виждане за нея, няма как да правиш и отговорна национална политика.
Вероятно имате причини да твърдите, че е имало “особено отношение” на политиците към този сектор. Но аз защитавам убеждението, че енергетиката не може да бъде на една или друга партия, тя е на цялата държава и не може да бъде партизирана. Имам самочувствието да кажа, че повече няма да има партизиране на енергетиката. Тя е национален отрасъл, от който зависят функционирането на държавата, развитието на икономиката и животът на хората. Управлението на този отрасъл е акт на отговорна и стратегически изградена и провеждана политика.

Приветствие на министър Мирослав Севлиевски
към учредителите на индустриален клъстер
“Енергийното сърце на България”
Мини “Марица Изток”, 23 март 2005 г.


Уважаеми учредители на индустриален клъстер
“Енергийното сърце на България”,
Уважаеми госпожи и господа,

Приемам за особена чест да бъда участник в тази общност от хора, обединени от идеи, знания и решения. От уроците на демокрацията никога не забравям най-важния – че никой от нас не е толкова умен, колкото всички взети заедно. Затова и в политическата идея, около която се обедини Новото време, неотменим принцип е общността – публичната система, която обединява знанията на много хора в името на националното бъдеще.
Мислещите хора в България отдавна разбраха, че политическият модел “командвай и контролирай” е ретрограден. Тук намирам поредното доказателство, че вече все повече обществени групи не само знаят, но и вече изграждат новата система на политическо, държавно и обществено общуване, която аз наричам “информирай и свързвай”.
Модернизацията е в готовността ни не само да се научим да обменяме информация по нов начин и да работим в съобщност, но и да преосмислим понятието икономически прогрес.

Няколко доказателства за това как се носи политическа отговорност или как момченцата пораснаха

Мирослав СЕВРИЕВСКИ

През последните няколко години точно на това място във в. “Труд” съм представял своята политическа позиция, обосновавал съм всяка идея на Новото време. От това как да бъдат променени законите, за да стане държавата ефективна, до това как да се модернизира политическият модел, за да може партиите да станат публични организации, които вземат властта в полза на обществото, а не за да станат разпределител на ресурси.
Защо приех да стана министър? Отговорът и на този въпрос се съдържа в публикациите ми във в. “Труд”. По тях всеки има възможност да проследи пътя, по който Новото време стана част от управляващата либерална коалиция. И да разбере колко измислена е тезата на единични представители на червената и синята опозиция, че тази коалиция и отговорността, която Новото време пое, са търговска тайна, която те са “разкрили”.
Тези, които са чели вестника, знаят, че ние не само правим публична политика, но и последователно я следваме и знаем как да я артикулираме и да носим отговорността за действията си. И най-вече осъзнаваме последиците за националното бъдеще от тези действия. Винаги съм казвал, че това е най-важното, което трябва да помни всеки политик, независимо каква партийна доктрина изповядва. В тази публично защитавана политика са и мотивите ми, и отговорите на въпроса защо станах министър.

Г-н Севлиевски, вярно ли е, че за зам.-министър в Министерството на енергетика ще бъде назначена Ралица Агайн?

- Не е вярно. Следващият.

Ако не е Ралица Агайн, кой е?

- Ако има кой, ще ви кажа. Вие? (сочи друг журналист)

Ще бъде ли разгледано утре на Министерски съвет решението за АЕЦ "Белене"?

- Аз винаги съм готов. Въпрос е българският народ на какво е готов.

Готов ли сте утре да защитите проекта пред министрите?

- Проектът АЕЦ "Белене" няма нужда да го защитавам утре пред министрите. Проектът "АЕЦ Белене" като вероятно най-големият инфраструктурен проект в региона трябва да бъде защитен пред българското население.

Не нося оставка в джоба, защото ще бъда и в следващото управление

Г-н Севлиевски, с какво ще започнете в енергетиката?
- Приоритетът в енергетиката винаги е бил да има повече светло и повече топло за българските граждани. И по-евтина ел.енергия за родния бизнес, за да бъде той конкурентоспособен и да изнася повече, защото така всички ще сме по-добре. Ще продължа това, което е правено досега, и ще се опитам да дам нова енергия.

Как приемате упреците, че не сте специалист в тази област?
- Много спекулации имаше по темата кой е специалист и кой не. В България, доколкото знам, енергетика и енергийни ресурси се учи само в Софийския университет, и то в геолого-географския факултет. И най-много знаят само професорите там. Нека да не смятаме, че министърът е електротехник. Той е политическото лице, което трябва да изпълнява политиката на правителството. А сега "Новото време" чрез мен пое отговорността да изпълнява политиката на Либералния алианс и на този кабинет. И да се реализират идеите на "Новото време" в това правителство, за да може следващото да бъде пак на Либералния алианс.

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
избран за министър на енергетиката
и енергийните ресурси
39-о НС, 22 февруари 2005 г.


Уважаеми г-н председател,
Уважаеми г-н министър-председател,
дами и господа депутати и министри,

Благодаря на всички, които гласуваха промените в правителството, с които Новото време става реална част от политическата отговорност на управлението. Осъзнавам риска от краткия период, който ми предстои да бъда министър – три месеца, които в нормални политически обстоятелства са гратисен период, време на обществена и политическа търпимост и толерантност. Осъзнавам този риск, но и имам достатъчно знание, сили и самочувствие да нося отговорността – Новото време да покаже и на ниво изпълнителна власт онези политики, които превръща в законопроекти вече 4 години в това Народно събрание.
В понеделник свърши голямото и напрегнато чакане на БСП, СДС  и Костов. Те чакаха Новото време да се провали, а с него да си отидат и стабилността на парламента и правителството. Днес започва новото предизборно чакане на същия този отбор, който най-после намери общия си враг в лицето на Новото време. Виждам как се подгряват взаимно в опитите си да прогнозират нов провал, който този път ще им донесе изборна победа. Съжалявам, че трябва да ви го съобщя, но тази ваша победа я има само в партийните ви фантазии.

Не сме искали нито бройки в правителството, нито места в депутатските листи, казва председателят на нововремци

Г-н Севлиевски, каква е цената, която “Новото време” плати за подкрепата си  към правителството на НДСВ? Как определяте  избора си – като печеливша позиция, или като компромис ?

- Да направиш разумния избор, да подкрепиш стабилността и да ликвидираш кризата – това е политически успех. Новото време подкрепи тази идея – да даде възможност на парламента през оставащите три месеца да приеме промените в конституцията и законите, без които членството на България в ЕС би било невъзможно. Няма компромиси, няма търговия – отговорните политически партии трябва да мислят първо за страната си и после за себе си. Така пише и в конституцията на България – гражданите имат неотменимо право да се сдружават в партии, които да отстояват интересите на обществото.

Старите партии отстояват мястото си с лъжи и компромати, Новото време предлага политика и правила, казва нововремецът

Вотът на недоверие към правителството не мина. Как виждате политическата ситуация от тук нататък и мястото на Новото време, като политически субект? 

- Остават три месеца работа на това Народно събрание. Новото време не подкрепи вота на недоверие, защото бе подписано споразумение, с което заедно с НДСВ и ДПС се ангажираме да осигурим не само политическа стабилност на парламента, но и той да работи ефективно през тези три месеца. Има много закони, които ако не бъдат приети сега, България рискува приемането си в ЕС. Това е аргументът, с който ние подписахме споразумението. И за пореден път ще кажа, че приемам позицията на Новото време за голям политически успех. Не само осигурихме тази наистина необходима на страната политическа стабилност, но и ще направим всичко възможно промените в конституцията и законодателството да станат факт до края на мандата. Новото време е фактор, който не може да бъде пренебрегван. Това е моят извод, а и този на останалите политически сили. 

Новото време избра отговорната позиция за осигури стабилността на парламента и на България

Г-н Севлиевски, какви са Вашите лични прогнози за развитието оттук нататък на взаимоотношенията ви с НДСВ по споразумението, подписано в понеделник?

- Споразумението осигурява стабилна работа на парламента до края на мандата, за да може да бъдат направени важните за членството ни в ЕС промени в конституцията и законите. Сигурен съм, че НДСВ са си взели поука през последните две седмици, че парламентарните процедури не могат да бъдат нарушавани безогледно, нито да бъде игнориран основният закон. Взаимоотношенията ни с НДСВ и ДПС ще се развият точно в тази посока, в която Новото време винаги е настоявало – парламентът да работи ефективно и публично, да се спазват законите и правилата. Новото време доказа, че може да работи така, надяваме се, че и нашите партньори в мнозинството осъзнават каква тежка отговорност има парламентът за следващите няколко месеца.

Господин Севлиевски, остро атакувахте Лидия Шулева, която е считана за един от успешните министри в правителството на Сакскобургготски. От какво недоволства "Новото време"? Шулева се нарежда сред отличниците на кабинета.

- Напоследък стана практика да се съди, че един министър или държавен чиновник е успешен по броя на неговите снимки във вестниците или по броя на участията в сутрешните предавания на националните телевизии. Ако това е критерий, то категорично има отличници. И веднага след ген. Бойко Борисов се нарежда Лидия Шулева. Но ако се сложи кантар на работата, която тя е свършила, може да се види, че има много захванати неща, а нищо не е довършено. Е, може и да има довършени неща, където не работа за пет стотинки не е свършила за държавата, а някой е взел петте стотинки. Но както се знае, винаги идва време, когато този, който се занимава с политика, трябва да отговаря. И Иван Костов смяташе, че няма да отговаря, а ето, че вече четвърта година му се задават въпроси и той продължава да не намира най-добрите отговори.

Станишев и Костов въвеждат азисщина в политиката

Г-н Севлиевски, вчера в парламента тръгна мълвата, че поредният скандал за приватизацията на „Булгартабак" може да взриви кабинета. Заговори се за оставки на министри. Възможно ли е това в навечерието на изборите?
- „Булгартабак" отдавна е взривил кабинета. Правителството направи един неуспешен опит за приватизацията на холдинга преди две години, след което имаше размествания в кабинета (оставката на зам.-министър Любка Качакова - б.а.). Сега, за съжаление, премиерът сигурно няма да има време за това. Но пък Лидия Шулева, ако си зададе въпроса свършила ли е нещо през тези почти 4 години, откакто е министър, да си помисли - дали не е хубаво да си подаде оставката. И то веднага!

Наистина ли е изненада за Н ДСВ позицията на ДПС по отношение продажбата на „Булгартабак", както съобщи г-жа Шулева?
- Изобщо не е изненада! Всички знаят позицията на ДПС. И по време на преговорите за приемането на бюджета темата за „Булгартабак" беше обстойно обсъждана. Лидия Шулева лъже! Знаела е отдавна и то много добре какво е мнението на ДПС. Знаела е какво би се случило, ако един монопол се замени с друг. Знаела е, че ако се продаде само фабриката в София, тази в Благоевград ще фалира. Знаела е като преговаря с „Бритиш-американ табако" (БАТ), че третата фабрика (8 Пловдив -57а.) ще бъде затворена. Нелепо е да се прави на изненадана. Изненадани сме ние, че Шулева влезе въобще в българската политика.

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
39-о НС, 26 януари 2005 г.

Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,

Ще ви отнема съвсем малко време, за да напомня и на вас, и на правителството, че остават 146 дни до края на мандата на 39-ото народно събрание.
В края на миналата година “Новото време” даде подкрепата си за бюджета срещу писмения ангажимент на правителството да напише и представи пред парламента стратегии за възраждането и модернизацията на българското образование.
“Новото време” даде не своите гласове, а заложи политическия си авторитет, за да бъде приет най-важния политически закон на правителството.
Сега напомняме, че ако някой си е правил дребни аритметики, то сметките са му грешни. “Новото време” не подкрепя добри намерения, а конкретни политики и действия. И ще търси отговорност за всеки неспазен ангажимент, поет към българския парламент и пред обществото.
В споразумението за бюджета, правителството се ангажира в началото на 2005 година да предостави на парламента за обсъждане готовите стратегии. Годината започна преди 26 дни.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Политиката на “Новото време” за възраждането на българското образование не е партиен призив, а е реалност. Стратегията ни за развитието на образованието и науката, за превръщането им в национален приоритет и в елемент от националната сигурност, която “Новото време” защитава, има своя реален израз в Закона за държавния бюджет за 2005 година.
Не са нужни коментари на това, което е записано в чл. 1 (2) за разходите: “Резерв за непредвидени и неотложни разходи 274 милиона лева, от тях за структурни реформи 218 500 000, в това число за развитие на образованието и науката – 130 милиона лева.
Наличието на тези 130 милиона в държавния бюджет са политиката на “Новото време”. Те са доказателство не само за промяната, която наложихме при обсъждането на закона – промени да се обсъждат преди внасянето на проекта и в открит политически диалог да се налагат приоритети. Тези 130 милиона са и реалното начало на целенасочена политическа и държавна грижа за образованието. Те са и израз на конституционното задължение на българския парламент да контролира изпълнението на бюджета и ангажиментите, поети от правителството по него. “Новото време” постигна успех не само с отпускането на тези допълнителни средства за модернизация на образованието, но и като подписа споразумение с правителството и управляващото мнозинство за стратегии за инвестиране в този сектор и за прозрачност на финансите.
“Новото време” прави реална политика, това беше основанието ни и за отделянето в самостоятелна парламентарна група, и за създаването на партията. Ще направим така, че правителството да представи още в този парламент стратегиите, за които се задължи пред българския парламент, и с които ще започне модернизирането на българското образование и наука.

В. “Черноморски фар” – Бургас, 25 януари 2005 г.

НОВОТО ВРЕМЕ ЩЕ ПОДКРЕПЯ ДЕЙСТВИЯ, А НЕ ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ

Изказване на Мирослав Севлиевски
председател на ПГ “Новото време”
39-о НС, 21 януари 2005 г.

Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,

Ще ви отнема съвсем малко време, за да напомня и на вас, и на правителството, че остават 158 дни до края на мандата на 39-ото народно събрание.
“Новото време” ще ви показва този своеобразен календар всяка седмица и ще ви припомня защо сме тук, каква политика защитаваме и какво работим.
В края на миналата година “Новото време” даде подкрепата си за бюджета срещу писмения ангажимент на правителството да напише и представи пред парламента стратегии за възраждането и модернизацията на българското образование.
“Новото време” даде не своите гласове, а заложи политическия си авторитет, за да бъде приет най-важния политически закон на правителственото малцинство – този .

Левицата плаши, десницата страда по миналото, а обществото иска модерна политика

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ


Като се втурнахме всички да откриваме новия политически сезон, сякаш пропуснахме да направим оценка на отминалата година от мандата на 39-ия български парламент. Има достатъчно факти, които доказват, че политическата 2004-та беше годината на новото време. Не само на групата и партията с това име, а на идеята, че България няма време за губене, и че партиите нямат никакво право да пилеят националното историческо време в глупости.

Още когато се отделихме в групата “Новото време”, казахме, че нашата визитка са нашите закони и цялостната ни публична дейност в парламента и в политиката. Досега Новото време има внесени 70 законопроекта, от които 17 са чисто нови закони и всичките са свързани с насърчителното законодателство за институциите, за бизнеса и обществото и с реформирането на политическия модел. В декларацията, с която оповестихме създаването на нашата група, ние казахме, че се отделяме, защото е политическо лицемерие да се примиряваме с нежеланието за ефективна работа и със съпротивата на старите партии срещу промяната на статуквото. Нашата идея е да обединим хора около идеи, по-големи от идеите за собствена парламентарната група или политическа партия. Сложихме край на политиката на мрънкането – старите политици много обичат да се държат като оплаквачки, а още повече да си играят на тайни и на ченгета. Новото време се роди с идеята, че парламентарната демокрация може да се упражнява публично, прагматично и ефективно. И доказахме с действията си в парламента, че това е осъществимо. Тази политика е краят на двуполюсния модел и паниката в старите партии показва, че те не успяват да намерят своето място в новия политически свят. В него те съзират заплаха за статуквото, което ги държи във властта. През миналата година стана практика, винаги когато поставим някакъв важен за обществото проблем и предложим вариант за разрешаването му, старите партии вместо да вадят аргументи и да защитават или оспорват политика, всички започват кампания срещу Новото време. Така беше с наркотиците – спомнете си каква кампания се надигна срещу нас, вместо да се обединят усилията да променим законодателството така, че да спасим децата на България от наркотиците. Обвиняваха ни в какво ли не, включително и в това, че наркобосовете и дребните трафиканти са на свобода и въртят бизнес под носа на МВР. Такива бяха реакциите и срещу етичния кодекс, който слага край на братовчедската политика и ако беше приет на време, в доклада за присъединяването ни към ЕС нямаше да има толкова критики, че си затваряме очите за корупцията по високите етажи на властта. Така беше и със закона за партиите. Сигурен съм, че избирателите с гласовете си догодина на изборите ще дадат ясен сигнал на онези, които не искат партиите да имат публични финанси, на онези, които не искат да правят политика, а да развиват ресторантьорство и манекенски агенции в партийните си централи. По същия начин се държаха старите партии и когато Новото време им направи показно за това кой е модерният начин да си опозиция и да направиш така, че политиката, която защитаваш да донесе конкретна обществена полза. Ние приемаме като голям успех предвидените допълнителни 170 млн. лв. от държавния бюджет за образование и наука. Но по-големият ни политически успех е това, че Новото време направи така, че за първи път проектобюджетът се дискутира преди да бъде внесен в Народното събрание и в резултат на тази модерна парламентарна практика постигнахме промени, полезни за обществото.

Старите партии бранят със зъби нокти двуполюсния модел, без който те не могат да съществуват
Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Всички прогнози, които се правят за изхода от предстоящите избори, са нереални. Всички анализирани конфигурации са продиктувани по-скоро от желанията на партийните централи за оцеляване, отколкото от сигналите, които излъчва обществото. Изборите за 40-ия български парламент ще са най-интересните и най-непредвидимите за последните 15 години на преход и демокрация в България. Доказват го не само паниката, обхванала партиите, и странните им коалиционни оферти, но и незапомнената предпазливост на социолозите, които в обикновена предизборна ситуация така щедро раздават прогнози и излъчват победители.
Макар че вече имаме втори парламент, който ще изкара пълен мандат, времето и свободата от революции не стигна на основните партии да преформулират политиката си, да я модернизират и да произведат политически продукт, адекватен на търсенето на електоралния пазар. За съжаление, те потвърдиха моята теза за старите партии, които са способни да виреят единствено във вражеска среда. Като казвам “стари”, нямам предвид възрастта на формацията или на лидерите. Стари означава ретро поведение, партиен архаизъм в посланията и действия, адекватни единствено на миналото време. Стари означава липса на ефективност днес,  липса на ясна стратегия за бъдещето – дори за собственото си партийно бъдеще, липса на мащабност и конкурентност в политиката, липса на хоризонт в мисленето. Тези стари партии в крайна сметка са неадекватни на избирателите си. Именно в това, а не в стойността, в амбициите и в склонността за коалиране на всяка отделна формация, се корени невъзможността изборите да бъдат прогнозирани. При тях коалирането се решава от ръководителите им, а в Новото време изборът става на основата на политиката, записана в нашия устав и се решава единствено от конгреса на партията. Те се коалират, за да оцелеят в политиката, а ние правим политика, за да се коалираме с избирателите. И то с тези избиратели, които искат да останат в България. Защото оставането не е само печат в паспорта, то е състояние на духа, то е волята да гласуваш и с гласа си да участваш във възраждането на страната и в създаването. Новото време не пресмята в каква конфигурация да отиде на изборите, а предлага политика, която да заслужи доверието на хората и да ги мотивира да участват в политическия живот. Новото време е коалиция на българите, които остават в България и не напускат своето бъдеще. Тези българи ще решат какъв ще е крайния резултат от изборите това лято.

БЪДЕЩЕТО Е НА ПАРТИИТЕ НА СВОБОДНОТО ПРИДВИЖВАНЕ
Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ "Новото време"
за откриване на политическия сезон  
39-о Народно събрание, 12 януари 2005 г.

Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,

Открихме есенната сесия на парламента с възстановки на миналото. Сега откриваме новия политически сезон с възкресяване на страха. БСП покани международния тероризъм да участва в българските избори. Точно такава покана са заканите на Сергей Станишев да изтегли българския контингент от Ирак.
На 3 септември призовах управляващите да спрат да възстановяват миналото и да се заемат да възстановят днешните пътища на България. Сега моля БСП да се откаже от искането си за контингента и най-накрая да спре да управлява страховете на хората, да спре да си прави кампании чрез кризите и страха от терор.

Колеги,

През септември миналата година казах, че ни остават 10 месеца, за които този парламент може да се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили, а няма да остане само число в статистиката. Тогава призовах и всички българи да гласуват, но преди да гласуват, внимателно да гледат с какво всяка партия е заслужила доверието им.
Сега на 39-ото народно събрание, на всички нас, ни остават само 164 дни и всеки българин трябва да си отговори на няколко въпроса и да вземе няколко решения. Едно от тези решения е съдбовно. Всеки трябва да реши остава ли в България или иска да избяга. Защото ако си решил да останеш, това означава да гласуваш. Гласуването е за това да има държава, да има бъдеще. Отказът от гласуване е бягство. Както е бягство и политическият отказ от ефективна работа. Бягство е поредната партийна подялба на миналото. Бягство е възкресяването на страха, на вражеския език, на заплахите, на компроматите, на досиетата.
Новото време няма да участва в ретроградния дебат, който се води от старите партии, устремени към нов мандат на разпределението. Новото време призовава към 164 дни на създаването.

Г-н Севлиевски, как ще посрещне "Новото време" новия политически сезон?

- Отговорно и с работа, както винаги. "Новото време", за разлика от всички останали политически сили, вярва, че България няма повече време за губене. Няма да повтаряме модела, който е правен и граден през последните 15 години - да се губи българското време и политиците да се моткат. И затова ще имаме прагматичен подход. Прагматичният подход е свързан с реализация на идеята на "Новото време" да възродим най-накрая българското образование и българската наука.

Вие вече не предприехте ли необходимите мерки за реализирането на тази идея?

- Предприехме доста мерки, записали са го в държавния бюджет, но сега стратегиите трябва да бъдат внесени от Министерския съвет и българското Народно събрание, всички политически сили в него и извън него трябва открито и отговорно да дискутират тези стратегии, така че на финала те да бъдат най-добрите, за да
могат и парите, 130 милиона лева, да бъдат правилно инвестирани.

Новият шеф на парламента не трябва да е от жълтата група
ГЕРДЖИКОВ СТАНА МАРИОНЕТКА НА НДСВ
Няма шанс за предсрочни избори, казва Мирослав Севлиевски

Вот на недоверие на правителството и смяна на парламентарния шеф Огнян Герджиков - тези заплахи отправиха депутати от всички опозиционни групи в петък. Поводът бе масовото бягство от насроченото пленарно заседание на избраниците от НДСВ. Простите сметки обаче показват, че за да се случат каквито и да е размествания, те трябва да бъдат подкрепени от избраниците от "Новото време". Предстоят ли наистина промени, или заканите ще си останат плод на бурни емоции? "Стандарт" попита лидера на ПГ на "Новото време" Мирослав Севлиевски.

Нововремецът е изкачил няколко седемхилядника, чупил е таз в Рила
Мирослав Севлиевски е роден на 15 януари 1965 г. в Троян. Завършил е география в СУ "Св. Климент Охридски". Депутат, председател на ПГ "Новото време"

1. По бермуди в парламента на бой за честни избори

Първото ми влизане в парламента беше в един ден след изборите през юни 1990 г. Сутринта към 10 часа се намирах в офиса на БСЧИ, където бях нещо като изпълнителен секретар. Тъкмо съм заспал след нощното изборно бдение и някой ме изрита по главата. Поглеждам - Емил Кошлуков. "Ставай, че ни изтрепаха като качулатки, да отиваме в парламента", каза ми той. Беше обул дънките на приятелката си, тогава още можеше да ги обуе. Стояха му обаче като три четвърти. Аз бях с къси гащи, тип бермуди. Тръгнах да се преобличам, но той вика, че няма време. Обух едни маратонки на бос крак и тръгнахме. Тогава бяхме членове на Националния обществен съвет - нещо като продължение на Кръглата маса. В него имаше 20 човека. Тръгнахме за заседание на съвета в парламента, където щеше да се обсъжда дали изборите са легитимни.
Пристигаме ние и влизаме в клуба на народния представител. Вътре бяха насядали Живко Сталев, Велко Вълканов, Борис Кюркчиев, Филип Боков, Георги Пирински. Боков, като ни видя как сме се пременили, му паднаха очилата.
По време на дискусиите стана скандал. Бай Борис Кюркчиев, който беше доайенът на демократите, и Велко Вълканов скочиха да се бият. Тогавашните заседания не свършваха с резолюция и решение.

Мирослав Севлиевски е роден през 18 януари 1965 година в Троян. Завършил е география в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Един от създателите на Групата за натиск на Новото време и на дискусионния клуб със същото име, в който членуваха над 20 депутати от НДСВ. Сега е председател на ПГ “Новото време”, в която има 13 депутати. Учредител и заместник-председател на политическа партия “Новото време”. Преди да оглави самостоятелна група, Севлиевски беше член на Политическия съвет на партия НДСВ и зам.-председател на жълтата парламентарна група в 39-ото Народно събрание. След напускането на мнозинството и на партията, продължава да е член  на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Депутат е от Бургаския многомандатен район. Женен, има една дъщеря.

Създадохте доста притеснения на финансист №1 Милен Велчев, тъй като заради допълнителните 135 млн.лв. за образование ще се иска благословията на МВФ. Смятате ли, че Велчев ще успее да убеди фонда, че по-големите харчове са наложителни.

- Струма ми се, че Велчев няма друга алтернатива. Той трябва или да убеди фонда, или да каже на колегите си министри, че има проблеми в приемането на бюджета на второ четене и да ги запознае с евентуалната необходимост от техни оставки. Но ако е върнем на МВФ, освен тези 135 милиона лева, които на практика идват от корекция на приходите в бюджета, са и пряко свързани с разходния таван, договорен вече с фонда, и пряката му връзка с харченето на сумите от преизпълнението на бюджета за 2004 година. Големият проблем на финансовият министър не са 135-те милиона за образование и наука, а са 200-те милиона, които правителството иска да изхарчи за табели и чешмички.

Възстановяването на двуполюсния модел – защита на статуквото

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Напоследък някои социолози и политолози упорито налагат тезата за възстановяване на двуполюсния модел. Все по-често обясняват прогнозите си с простичкото, че “на едната везна е десницата, на другата стои левицата”, а според нуждите на съответния анализ царят бива местен ту в едната половина, ту в другата. Старите играчи също се надпреварват да възстановят двуполюсния модел, заради неговите две най-характерни проявления: “прогнозируемост” – има две партии и като се провали единият, идва другият; и възможността да вземаш властта без избори (по примера на кабинета “Беров”).  
В тази ситуация интересно е поведението на НДСВ  (докъде може да стигне неговата поливалентност) и отношението на двата досегашни полюса БСП и СДС към царя. Защото нито БСП, нито СДС, нито пък либералите могат да съставят самостоятелно управление. Със сегашните си 20% либералите могат да формират както лявоцентриска, така и дясноцентристка управленска коалиция.
Това поставя НДСВ в положението на ухажвана мома, която знае, че ще бъде омъжена, но още не е ясно за кого. Парадоксалното в случая е, че ухажването е тайно - предизборно всички ще се дистанцират от НДСВ, но всеки ще си остави по една тайна пътечка към него. Защото, ако след изборите царската партия стане втора политическа сила, същите тези, които са я нападали, ще се юрнат да се сгодяват с нея. И затова, докато я плюят, гледат да не я удавят.
Това фактически цели да елиминира конкуренцията между партиит и обезсмисля самия акт на гласуване - излиза, че каквото и да правят избирателите, царят и НДСВ отново ще ги управляват, дали с БСП или с някой друг, няма значение.
Това проваля с гръм и трясък теорията, която доведе НДСВ на власт - че “царят матира партиите”. Напротив, все по ясно става, че при двуполюсния модел, който му готвят, царят е матиран от партиите, включително и от неговата. Защото за тях е жизнено важно царят от символ на промяната да го превърнат в символ на статуквото.

Нашата политика е като в Биг Брадър – всяко действие е пред очите на избирателите

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Допълнителни 135 милиона лева ще има догодина за българското образование и наука. Няма никакво значение какви квалификации бяха измислени за Новото време във връзка с преговорите, в резултат на които тези пари ще бъдат осигурени. За нас е важно, че парите ще ги има и че правителството се задължава да напише стратегии за инвестирането им. Макар да смятам тези преговори за бюджета за един от най-успешните и общополезни ходове на “Новото време”, признавам, че всъщност медиите направиха така, че не допуснаха НДСВ и ДПС да водят задкулисни пазарлъци. Медиите вдигнаха шум, когато Никола Николов напусна парламента и  де факто подари един глас на НДСВ. И така оставиха само един възможен ход на правителството на малцинството - да проведе публични консултации с всички групи. Това искахме и ние от “Новото време” – да се водят публични преговори, които да донесат не гласове на НДСВ, а пари за образование и наука - една от най-важните обществени сфери, от които зависи бъдещето на нацията и държавата. В последния кръг на тези преговори успяхме да осигурим допълнително 135 милиона лева директно за образование и наука и 35 млн. индиректно чрез промени в данъчните закони.
Надявам се и представителят на МВФ в България, който призова “Новото време” да защити нуждата от тези допълнителни пари за образованието, да проче споразумението ни с управляващото мнозинство. Там и той, както всички критици, могат да видят, че сме затворили всички пробойни в закона, които могат да позволят на някого да прахоса тези пари. Редно е правителството да поеме този ангажимент – за прозрачното и ефективно инвестиране на тези средства, но ние сме дали дума, че искаме да бъдат инвестирани по конкретно гласувана от парламента стратегия и ще следим как министърът изпълнява задълженията си. Друг е въпросът, ако на някого в МВФ не му се иска българите да бъдат образовани. Това си е негов проблем. Ние, от “Новото време”, искаме българите да са образовани, искаме българите, които искат да работят и да се образоват, да останат тук – в България. И не само искаме, а работим за това да спре изтичането на мозъци от държавата ни.

Ако МВФ не иска българите да са образовани, това си е негов проблем, казва шефът на “Новото време”
Мирослав Севлиевски е председател на ПГ "Новото време" в 39-ото народно събрание и зам.-шеф на нововремската партия, която в момента гради структурите си в страната. Напоследък Севлиевски отчита, че най-голямата победа на "Новото време" през изминалата година е прокарването в държавния бюджет на допълнителни средства за образование и наука -170 млн. лв. Представителят на МВФ обаче поиска нововремците да обосноват необходимостта от тези пари и най-вече квалификацията на кадрите в образованието.

Г-н Севлиевски, заявихте, че благодарение на медиите "Новото време" е успяло да осигури допълнителни пари в бюджета за образование. Защо?

- Медиите не допуснаха НДСВ и ДПС да водят задкулисни пазарлъци. Вдигнаха шум, когато Никола Николов напусна парламента и де факто подари един глас на НДСВ. Оставиха един ход за правителството на малцинството - да проведе публични консултации с всички групи. Това беше и желанието на "Новото време". В последния кръг на тези преговори успяхме да осигурим допълнително 135 млн. лева директно за образование и наука и 35 млн. индиректно чрез промени в данъчните закони.

НА ПЪРВО МЯСТО В НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ ВЕЧЕ НЕ СА ОРЪЖИЯТА, А ОБРАЗОВАНИТЕ ХОРА

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ "Новото време",
при обсъждането на първо четене на проектозакона
за държавен бюджет за 2005 г.
39-о Народно събрание, 25 ноември 2004 г. (стенограма)

МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Уважаема госпожо председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Мислех си, че тези два дни ще бъдат дни за обсъждане на бюджета на България за 2005 г. Тези два дни обаче по-скоро се превърнаха в два дни парламентарно обсъждане на Новото време. Не мога да скрия задоволството си от този факт. Имаше хора, които злобно правеха забележки към Новото време, имаше хора, в чийто глас имаше завист.
В нашия глас днес, дами и господа, има гордост! (Оживление в залата.) Има гордост заради това, че за пръв път в България, когато едно правителство на малцинството трябваше да внесе държавен бюджет, в него надделяха добрите, надделяха онези, които предпочетоха пред търгашеството, пред купуването на гласове, пред размяната на постове (оживление в залата) да водят публичен диалог. Искам още сега на първо място да благодаря на Станимир Илчев, искам да благодаря на министъра на финансите Милен Велчев. (Ръкопляскания от Новото време)
Те бяха хората, които предпочетоха вместо други да разменят постове в Сметната палата, или пък за НОИ, да водят дебат.
МИХАИЛ МИКОВ (Коалиция за България, от място): Да ги разпределят сами.
МИРОСЛАВ СЕВЛИЕВСКИ: Те признаха, че проектът за държавен бюджет за 2005 г. наистина е проектът на статуквото и в голяма степен запазва инерцията. Но аз разбирам министър Велчев, защото с част от колегите си в Министерския съвет той не е в състояние да внесе друг бюджет. Онези министри, които цял ден нито вчера, нито днес не намериха време да бъдат в пленарната зала и поне да се изправят пред колегите народни представители и да кажат коя е политиката, която защитават, как ще направят така, че техните министерства да бъдат ефективни, да не се разхищават средства, как ще направят така, че да увлекат администрацията след себе си. Тези министри ги няма.

Това, че бизнесът иска да си прави партия, означава, че парламентът не изпълнява бизнеспоръчки

Господин Севлиевски, изтъргува ли Новото време подкрепа за бюджета срещу данъчните си закони?

- Едни търгуват партийна подкрепа, други търгуват гласове, трети – закони. Ние преговаряме за политика. Нашите данъчни закони, законите за промяна на политическата система и законите за въвеждане на публичност в България са политиката на Новото време. Всички тези закони са свързани с осмисляне на живота на средната класа. Данъчните ни закони поставят близо един милиард лева в джобовете на всички българи, които работят и които се образоват. Политическите ни закони осмислят политическото участие на българската средна класа, а законите ни за публичността правят от всеки гражданин участник в държавното управление. Ние не търгуваме тези закони, преговаряме за тях.

Политиката, която е заложена в проектобюджета на МС до известна степен се опитва да допринесе за българите нещо, но бюджетът е такъв, че по никакъв начин не поощрява онези, които работят. По-скоро е бюджет, който удовлетворява онези, които не работят по една или друга причина, които не искат работят или да се квалифицират. Проектът не поставя бариера и за тези, които продължават да искат българите да са по-малко образовани, да получават по-ниски заплати, да им се събират по-високи данъци, за да може партийните командири или началниците по министерствата да ги командват.

ЗАКОНОДАТЕЛЯТ НАЙ-ПОСЛЕ НАПРАВИ МАЛКИ, НО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ СТЪПКИ ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
39-о Народно събрание, 19 ноември 2004 г.


Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,


Имам позитивна новина. Оказа се, че най-после в този парламент, когато става дума за професионално написани и добре обосновани закони с национално значение, дори винаги спорещи групи могат да стигнат до общо решение.
Веднъж вече ви казах, че тук стана чудо. Сега сме свидетели на нови чудеса. Парламентът прие законопроектите на Новото време, с които законодателят най-после направи малки, но изключително важни стъпки за българското образование и наука. Гласувахме данъчни облекчения за всеки, който дари компютри на училища и университети, стимулирахме тези, които инвестират в научноизследователска дейност. До този момент законът ги наказваше, вместо да им помага.
Най-сетне показахме, че не само можем да говорим колко ни е мил малкият и среден бизнес, но и че можем да му помогнем в битката за оцеляване. Промените в данък добавена стойност дадоха възможност на фирмите да съдят държавната администрация за невърнат в срок ДДС кредит. Така премахнахме незаконното бреме, което тегнеше над малките фирми да финансират държавата.

НОВОТО ВРЕМЕ ИСКА ВСИЧКИ ХОРА, КОИТО РАБОТЯТ, ДА БЪДАТ ПООЩРЯВАНИ, А НЕ НА НАКАЗВАНИ

Изказване на Мирослав Севлиевски,
при обсъждането на измененията в Закона
за облагане доходите на физическите лица.
39-о НС, 11 ноември 2004 г. (стенограма)

Уважаеми колеги! Това, което каза колежката Радева, е много важно и е много вярно. За голямо съжаление обаче законопроектът, внесен от правителството, не изпълнява на 100% думите и заклинанията, които направи тук колежката Радева.
Истината е, че законопроектът на Новото време за облагане доходите на физическите лица изпълнява идеите на новото време.
Новото време иска всички хора, които работят днес, всички хора, които се образоват и искат да се дообразоват, да бъдат поощрявани, а не да бъдат наказвани. Ние искаме всички доходи до 250 лв. да бъдат облагани веднъж с 10% и най-много с 20%. Всички хора, които получават заплати над 250 лв., това означава, че те работят от сутрин до мрак, че те са образовани, че полагат усилия да добият нови знания и нов опит. И по тази причина ние трябва да ги поощрим. Защото те са хората, които са средната класа на България. Днес въпросът е да поощрим българската средна класа. И когато днес гласуваме, нека всеки да си даде тази ясна сметка - кой най-накрая е готов не да прави популизъм, а да поощри и България наистина да има средна класа и кои са онези, които са срещу средната класа в България. (Реплики от Коалиция за България)

НАЙ-ГОЛЯМАТА ПОБЕДА НА 10 НОЕМВРИ Е ПОБЕДАТА НАД СТРАХА

Изказване на Мирослав Севлиевски,
председател на ПГ “Новото време”
39-о НС, 10 ноември 2004 г.


Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,

 Оказа се, че 15 години не стигат, за да се научим, че не ни е дадено да пишем историята.
Днес е 10 ноември и точно хората, които сега се опитват да осиновят идеята на този български ден, нито са били участници, нито даже им е минавало през ум да си нарушат спокойствието тогава.
Затова нито БСП има право днес да си приписва заслуги за Десети, нито днешното СДС има право да присвоява датата. Не бива никой да се опитва да подменя фактите, да дописва събитията, да зачерква имена от историята.
Вътрешнопартийният преврат беше опит за оцеляване и стана искрата, която щеше да загасне, ако не беше цялото общество, ако не бяха всички онези хора, които рискуваха настоящето си тогава, за да дадат бъдеще на демокрацията.

Бургаски депутат благодари на в. “Черноморски фар”, че му отвори очите за политиката

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Искам да благодаря на в. “Черноморски фар”, че приема Новото време за толкова важна за Бургас политическа тема, че отделя по цели страници, за да убеждава читателите си как някой си Никой не ни искал. Дълбоко съм ви признателен, че ми отворихте очите за най-сериозните пропуски в идеите и поведението на Новото време, на мен самия, на колегата Кошлуков и на всички нововремци по градове и села. Без такава остра диагноза на нашето “желание за политическо бъдеще”, едва ли щяхме толкова бързо и навреме да проведем животоспасяваща политическа операция – да основем поредния си клуб в страната, а парламентът да приеме поредния важен за държавата закон на Новото време. Благодаря и на автора, който макар от висотата на опита си да ни смята за политически обречени, все пак ни признава, че имаме “някакви шансове” и дори ни подсказва как да оцелеем.  
Ако бях на негово място обаче леко бих се обидил на редакцията на в. “Черноморски фар”, защото макар да са открили историческия му текст в дебрите на Интернет и предвид изключително важното му за Бургас значение да са го публикували, са си позволили да му сменят заглавието – вероятно с цел още по-силно да привлекат вниманието на аудиторията си върху прогнозата за скоропостижната ни обреченост. Вестникът вероятно е решил, че оригиналното авторско заглавие и подзаглавие: “Обречеността на „Новото Време”/ Ако може да се говори за някакви шансове пред тази партия, то те са свързани с дълбоко преосмисляне на политиката й”, не звучат достатъчно ясно за читателите и е прекръстил анализа на г-н автора с далеч по-завладяващото: “Кошлуков, Севлиевски и сие никой не ги ще/ Новото време е ясно раздвоено между желанието за продължително политическо развитие и желанието за максимално използване на настоящата власт”.   
От задълбочения прочит на текста става видно, че г-н анализаторът е изключително запознат с дейността на Новото време и прави прогнози с лекотата на човек, който е в политиката на място, където всичко се знае и откъдето всичко се вижда 100 години напред и със сигурност поне няколко века назад. Направих си труда да проверя откъде “Черноморски фар” се е сдобил с такъв надарен анализатор. Глобалната мрежа не отговаря на въпроса кой точно е г-н авторът, но за сметка на той я е обогатил с обемното си творчество. Респектиран съм от текстовете на този анализатор, който очевидно е компетентен по всички теми и де що има историческо и днешно събитие, той им е бил свидетел.

ЗАКЛИНАНИЯТА НЕ ВЪРШАТ РАБОТА В ПАРЛАМЕНТА
Изказване на Мирослав Севлиевски,
Председател на ПГ “Новото време”
39-о Народно събрание, 22 октомври 2004 г.

Уважаеми господин председател,
Уважаеми колеги,
Вчера стана чудо – два проекта на Новото време за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане бяха подкрепени от Комисията по бюджет и финанси. С първия ние предлагаме парламентът да покаже на дело, че наистина мисли за модерното българско образование. И да го направи, като гласува данъчни облекчения за всеки, който дари компютри на училища и университети. А вторият ни проект ще създаде липсващата връзка между науката и бизнеса, като приеме преференции за фирмите, които инвестират в научноизследователска и развойна дейност.
Преди седмица се видя, че думите, заклинанията и партийните обещания често нямат нищо общо с това, което се случва тук, в залата. А данните доказаха, че не само българското училище, но и българската наука не са любимци на държавата. На 135-годишнината от основаването си Българската академия на науките се "поздрави" с унизителните числа за финансовата държавна подкрепа. Оказа се, че българските учени не само са най-бедни в Европа, но и нашата страна дава 33 пъти по-малко средства за наука от останалите европейски държави. Този отчет опроверга всичките добри намерения на политиците.

Деловата жена и деловият мъж – каква е принципната разлика помежду им?

- Освен природната разлика, в модерния свят друго различие не би трябвало да има. По принцип мъжете са склонни да рискуват по-лесно, а жените мислят в перспектива и залагат на сигурно. Затова мъжете по-често грешат и по-трудно приемат провала. Майчинският инстинкт кара жените да са изключително внимателни, заради което понякога изпускат шансовете си.

Как изглежда идеалната делова жена?

- В деловия свят единственият идеал е успехът и той не може да бъде нито мъжка, нито женска принадлежност. Иначе сериозният, интелигентен, но и дружелюбен маниер, изрядната външност и общителност са добри качества и за жените, и за мъжете.

Мирослав СЕВЛИЕВСКИ

Все по-често в управляващото мнозинство използват термини от шахмата. Само за два дни те си казаха, че царят бил в цуг-цванг, а парламентарното му мнозинство – в цайтнот. Много преди поредното теоретично пренареждане на фигурите обаче беше ясно, че най-голямата парламентарна група умишлено поставя парламента в ситуация, в която няма полезен ход и отдавна е просрочено времето. Ясно е, че няма сценарий за предсрочни парламентарни избори. Но пък е ясно, че има една голяма група в парламента, която крепи статуквото и препятства промените в политиката и модела.
Как стигнахме дотам 13-те гласа на Новото време да станат основна политическа тема и на нас да приписват и славата, и отговорността от това ще изкара ли мандата си 39-ото Народно събрание, или ще се провали заедно с похарчените за пропаганда бюджетни излишъци. Кой се опитва да ни прехвърли отговорността за качеството на новия бюджет и с него – за стабилността на парламента и комфорта на управляващите.    
Дадох отговора на тези въпроси, още когато Новото време напусна ПГ на НДСВ. Политическите игри, интересчийството, службогонството, личното над националното – тези занимания заместват истинската политика в тази партия и група. Оказа се обаче, че дори заплахата да останат малцинство и да провалят управлението си не успя да промени маниера им.  
В НДСВ е като на ГКПП Калотина - докладчиците убеждават премиера, че всичко е подредено и почистено, а при изненадваща проверка се оказва, че клозетът има по-голяма табела от тази на държавата. Че никой не знае чия е собствеността, нито кой я стопанисва. Обещаната европейска границата е също като обещания консенсус за избора на омбудсман. Провалът също е аналогичен.
Проблемът на НДСВ е, че всички пешки искат да са царе. Веднага след като повярваха, че шахматната дъска е тяхна, премахнаха правилата на политическата игра. И ако това поведение беше вредно само за НДСВ, никой не би се тревожил. Лошото е, че този властови маниер е вреден за България.
Тоталният разпад и липсата на политическа отговорност в жълтото мнозинство бяха легитимирани при избора на омбудсман. Легитимирани бяха воюващите за власт и пост представители на мнозинството. Дискредитирана беше коалиционната политика на управляващите. Нищо не успя да примири враждуващите за влияние групи вътре в оредяващото и раздирано от противоречия НДСВ. Няколко пъти съвсем откровено приближените на Панайотов и Вълчев бламираха собствения си лидер, непрекъснато поставят на колене и председателя на парламентарната си група. Мнозинството е просто заложник на личните амбиции на малка групичка самоизбрани за лидери. Същите хора правят заложник и целия парламент.