Това е блог за политика, случки, събития, хора, преживелици, пътешествия, емоции и факти - всякакви и най-вече политически.
Някои от тези събития и хора са част от историята на България, други със сигурност няма да попаднат там.
Някои са просто нещата, които са нашарили живота ми. Има ги в текстове. Има ги и в снимки, които и без думи разказват достатъчно.
Как НДСВ прескочи прага; Жълтите имат четири проблема
17 Май 2007 г., публикувано в Архив
Как НДСВ прескочи прага
Жълтите имат четири проблема
Мирослав Севлиевски
След 17 години избори България стигна до най-важната си предизборна кампания – тази, на която ще излъчи своите представители в парламента на Европа. След дълъг път сме пред прага на рая, в който на всички предишни избори десните партии обещаваха, че ще заведат народа си някой ден. Стига той да им даде гласовете си и да изтърпи зора на прехода.
В името на тази цел българите преживяхме поскъпването и пресъхването на бензина, опашките за кисело мляко, фалита на банките, хиперинфлацията, липсата на храни и лекарства.
Стигнахме края на пътя, пред вратата сме. Но сега се оказа, че на 70% от българите не им е любопитно какво ги чака отвъд, не ни е особено важно. Дори са готови да се откажат от правото си да определят кой ще представлява страната ни в Европа.
Тези избори сами по себе си – като първи европейски избори, са изключитилно важни за България, исторически са. Но кампанията няма да остане в историята.
Опит за летене
Понеделник, 14 май, по пладне влизам в централата на НДСВ на „Врабча”, като пратеник на вестник “24 часа”, който наблюдава кампанията на царската партия. От участник в нея, от неин опонент, сега съм специален кореспондент. И чудо № 1 – обикновено тихата като манастир сграда сега кипи. Не мога да скрия, че за първи път видях тази централа в работна атмосфера.
Жълтите имат четири проблема
Мирослав Севлиевски
След 17 години избори България стигна до най-важната си предизборна кампания – тази, на която ще излъчи своите представители в парламента на Европа. След дълъг път сме пред прага на рая, в който на всички предишни избори десните партии обещаваха, че ще заведат народа си някой ден. Стига той да им даде гласовете си и да изтърпи зора на прехода.
В името на тази цел българите преживяхме поскъпването и пресъхването на бензина, опашките за кисело мляко, фалита на банките, хиперинфлацията, липсата на храни и лекарства.
Стигнахме края на пътя, пред вратата сме. Но сега се оказа, че на 70% от българите не им е любопитно какво ги чака отвъд, не ни е особено важно. Дори са готови да се откажат от правото си да определят кой ще представлява страната ни в Европа.
Тези избори сами по себе си – като първи европейски избори, са изключитилно важни за България, исторически са. Но кампанията няма да остане в историята.
Опит за летене
Понеделник, 14 май, по пладне влизам в централата на НДСВ на „Врабча”, като пратеник на вестник “24 часа”, който наблюдава кампанията на царската партия. От участник в нея, от неин опонент, сега съм специален кореспондент. И чудо № 1 – обикновено тихата като манастир сграда сега кипи. Не мога да скрия, че за първи път видях тази централа в работна атмосфера.
Мирослав Севлиевски: Всеки българин ще трябва да даде по 500 евро за АЕЦ „Белене”
19 Април 2007 г., публикувано в Архив
Мирослав Севлиевски:
Всеки българин ще трябва да даде по 500 евро за АЕЦ „Белене”
„Новото време” ще издигне жена за кмет на София, казва зам. – шефът на партията
Диляна Ценова
- Г-н Севлиевски, какво става с „Новото време”? Идва ли му времето? Чуваме, че ще подкрепяте листата на ГЕРБ за евроизборите, вярно ли е?
От четири месеца „Новото време” работи много активно със сдружението ЕДП. Димитър Абаджиев, Мария Капон и Елеонора Николова се оказаха единствените депутати в днешния парламент, които искат да променят политическата система по законен път.
А има ли незаконен път за промяна на системата?
Факт е, че през последните 17 години България се управлява с малки изключения предимно под влиянието на парите и бившите тайни служби. Алтернативата на това е въвеждане на мажоритарна избирателна система, разкриване на имущественото състояние и интересите на всички депутати, министри и техните семейства, или т.нар. етичен кодекс на „Новото време”. Задължително трябва да се регламентират модерно връзките политика и бизнес със закон за лобизма.
Всеки българин ще трябва да даде по 500 евро за АЕЦ „Белене”
„Новото време” ще издигне жена за кмет на София, казва зам. – шефът на партията
Диляна Ценова
- Г-н Севлиевски, какво става с „Новото време”? Идва ли му времето? Чуваме, че ще подкрепяте листата на ГЕРБ за евроизборите, вярно ли е?
От четири месеца „Новото време” работи много активно със сдружението ЕДП. Димитър Абаджиев, Мария Капон и Елеонора Николова се оказаха единствените депутати в днешния парламент, които искат да променят политическата система по законен път.
А има ли незаконен път за промяна на системата?
Факт е, че през последните 17 години България се управлява с малки изключения предимно под влиянието на парите и бившите тайни служби. Алтернативата на това е въвеждане на мажоритарна избирателна система, разкриване на имущественото състояние и интересите на всички депутати, министри и техните семейства, или т.нар. етичен кодекс на „Новото време”. Задължително трябва да се регламентират модерно връзките политика и бизнес със закон за лобизма.
Волен е удобен – на неговия фон всички изглеждат нормални
25 Октомври 2006 г., публикувано в Архив
Волен е удобен –
на неговия фон всички
изглеждат нормални
И затова не питат лидерите на „Атака” спят по хотелите на големи приватизатори
Мирослав Севлиевски
В неделя имаше избори за президент, но нямаше промяна, нито избор. Кандидатите бяха седем. Двама десни – Беронов и Марков, и петима леви – Първанов, Сидеров, Берон, Петров, Велев. Гласуваха 40 процента от българите, 60 процента отново не гласуваха.
Левите събраха общо 87%, десните -13.
Предизборна кампания нямаше, а доколкото тя имаше проявления, беше по теми, факти и хора от миналото и нищо за бъдещето. Очевидно само 40 процента от българите все още се интересуват от миналото. Останалите 60% искат сами да си го организират и направят, но не със сегашните партии, не със сегашната политика. Те искат, но все още не знаят как и кога ще започнат да работят. Това е мотивиран отказ от гласуване за статуквото на миналато, не е просто апатия.
В тази група попаднаха и повечето български политически партии и партийни лидери, които без да искат и несъгласувано се обединиха под лозунга „Да отложим бъдещето”. За изпълнение на тази цел волно или неволно се съюзиха около идеята, че преизбирането на Първанов ще направи лозунга на тези избори възможен. Ще им даде още време и възможности да осъзнаят къде са, колко са, кои са и ако е възможно някой да отпадне от самосебе си или пък да бъде „отстранен грубо” и преизбирането на Първанов да запази статуквото и всички да си го карат по старому. Двамата десни кандидати дори не създадоха свои професионални предизборни щабове.
на неговия фон всички
изглеждат нормални
И затова не питат лидерите на „Атака” спят по хотелите на големи приватизатори
Мирослав Севлиевски
В неделя имаше избори за президент, но нямаше промяна, нито избор. Кандидатите бяха седем. Двама десни – Беронов и Марков, и петима леви – Първанов, Сидеров, Берон, Петров, Велев. Гласуваха 40 процента от българите, 60 процента отново не гласуваха.
Левите събраха общо 87%, десните -13.
Предизборна кампания нямаше, а доколкото тя имаше проявления, беше по теми, факти и хора от миналото и нищо за бъдещето. Очевидно само 40 процента от българите все още се интересуват от миналото. Останалите 60% искат сами да си го организират и направят, но не със сегашните партии, не със сегашната политика. Те искат, но все още не знаят как и кога ще започнат да работят. Това е мотивиран отказ от гласуване за статуквото на миналато, не е просто апатия.
В тази група попаднаха и повечето български политически партии и партийни лидери, които без да искат и несъгласувано се обединиха под лозунга „Да отложим бъдещето”. За изпълнение на тази цел волно или неволно се съюзиха около идеята, че преизбирането на Първанов ще направи лозунга на тези избори възможен. Ще им даде още време и възможности да осъзнаят къде са, колко са, кои са и ако е възможно някой да отпадне от самосебе си или пък да бъде „отстранен грубо” и преизбирането на Първанов да запази статуквото и всички да си го карат по старому. Двамата десни кандидати дори не създадоха свои професионални предизборни щабове.
Мирослав Севлиевски: Това са избори от и за миналото
24 Октомври 2006 г., публикувано в Архив
Мирослав Севлиевски:
Това са избори от и за миналото
- Г-н Севлиевски, какъв е коментарът ви за първия тур на изборите?
- В неделя формално имаше избори за президент, но нямаше промяна, нито избор. Кандидатите бяха седем. Двама десни – Беронов и Марков, и петима леви – Първанов, Сидеров, Берон, Петров, Велев. Гласуваха 40 процента от българите, 60 процента отново не гласуваха.
Левите събраха общо 87%, десните - 13. Това е доказателство, че старите десни партии нямат ресурс, с който да мотивират дори трайните си избиратели.
- Какво е обяснението ви за тези резултати?
- Нямаше предизборна кампания, а доколкото тя имаше проявления, беше по теми, факти и хора от миналото и нищо за бъдещето. Това е основната причина. И стана очевидно, че само 40 процента от българите се интересуват от миналото. Останалите 60% искат сами да си го организират и направят, но не със сегашните партии, не със сегашната политика. Те искат, но все още не знаят как и кога ще започнат да работят. Това е мотивиран отказ от гласуване за статуквото на миналото, не е просто апатия.
В тази група попаднаха и повечето български политически партии и партийни лидери, които уж несъгласувано, но се обединиха под лозунга „Да отложим бъдещето”. За изпълнение на тази цел волно или неволно се съюзиха около идеята, че преизбирането на Първанов ще направи лозунга на тези избори възможен. Ще им даде още време и възможности да осъзнаят къде са, колко са, кои са и ако е възможно някой да отпадне от самосебе си или пък да бъде „отстранен грубо” и преизбирането на Първанов да запази статуквото и всички да си го карат по старому. Двамата десни кандидати дори не създадоха свои професионални предизборни щабове.
Това са избори от и за миналото
- Г-н Севлиевски, какъв е коментарът ви за първия тур на изборите?
- В неделя формално имаше избори за президент, но нямаше промяна, нито избор. Кандидатите бяха седем. Двама десни – Беронов и Марков, и петима леви – Първанов, Сидеров, Берон, Петров, Велев. Гласуваха 40 процента от българите, 60 процента отново не гласуваха.
Левите събраха общо 87%, десните - 13. Това е доказателство, че старите десни партии нямат ресурс, с който да мотивират дори трайните си избиратели.
- Какво е обяснението ви за тези резултати?
- Нямаше предизборна кампания, а доколкото тя имаше проявления, беше по теми, факти и хора от миналото и нищо за бъдещето. Това е основната причина. И стана очевидно, че само 40 процента от българите се интересуват от миналото. Останалите 60% искат сами да си го организират и направят, но не със сегашните партии, не със сегашната политика. Те искат, но все още не знаят как и кога ще започнат да работят. Това е мотивиран отказ от гласуване за статуквото на миналото, не е просто апатия.
В тази група попаднаха и повечето български политически партии и партийни лидери, които уж несъгласувано, но се обединиха под лозунга „Да отложим бъдещето”. За изпълнение на тази цел волно или неволно се съюзиха около идеята, че преизбирането на Първанов ще направи лозунга на тези избори възможен. Ще им даде още време и възможности да осъзнаят къде са, колко са, кои са и ако е възможно някой да отпадне от самосебе си или пък да бъде „отстранен грубо” и преизбирането на Първанов да запази статуквото и всички да си го карат по старому. Двамата десни кандидати дори не създадоха свои професионални предизборни щабове.
Кандидатът взе точки, защото действащият го уважи
17 Октомври 2006 г., публикувано в Архив
Кандидатът взе точки, защото действащият го уважи
Волен и Марков принудиха Първанов и Беронов да се срещнат
Мирослав Севлиевски
На пръв поглед Беронов загуби, но самият факт, че Първанов се яви на дебат, превръща десните в малки победители. Но по-скоро Първанов се яви от страха да бъде единственият в света желаещ да бъде преизбран за президент, който не е минал през публичен дебат. А пък сигурно и страхът от Мaрков и Сидеров ги накара да се срещнат пред публика.
Дебатът имаше за цел да позиционира не победителя, а основния претендент за президентския пост. Или просто Първанов да покаже кой е предпочитания от него и от БСП опонент. Беше използван стар сценарий от 1991 година, когато дебатираха Александър Лилов и Филип Димитров. Тогава целта беше да отсвирят СДС-либерали и СДС-център и да покажат кой е най-десния, изправен срещу най-левия. Просто двуполюсен модел.
През 2006 година възраждането на двуполюсния модел е невъзможно. Опитът той да бъде възстановен показва лош професионализъм на сценаристите, макар дебата да имаше мото – “България през следващия президентски мандат - има ли битка между лявото и дясното”.
Волен и Марков принудиха Първанов и Беронов да се срещнат
Мирослав Севлиевски
На пръв поглед Беронов загуби, но самият факт, че Първанов се яви на дебат, превръща десните в малки победители. Но по-скоро Първанов се яви от страха да бъде единственият в света желаещ да бъде преизбран за президент, който не е минал през публичен дебат. А пък сигурно и страхът от Мaрков и Сидеров ги накара да се срещнат пред публика.
Дебатът имаше за цел да позиционира не победителя, а основния претендент за президентския пост. Или просто Първанов да покаже кой е предпочитания от него и от БСП опонент. Беше използван стар сценарий от 1991 година, когато дебатираха Александър Лилов и Филип Димитров. Тогава целта беше да отсвирят СДС-либерали и СДС-център и да покажат кой е най-десния, изправен срещу най-левия. Просто двуполюсен модел.
През 2006 година възраждането на двуполюсния модел е невъзможно. Опитът той да бъде възстановен показва лош професионализъм на сценаристите, макар дебата да имаше мото – “България през следващия президентски мандат - има ли битка между лявото и дясното”.
Бръснарите на Беронов порязват, ох!
13 Октомври 2006 г., публикувано в Архив
Бръснарите на Беронов порязват, ох!
Остава впечатлението, че добрият съдия копира царя
Мирослав Севлиевски
Съд, зала, конституция, черен костюм, никаква публика. Избори. Черен костюм, чадър, дъжд, църква, молебен, партийци. “Александър Невски”, “Щурците”, заминаващи на футбол мокри симпатизанти. “Не на ДПС, да се обединим, промяна, аз не съм комунист, бъдещето е наше”. Опит за носталгия. После стара снимка съживява ентусиазма в нов телевизионен клип. И пресни компромати, колкото поеме.
Не знам доколко Неделчо Беронов си прави анализ на кампанията и оценка на образа, но ако го прави, със сигурност се пита: “Аз ли нещо не съм добре, щабът ми ли издиша, или партиите, които ме подкрепят, имат някаква цел, различна от моето избиране”. Като наблюдаваш предизборната му кампания, няма как да пропуснеш очевидното – щабът на кандидат-президента Беронов сега се учи да бръсне и то на неговата глава, че и пред публика. Не само са видими белезите, които те оставят по образа му, но и той изглежда като човек, който се съпротивлява срещу това, което вижда, прави и говори. Изглежда така, сякаш се кандидатира с отвращение (или поне с примирение). Дано не е тази целта на екипа, но в опитите да се заличат дефектите на кандидатурата, не само че не се извлича полза, но дори се заличават качествата й.
Предизборният плакат на Беронов е елегантен, далеч от всякаква партийна чалга “кандидат гушка малки дечица” или “небрежно се е смесил с обичлив народ”. Билбордовете са красиви и са много, ама прекалено много. Телевизионният клип и неговият радиовариант обаче са провал, какъвто нито един щаб не би трябвало да си позволява, ако иска наистина да включи кандидата си в голямата битка. Не само обикновеният избирател, а и самият Беронов явно не успява да разбере какъв е акцентът на този клип. Накратко – липсва най-важното за една кампания” кандидатът да покаже ясен образ, да каже категорично: аз съм активен, аз знам, мога, и с властта, която ще ми дадете, ще определям и браня със силата на вашите гласове правилата, по които живеем всички. От клипа на Беронов звучи нещо съвсем друго: Гласувайте за мен, няма да ви се меся, няма да участвам в партийни спорове, ще бъда президент “на хората и закона”.
А потенциалните избиратели все още не знаят какъв човек, политик и професионалист е Беронов. Това така и не се разбра от кампанията му. Откроява само едно много отчетливо наподобяване на визията, поведението и лексиката на царя. Възможно е Беронов да е такъв в действителност, но кой го е показал и доказал. Той е непознат за политиката и затова по-лесно се разпознава като копие, а не като оригинал. Аудиторията разполага само с видимото от агитацията – този кандидат очевидно копира едно към едно публичното лице на Сакскобургготски. Няма я обаче изненадата, с която беше свързана всяка поява на царя, защото я няма нито историческата, нито политическата интрига. Няма никакво кривване от вече казано и преповторено, написано някъде от някого. А иначе Беронов, и без да е имитатор, притежава дълга и достойна биография. Но съвършената кротост, беловласата мъдрост, абсолютното бягство от “партизанската врява” и тоталната липса на политическа емоция прави от Беронов по-скоро неразбран, зад който прозира друга една силно политически мотивирана фигура – тази на Иван Костов.
Остава впечатлението, че добрият съдия копира царя
Мирослав Севлиевски
Съд, зала, конституция, черен костюм, никаква публика. Избори. Черен костюм, чадър, дъжд, църква, молебен, партийци. “Александър Невски”, “Щурците”, заминаващи на футбол мокри симпатизанти. “Не на ДПС, да се обединим, промяна, аз не съм комунист, бъдещето е наше”. Опит за носталгия. После стара снимка съживява ентусиазма в нов телевизионен клип. И пресни компромати, колкото поеме.
Не знам доколко Неделчо Беронов си прави анализ на кампанията и оценка на образа, но ако го прави, със сигурност се пита: “Аз ли нещо не съм добре, щабът ми ли издиша, или партиите, които ме подкрепят, имат някаква цел, различна от моето избиране”. Като наблюдаваш предизборната му кампания, няма как да пропуснеш очевидното – щабът на кандидат-президента Беронов сега се учи да бръсне и то на неговата глава, че и пред публика. Не само са видими белезите, които те оставят по образа му, но и той изглежда като човек, който се съпротивлява срещу това, което вижда, прави и говори. Изглежда така, сякаш се кандидатира с отвращение (или поне с примирение). Дано не е тази целта на екипа, но в опитите да се заличат дефектите на кандидатурата, не само че не се извлича полза, но дори се заличават качествата й.
Предизборният плакат на Беронов е елегантен, далеч от всякаква партийна чалга “кандидат гушка малки дечица” или “небрежно се е смесил с обичлив народ”. Билбордовете са красиви и са много, ама прекалено много. Телевизионният клип и неговият радиовариант обаче са провал, какъвто нито един щаб не би трябвало да си позволява, ако иска наистина да включи кандидата си в голямата битка. Не само обикновеният избирател, а и самият Беронов явно не успява да разбере какъв е акцентът на този клип. Накратко – липсва най-важното за една кампания” кандидатът да покаже ясен образ, да каже категорично: аз съм активен, аз знам, мога, и с властта, която ще ми дадете, ще определям и браня със силата на вашите гласове правилата, по които живеем всички. От клипа на Беронов звучи нещо съвсем друго: Гласувайте за мен, няма да ви се меся, няма да участвам в партийни спорове, ще бъда президент “на хората и закона”.
А потенциалните избиратели все още не знаят какъв човек, политик и професионалист е Беронов. Това така и не се разбра от кампанията му. Откроява само едно много отчетливо наподобяване на визията, поведението и лексиката на царя. Възможно е Беронов да е такъв в действителност, но кой го е показал и доказал. Той е непознат за политиката и затова по-лесно се разпознава като копие, а не като оригинал. Аудиторията разполага само с видимото от агитацията – този кандидат очевидно копира едно към едно публичното лице на Сакскобургготски. Няма я обаче изненадата, с която беше свързана всяка поява на царя, защото я няма нито историческата, нито политическата интрига. Няма никакво кривване от вече казано и преповторено, написано някъде от някого. А иначе Беронов, и без да е имитатор, притежава дълга и достойна биография. Но съвършената кротост, беловласата мъдрост, абсолютното бягство от “партизанската врява” и тоталната липса на политическа емоция прави от Беронов по-скоро неразбран, зад който прозира друга една силно политически мотивирана фигура – тази на Иван Костов.
Мирослав Севлиевски: БСП УЗУРПИРА ПОСТОВЕ
07 Ноември 2005 г., публикувано в Архив
Мирослав Севлиевски:
БСП УЗУРПИРА ПОСТОВЕ
Коалицията БСП-НДСВ-ДПС не работи. Ако управляващите не започнат за произвеждат ефективна политика много е възможно мандатът им да свърши предсрочно, предупреждава един от лидерите на Новото време
Г-н Севлиевски, партия Новото време обяви, че ще връчи на премиера оценка за 100-те дни на правителството. Кои са недостатъците и кои плюсовете в работата на кабинета БСП-НДСВ-ДПС?
- Коалицията още не се е случила. Няма своя програма за управление, нито провежда някаква обща коалиционна политика. Вече трети месец има повече скандали и надлъгване за постове, отколкото ефективна коалиционна дейност. Не виждам да има и синхрон между министрите. Няма дори поне публична демонстрация, че министрите от различните политически сили имат готовност да започнат да си сътрудничат за една обща цел. Дори напротив – имаме вече доста случаи, в които министрите се противопоставят публично на едно или друго решение на колегите си, дори на премиера. Очевидно още не е ясен и механизмът, по който правителството ще работи със собственото си мнозинство в парламента. Сигналите, които засега излъчва коалицията, издават единствено липсата на доверие между участниците в нея. Вижте как се ожесточи битката за постове и колко лесно се поставя под съмнение стабилността на управлението. БСП не изневери на традициите си – предпочете да овладее целия властови ресурс и да вреди всички свои хора по всички етажи на властта, дори с риск да постави под съмнение коалиционното единство.
Предстои гласуването на държавния бюджет за 2006 година – винаги съм казвал, че този закон е най-важният политически тест и за способността на правителството и за подкрепата, на която то може да разчита. Тогава съвсем ясно ще разберем има ли ефективна управленска мисъл, екипно действие и обща цел в тази коалиция.
БСП УЗУРПИРА ПОСТОВЕ
Коалицията БСП-НДСВ-ДПС не работи. Ако управляващите не започнат за произвеждат ефективна политика много е възможно мандатът им да свърши предсрочно, предупреждава един от лидерите на Новото време
Г-н Севлиевски, партия Новото време обяви, че ще връчи на премиера оценка за 100-те дни на правителството. Кои са недостатъците и кои плюсовете в работата на кабинета БСП-НДСВ-ДПС?
- Коалицията още не се е случила. Няма своя програма за управление, нито провежда някаква обща коалиционна политика. Вече трети месец има повече скандали и надлъгване за постове, отколкото ефективна коалиционна дейност. Не виждам да има и синхрон между министрите. Няма дори поне публична демонстрация, че министрите от различните политически сили имат готовност да започнат да си сътрудничат за една обща цел. Дори напротив – имаме вече доста случаи, в които министрите се противопоставят публично на едно или друго решение на колегите си, дори на премиера. Очевидно още не е ясен и механизмът, по който правителството ще работи със собственото си мнозинство в парламента. Сигналите, които засега излъчва коалицията, издават единствено липсата на доверие между участниците в нея. Вижте как се ожесточи битката за постове и колко лесно се поставя под съмнение стабилността на управлението. БСП не изневери на традициите си – предпочете да овладее целия властови ресурс и да вреди всички свои хора по всички етажи на властта, дори с риск да постави под съмнение коалиционното единство.
Предстои гласуването на държавния бюджет за 2006 година – винаги съм казвал, че този закон е най-важният политически тест и за способността на правителството и за подкрепата, на която то може да разчита. Тогава съвсем ясно ще разберем има ли ефективна управленска мисъл, екипно действие и обща цел в тази коалиция.
Депутати пишат закони само за да си върнат партийните кръчми
19 Октомври 2005 г., публикувано в Архив
Депутати пишат закони само за да си върнат партийните кръчми
НДСВ НАПРАВИ КРАЧКА НАЗАД
Безработният Симеон няма нужда от дясна ръка, казва Мирослав Севлиевски
Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. По образование е географ, а по професия - инвестиционен консултант. Бивш депутат от НДСВ и председател на парламентарната група на "Новото време" в 39-ото НС, основател и зам.-шеф на партията. От март т. г. до съставянето на днешното правителство бе министър на енергетиката.
Г-н Севлиевски, беше ли поканен представител на "Новото време" на конгреса на НДСВ? Все пак бяхте заедно в управляваща коалиция...
- Нямаше изпратена официална покана до нашата партия. Това е малко изненадващо за либерални формации, но фактът е такъв. Не присъствахме на конгреса. Обяснението ми е, че в НДСВ очевидно търсят повече партньори вляво, отколкото вдясно.
Като споменахте ляво и дясно - преди последните парламентарни избори твърдяхте, че премиерът няма да се казва Сакскобургготски, ако трите центристки формации от Либералния алианс не се явите с обща бюлетина.
- И се оказахме прави. През юни 2005 г. НДСВ беше пред дилемата да направи стъпка вляво или сериозна и голяма крачка към изграждане на българския либерален център. Те си избраха стъпката. Дали това е добре или зле за НДСВ, си е само техен проблем. Според мен за тях това е
началото на края като либерална формация
На последния си конгрес партията показа, че въпреки промените в управителните органи, в които бяха назначени по-скоро либерални политици, цялото присъствие е крачка вляво.
НДСВ НАПРАВИ КРАЧКА НАЗАД
Безработният Симеон няма нужда от дясна ръка, казва Мирослав Севлиевски
Мирослав Севлиевски е роден на 18 януари 1965 г. в Троян. По образование е географ, а по професия - инвестиционен консултант. Бивш депутат от НДСВ и председател на парламентарната група на "Новото време" в 39-ото НС, основател и зам.-шеф на партията. От март т. г. до съставянето на днешното правителство бе министър на енергетиката.
Г-н Севлиевски, беше ли поканен представител на "Новото време" на конгреса на НДСВ? Все пак бяхте заедно в управляваща коалиция...
- Нямаше изпратена официална покана до нашата партия. Това е малко изненадващо за либерални формации, но фактът е такъв. Не присъствахме на конгреса. Обяснението ми е, че в НДСВ очевидно търсят повече партньори вляво, отколкото вдясно.
Като споменахте ляво и дясно - преди последните парламентарни избори твърдяхте, че премиерът няма да се казва Сакскобургготски, ако трите центристки формации от Либералния алианс не се явите с обща бюлетина.
- И се оказахме прави. През юни 2005 г. НДСВ беше пред дилемата да направи стъпка вляво или сериозна и голяма крачка към изграждане на българския либерален център. Те си избраха стъпката. Дали това е добре или зле за НДСВ, си е само техен проблем. Според мен за тях това е
началото на края като либерална формация
На последния си конгрес партията показа, че въпреки промените в управителните органи, в които бяха назначени по-скоро либерални политици, цялото присъствие е крачка вляво.
Мирослав Севлиевски: СЛЕД ИЗБОРИТЕ БЯХМЕ ПРЕД РЕЖИМ НА ТОКА
20 Август 2005 г., публикувано в Архив
Мирослав Севлиевски:
СЛЕД ИЗБОРИТЕ БЯХМЕ ПРЕД РЕЖИМ НА ТОКА
“Новото време” ще издигне за кметове и президент хора като Милен Велчев, Емил Кошлуков и Бойко Борисов
Мирослав Севлиевски е на 40 години. Учредител е на Независимото студентско дружество в Геолого-географския факултет на СУ, Федерацията на независимите студентски дружества и Българското сдружение за честни избори през 1990 г.
Бивш депутат от 39-ото народно събрание, зам. - председател на “Новото време”. През февруари т.г. партията влезе в правителството на НДСВ и ДПС, а Севлиевски стана министър на енергетиката.
Г-н Севлиевски, какво наследи новият министър Румен Овчаров от вас?
- Когато влязох в министерството на енергетиката моят предшественик Милко Ковачев ми каза, че ми оставя подредена градина. Отговорих му, че от тази градина ще направя стъклена къща и мисля, че успях. Фирмите в бранша дадоха повече пресконференции за петте месеца, в които бях министър, отколкото за последните 5 години. Спрях инерцията да се говори само за увеличение на цените на енергийните продукти. Наложих политика на икономии и търсене на вътрешни резерви в интерес на потребителя. 18 предложения на енергийното министерство бяха подкрепени от Министерския съвет – всяка седмица беше изготвяно, внасяно и приемано по едно.
Каква е ползата от тези решения?
- От всичките има голяма полза, но историята ще запомни едно – решението за изграждане на нова ядрена централа в Белене.
Считате, че АЕЦ “Белене” е ваша заслуга?
- Заслуга е на много хора, на 30-годишен български ядрен опит, на великолепните специалисти в АЕЦ “Козлодуй”, на модерното законодателство за безопасно използване на атомната енергия. Но само аз успях да убедя финансовия министър Милен Велчев и правителството да подкрепи проекта. Припомням, че става дума за проект, започнал през 80-те години.
Ако направим “Белене”, ще имаме свобода
Енергията те прави икономически и политически свободен. Вместо да се отбраняваш, можеш да настъпваш. Това ще изведе България на много по-силна позиция пред света.
СЛЕД ИЗБОРИТЕ БЯХМЕ ПРЕД РЕЖИМ НА ТОКА
“Новото време” ще издигне за кметове и президент хора като Милен Велчев, Емил Кошлуков и Бойко Борисов
Мирослав Севлиевски е на 40 години. Учредител е на Независимото студентско дружество в Геолого-географския факултет на СУ, Федерацията на независимите студентски дружества и Българското сдружение за честни избори през 1990 г.
Бивш депутат от 39-ото народно събрание, зам. - председател на “Новото време”. През февруари т.г. партията влезе в правителството на НДСВ и ДПС, а Севлиевски стана министър на енергетиката.
Г-н Севлиевски, какво наследи новият министър Румен Овчаров от вас?
- Когато влязох в министерството на енергетиката моят предшественик Милко Ковачев ми каза, че ми оставя подредена градина. Отговорих му, че от тази градина ще направя стъклена къща и мисля, че успях. Фирмите в бранша дадоха повече пресконференции за петте месеца, в които бях министър, отколкото за последните 5 години. Спрях инерцията да се говори само за увеличение на цените на енергийните продукти. Наложих политика на икономии и търсене на вътрешни резерви в интерес на потребителя. 18 предложения на енергийното министерство бяха подкрепени от Министерския съвет – всяка седмица беше изготвяно, внасяно и приемано по едно.
Каква е ползата от тези решения?
- От всичките има голяма полза, но историята ще запомни едно – решението за изграждане на нова ядрена централа в Белене.
Считате, че АЕЦ “Белене” е ваша заслуга?
- Заслуга е на много хора, на 30-годишен български ядрен опит, на великолепните специалисти в АЕЦ “Козлодуй”, на модерното законодателство за безопасно използване на атомната енергия. Но само аз успях да убедя финансовия министър Милен Велчев и правителството да подкрепи проекта. Припомням, че става дума за проект, започнал през 80-те години.
Ако направим “Белене”, ще имаме свобода
Енергията те прави икономически и политически свободен. Вместо да се отбраняваш, можеш да настъпваш. Това ще изведе България на много по-силна позиция пред света.
КОЙ Е НАДДАВАЛ КАТО НА ЦИГАНСКА СВАТБА?
13 Август 2005 г., публикувано в Архив
КОЙ Е НАДДАВАЛ КАТО НА ЦИГАНСКА СВАТБА?
Мирослав Севлиевски, министър на енергетиката и енергийните ресурси в оставка, пред в. "БАНКЕРЪ"
Г-н Севлиевски, смятате ли, че зациклянето на преговорите около излъчването на следващия кабинет ще се отрази негативно върху икономиката на страната?
- Очевидно е, че има зацикляне. И ако ме питате кой е виновен за това, виновни са тези, които не излязоха да гласуват. А, ако ме питате дали искам да продължавам да съм министър в оставка, чисто емоционално ще ви отговоря - не искам. Много повече желая да съм политически свободен и да мога да кажа всичко, което мисля и виждам. Но иначе, ако погледнем прагматично на нещата, светът не свършва с това, че преговорите не са приключили за една-две седмици и още нямаме новоизбрано правителство. Аз, като министър в оставка, си изпълнявам всички задължения, така че енергетиката да допринася за развитието на икономиката и за нейната перспектива. Лошото обаче е, че Народното събрание не работи. Няма никакво оправдание, че докато различните политически сили търсят варианти за управленска коалиция, депутатите нищо друго не правят. За месец и половина парламентът дори още не е конституиран, няма действащи комисии, не се работи по законопроекти. Именно липсата на законодателна дейност може да се отрази негативно на присъединяването ни към ЕС. И колкото повече Народното събрание бездейства, толкова повече се отдалечава реалното ни членство в Съюза. Което е лош предвестник и за бъдещето на икономиката ни. Но в сегашния момент кризата в политиката е силно преувеличена и я преувеличават тези, които са дали някакви пари на партийните централи и чакат възвръщаемост на тези вложения.
Има ли опасност примерно за отлив на чуждестранни инвестиции, при положение че нивото на политическия риск е високо?
- И по-рано съм казвал, че инвеститорът е като заек в тръни - при най-малкия шум заекът бяга. Сега най-важното за тези, които са в парламента, е да не издават никакви вредни шумове, които да изплашат и прогонят "зайците". Това е основното предизвикателство пред парламентарно представените партии - да съставят кабинет, но не какъв да е, а такъв, който ще създаде и спазва равни условия за всички инвеститори - независимо дали са български или чуждестранни. И да има такова парламентарно мнозинство, което ще гарантира действието на европейските правила.
Ако преговорите за правителство обаче се проточат, ако парламентът продължава да бездейства, всеки би се замислил дали да не вложи парите си другаде. А и не мога да си представя какви сигнали ще излъчва един кабинет, направен с толкова много политически компромиси. Иска ми се да вярвам, че 40-ият български парламент ще осъзнае отговорността си за бъдещето на страната. Но имам все по-малко причини да вярвам, че това ще се случи. И че в сегашното Народно събрание ще надделеят тези, които искат членство в ЕС.
Мирослав Севлиевски, министър на енергетиката и енергийните ресурси в оставка, пред в. "БАНКЕРЪ"
Г-н Севлиевски, смятате ли, че зациклянето на преговорите около излъчването на следващия кабинет ще се отрази негативно върху икономиката на страната?
- Очевидно е, че има зацикляне. И ако ме питате кой е виновен за това, виновни са тези, които не излязоха да гласуват. А, ако ме питате дали искам да продължавам да съм министър в оставка, чисто емоционално ще ви отговоря - не искам. Много повече желая да съм политически свободен и да мога да кажа всичко, което мисля и виждам. Но иначе, ако погледнем прагматично на нещата, светът не свършва с това, че преговорите не са приключили за една-две седмици и още нямаме новоизбрано правителство. Аз, като министър в оставка, си изпълнявам всички задължения, така че енергетиката да допринася за развитието на икономиката и за нейната перспектива. Лошото обаче е, че Народното събрание не работи. Няма никакво оправдание, че докато различните политически сили търсят варианти за управленска коалиция, депутатите нищо друго не правят. За месец и половина парламентът дори още не е конституиран, няма действащи комисии, не се работи по законопроекти. Именно липсата на законодателна дейност може да се отрази негативно на присъединяването ни към ЕС. И колкото повече Народното събрание бездейства, толкова повече се отдалечава реалното ни членство в Съюза. Което е лош предвестник и за бъдещето на икономиката ни. Но в сегашния момент кризата в политиката е силно преувеличена и я преувеличават тези, които са дали някакви пари на партийните централи и чакат възвръщаемост на тези вложения.
Има ли опасност примерно за отлив на чуждестранни инвестиции, при положение че нивото на политическия риск е високо?
- И по-рано съм казвал, че инвеститорът е като заек в тръни - при най-малкия шум заекът бяга. Сега най-важното за тези, които са в парламента, е да не издават никакви вредни шумове, които да изплашат и прогонят "зайците". Това е основното предизвикателство пред парламентарно представените партии - да съставят кабинет, но не какъв да е, а такъв, който ще създаде и спазва равни условия за всички инвеститори - независимо дали са български или чуждестранни. И да има такова парламентарно мнозинство, което ще гарантира действието на европейските правила.
Ако преговорите за правителство обаче се проточат, ако парламентът продължава да бездейства, всеки би се замислил дали да не вложи парите си другаде. А и не мога да си представя какви сигнали ще излъчва един кабинет, направен с толкова много политически компромиси. Иска ми се да вярвам, че 40-ият български парламент ще осъзнае отговорността си за бъдещето на страната. Но имам все по-малко причини да вярвам, че това ще се случи. И че в сегашното Народно събрание ще надделеят тези, които искат членство в ЕС.