Блог на Мирослав Севлиевски

Тези избори бяха бутафорни, защото не бяха нито честни, нито свободни, нито истински.

В международната пракита така наричат избори, които се правят, само за да угодят на международните организации. А тук - само защото се правим на демократична държава и ги има в държавния календар.

На всичи, които ще кажат, че това е емоционална реакция на неоправданите ми очаквания за по-добри резултати на Новото време, ще отговоря: Да влязат в интернет и да прочетат изданието от 1994 година на Центъра по правата на човека в Женева – Правата на човека и изборите. Ако не използват компютър, да отидат в някоя от градските библиотеки и да намерят книгата с това заглавие, издадена от Българското сдружение за честни избори и граждански права.
Всеки, прочел или просто преминал набързо страница по страница, сам ще се увери, че съм прав.

Г-н Севлиевски, кой според вас ще е новият кмет на Бургас?

- Ясно е, ще има втори тур, на който ще отидат Димитър Николов и Йоан Костадинов. И това не е изненада. На местни избори в Бургас обикновено гласуват 70 000 избиратели. Социолозите са единодушни, че за Николов ще гласуват 40%, което е около 28 000 гласа. А Йоан Костадинов вече три пъти има твърди 26 000 гласа, които идват от създаваната вече 12 години клиентела и обръчи от фирми.

Кой ще влезе в новия Общински съвет?

- Според проучванията в общинския съвет основно ще присъстват национално представените политически партии – ГЕРБ, БСП, Атака, Новото време, Гергьовден, ССД. Данните сочат, че бургаските фирмени партии и подставените листи на сегашния кмет нямат електорална подкрепа. Но пък те разчитат на търговията с гласове и може да поднесат неприятни изненади на бургазлии.
 
С други думи казвате, че ако не се гласува за национално представени партии, гласът ви ще бъде загубен?

- Да, това казвам.

Кое все пак е по-важно – кметът или Общинският съвет?\

- Досега бургаският общински съвет беше като мажоретен ансамбъл на кмета. Той ги разкатаваше купуваше и продаваше. А според българските закони общинският съвет е по-важен. Съветниците определят бюджета на общината и нейните приоритети. Те могат да контролират всички действия и решения на кмета. 

Пътувах в четвъртък из страната. Първо отидох в Чирпан, на път за Стара Загора. Предлагам на всички, които твърдят, че на младите хора не им пука в каква държава живеят и кой ги управлява, че са безхаберни и апатични, да тръгва веднага за Стара Загора. На едно място се бяха събрали точно от тези набедени млади хора. Всичките са на 18 и на местните избори след 10 дни ще гласуват за пръв път в живота си. Това е първият техен сериозен личен избор и те осъзнават отговорността на това решение.

Че младите хора харесват Новото време, това стана ясно и в този български град. 15 от новите избиратели в Стара Загора станаха нововремци. Те не искат партиен билет, те искат да работят и да бъдат полезни, искат да живеят нормално и от тях да зависи в какъв град, в каква държава живеят. Двама от тях дори са готови да станат министри.

После се залутах по пътя към Казанлък, където нито една табела няма, че да сочи посоката. Пътищата ни са като управлението, тройният съюз такъв хаос забърка, че вече на никого не е ясно накъде отива тази държава, накъде я водят БСП, ДПС и НДСВ. По Дунав мост 3 ли ще мине, през Босфора ли, или пък през мечтаната магистрала „Тракия”.

Концерт вместо политическа агитация, предлагат нововремци на бургазлии. Новото време ги кани на едно незабравимо преживяване в операта.

„Знаем, че ти е писнало от политици, които се сещат за теб само по избори. Обидно е и не е нормално! Но сега наистина е важно да гласуваш – защото ти можеш да определиш съдбата на града, в който живееш, и своята собствена съдба.
За да бъде Бургас нормален град и да живеем всички по-добре!
Знаем, че предпочиташ да се забавляваш, вместо да слушаш политически речи.
Затова те каним на концерт, където да обсъдим нещата като приятели и да проверим дали заедно можем да управляваме Бургас през следващите 4 години.
От нас си зависи!”.

„Имате ли секунда” – това разпитвах хората по пазара „Красно село”. Обикаляхме с кандидата на Съюз БГ за кмет на района Недялко Калъчев. Раздавахме листовки. Някои се спираха, разменяхме по няколко думи за това в каква столица искат да живеят. Защо биха гласували. Знаят ли цената на гласа си, с който назначават властта.

Повечето нямаха секунда. Дори една секунда за политика. В която да помислят дали не се случва нещо важно, докато кампанията изтича като бързо наводнение в центъра на София, в което са нагазили само учителите,

Колко е един миг, в който да ти просветне. В който да осъзнаеш, че правителството прави учителите на маймуни. Че днес те са на улицата. Но на улицата са и децата ни. Че на боклука е хвърлено бъдещето им, бъдещето на нацията.

БНР, “Неделя 150”, 14 октомври 2007 година


Водещ: Добър ден на Мирослав Севлиевски, зам.-председател на ““Новото време””, част от Съюз БГ.

Мирослав Севлиевски: Добър ден, добър ден и на вашите слушатели.

Водещ: Г-н Севлиевски, спомням си, даже гледах един документ, мисля, че беше от преди 3 години и той носеше вашия подпис за едни 130 или 140 милиона лева за учителите, допълнително осигурени, дадени, така ли беше?

Мирослав Севлиевски: Вероятно говорите за споразумението, което през 2004 година “Новото време” предизвика, организира и подписа с тогавашното мнозинство на ДПС, НДСВ, и бяха записано в бюджета  допълнителни пари за българското образование.

„Не знам как точно се държат редовите депутати във и извън парламента, но този човек ми изглежда твърде нормален за депутат. Пуши "Виктори", кара "Шкода Октавия". Кани екипа ни на разговор в своята лаборатория за медицински изследвания и говорим близо 3 часа на кафе в стаичката, където вземат кръв на хората. Говори надълго и нашироко за закони, законопроекти, обяснява, убеждава, изчислява”.

Така започваше един очерк, публикуван преди няколко години във вестник „Сега”. С това начало искам да започна и моето представяне на д-р Недялко Иванов Калъчев, кандидат за общински съветник в София от Съюз БГ, издигнат за кмет на столичния район „Красно село”.

Роден е на 8 април в желязната 1969 година, когато учителите не са стачкували, а седянки си правеха само министрите и бабите.

Сега е лекар, специализирал е лабораторна медицина. Създал лабораторията "Цибалаб". Името е странно и със сигурност зад гърба си има някаква много дълга история. Защото освен, че е лекар, че беше много активен депутат, Недялко чете като за световно. Няма дата в историята, име в изкуството и литературата, случки, събития и хора, за които той да не знае всичко. Подозирам го, че и Библията е изчел, ей така докато си е почивал между заучаването на прешлените и имената на мускулите.

Представям ви Росица Кабзева, кандидат за общински съветник в София с листата на Съюз БГ

В историята на Новото време има един емблематичен човек, който не е Емил Кошлуков. И аз не съм. Много малко хора знаят, че организаторът, движещата сила на партия Новото време е Росица Кабзева. Сега тя е изпълнителен секретар на пратията. Първият път, когато я видях беше на една от сбирките на групата за натиск Новото време. Все още студентка по политология, но вече готов изборджия. Изглежда кротък човек, но винаги успява да направи възможни и най-щурите идеи.

Тя беше с нас през 2000 година, когато запалихме вечния огън на протестите пред БНР. В Сърбия, когато заедно с Красен Кралев и Емил Кошлуков, се борихме за демокрацията и човешките права.

Роси е един от създателите на Новото време, който даде всичко от себе си - за групата за натиск, после в парламента - като експерт към комисията по въпросите на гражданското общество, и в партията - като основен двигател на създаването и утвърждаването на Новото време като най-модерната, креативна и новаторска партия. Журналист от национален вестник преди време я нарече „живата история, хроникьорът на Новото време”.

Мирослав Севлиевски, заместник-председател на “Новото време” – в предаването на БНР „Нещо повече”, 9 октомври 2007 г.

Водещ: Още за това как биха могли да се вземат решения. Не забравяме, че идват местни избори. И да искаме, не можем да забравим впрочем. Защо кандидат кметовете обещават по важни или както се казва по шекотливи въпроси на ежедневието в различните селища. Да се питат хората защо си представят, че би могло да има референдуми и те да са то значение. За това най-напред искам да говорим сега с Мирослав Севлиевски, заместник-председател на “Новото време”. Добър ден, г-н Севлиевски.

Мирослав Севлиевски: Добър ден. Добър ден и на вашите слушатели.

Водещ: Вие имахте голяма активност по този въпрос в миналото Народно събрание. То и в това, мисля, че нищо особено не се получи по темата. Но защо, според вас, хората, които искат да управляват общини сега обещават, че ще разчитат и на мнението на хората или поне ще го потърсят?

Мирослав Севлиевски: За голямо съжаление, повечето го правят от откровен цинизъм. Повечето от онези кметове, които днес кандидатстват да бъдат преизбрани, през последните четири години, правеха всичко възможно гласът на хората да не бъде чут и където имаше опити за местни референдуми, те да не случат. Вие добре си спомняте опита на бургаския общински съвет, организира референдум на тема “полезен или не за Бургас е нефтопровода…

Отдавна казах, че бизнеспартиите бяха създадени, за да си купят парчета от властта. Не случайно в Бургас се нароиха толкова много от никъде несъщестувващите по света формации. Знаехме, че единственият начин, който тези организации знаят за печелене на избори, е купуването на гласове.

Отдавна предупредихме, че в Несебър раздаването ще е мащабно. За да не участва в тази мръсна игра, Новото време изобщо не се регистрира за местните избори на 28 октомври. За тези партии не е нужен коментар, прокурорите трябва да се заинтригуват от тази тема, която е на път да дискредитира цялата демократична политическа система В България.

Вижте как го правят в Несебър

С какво ли уплашихме толкова „големите риби” в Бургас, че чак ги докарахме дотам да дърпат шалтера, за да ни затворят устата.

Предизборната игра много силно загрубя. Освен традиционните заплахи по телефона, на каквито ние сме навикнали, опонентите ни включиха в битката и енергийната система. Поне тази на Бургас – със сигурност.

В неделя вечерта, когато трябваше да участвам пряко в предаването „Лице в лице” по бургаската телевизия Канал 0, токът внезапно спря. И то само в тази сграда. От енергийното дружество така и не можаха да открият как така в цялата община има ток, а точно определен трафопост без всякаква причина е спрял да захранва телевизията.

Точно 4 минути след края на програмното време за предаването, трафопостът заработи „от само себе си”. Докато излъчвахме част от предаването на генератор, 90 процента от абонатите на телевизията не приемаха нито една от програмите й.

На 37 години, женен, с едно дете. От 12 години живее в бл. 413 на квартал „Меден рудник” в Бургас.

Един човек, който е доказателство за това, че морето не може да бъде провинция. Че хората тук знаят посоката напред и я следват. Че могат да правят правилния избор, защото знаят, че бъдещето зависи от това, какъв избор правиш в живота си. Какво избираш за себе си, за децата си, за града и държавата си.

Магистър по икономика и управление на строителството. Магистър по финанси.  Завършил е и Международни икономически отношения в института към БАН, със специалност международни финанси. Още преди да вземе третата си магистратура, има стаж във Виена по управление на оперативни програми за България.
От 2004 година е регионален мениджър на международната застрахователно-брокерска компания I&G-брокерс. Собственик и управител е на Кредитмаркет – един от първите банкови консултанти в Бургас.

Иван Сивов направи своя избор.

Кандидатира се за общински съветник, като част от градивната политическа енергия на Новото време.

„Спутник. Дума, която влезе във всички езици. Чета сега информациите в печата по повод 50-ата годишнина от изстрелването на съветския Спутник-1 в околоземна орбита и не за пръв път осъзнавам как във финалната права на живота някои от спомените ти не търпят да са само твои”...

Какво още разказва прочутият журналист Петко Бочаров за времената преди 50 години, можете да прочете, в страницата на Новото време.

Учителите са прави. Може малко да са закъснели.

Това, което се случва сега с протестите на учителите обаче, трябваше да се случи преди 3 години, когато Новото време внесе предложението за допълнителни средства за образование в бюджета за 2005 г.

Но това, което се случва сега, не е нито стачка, нито обикновен протест. Сега властта унижава и мачка учителите, тормози родителите. И най-лошото е, че почти всички търпят.

Тогава, преди 3 години трябваше учителите да дойдат пред парламента да защитят заедно с нас позицията, че за всяко българско правителство образованието трябва да е национален приоритет, трябва да е елемент от националната сигурност на страната.

Тогава трябваше и университетите и институтите да подкрепят искането, което ние внесохме като поправка в закона и защитавахме с всички сили, да се освободят от данъци парите за научни разработки и инвестициите в модернизацията на научната дейност.

Това ми се струва, че може да е най-краткия и точен начин да ви разкажа кой е Момчил Момчилов, председател на бургаските нововремците и кандидат за общински съветник.

За войводата е ясно, то му е по наследство - носи се в рода му от дядо на внук от поколения. А и е роден в Балкана – там, където всяка фамилия има поне по един прочут поборник в историята си. Момчил не е изключение и макар вече да се е вкоренил здраво край морето, така сякаш там е израсъл, носи непокорния дух на предците си.

За дисциплината и работоспособността му разбрах откъде идва, едва след като прочетох в биографията му, че е горд възпитаник на военната школа.

Срещнах го през пролетта на 2004 година, когато с него и още няколко млади и политически осъзнати адвокати направихме организацията на Новото време в Бургас. После дойдоха на учредителния конгрес и, разбира се, бяха най-мощната и пълна с идеи и предложения група. Нормални млади, амбициозни и политически мислещи и ангажирани хора. И до днес са така настървени да променят държавата, не търпят простотията и лицемерието в политиката. Все още носят революционния хъс, като нас в първите години на демокрацията. Поддържат огъня и подпалват чергата на всеки, който смята, че властта е хранилка за безхаберници. Те са опонентите на пасивните и хранениците.  

Думата ми е за Хо Ши Чонков, както аз го наричам от едно негово легендарно пътуване до Виетнам. Местните хора бяха разпознали в него легендарния си водач Хо Ши Мин, заради брадичката и мустаците. С шапка като на оризовите берачи тай наистина досущ прилича на Мин, а и е роден да бъде лидер.

Всъщност се казва Господин, както се казват повечето мъже в Хасковско, защото това не е просто име, то е почетна титла. Вкъщи обаче е дал трона на съпругата, сам я нарича Желязната лейди.

Господин Чонков е кандидатът за кмет на Новото време в Хасково.

И ако Красен е мащабен, Алеко – експанзивен, то балансът в тази група е на Чонков, той е омиротворителят. Търпелив и спокоен, дори според жена му. Но става ли дума за работа, само изглежда добричък. Науми ли нещо, няма отказване. Истински таралеж, на главата му никой не може да се качи. Винаги казва, че политикът трябва да има семейство, за да усеща земните грижи на хората и някой да го държи здраво стъпил на земята.

Това пита Бареков в „Тази сутрин” по бТВ, Севлиевски отговаря – има, и разяснява кой откъде е попаднал в политиката и как нормалните хора от Новото време ще се борят на изборите във всичките 127 български общини   

Водещ: Сега Мирослав Севлиевски, лидерът на “Новото време” влиза в нашето студио. Темата с него е тема, която тръгна именно от политиците в “Новото време”, темата за олигархията в местната власт. “Новото време” навлиза активно на тези избори, издигайки кандидати за кметове на много места, включително и в София. Добро утро.

Мирослав Севлиевски: Добро утро.

Водещ: Има ли олигархия в местната власт?

Мирослав Севлиевски: Олигархията, ако искаш да ти дам един билет, за да стигнеш до “Московска”33.

Ако трябва накратко, като в енциклопедия, ще кажа, че Алеко е съдов хирург и политик тежка категория. В най-яката мъжка възраст вече има впечатляваща професионална биография, но и политиката го държи активен от години. Преди 18 години стана активист на СДС, а преди 7 години става първи зам.-председател на партия Българска евродесница, избран е за народен представител в групата на НДСВ, в 39-ото народно събрание. Работи едновременно в две комисии – по здравеопазване и по външна политика, отбрана и сигурност. Едновременно с това е член на Управителния съвет на Съсловното сдружение на съдовите хирурзи. Смело се включи в групата на Новото време, името му е една от емблемите на миналия парламент – около него винаги се шумеше.