Блог на Мирослав Севлиевски

Тези избори бяха бутафорни, защото не бяха нито честни, нито свободни, нито истински.

В международната пракита така наричат избори, които се правят, само за да угодят на международните организации. А тук - само защото се правим на демократична държава и ги има в държавния календар.

На всичи, които ще кажат, че това е емоционална реакция на неоправданите ми очаквания за по-добри резултати на Новото време, ще отговоря: Да влязат в интернет и да прочетат изданието от 1994 година на Центъра по правата на човека в Женева – Правата на човека и изборите. Ако не използват компютър, да отидат в някоя от градските библиотеки и да намерят книгата с това заглавие, издадена от Българското сдружение за честни избори и граждански права.
Всеки, прочел или просто преминал набързо страница по страница, сам ще се увери, че съм прав.

Г-н Севлиевски, кой според вас ще е новият кмет на Бургас?

- Ясно е, ще има втори тур, на който ще отидат Димитър Николов и Йоан Костадинов. И това не е изненада. На местни избори в Бургас обикновено гласуват 70 000 избиратели. Социолозите са единодушни, че за Николов ще гласуват 40%, което е около 28 000 гласа. А Йоан Костадинов вече три пъти има твърди 26 000 гласа, които идват от създаваната вече 12 години клиентела и обръчи от фирми.

Кой ще влезе в новия Общински съвет?

- Според проучванията в общинския съвет основно ще присъстват национално представените политически партии – ГЕРБ, БСП, Атака, Новото време, Гергьовден, ССД. Данните сочат, че бургаските фирмени партии и подставените листи на сегашния кмет нямат електорална подкрепа. Но пък те разчитат на търговията с гласове и може да поднесат неприятни изненади на бургазлии.
 
С други думи казвате, че ако не се гласува за национално представени партии, гласът ви ще бъде загубен?

- Да, това казвам.

Кое все пак е по-важно – кметът или Общинският съвет?\

- Досега бургаският общински съвет беше като мажоретен ансамбъл на кмета. Той ги разкатаваше купуваше и продаваше. А според българските закони общинският съвет е по-важен. Съветниците определят бюджета на общината и нейните приоритети. Те могат да контролират всички действия и решения на кмета. 

Пътувах в четвъртък из страната. Първо отидох в Чирпан, на път за Стара Загора. Предлагам на всички, които твърдят, че на младите хора не им пука в каква държава живеят и кой ги управлява, че са безхаберни и апатични, да тръгва веднага за Стара Загора. На едно място се бяха събрали точно от тези набедени млади хора. Всичките са на 18 и на местните избори след 10 дни ще гласуват за пръв път в живота си. Това е първият техен сериозен личен избор и те осъзнават отговорността на това решение.

Че младите хора харесват Новото време, това стана ясно и в този български град. 15 от новите избиратели в Стара Загора станаха нововремци. Те не искат партиен билет, те искат да работят и да бъдат полезни, искат да живеят нормално и от тях да зависи в какъв град, в каква държава живеят. Двама от тях дори са готови да станат министри.

После се залутах по пътя към Казанлък, където нито една табела няма, че да сочи посоката. Пътищата ни са като управлението, тройният съюз такъв хаос забърка, че вече на никого не е ясно накъде отива тази държава, накъде я водят БСП, ДПС и НДСВ. По Дунав мост 3 ли ще мине, през Босфора ли, или пък през мечтаната магистрала „Тракия”.

Концерт вместо политическа агитация, предлагат нововремци на бургазлии. Новото време ги кани на едно незабравимо преживяване в операта.

„Знаем, че ти е писнало от политици, които се сещат за теб само по избори. Обидно е и не е нормално! Но сега наистина е важно да гласуваш – защото ти можеш да определиш съдбата на града, в който живееш, и своята собствена съдба.
За да бъде Бургас нормален град и да живеем всички по-добре!
Знаем, че предпочиташ да се забавляваш, вместо да слушаш политически речи.
Затова те каним на концерт, където да обсъдим нещата като приятели и да проверим дали заедно можем да управляваме Бургас през следващите 4 години.
От нас си зависи!”.

„Имате ли секунда” – това разпитвах хората по пазара „Красно село”. Обикаляхме с кандидата на Съюз БГ за кмет на района Недялко Калъчев. Раздавахме листовки. Някои се спираха, разменяхме по няколко думи за това в каква столица искат да живеят. Защо биха гласували. Знаят ли цената на гласа си, с който назначават властта.

Повечето нямаха секунда. Дори една секунда за политика. В която да помислят дали не се случва нещо важно, докато кампанията изтича като бързо наводнение в центъра на София, в което са нагазили само учителите,

Колко е един миг, в който да ти просветне. В който да осъзнаеш, че правителството прави учителите на маймуни. Че днес те са на улицата. Но на улицата са и децата ни. Че на боклука е хвърлено бъдещето им, бъдещето на нацията.

БНР, “Неделя 150”, 14 октомври 2007 година


Водещ: Добър ден на Мирослав Севлиевски, зам.-председател на ““Новото време””, част от Съюз БГ.

Мирослав Севлиевски: Добър ден, добър ден и на вашите слушатели.

Водещ: Г-н Севлиевски, спомням си, даже гледах един документ, мисля, че беше от преди 3 години и той носеше вашия подпис за едни 130 или 140 милиона лева за учителите, допълнително осигурени, дадени, така ли беше?

Мирослав Севлиевски: Вероятно говорите за споразумението, което през 2004 година “Новото време” предизвика, организира и подписа с тогавашното мнозинство на ДПС, НДСВ, и бяха записано в бюджета  допълнителни пари за българското образование.

„Не знам как точно се държат редовите депутати във и извън парламента, но този човек ми изглежда твърде нормален за депутат. Пуши "Виктори", кара "Шкода Октавия". Кани екипа ни на разговор в своята лаборатория за медицински изследвания и говорим близо 3 часа на кафе в стаичката, където вземат кръв на хората. Говори надълго и нашироко за закони, законопроекти, обяснява, убеждава, изчислява”.

Така започваше един очерк, публикуван преди няколко години във вестник „Сега”. С това начало искам да започна и моето представяне на д-р Недялко Иванов Калъчев, кандидат за общински съветник в София от Съюз БГ, издигнат за кмет на столичния район „Красно село”.

Роден е на 8 април в желязната 1969 година, когато учителите не са стачкували, а седянки си правеха само министрите и бабите.

Сега е лекар, специализирал е лабораторна медицина. Създал лабораторията "Цибалаб". Името е странно и със сигурност зад гърба си има някаква много дълга история. Защото освен, че е лекар, че беше много активен депутат, Недялко чете като за световно. Няма дата в историята, име в изкуството и литературата, случки, събития и хора, за които той да не знае всичко. Подозирам го, че и Библията е изчел, ей така докато си е почивал между заучаването на прешлените и имената на мускулите.

Представям ви Росица Кабзева, кандидат за общински съветник в София с листата на Съюз БГ

В историята на Новото време има един емблематичен човек, който не е Емил Кошлуков. И аз не съм. Много малко хора знаят, че организаторът, движещата сила на партия Новото време е Росица Кабзева. Сега тя е изпълнителен секретар на пратията. Първият път, когато я видях беше на една от сбирките на групата за натиск Новото време. Все още студентка по политология, но вече готов изборджия. Изглежда кротък човек, но винаги успява да направи възможни и най-щурите идеи.

Тя беше с нас през 2000 година, когато запалихме вечния огън на протестите пред БНР. В Сърбия, когато заедно с Красен Кралев и Емил Кошлуков, се борихме за демокрацията и човешките права.

Роси е един от създателите на Новото време, който даде всичко от себе си - за групата за натиск, после в парламента - като експерт към комисията по въпросите на гражданското общество, и в партията - като основен двигател на създаването и утвърждаването на Новото време като най-модерната, креативна и новаторска партия. Журналист от национален вестник преди време я нарече „живата история, хроникьорът на Новото време”.

Мирослав Севлиевски, заместник-председател на “Новото време” – в предаването на БНР „Нещо повече”, 9 октомври 2007 г.

Водещ: Още за това как биха могли да се вземат решения. Не забравяме, че идват местни избори. И да искаме, не можем да забравим впрочем. Защо кандидат кметовете обещават по важни или както се казва по шекотливи въпроси на ежедневието в различните селища. Да се питат хората защо си представят, че би могло да има референдуми и те да са то значение. За това най-напред искам да говорим сега с Мирослав Севлиевски, заместник-председател на “Новото време”. Добър ден, г-н Севлиевски.

Мирослав Севлиевски: Добър ден. Добър ден и на вашите слушатели.

Водещ: Вие имахте голяма активност по този въпрос в миналото Народно събрание. То и в това, мисля, че нищо особено не се получи по темата. Но защо, според вас, хората, които искат да управляват общини сега обещават, че ще разчитат и на мнението на хората или поне ще го потърсят?

Мирослав Севлиевски: За голямо съжаление, повечето го правят от откровен цинизъм. Повечето от онези кметове, които днес кандидатстват да бъдат преизбрани, през последните четири години, правеха всичко възможно гласът на хората да не бъде чут и където имаше опити за местни референдуми, те да не случат. Вие добре си спомняте опита на бургаския общински съвет, организира референдум на тема “полезен или не за Бургас е нефтопровода…

Отдавна казах, че бизнеспартиите бяха създадени, за да си купят парчета от властта. Не случайно в Бургас се нароиха толкова много от никъде несъщестувващите по света формации. Знаехме, че единственият начин, който тези организации знаят за печелене на избори, е купуването на гласове.

Отдавна предупредихме, че в Несебър раздаването ще е мащабно. За да не участва в тази мръсна игра, Новото време изобщо не се регистрира за местните избори на 28 октомври. За тези партии не е нужен коментар, прокурорите трябва да се заинтригуват от тази тема, която е на път да дискредитира цялата демократична политическа система В България.

Вижте как го правят в Несебър

С какво ли уплашихме толкова „големите риби” в Бургас, че чак ги докарахме дотам да дърпат шалтера, за да ни затворят устата.

Предизборната игра много силно загрубя. Освен традиционните заплахи по телефона, на каквито ние сме навикнали, опонентите ни включиха в битката и енергийната система. Поне тази на Бургас – със сигурност.

В неделя вечерта, когато трябваше да участвам пряко в предаването „Лице в лице” по бургаската телевизия Канал 0, токът внезапно спря. И то само в тази сграда. От енергийното дружество така и не можаха да открият как така в цялата община има ток, а точно определен трафопост без всякаква причина е спрял да захранва телевизията.

Точно 4 минути след края на програмното време за предаването, трафопостът заработи „от само себе си”. Докато излъчвахме част от предаването на генератор, 90 процента от абонатите на телевизията не приемаха нито една от програмите й.

На 37 години, женен, с едно дете. От 12 години живее в бл. 413 на квартал „Меден рудник” в Бургас.

Един човек, който е доказателство за това, че морето не може да бъде провинция. Че хората тук знаят посоката напред и я следват. Че могат да правят правилния избор, защото знаят, че бъдещето зависи от това, какъв избор правиш в живота си. Какво избираш за себе си, за децата си, за града и държавата си.

Магистър по икономика и управление на строителството. Магистър по финанси.  Завършил е и Международни икономически отношения в института към БАН, със специалност международни финанси. Още преди да вземе третата си магистратура, има стаж във Виена по управление на оперативни програми за България.
От 2004 година е регионален мениджър на международната застрахователно-брокерска компания I&G-брокерс. Собственик и управител е на Кредитмаркет – един от първите банкови консултанти в Бургас.

Иван Сивов направи своя избор.

Кандидатира се за общински съветник, като част от градивната политическа енергия на Новото време.

„Спутник. Дума, която влезе във всички езици. Чета сега информациите в печата по повод 50-ата годишнина от изстрелването на съветския Спутник-1 в околоземна орбита и не за пръв път осъзнавам как във финалната права на живота някои от спомените ти не търпят да са само твои”...

Какво още разказва прочутият журналист Петко Бочаров за времената преди 50 години, можете да прочете, в страницата на Новото време.

Учителите са прави. Може малко да са закъснели.

Това, което се случва сега с протестите на учителите обаче, трябваше да се случи преди 3 години, когато Новото време внесе предложението за допълнителни средства за образование в бюджета за 2005 г.

Но това, което се случва сега, не е нито стачка, нито обикновен протест. Сега властта унижава и мачка учителите, тормози родителите. И най-лошото е, че почти всички търпят.

Тогава, преди 3 години трябваше учителите да дойдат пред парламента да защитят заедно с нас позицията, че за всяко българско правителство образованието трябва да е национален приоритет, трябва да е елемент от националната сигурност на страната.

Тогава трябваше и университетите и институтите да подкрепят искането, което ние внесохме като поправка в закона и защитавахме с всички сили, да се освободят от данъци парите за научни разработки и инвестициите в модернизацията на научната дейност.

Това ми се струва, че може да е най-краткия и точен начин да ви разкажа кой е Момчил Момчилов, председател на бургаските нововремците и кандидат за общински съветник.

За войводата е ясно, то му е по наследство - носи се в рода му от дядо на внук от поколения. А и е роден в Балкана – там, където всяка фамилия има поне по един прочут поборник в историята си. Момчил не е изключение и макар вече да се е вкоренил здраво край морето, така сякаш там е израсъл, носи непокорния дух на предците си.

За дисциплината и работоспособността му разбрах откъде идва, едва след като прочетох в биографията му, че е горд възпитаник на военната школа.

Срещнах го през пролетта на 2004 година, когато с него и още няколко млади и политически осъзнати адвокати направихме организацията на Новото време в Бургас. После дойдоха на учредителния конгрес и, разбира се, бяха най-мощната и пълна с идеи и предложения група. Нормални млади, амбициозни и политически мислещи и ангажирани хора. И до днес са така настървени да променят държавата, не търпят простотията и лицемерието в политиката. Все още носят революционния хъс, като нас в първите години на демокрацията. Поддържат огъня и подпалват чергата на всеки, който смята, че властта е хранилка за безхаберници. Те са опонентите на пасивните и хранениците.  

Думата ми е за Хо Ши Чонков, както аз го наричам от едно негово легендарно пътуване до Виетнам. Местните хора бяха разпознали в него легендарния си водач Хо Ши Мин, заради брадичката и мустаците. С шапка като на оризовите берачи тай наистина досущ прилича на Мин, а и е роден да бъде лидер.

Всъщност се казва Господин, както се казват повечето мъже в Хасковско, защото това не е просто име, то е почетна титла. Вкъщи обаче е дал трона на съпругата, сам я нарича Желязната лейди.

Господин Чонков е кандидатът за кмет на Новото време в Хасково.

И ако Красен е мащабен, Алеко – експанзивен, то балансът в тази група е на Чонков, той е омиротворителят. Търпелив и спокоен, дори според жена му. Но става ли дума за работа, само изглежда добричък. Науми ли нещо, няма отказване. Истински таралеж, на главата му никой не може да се качи. Винаги казва, че политикът трябва да има семейство, за да усеща земните грижи на хората и някой да го държи здраво стъпил на земята.

Това пита Бареков в „Тази сутрин” по бТВ, Севлиевски отговаря – има, и разяснява кой откъде е попаднал в политиката и как нормалните хора от Новото време ще се борят на изборите във всичките 127 български общини   

Водещ: Сега Мирослав Севлиевски, лидерът на “Новото време” влиза в нашето студио. Темата с него е тема, която тръгна именно от политиците в “Новото време”, темата за олигархията в местната власт. “Новото време” навлиза активно на тези избори, издигайки кандидати за кметове на много места, включително и в София. Добро утро.

Мирослав Севлиевски: Добро утро.

Водещ: Има ли олигархия в местната власт?

Мирослав Севлиевски: Олигархията, ако искаш да ти дам един билет, за да стигнеш до “Московска”33.

Ако трябва накратко, като в енциклопедия, ще кажа, че Алеко е съдов хирург и политик тежка категория. В най-яката мъжка възраст вече има впечатляваща професионална биография, но и политиката го държи активен от години. Преди 18 години стана активист на СДС, а преди 7 години става първи зам.-председател на партия Българска евродесница, избран е за народен представител в групата на НДСВ, в 39-ото народно събрание. Работи едновременно в две комисии – по здравеопазване и по външна политика, отбрана и сигурност. Едновременно с това е член на Управителния съвет на Съсловното сдружение на съдовите хирурзи. Смело се включи в групата на Новото време, името му е една от емблемите на миналия парламент – около него винаги се шумеше.

С атрактивни послания Новото време откри кампанията за местните избори във Варна и Бургас. Златната риба умря, време е да се погрижим сами за себе си! – съобщават лошата новина варненските нововремци. Стига политически шамандури!  - призовават колегите им в Бургас. Време е да изчистим старите лекета! е общото им намерение в двете големи черноморски общини.

Посланията са част от националната кампания на Новото време, която предлага на гласоподавателите да изберат за кметове и общински нормални хора.

Разказвам ви за Красен Кралев, водач на листата на Новото време във Варна, така както го познавам от годините.

От деня когато кацнах във Варна с Лари Гарбър, един от директорите на Националния демократически институт на САЩ, през април 90-а година, и го срещнах – беше на 23 години. От Албания – януари 91-ва, от Йемен и Южна Африка. От твърдостта му пред сръбската полиция на Милошевич, в Ниш – през 2000 година, От безкрайните сутрини и вечери, от споровете за политика, От кампаниите на Новото време.

Един от нормалните българи, които се учиха да живеят по правилата на демокрацията и се опитваха да учат и другите.

Красен е от хората, които знаят, че бъдещето ти зависи от това какъв избор правиш. От това дали избираш да се образоваш, да работиш, да постигаш, или да позволиш да те влачи инерцията, да повериш на друг да решава твоето бъдеще вместо теб или просто да стоиш и да чакаш чудеса. До осъзнатия политически избор, който прави всеки нормален човек, когато избира хората, които да се разпореждат с държавата, с общината, с града – с това, което е собственост на всички българи.

Съюз БГ – коалицията, с която Гергьовден, Новото време и Земеделския народен съюз ще участваме на изборите в София, има ясно послание: Гласувайте за нормалните хора. Всички наши кандидати за местната власт са точно такива – те са самостойни. Образовани, мислещи и работещи хора, на тях не им трябва нито партийно преливане на авторитет, нито политически параван. Те са нормални хора, със своите биографии и като такива ще се състезават на изборите. Няма да измислят нови легенди за себе си. 

Юлиана Дончева е нормален човек. Родена е в Шумен. Извървяла е сама дългия път до София, никой партийна централа не я е спускала на пост с парашут. Учила е, завършила е висшето си образование в Университета по архитектура, строителство и геодезия, специализирала е евроинтеграция и международни икономически отношения в УНСС. Беше един от малкото активни депутати в 39-ото народно събрание. Има семейство, дете. Освен това е атрактивна и известна.

- Ти мълча ли на мълчаливата стачка?
- Как да мълча, аз преподавам на първолаци!?

Такива реплики си размениха две учителки онзи ден, когато синдикатите им бяха измислили да стачкуват в час и пред децата. Да им мълчат.

Обикновено си мълчат хора, които са скарани или сърдити. Да каже Янка Такева на учениците ли е сърдита, че посъветва учителите като влязат в класната стая да млъкват. И дали децата са тези, които ще увеличат заплатите на преподавателите, ще модренизират образованието и ако им остане свободно време, ще притичат на частен урок, защото там пари за мълчание не дават.

Какво изобщо работят синдикатите. От време на време хващат мегафоните и плашат да доведат милионите си членове в центъра на София – да си търсят правата. Не беше ли това всъщност работата на синдиката: да отстоява и защитава правата на хората, а не да ги събира на бунт под знамената.

Лявата пропаганда лъже, че Първанов няма алтернатива

Мирослав Севлиевски

Никоя партия, независимо дали е в парламента или не, няма право да пропуска което и да било политическо изпитание. Политиката не се изчерпва с Народното събрание. Логично е, щом има избори, Новото време – като нормално функционираща и жизнеспособна партия, да излъчи свой кандидат, или да подкрепи този, който отговаря най-точно на идеите ни. Безотговорно е за една политическа формация, колкото и голяма или малка да е тя, да не заяви позиция, особено когато става дума за национални избори.
В надпреварата сега има 7 кандидати, пет от които са свързани с БСП - или са части от нея, или са създадени с цел на втори тур да подпомогнат Първанов. Двама са десните кандидати - Беронов, който е кандидат на Иван Костов, и Марков, който спокойно бих могъл да нарека шансът на новата десница.
Изборът на Новото време да подкрепим Георги Марков е мотивиран.  Той има сериозна политическа биография – демократ, седесар, великолепен юрист, в активна възраст е, разпознаваем, има позиции и професионален опит, отстоявал е идеи, които са обединявали огромна част от избирателите. Марков е единственият кандидат, който има своя програма - 15 точки, аргументирани и изпълними. В тях се съдържат и много от идеите на "Новото време" – мажоритарни избори за парламент, истинска възможност за провеждане на референдуми, промяна в конституцията, която да превърне президента в коректив на властта, а не в неин съучастник.

Само Новото време
чисто от доносници

Държавна сигурност се оказа действаща лаборатория за „демократични” партии

Мирослав Севлиевски

Премиерът на България да смята, че само ненормални хора се интересуват от досиетата. Дори каза на журналистите, че го разсмиват с въпроси за това как ще коментира тоталната инвазия на служители на ДС по всички етажи на властта в демократичната ни държава. Сигурен съм, всеки, на когото поне малко му пука за България, не му е нито смешно, нито се смята за ненормалник. Убеден съм, че сега много хора са повярвали на това, за което ние от Новото време предупреждавахме отдавна. Че БСП не е реформирана, че действа по схеми, утвърдени в годините преди демокрацията, и че продължава да участва в създаването на партии, които да са резервните й гуми в парламента. Длъжен съм да кажа и това, че само Новото време е било с парламентарна група, абсолютно чиста от агенти и доносници.

Мирослав Севлиевски:
Ковачки явно иска да става министър

От имотните декларации е известно, че имам 2% от акциите на дружеството, което сега инвестира във ващанционно селище, казва бившият отговорник за енергетиката.

Юри Велев

- Г-н Севлиевски, масово никнат бизнес партии за местните избори, как гледате на това?

- Може да е от силното слънце това лято – вижте по морето само колко такива формации избуяха. Много хора си въобразяват, че като искат да направят небостъргач, могат да си направят и политика. Или пък като имат дискотека и дават прехрана на 10 души, със същата лекота могат да „нахранят” избирателите със закони.

- Защо бизнесът иска директно да навлезе във властта?

- Хората, които напоследък масово създават партии, са натрупали състоянието си по времето на правителствата на СДС, на коалицията НДСВ-БСП-ДПС и на настоящия троен съюз. Щом правиш партия сега, означава, че не си доволен от политиката на управляващата коалиция. Идеята за партия се състои в това да си политическа алтернатива на съществуващото в момента. А не съм чул тези хора да кажат и една – каквато и да било, критика към сегашната власт. Правят партии, а не критикуват управляващите - с какво тогава се различават от тях. Тази логика насочва към поне три извода. Първо, тези партии изглеждат като инспирирани от сегашната коалиция – няма друго обяснение за пълната им безкритичност.
Другата основна идея за създаването на партия е да се бориш да вземеш властта. А за да я вземеш трябва да убедиш избирателите, че тези, които сега ги управляват, не се справят добре. Да сте чули и една лоша дума за правителството от десетките вече създадени бизнес партии? Не сте. Такъв тип партии превръщат политиката в абсурд.

Севлиевски:
Бургас стресна властта

Зам.-председателят на Новото време участва в проект, който инвестира 2 милиона лева в реклама на Ахелой


- Г-н Севлиевски, името ви се свързва с новия ваканционен комплекс Марина кейп до Ахелой, който ще бъде открит на 10 август. Вие ли сте собственикът?

- Сигурно всеки би се радвал да е собственик на Марина кейп – това е едно наистина различно ваканционно селище, което няма нищо общо с масовото бетониране на Черноморието. Истината е, че съм само акционер, притежател на 2 процента от акциите. Освен това имам основания да се гордея, че съм консултант на този проект, който показа, че и в България може да се инвестира разумно и да се строи, без да се унищожава природата.

- Местните хора обаче ви виждат често там?

- Разбира се, че често идвам в Ахелой. За повече от един парламентарен мандат Бургаският регион беше моят избирателен район, свързан съм с проблемите тук, лично съм се ангажирал с модернизацията на политическия и икономическия живот, обещавал съм на хората тук съдействие и подкрепа. Не мисля, че тези ангажименти приключват с края на мандата. Напротив, винаги съм смятал, че политическата отговорност не може да бъде отменяна или прехвърляна. Така би трябвало да е във всяка работа.
Това, че местните хора свързват името ми с Марина кейп, е защото ме познават. Това е една доста добра оценка за моята работа като политик и разбира се, отговорност, която нося пред тези хора.

Въстанието на царя.
Скандалът е замислен отдавна. Жълтите партизани работят за БСП

Мирослав Севлиевски

През 2005 година с мандата на ДПС и с участието на БСП и НДСВ беше направена коалиция с ясно лимитиран политически хоризонт от 4 години. Вече минаха две от тях, изпълнено е и предназначението на тройния съюз – членството на България в ЕС.
Зейна липсата на обединителна идея, която да е алиби пред обществото за това, че все още са заедно. Съдържателната пустота на коалицията открои нужда от нова посока и цел на българската политика и предизвика настоящата криза. Трусовете в две от управляващите партии са следствие от този разлом, а не са негова причина.

Коалиционно алиби

Липсата на легитимно оправдание за това защо БСП, НДСВ и ДПС продължават да крепят съюза, въпреки недоволството на членовете и избирателите си доведе до стресиращите резултати от евровота. Още преди тези избори, които официално стартираха политическата криза (скандалите бяха само тренировка за очаквания сблъсък), проблемът беше видим за публиката. Трите партии в управляващия съюз нямаше как повече да крият, че никой от тях не иска на следващи избори да се коалира с нито един от сегашните си партньори. Отклониха коалиционното напрежение, което обаче удари по партийните им основи.  
Как тройният съюз стигна дотук – да е още цял, но частите му да са сериозно пропукани? Ето фактите в телеграфен стил. Провалено беше създаването на либерален съюз, което доведе до сериозно фрагментиран парламент без политически и идейно отчетливо мнозинство. Последваха няколко часовото „първо правителство на Станишев” и няколкомесечните пазарлъци за коалиция. Роди се вътрешно противоречивият, заченат на тъмно и с много орисници троен съюз. Влязохме в ЕС. Появи се ГЕРБ. Преизбран беше президентът. Престъпността не се снижи, убийствата продължиха. Гръмнаха мощни корупционни и политически скандали. Те подмениха дори политическата агитация преди евроизборите. Кампанията и гласуването останаха като фон на разстрелите и споровете кой притежава държавата. Вотът се случи някак между другото. А резултатите (както винаги) изненадаха партиите. Този път обаче не можеше да мине редовното обяснение с апатичния избирател и наказателния вот. Не поради историческия характер на изборите, а защото на обществено изчакване бяха оставени последствията от скандалите в БСП, а с тях и належащите промени в кабинета „Станишев”.

За кризата и възможностите

Изказване на Мирослав Севлиевски пред конгреса на НДСВ

Уважаеми г-н председател,
Уважаеми делегати и гости,
Колеги и приятели,

Знаете за китайския йероглиф, който едновременно означава и криза, и възможност. Казвам го, не само защото сме в политическа криза. А го правя, за да си напомним, че когато нещо се пропуква, по-умното решение е да започнеш да работиш здраво и то веднага.
Сигурен съм, че днес, на този форум, няма да похарчите времето си в това да обсъждате кризата. А ще реализирате възможността  - С ентусиазма, с който беше създадена тази партия преди 6 години. С идеята, че е време за производство на политическо бъдеще. Че не е време за рушене, а e време за съграждане на модерна България.

Коалиция за десните?
Със средната класа!

Това е спасителният ход, а колко парчета от СДС-ОДС ще се обединят, не е толкова важно

Мирослав Севлиевски


Да се коалира, да се обедини, да се събере за изборите. Да извади нови лица, да махне старите. Да се прикрепи към друг. Да се обезглави, да се саморазпусне, да се събори, да се построи отново.  
Всичкото това е за десницата. Но по-скоро за няколкото имена, които са физиономия на дясното през последните няколко години, а не за това, кого и как ще представлява десницата.
Предложенията валят откакто на евровота десните партии не успяха да изпратят и един свой представител в парламента на Европа. Тези оферти обаче съвсем не са нови. Биват подновяване преди, по време и след всички избори от 2001 година досега.
Ако има нещо различно сега, то е в кризата, която разтресе левицата. В нея именно е шансът за възраждане на десницата. Независимо дали за стабилизирана формация от сега съществуващите десни, или

за нова дясна партия – шанс има.

Говоренето за вариантите за дясно обединение сега са полезни и не бива да се отхвърля емоционално нито едно предложение. Но обединение не на парчетата от СДС-ОДС, а за обединение на десните избиратели с партиите, които ще ги представляват.

Първанов като говорител на Новото време

Доживяхме президентът да стане нововремец. Георги Първанов дори иззе ролята на говорител на Новото време и на идеите, които ние имаме и защитаваме. Отиде президентът в БАН онзи ден и дръпна слово, което повтори всички основни пунктове от програмата на Новото време, от политиката и законодателните ни инициативи.
Без никаква редакционна намеса, ето изчерпателното доказателство за това как държавният глава и бивш лидер на БСП говори от името на Новото време: „Големият урок на тези избори е, че е необходима промяна на политическия модел. Ако не се заложи на мажоритарното начало, ако хората не избират личности, няма да имаме реабилитация на политиката. Това предполага решителни, смели и енергични действия с оглед на това, което българското общество и европейските ни партньори очакват от нас – ясна и твърда воля за борба с корупцията. Отговорното държавно поведение изисква бързи, смели и енергични решения за увеличаването на средствата за образование и наука още в рамките на тазгодишния бюджет. Има достатъчно излишък на фона, на който скромните претенции на научната общност са изпълними.

Как НДСВ прескочи прага
Жълтите имат четири проблема
Мирослав Севлиевски

След 17 години избори България стигна до най-важната си предизборна кампания – тази, на която ще излъчи своите представители в парламента на Европа. След дълъг път сме пред прага на рая,  в който на всички предишни избори десните партии обещаваха, че ще заведат народа си някой ден. Стига той да им даде гласовете си и да изтърпи зора на прехода.  
В името на тази цел българите преживяхме поскъпването и пресъхването на бензина, опашките за кисело мляко, фалита на банките, хиперинфлацията, липсата на храни и лекарства.
Стигнахме края на пътя, пред вратата сме. Но сега се оказа, че на 70% от българите не им е любопитно какво ги чака отвъд, не ни е особено важно. Дори са готови да се откажат от правото си да определят кой ще представлява страната ни в Европа.
Тези избори сами по себе си – като първи европейски избори, са изключитилно важни за България, исторически са. Но кампанията няма да остане в историята.
Опит за летене
Понеделник, 14 май, по пладне влизам в централата на НДСВ на „Врабча”, като пратеник на вестник “24 часа”, който наблюдава кампанията на царската партия. От участник в нея, от неин опонент, сега съм специален кореспондент. И чудо № 1 – обикновено тихата като манастир сграда сега кипи. Не мога да скрия, че за първи път видях тази централа в работна атмосфера.

Мирослав Севлиевски:
Всеки българин ще трябва да даде по 500 евро за АЕЦ „Белене”

„Новото време” ще издигне жена за кмет на София, казва зам. – шефът на партията

Диляна Ценова

- Г-н Севлиевски, какво става с „Новото време”? Идва ли му времето? Чуваме, че ще подкрепяте листата на ГЕРБ за евроизборите, вярно ли е?

От четири месеца „Новото време” работи много активно със сдружението ЕДП. Димитър Абаджиев, Мария Капон и Елеонора Николова се оказаха единствените депутати в днешния парламент, които искат да променят политическата система по законен път.

А има ли незаконен път за промяна на системата?

Факт е, че през последните 17 години България се управлява с малки изключения предимно под влиянието на парите и бившите тайни служби. Алтернативата на това е въвеждане на мажоритарна избирателна система, разкриване на имущественото състояние и интересите на всички депутати, министри и техните семейства, или т.нар. етичен кодекс на „Новото време”. Задължително трябва да се регламентират модерно връзките политика и бизнес със закон за лобизма.

Волен е удобен –
на неговия фон всички
изглеждат нормални

И затова не питат лидерите на „Атака” спят по хотелите на големи приватизатори

Мирослав Севлиевски

В неделя имаше избори за президент, но нямаше промяна, нито избор. Кандидатите бяха седем. Двама десни – Беронов и Марков, и петима леви – Първанов, Сидеров, Берон, Петров, Велев. Гласуваха 40 процента от българите, 60 процента отново не гласуваха.
Левите събраха общо 87%, десните -13.
Предизборна кампания нямаше, а доколкото тя имаше проявления, беше по теми, факти и хора от миналото и нищо за бъдещето. Очевидно само 40 процента от българите все още се интересуват от миналото. Останалите 60% искат сами да си го организират и направят, но не със сегашните партии, не със сегашната политика. Те искат, но все още не знаят как и кога ще започнат да работят. Това е мотивиран отказ от гласуване за статуквото на миналато, не е просто апатия.
В тази група попаднаха и повечето български политически партии и партийни лидери, които без да искат и несъгласувано се обединиха под лозунга „Да отложим бъдещето”. За изпълнение на тази цел волно или неволно се съюзиха около идеята, че преизбирането на Първанов ще направи лозунга на тези избори възможен. Ще им даде още време и възможности да осъзнаят къде са, колко са, кои са и ако е възможно някой да отпадне от самосебе си или пък да бъде „отстранен грубо” и преизбирането на Първанов да запази статуквото и всички да си го карат по старому. Двамата десни кандидати дори не създадоха свои професионални предизборни щабове.

Мирослав Севлиевски:
Това са избори от и за миналото


- Г-н Севлиевски, какъв е коментарът ви за първия тур на изборите?
- В неделя формално имаше избори за президент, но нямаше промяна, нито избор. Кандидатите бяха седем. Двама десни – Беронов и Марков, и петима леви – Първанов, Сидеров, Берон, Петров, Велев. Гласуваха 40 процента от българите, 60 процента отново не гласуваха.
Левите събраха общо 87%, десните - 13. Това е доказателство, че старите десни партии нямат ресурс, с който да мотивират дори трайните си избиратели.
- Какво е обяснението ви за тези резултати?
- Нямаше предизборна кампания, а доколкото тя имаше проявления, беше по теми, факти и хора от миналото и нищо за бъдещето. Това е основната причина. И стана очевидно, че само 40 процента от българите се интересуват от миналото. Останалите 60% искат сами да си го организират и направят, но не със сегашните партии, не със сегашната политика. Те искат, но все още не знаят как и кога ще започнат да работят. Това е мотивиран отказ от гласуване за статуквото на миналото, не е просто апатия.
В тази група попаднаха и повечето български политически партии и партийни лидери, които уж несъгласувано, но се обединиха под лозунга „Да отложим бъдещето”. За изпълнение на тази цел волно или неволно се съюзиха около идеята, че преизбирането на Първанов ще направи лозунга на тези избори възможен. Ще им даде още време и възможности да осъзнаят къде са, колко са, кои са и ако е възможно някой да отпадне от самосебе си или пък да бъде „отстранен грубо” и преизбирането на Първанов да запази статуквото и всички да си го карат по старому. Двамата десни кандидати дори не създадоха свои професионални предизборни щабове.

Кандидатът взе точки, защото действащият го уважи

Волен и Марков принудиха Първанов и Беронов да се срещнат

Мирослав Севлиевски

На пръв поглед Беронов загуби, но самият факт, че Първанов се яви на дебат, превръща десните в малки победители. Но по-скоро Първанов се яви от страха да бъде единственият в света желаещ да бъде преизбран за президент, който не е минал през публичен дебат. А пък сигурно и страхът от Мaрков и Сидеров ги накара да се срещнат пред публика.    
Дебатът имаше за цел да позиционира не победителя, а основния претендент за президентския пост. Или просто Първанов да покаже кой е предпочитания от него и от БСП опонент. Беше използван стар сценарий от 1991 година, когато дебатираха Александър Лилов и Филип Димитров. Тогава целта беше да отсвирят СДС-либерали и СДС-център и да покажат кой е най-десния, изправен срещу най-левия. Просто двуполюсен модел.
През 2006 година възраждането на двуполюсния модел е невъзможно. Опитът той да бъде възстановен показва лош професионализъм на сценаристите, макар дебата да имаше мото – “България през следващия президентски мандат - има ли битка между лявото и дясното”.

Бръснарите на Беронов порязват, ох!
Остава впечатлението, че добрият съдия копира царя
Мирослав Севлиевски
Съд, зала, конституция, черен костюм, никаква публика. Избори. Черен костюм, чадър, дъжд, църква, молебен, партийци. “Александър Невски”, “Щурците”, заминаващи на футбол мокри симпатизанти. “Не на ДПС, да се обединим, промяна, аз не съм комунист, бъдещето е наше”. Опит за носталгия. После стара снимка съживява ентусиазма в нов телевизионен клип. И пресни компромати, колкото поеме.
Не знам доколко Неделчо Беронов си прави анализ на кампанията и оценка на образа, но ако го прави, със сигурност се пита: “Аз ли нещо не съм добре, щабът ми ли издиша, или партиите, които ме подкрепят, имат някаква цел, различна от моето избиране”. Като наблюдаваш предизборната му кампания, няма как да пропуснеш очевидното – щабът на кандидат-президента Беронов сега се учи да бръсне и то на неговата глава, че и пред публика. Не само са видими белезите, които те оставят по образа му, но и той изглежда като човек, който се съпротивлява срещу това, което вижда, прави и говори. Изглежда така, сякаш се кандидатира с отвращение (или поне с примирение). Дано не е тази целта на екипа, но в опитите да се заличат дефектите на кандидатурата, не само че не се извлича полза, но дори се заличават качествата й.
Предизборният плакат на Беронов е елегантен, далеч от всякаква партийна чалга “кандидат гушка малки дечица” или “небрежно се е смесил с обичлив народ”. Билбордовете са красиви и са много, ама прекалено много. Телевизионният клип и неговият радиовариант обаче са провал, какъвто нито един щаб не би трябвало да си позволява, ако иска наистина да включи кандидата си в голямата битка. Не само обикновеният избирател, а и самият Беронов явно не успява да разбере какъв е акцентът на този клип. Накратко – липсва най-важното за една кампания” кандидатът да покаже ясен образ, да каже категорично: аз съм активен, аз знам, мога, и с властта, която ще ми дадете, ще определям и браня със силата на вашите гласове правилата, по които живеем всички. От клипа на Беронов звучи нещо съвсем друго: Гласувайте за мен, няма да ви се меся, няма да участвам в партийни спорове, ще бъда президент “на хората и закона”.
А потенциалните избиратели все още не знаят какъв човек, политик и професионалист е Беронов. Това така и не се разбра от кампанията му. Откроява само едно много отчетливо наподобяване на визията, поведението и лексиката на царя. Възможно е Беронов да е такъв в действителност, но кой го е показал и доказал. Той е непознат за политиката и затова по-лесно се разпознава като копие, а не като оригинал. Аудиторията разполага само с видимото от агитацията – този кандидат очевидно копира едно към едно публичното лице на Сакскобургготски. Няма я обаче изненадата, с която беше свързана всяка поява на царя, защото я няма нито историческата, нито политическата интрига. Няма никакво кривване от вече казано и преповторено, написано някъде от някого. А иначе Беронов, и без да е имитатор, притежава дълга и достойна биография. Но съвършената кротост, беловласата мъдрост, абсолютното бягство от “партизанската врява” и тоталната липса на политическа емоция прави от Беронов по-скоро неразбран, зад който прозира друга една силно политически мотивирана фигура – тази на Иван Костов.

Мирослав Севлиевски:
БСП УЗУРПИРА ПОСТОВЕ
Коалицията БСП-НДСВ-ДПС не работи. Ако управляващите не започнат за произвеждат ефективна политика много е възможно мандатът им да свърши предсрочно, предупреждава един от лидерите на Новото време

Г-н Севлиевски, партия Новото време обяви, че ще връчи на премиера оценка за 100-те дни на правителството. Кои са недостатъците и кои плюсовете в работата на кабинета БСП-НДСВ-ДПС?

- Коалицията още не се е случила. Няма своя програма за управление, нито провежда някаква обща коалиционна политика. Вече трети месец има повече скандали и надлъгване за постове, отколкото ефективна коалиционна дейност. Не виждам да има и синхрон между министрите. Няма дори поне публична демонстрация, че министрите от различните политически сили имат готовност да започнат да си сътрудничат за една обща цел. Дори напротив – имаме вече доста случаи, в които министрите се противопоставят публично на едно или друго решение на колегите си, дори на премиера. Очевидно още не е ясен и механизмът, по който правителството ще работи със собственото си мнозинство в парламента. Сигналите, които засега излъчва коалицията, издават единствено липсата на доверие между участниците в нея. Вижте как се ожесточи битката за постове и колко лесно се поставя под съмнение стабилността на управлението. БСП не изневери на традициите си – предпочете да овладее целия властови ресурс и да вреди всички свои хора по всички етажи на властта, дори с риск да постави под съмнение коалиционното единство.
Предстои гласуването на държавния бюджет за 2006 година – винаги съм казвал, че този закон е най-важният политически тест и за способността на правителството и за подкрепата, на която то може да разчита. Тогава съвсем ясно ще разберем има ли ефективна управленска мисъл, екипно действие и обща цел в тази коалиция.

Депутати пишат закони само за да си върнат партийните кръчми
НДСВ НАПРАВИ КРАЧКА НАЗАД
Безработният Симеон няма нужда от дясна ръка, казва Мирослав Севлиевски


Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. По образование е географ, а по професия - инвестиционен консултант. Бивш депутат от НДСВ и председател на парламентарната група на "Новото време" в 39-ото НС, основател и зам.-шеф на партията. От март т. г. до съставянето на днешното правителство бе министър на енергетиката.


Г-н Севлиевски, беше ли поканен представител на "Новото време" на конгреса на НДСВ? Все пак бяхте заедно в управляваща коалиция...
- Нямаше изпратена официална покана до нашата партия. Това е малко изненадващо за либерални формации, но фактът е такъв. Не присъствахме на конгреса. Обяснението ми е, че в НДСВ очевидно търсят повече партньори вляво, отколкото вдясно.
Като споменахте ляво и дясно - преди последните парламентарни избори твърдяхте, че премиерът няма да се казва Сакскобургготски, ако трите центристки формации от Либералния алианс не се явите с обща бюлетина.
- И се оказахме прави. През юни 2005 г. НДСВ беше пред дилемата да направи стъпка вляво или сериозна и голяма крачка към изграждане на българския либерален център. Те си избраха стъпката. Дали това е добре или зле за НДСВ, си е само техен проблем. Според мен за тях това е
началото на края като либерална формация
На последния си конгрес партията показа, че въпреки промените в управителните органи, в които бяха назначени по-скоро либерални политици, цялото присъствие е крачка вляво.

Мирослав Севлиевски:
СЛЕД ИЗБОРИТЕ БЯХМЕ ПРЕД РЕЖИМ НА ТОКА
“Новото време” ще издигне за кметове и президент хора като Милен Велчев, Емил Кошлуков и Бойко Борисов

Мирослав Севлиевски е на 40 години. Учредител е на Независимото студентско дружество в Геолого-географския факултет на СУ,  Федерацията на независимите студентски дружества и Българското сдружение за честни избори през 1990 г.
Бивш депутат от 39-ото народно събрание, зам. - председател на “Новото време”. През февруари т.г. партията влезе в правителството на НДСВ и ДПС, а Севлиевски стана министър на енергетиката.

Г-н Севлиевски, какво наследи новият министър Румен Овчаров от вас?

- Когато влязох в министерството на енергетиката моят предшественик Милко Ковачев ми каза, че ми оставя подредена градина. Отговорих му, че от тази градина ще направя стъклена къща и мисля, че успях. Фирмите в бранша дадоха повече пресконференции за петте месеца, в които бях министър, отколкото за последните 5 години. Спрях инерцията да се говори само за увеличение на цените на енергийните продукти. Наложих политика на икономии и търсене на вътрешни резерви в интерес на потребителя. 18 предложения на енергийното министерство бяха подкрепени от Министерския съвет – всяка седмица беше изготвяно, внасяно и приемано по едно.

Каква е ползата от тези решения?

- От всичките има голяма полза, но историята ще запомни едно – решението за изграждане на нова ядрена централа в Белене.

Считате, че АЕЦ “Белене” е ваша заслуга?

- Заслуга е на много хора, на 30-годишен български ядрен опит, на великолепните специалисти в АЕЦ “Козлодуй”, на модерното законодателство за безопасно използване на атомната енергия. Но само аз успях да убедя финансовия министър Милен Велчев и правителството да подкрепи проекта. Припомням, че става дума за проект, започнал през 80-те години.
Ако направим “Белене”, ще имаме свобода
Енергията те прави икономически и политически свободен. Вместо да се отбраняваш, можеш да настъпваш. Това ще изведе България на много по-силна позиция пред света.

КОЙ Е НАДДАВАЛ КАТО НА ЦИГАНСКА СВАТБА?
Мирослав Севлиевски, министър на енергетиката и енергийните ресурси в оставка, пред в. "БАНКЕРЪ"

Г-н Севлиевски, смятате ли, че зациклянето на преговорите около излъчването на следващия кабинет ще се отрази негативно върху икономиката на страната?

- Очевидно е, че има зацикляне. И ако ме питате кой е виновен за това, виновни са тези, които не излязоха да гласуват. А, ако ме питате дали искам да продължавам да съм министър в оставка, чисто емоционално ще ви отговоря - не искам. Много повече желая да съм политически свободен и да мога да кажа всичко, което мисля и виждам. Но иначе, ако погледнем прагматично на нещата, светът не свършва с това, че преговорите не са приключили за една-две седмици и още нямаме новоизбрано правителство. Аз, като министър в оставка, си изпълнявам всички задължения, така че енергетиката да допринася за развитието на икономиката и за нейната перспектива. Лошото обаче е, че Народното събрание не работи. Няма никакво оправдание, че докато различните политически сили търсят варианти за управленска коалиция, депутатите нищо друго не правят. За месец и половина парламентът дори още не е конституиран, няма действащи комисии, не се работи по законопроекти. Именно липсата на законодателна дейност може да се отрази негативно на присъединяването ни към ЕС. И колкото повече Народното събрание бездейства, толкова повече се отдалечава реалното ни членство в Съюза. Което е лош предвестник и за бъдещето на икономиката ни. Но в сегашния момент кризата в политиката е силно преувеличена и я преувеличават тези, които са дали някакви пари на партийните централи и чакат възвръщаемост на тези вложения.

Има ли опасност примерно за отлив на чуждестранни инвестиции, при положение че нивото на политическия риск е високо?

- И по-рано съм казвал, че инвеститорът е като заек в тръни - при най-малкия шум заекът бяга. Сега най-важното за тези, които са в парламента, е да не издават никакви вредни шумове, които да изплашат и прогонят "зайците". Това е основното предизвикателство пред парламентарно представените партии - да съставят кабинет, но не какъв да е, а такъв, който ще създаде и спазва равни условия за всички инвеститори - независимо дали са български или чуждестранни. И да има такова парламентарно мнозинство, което ще гарантира действието на европейските правила.

Ако преговорите за правителство обаче се проточат, ако парламентът продължава да бездейства, всеки би се замислил дали да не вложи парите си другаде. А и не мога да си представя какви сигнали ще излъчва един кабинет, направен с толкова много политически компромиси. Иска ми се да вярвам, че 40-ият български парламент ще осъзнае отговорността си за бъдещето на страната. Но имам все по-малко причини да вярвам, че това ще се случи. И че в сегашното Народно събрание ще надделеят тези, които искат членство в ЕС.